№ 322
гр. Пазарджик, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200516 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. СТ. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „Й. Н.“ № 14, чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно
постановление № 22-0340-000159 от 11.03.2022 г., издадено от Началник
Група в РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на
чл.104аот ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лева.
В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно и
неправилно, издадено в противоречие със закона и при фактическа
обстановка, различна от посочената в акта и НП, при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
обосновано становище в подкрепа на искането си за отмяна на НП. Прави
искане за присъждане в полза на жалбоподателя сторените от него разноски
за заплатен адвокатски хонорар.
1
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.
Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е
депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна,
излагайки конкретни съображения. Претендират се разноски за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложеното в нея,
след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на ... г., около ... часа,
в с. Л., общ. С., на отсечката от главен път ... в посока към гр. П., е управлявал
л.а. „А. ...“ с рег. № ... собственост на „Е.Х.“ ООД гр. П., като разговаря по
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие
на ръцете.
По повод на това против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
197804/... г. за извършено нарушение на чл.104а от ЗДвП, в негово
присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис.
Жалбоподателят вписал в акта, че имал възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН
жалбоподателят депозирал писмени възражения, в които посочил, че не е
използвал мобилния си телефон по време на управление на автомобила, т.к.
автомобилът му имал мултифункционален волан, осигуряващ му разговор
чрез аудиосистема свързана чрез блутут с телефона, което се включвало
веднага със стартирането на двигателя на автомобила, като в момента когато
бил спиран от полицейския служител взел телефона в ръка за да изключи
конфиденциален разговор.
АНО не възприел направените от жалбоподателя възражения и на
11.03.2022 г. въз основа на съставения АУАН издал атакуването НП.
Последното било връчено на 23.03.2022 г. лично на жалбоподателя, който
подал жалба срещу НП чрез АНО до съда, която била входирана в
деловодството на РУ- Септември на 06.04.2022 г., поради което е процесуално
2
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на актосъставителя св. А.Д., както и от писмените доказателства
приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Констатациите описани в АУАН и НП, че водачът използва мобилен
телефон по време на движение без наличието на устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете и по-конкретно че е разговарял по
мобилния телефон, се оспорват от жалбоподателя и неговия процесуален
представител с твърдението, че той не бил използвал телефона, т.к.
автомобилът му бил оборудван с мултифункционален волан, осигуряващ му
разговор чрез аудиосистема свързана чрез блутут с телефона, което
устройство се включвало веднага със стартирането на двигателя на
автомобила. Не се оспорва от наказващия орган твърдяното обстоятелство за
наличието на такова устройство в автомобила и възможността същото да се
използва. Този факт обаче сам по себе си не може да обоснове извод, че това
устройство е било използвано от жалбоподателя на датата, часа и мястото на
управление на МПС, непосредствено преди да бъде спрян за проверка от
контролните органи. Не приемливо е и обяснението на жалбоподателя, че той
бил взел в ръка мобилния телефон в момента на спиране от полицейския
служител, за да преустанови конфиденциален разговор. На първо място, ако
се приеме за вярно първото твърдение, а именно че водачът е използвал
наличното в автомобила устройство позволяващо му ползването на мобилния
телефон без участие на ръцете, то тогава не е било нужно да взима мобилния
телефон в ръка, тъй като това устройство позволява не само да се проведе
3
телефонния разговор, но и да се преустанови същия без участие на ръцете и
това е така защото става дума за устройство позволяващо използване на
телефон без участие на ръцете. На второ място, св. Д. в показанията си бе
категоричен, че от установъчния пункт на който са се намирали с колегата му
Т. в с. Л., когато е минал покрай тях управлявания от жалбоподателя
автомобил той ясно е възприел, че водачът държи в дясната си ръка
устройство наподобяващо мобилен телефон, като позиция на ръката му
показвала именно разговор по телефон, независимо че не е възприел
движение на устните на водача, тъй като в този момент е било възможно само
да слуша човека от другата страна. Затова именно с колегата му предприели
действия по спиране на автомобила, като са му разяснили повода, заради
който е спрян за проверка. Св. Д. ясно посочи, че когато е приближил
автомобила жалбоподателят все още държал в ръката си телефона, като в
отговор на направеното от него разяснение заявил, че имал важен делови
разговор, тъй като бил управител на голяма фирма в гр. П. и щял да поеме
отговорността си.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д. като обективни и
достоверни, очертаващи по безспорен начин гореописаната фактическа
обстановка. Независимо че този свидетел е полицейски служители и в този
смисъл е служебно свързан и зависим от наказващия орган, според съда той
обаче няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя Д., като му
приписва поведение, респ. нарушение, което иначе той не е извършил. Освен
това св. Д. даде своите показания под страх от наказателна отговорност, но
също така тези му показания останаха напълно непроменени и със заявеното
от него при извършената проверка от наказващия орган вследствие
подаденото от жалбоподателя възражение срещу съставения му АУАН.
Не на последно място, твърденията на жалбоподателя, че не бил
използвал мобилния телефон по време на управление на автомобила, останаха
голословни и с оглед на това, че макар в АУАН да е имал възможност да
посочи своите възражения по направените констатации, най-малкото да заяви
и впише въпросното твърдяно обстоятелство, той не е сторил това, а само е
записал че имал възражения. Да, той не е длъжен да се брани веднага срещу
повдигнатото му адм. обвинение, но когато е имал тази възможност и след
като става въпрос за „обективно“ според него обстоятелство нищо не е
4
пречело да възрази устно и писмено тези конкретни обяснения, но не го е
сторил. Възразил е впоследствие, след като в една спокойна обстановка е
обсъдил възможните възражения и е изложил същите в писмен вид. Това му
процесуално поведение обаче следва да бъде преценено, както и направените
от него впоследствие възражения, на база първоначалното му поведение
непосредствено след извършване на нарушението и съответно да служи за
преценка на тяхната достоверност.
