Решение по дело №2298/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 330
Дата: 1 март 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20184110102298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р Е Ш Е Н И Е

   

                            гр. Велико Търново, 01.03.2019г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Виляна Цачева

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 2298 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че по силата на договор за банков кредит № 7 от 11.02.2013г. е предоставил на трето за делото лице – „***” ЕООД револвиращ банков кредит в размер на 5000 лв. за оборотни средства и разплащания с доставчици със срок на връщане на заема до 20.02.2014г. Ищецът посочва, че ответникът и ***Г. са подписали договора за кредит в качеството им на солидарни длъжници. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора кредитиполучателят дължи на банката за периода на ползване на сумите от кредита договорна годишна лихва в размер на 12% към датата на сключването му, а при просрочие дължи тази лихва с надбавка от още 2 % върху нея /чл. 4.2./. Ищецът посочва, че според чл. 4.3. от договора при просрочие на лихва или на главница и лихва върху целия кредит се начислява фиксиран лихвен процент от 5 пункта, който се дължи едновременно с лихвата за редовен дълг и с лихвата за просрочен дълг. Твърди, че падежа на лихвата по редовен дълг е 20-то число на месеца, както и че наказателните лихви по чл. 4.2. и чл. 4.3. се дължат незабавно. Ищецът излага, че с Анекси № 1 от 19.02.2014г., № 2 от 18.02.2015г. и № 3 от 17.02.2016г. крайният срока на договора е продължен до 20.02.2017г. Твърди, че към тази датата задължението на кредитополучателя и солидарните длъжници по процесния договор е възлизало на сумата от 5000 лв. – главница, сумата от 133, 14 лв.  – договорен лихвен процент по чл. 4.1. за периода 20.12.2016г. – 20.02.2017г., сумата от 460, 52 лв. – лихва върху просрочена главница по чл. 4.2. за периода 20.02.2017г. – 13.11.2017г. и сумата от 228, 48 лв. – наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3. за периода 20.12.2016г. -13.11.2017г. Ищецът посочва, че за тези вземания се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3783/2017г. на ВТРС, като твърди, че ответникът е депозирал срещу нея възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми. Претендира разноски, както за исковото, така и за заповедното.

Ответникът не е депозирал отговор на така подадената искова молба в срока по чл. 131 ГПК. Не се явява в съдебно заседание и не заема становище по иска.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения с исковата молба договор за банков револвиращ кредит № 7/11.02.2013г. се установява, че ищецът е предоставил на „***“ ЕООД /трето за делото лице/ револвиращ кредит в размер на 5000 лв. за оборотни средства и разплащания с доставчици срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне същия ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи. Съгласно чл. 10.3.1. от договора кредитът се усвоява чрез разплащателната сметка на кредитополучателя, като крайният срок на издължаването му е 20.02.2014г. С клаузите на чл. 4.1 и чл. 4.2 страните са уговорили, че годишният лихвен процент начисляван върху редовната главница е 12% към датата на сключване на договора, който при просрочие се завишава с 2 % и се начислява върху размера на просрочената главницата за срока на забавата. Уговорен е и фиксиран лихвен процент от 5 пункта, който се начислява върху наличния кредит, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, при просрочие на лихва или главница и лихва. Според чл. 7.1 и чл. 7.2 вр. чл. 12.4.1. и чл. 12.4.2. от договора лихвите по 4.1 се изплащат ежемесечно на 20-то число от месеца, а на тези по т .4.2 и 4.3 са незабавно изискуеми, считано от датата на забавата, към която се начисляват. Ответникът по настоящото дело се е задължил солидарно с кредитополучателя на основание чл. 304 ТЗ вр. чл. 101 ЗЗД за всички задължения по договора за кредит и всички последващи анекси към него, включително за плащане на погасителни вноски по главници, лихви, такси, комисионни и други в пълен размер, така както са поети, до окончателното им погасяване. С анекси №1/19.02.2014г., №2/18.02.2015г., № 3/17.02.2016г. е продължаван крайният срок за погасяване на кредита съответно до 20.02.2015г., до 20.02.2016г. и до 20.02.2017г., при запазване на уговорените в договора лихвени проценти.