Неприемливи са възраженията направени от страна на процесуалния
представител на въззивника за доказателствена необезпеченост на
обвинението, базирани на обстоятелството, че св. Д. не посочил конкретно в
показанията си, че жалбоподателят държи в ръката си мобилен телефон и че
разговаря по него, а че държал предмет наподобяващ мобилен телефон и че
позицията на ръката му показвала разговор по телефон. Това, че св. Д. ясно е
възприел, че водачът държи в дясната си ръка предмет „наподобяващ
мобилен телефон“ не означава автоматично, че той не е видял ясно мобилен
телефон. И това е съвсем нормално при положение, че телефонът се държи в
ръка, при което не може да се види изцяло, а и възприемането на това
обстоятелство е станало в момент на преминаване на автомобила покрай
полицейския служител. Св. Д. обаче заяви и други важни обстоятелства, а
именно че когато е приближил автомобила на водача, той все още е държал в
ръцете си мобилния телефон. Тоест предметът наподобяващ мобилен телефон
в ръката на жалбоподателя е именно мобилен телефон. Освен това пред
свидетеля жалбоподателят не е отрекъл, че е използвал мобилния телефон, а
напротив е обяснил какво е налагало да го използва по време на управление
на автомобила.
Следва да се посочи и това, че ако жалбоподателят не е разговарял по
мобилния си телефон, държейки го в дясната си ръка, поставена в позиция
ясно показваща използване на мобилен телефон, т. е. използване на ръце по
време на управление на процесното МПС, то не би имало никаква друга
обективна причина същият да бъде спрян за проверка. Едва ли би било
резонно да се мисли, че полицейските служители са предприели спиране на
автомобила, управляван от жалбоподателя необосновано.
Най-накрая, прави впечатление, че в жалбата се твърди следното: „В
момента, в който ме спираше полицейския служител, взех телефона в ръка,
5
за да изключа разговора…несъмнено е налице боравене с телефона, но не в
смисъла визиран от закона“. Анализът на това твърдение сочи, че още преди
да спре автомобила, т.е. преди да преустанови неговото управление (ме
спираше), жалбоподателят е взел в ръка мобилния телефон и самият той не
отрича, че е боравил със същия, макар и с твърдението да преустанови
водения разговор чрез устройството в автомобила. Но това боравене не
означало според него „използване на мобилния телефон“. Напротив,
използване на мобилния телефон означава всяко едно ползване на същия с
участието на ръцете- за включването му, за провеждане на разговор, за
изключване, за ползване на приложения в същия и т.н. Законодателят не е
визирал изрично, че под използване се има предвид само провеждане на
разговор, защото телефонът може да бъде използван и не само за провеждане
на аудиоразговор, а и на видеоразговор, писмен разговор чрез SMS,
съобщения в приложенията Вайбър, Месинджър, Инстаграм и т.н.
Извън казаното до тук, при извършената служебна проверка, съдът не
констатира да са допуснати СПН в АНП, засягащи правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните
наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното
нарушение. Отчетена е в пълна мяра и степента на вина на нарушителя, при
което законосъобразно е наложено абсолютно определеното по размер
наказание глоба от 50 лева за извършеното нарушение, с което ще се
постигнат целите на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.
Макар възражения в тази насока да не са изложени, то съдът счита за
уместно да посочи, че конкретното нарушение не съставлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на
установеното административно нарушение не се откроява с по-ниска степен
на обществена опасност от тази на другите типични случаи на нарушения от
този вид. Напротив, обществената опасност на нарушението в конкретния
случай е завишена от това, че то е извършено по време на движение по главен
път, в населено място, което налага проява на възможно най-голямо внимание
от страна на водачите по време на управление. Последното със сигурност не
може да бъде постигнато ако едновременно се управлява МПС и се говори по
6
мобилен телефон без специално устройство, неналагащо използването на
ръцете за воденето на разговор и ползване на телефона.
Предвид всичко изложено до тук, съдът намира че издаденото НП е
законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, то претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски в негова полза не може да бъде удовлетворена.
Пак с оглед изхода на делото, както и фактът, че пред въззивната
инстанция наказващият орган бе представляван от юрисконсулт, който е
направил своевременно искането за присъждане на разноски, а именно преди
обявяване на делото за решаване, с депозираното писмено становище, то на
основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН следва да присъди разноски в полза на
ОДМВР- Пазарджик. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.
37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС
по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в
едно съдебно заседания, с разпит на един свидетел, но без личното явяване и
участие на юрисконсулта, който само е представил кратко писмено
становище по съществото на спора, а и делото не е с фактическа и правна
сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0340-000159 от
11.03.2022 г., издадено от Началник Група в РУ- Септември при ОД на МВР-
Пазарджик, с което на Г. СТ. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Й. Н.“
№ 14, за нарушение на чл.104аот ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева, като законосъобразно.
7
ОСЪЖДА Г. СТ. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Й. Н.“ № 14,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик,
представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззивника за присъждане на разноски в
негова полза, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8