Oт представените от банката извлечения за движение по кредита, лихвен лист за кредита и информация за сметка /листи 48-59 /, които не са изрично оспорени от ответника, е видно, че отпуснатият кредит е усвоен в пълен размер /4000 лв. на 12.02.2013г. и 1000 лв. на 21.02.2013г./, както и че след 22.11.2016г. кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита и е изпаднал в забава.

От заключението на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че предоставения кредит в размер на 5 000 лв. е преведен еднократно по разплащателната сметка на кредитополучателя и се потвърждава усвояването му на два пъти в периода от 12.02.2013г. до 21.02.2013г. От заключението се установява още, че кредитополучателят е допускал забава в плащанията на някои от месечните погасителни вноски в периода 20.07.2013г. – 20.02.2017г., поради което са му начислявани лихви върху просрочена главница и наказателна лихва за просрочие. Последното плащане по кредита е отчетено на 22.11.2016г., а към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /14.11.2017г./ задълженията до договора са били за главница в размер на 5 000лв. – главница, за договорна лихва върху редовна главница за периода 21.11.2016г.-20.02.2017г. в размер на 133,14лв., за лихва върху просрочена главница за периода 20.02.2017г.-14.11.2017г. в размер на 460,52лв. и за наказателна лихва за просрочие за периода 20.12.2016г.-14.11.2017г. в размер на 228,47лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че олихвяването на дълга е извършено с уговорените в договора лихвени проценти.

От приложеното към делото ч.гр.д. № 3783/2017г. по описа на ВТРС се установява, че за вземанията си по процесния договор за кредит в горепосочените размери банката – кредитор се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, вкл. ответника. На последния заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК по реда и начина указан в чл. 418 ал. 5 ГПК. Противно на твърденията на ищеца, в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, възражение от ответника за оспорване на вземанията по заповедта за изпълнение не е депозирано.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният специален установителен иск е процесуално допустим. Ищецът основава правния си интерес от предявяването му с твърдения за подадено от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Такова възражение не е открито между кориците на ч.гр.д. №3783/2017 по описа на ВТРС, но това не води до липсата на правен интерес от настоящия иск, доколкото заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. По изричната повеля на закона този начин на връчване, обуславя интереса на заявителя от предявяване на иск по чл. 422 ГПК и без да е подадено възражение от длъжника. Допустимостта на иска следва и от това, че е предявен в указания на кредитора месечен срок по чл. 415 ал. 4 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В случая това означава ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване, че между него и кредитополучателя е налице валидно облигационно отношение по договора за револвиращ банков кредит, солидарен длъжник по който е ответника, че сумата предмет на договора за кредит е усвоена, че е настъпила изискуемост на вземанията по него, както и какъв е техния размер.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за револвиращ кредит от 11.02.2013г. между ищеца като кредитодател и ответника, в качеството му на солидарен длъжник, наред с кредитополучателя. Договорът е сключен в писмена форма, която съгласно чл. 430 ал. 3 ТЗ е условие за действителност. Банката – кредитор е изправна страна по договорното правоотношение, тъй като е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 5000 лв. От заключението на допуснатата по делото ССчЕ категорично се установява, че процесната сума е преведена еднократно по разплащателната сметка на кредитополучателя и усвоена от него в пълен размер в периода 12.02.2013г. до 21.02.2013г. Реалното получаване на предоставената в заем сума е породило задължението на кредитополучателя и на солидарно отговорните с него длъжници, между които и ответника, да я върнат на кредитора, ведно с договорената лихва в размерите по чл. 4.1 от договора.

От заключението на допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, безспорно се установява, че длъжниците по процесния договор са допуснали забава в дължимите плащания и са преустановили погасяването на кредита на 22.11.2016г. След тази датата, поради допуснатото просрочие и на основание чл. 4.2 и чл. 4.3. от договора, банката е начислила по дълга лихва върху просрочена главница и наказателна лихва за просрочие. Тези две вземания макар и посочени в договора като лихви, нямат възнаградителен характер, предвид предпоставките при настъпване на които те се начисляват /неизпълнение на задълженията на длъжниците/. Същите несъмнено имат неустоечен характер и служат като обезщетение за вреди от забава, чийто размер е отнапред уговорен между страните. При наличие на неустоечни клаузи в договор съдът е длъжен служебно да прецени дали същите не са нищожни, поради нарушаване на добрите нрави. С оглед на фактическия състав, който поражда вземанията на кредитора по чл. 4.2. и чл. 4.3. и предвид уговорения между страните техен размер, съдът намира, че уредените в тези клаузи неустойки не излизат извън типичната им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Отделно от това тези вземания са начислявани в размера, който е уговорен в договора и който не е променян едностранно по реда на чл. 11.1.1.2 и следващите, видно от обясненията на вещото лице в съдебно заседание. По тези съображения претендираните от ищеца вземания по чл.4.2 и чл. 4.3. са валидно възникнали и се дължат по договора, наред с вземанията на главница и лихва върху редовен дълг по чл. 4.1. От заключението на ССчЕ категорично се установява размер на процесните вземания. Вещото лице, при отчитане на извършените от длъжниците плащания, е изчислило, че след крайният срок 20.02.2017г., същите са останали задължени за връщане на цялата им отпусната в заем сума в размер на 5000 лв., както и за сумата от 133, 14 лв. - договорна лихва по чл.4.1 за периода 21.11.2016г.-20.02.2017г., за сумата от 460,52лв. – договорна лихва по чл. 4.2 за периода 20.02.2017г.-14.11.2017г. и за сумата от 228,47лв. - наказателна лихва по чл. 4.3 за периода 20.12.2016г.-14.11.2017г.

Отговорността на ответника за връщането на горепосочените задължения възниква с оглед качеството му на солидарен длъжник по смисъла на чл. 121 ал. 1 ЗЗД, доколкото кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници /чл. 122 ал. 1 ЗЗД/. Ответникът, чиято е тежестта да докаже плащане на изискуемите по договора вземания или друг начин на погасяването им по арг. от чл. 123 ал. 1 ЗЗД, нито твърди, нито представя доказателства това да е сторено от него, от кредитополучателя или от другия солидарен длъжник.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявения установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземанията на банката за главница в размер на 5 000лв., договорна лихва, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва за просрочие в общ размер на 822,14лв. за периода 20.12.2016г. - 13.11.2017г., за които суми има издадена Заповед за незабавно изпълнение № 2096/17.11.2017 по ч.гр.д. № 3783/2017г. на ВТРС се явява основателен и доказан в пълен размер.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски в размер на 233, 86 лв. – държавна такса, 160 лв. – депозит за вещо лице и 745,33лв. – адвокатско възнаграждение или общо 1 139, 19 лв. За заповедното производство са направени разноски в размер на 116, 44 лв. – държавна такса и 520,52лв. – адвокатско възнаграждение или общо 636, 96 лв.  Тези разноски следва да бъдат понесени от ответника по делото.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.Г., ЕГН: ********** с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНКАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя” № 7, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 5000 лв. /пет хиляди лева/ - главница, СУМАТА от 133, 14 лв. /сто тридесет и три лева и 14 стотинки/ - лихва върху редовна главница по чл.4.1 за периода 20.12.2016г.-20.02.2017г., СУМАТА от 460, 52 лв. /четиристотин и шестдесет лева и 52 стотинки/ – лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 за периода 20.02.2017г.-13.11.2017г. и СУМАТА от 228, 47лв. /двеста двадесет и осем лева и 47 стотинки/ - наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3 за периода 20.12.2016г.-13.11.2017г., представляващи задължения по договор за банков револвиращ кредит № 7/11.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2017г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 2096/17.11.2017 по ч.гр.д. № 3783/2017г. на ВТРС.

ОСЪЖДА Я.Г., ЕГН: ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя” № 7, СУМАТА от 1139, 19 лв. /хиляда сто тридесет и девет лева и 19 стотинки/, представляваща направените в исковото производство разноски, както и СУМАТА от 636, 96 лв. /шестстотин тридесет и шест лева и 96 стотинки/, представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 3783/2017. по описа на ВТРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: