Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.Пазарджик, 08.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №474
по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от А.К.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н.,
с ЕГН ********** и двамата с постоянен и настоящ адрес:***, със съдебен адрес
за призоваване и съобщения: гр.Пазарджик, ул.“******“ №*, кантора №*, чрез адв.Г.С.-Ц.
*** против К.К.В., с ЕГН **********,***, в която ищците твърдят, че на 15.05.2015г.
сключили с ответницата по иска Договор за наем на недвижим имот, нотариално
заверен с peг.№3065/15.05.2015г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната
камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, на следния
недвижим имот: земеделска земя – нива, съставляваща поземлен имот с
идентификатор №46749.113.82 в землището на с.Мало Конаре, общ.Пазарджик,
обл.Пазарджик, в местността „К. К.", цялата с площ от 9.00 дка /девет
декара/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 113082,
при съседи: 46749.113.70; 46749.113.77; 46749.113.81.
Твърдят, че договорът е сключен за
7 години - считано от 15.05.2015г. до 15.05.2022г., като ответницата се задължила
да заплаща годишен наем в размер на 12.00 лева за декар /108 лева на година за
9.00 дка/, платими до 01.10. за съответната година.
Твърдят, че от сключването на
договора, до настоящия момент ответницата не е заплатила нито един годишен наем,
поради което за тях е налице правен интерес да предявят настоящия иск.
Тъй като съгласно чл.111 ал.1, б.„в"
наем може да се претендира за три години назад, настоящата претенция за заплащане
на годишен наем от ответницата е в размер на 324 лева - за 3 години.
Твърдят, че на 14.02.2017г. сключили
с ответницата по иска Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№713/14.02.2017г.
на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие
Районен съд - Пазарджик, на друг техен недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 46749.113.70, с начин на трайно ползване: нива, цялата с площ от
11.764 дка /единадесет декара, седемстотин шестдесет и четири квадратни метра/,
категория на земята: четвърта, трайно предназначение на територията:
земеделска, находящ се в местността „К. К." по плана за земеразделяне в
землището на с.Мало Конаре, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, номер на предходен
план №113070, при съседи: 46749.113.82; 46749.113.71; 46749.113.112;
46749.113.77; 46749.113.81.
Твърдят, че договорът е сключен
за 6 години - от 14.02.2017г. до 14.02.2023г., като ответницата се задължила да
заплаща годишен наем в размер на 50.00 лева за декар /588.20 лева на година/,
платими до 01.10. за съответната година.
Твърдят, че от сключването на
договора, до настоящия момент ответницата не е заплатила нито един годишен
наем, поради което за тях е налице правен интерес да предявят настоящия иск.
Сочат, че във връзка от това,
многократно са правили опити да уредят финансовите си отношения с ответницата,
като устно са искали да им заплати годишните наеми, дължими от нея.
Първоначално тя обещавала, след което пускала жалби срещу тях в полицията, че я
притеснявали.
Посочват, че майката на
ответницата - М. Н. Г. ги заплашвала по
телефона, че ще им утрепе цялото семейство, да си купят ковчези, тъй като говорели
с дъщеря й за тези наеми.
Твърдят, че бащата на ответницата
К. В. В.заплашил ищеца А.Н., че ще ги запали тях, къщата, колите, ще горят живи
и ще ги утрепе, тъй като си искали дължимите наеми. На няколко пъти нарочно
засичал пътя на сина им с микробуса си на полето.
За всички тези заплахи към тях ищците
търсили съдействие от органите на реда.
Твърдят, че отделно от това на
описаните по-горе имоти били поставени колчета от фирма „Гео Инженеринг'' ООД -
Пазарджик за очертаване границите на имотите. За това измерване заплащали суми
на тази фирма като за двата имота са били в размер на 160 лева. Към настоящия
момент тези колчета са извадени от ответницата нарочно и по този начин те
търпели вреди, тъй като ще трябва отново да бъдат измервани имотите и да бъдат
поставяни колчета. За целта ще се наложи отново да заплащат такси, които вече
ще бъдат по-високи.
Твърдят, че също така търпят
вреди и от факта, че освен, че ответницата не им заплащала годишния паричен
наем, макар и в минимален размер /практиката към 2019-2020 година е годишният
наем за декар в землището на с.Мало Конаре да е в размер на 60 лева и се
заплаща една година напред/, са принудени да наемат земя за тях и за сина им от
други хора на високи наеми, при положение, че те притежават земя, която могат
да си обработват и желаят да обработват. Въпреки, че устните им уговорки с
ответницата били да им заплаща наем в размер на по 50 лева на декар на година,
тя не изпълнила нито една от тях.
Отделно от това, че в имота им с
площ от 11.764 дка, подробно описан в Договор за наем на недвижим имот,
нотариално заверен с peг.№713/14.02.2017г. на Нотариус Т. Д. , вписана в
Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, имали
овощни дръвчета - вишни, посадени през 2003г. от тях, посадени на площ от 516
кв.м. След като сключили договора и ответницата започнала да обработва земята им,
престанала да се грижи за дръвчетата и към настоящия момент повече от
половината били изсъхнали. По този начин е увредила и имота им.
Считат, че поради забава от
длъжника изпълнението е станало безполезно, както е станало безполезно и на
другите основания, посочени в настоящата искова молба, поради което Договорът
за наем на недвижим имот от 15.05.2015г. и Договор за наем на недвижим имот от 14.02.2017г.
следвало да бъдат развалени и да им бъде върнато обратно владението на недвижимите
имоти от ответницата.
Молят съда да постанови решение,
с което да осъди К.К.В., с ЕГН **********,*** да им заплати сумата в размер на 324 лева,
представляваща годишен наем за 3 години по Договор за наем на недвижим имот,
нотариално заверен с peг.№3065/15.05.2015г. на Нотариус Т. Д. , вписана в
Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, да осъди К.К.В., с ЕГН ********** да им заплати сумата в размер на 1764.60 лева, представляваща
годишен наем за 3 години, съгласно Договор за наем на недвижим имот, нотариално
заверен с peг.№713/14.02.2017г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната
камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Молят с постановяване на съдебния
акт да бъдат развалени Договор
за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№3065/15.05.2015г. на
Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие
Районен съд - Пазарджик и Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен
с peг.№713/14.02.2017г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под
№422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, считано от датата на
предявяването на исковата молба в съда.
Молят с постановяване на съдебния
акт да им бъдат върнати описаните недвижими имоти от ответницата.
Молят да им бъдат присъдени направените
от тях съдебно-деловодни разноски и разноски за адвокатски хонорар в настоящето
производство.
Представят писмени доказателства.
Правят доказателствени искания.
С допълнителна
молба ищците са уточнили, че периодът, за който претендират заплащане на наем
по Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№3065/15.05.2015г.
на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие
Районен съд – Пазарджик е за три години – 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на
по 108 лева на година - 324 лева за три години като върху тази сума претендират
и лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба - 14.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумите. Сочат, че видно от сключения между страните
Договор за наем на недвижим имот от 15.05.2015г., наемът се дължи като годишен
наем, платим ежегодно на 01.10. /първи октомври/.
Уточняват, че периодът,
за който претендират заплащане на наем по Договор за наем на недвижим имот,
нотариално заверен с peг.№713/14.02.2017г. на Нотариус Т. Д. , вписана в
Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик е за
три години – 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на по 588,20 лева на година – 1764,60
лева за три години като върху тази сума претендират и лихва, считано от датата
на завеждането на исковата молба - 14.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумите. Сочат, че видно от сключения между страните Договор за наем на недвижим
имот от 14.02.2017г., наемът се дължи като годишен наем, платим ежегодно на 01.10.
/първи октомври/.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата,
чрез пълномощника й, с който взема становище, че исковата молба е неоснователна
по същество.
Възразява, че в
действителност, фактите са съвсем различни. Твърди, че не дължи на ищците
претендираните суми.
Сочи, че през
2014г. имала връзка със сина на ищците А. и С. Н.- С.Н.. Тогава била 18-годишна
и все още ученичка. Тъй като възрастта й отговаряла на изискванията за
включване в програма Млад фермер мярка 6.1 на Държавен фонд „Земеделие“,
приятелят й С. заедно с баща му А.Н. взели решение да се включат в тази
програма, като нейното участие бъде само формално - като поставено лице. Самите
те не отговаряли на изискванията по мярката за възраст, а желанието им било да
работят по нея, поради отпусканите субсидии и други привилегии, тъй като и без
това се занимавали със земеделие /данни за последното има в исковата молба/.
Именно с тази цел се регистрирала като земеделски производител, а през 2015г. я
одобрили по тази мярка.
Твърди, че като
току-що завършила средно образование нямала никакъв опит и какъвто и да било
трудов стаж към този момент. Работата по мярката реално започнала през 2016г.
като всичко се извършвало от бащата на приятеля й - ищеца А.Н. и съпругата му С.Н.,
а тя подписвала необходимите документи. Те имали достъп до банковата й сметка,
по която били отпускани субсидиите от фонда, като им била предоставила
издадената й банкова карта. Твърди, че ищците самостоятелно са изтеглили от там
сума от приблизително 30 000 лева, представляваща субсидии от Фонда /финансова
помощ/, които са употребили, както са намерили за добре, без да я уведомяват
изобщо. Сочи, че всъщност не е имала претенции в обратната насока, тъй като
уговорката им била именно такава. А.Н. я убедил, че ще работят по този начин,
тъй като самият той не отговарял на изискванията, нито друг член на семейството
и че няма да има никакви проблеми и тя се съгласила.
Твърди, че договорите
за наем били сключени формално и с определена кауза, а именно да послужат като
необходимо условие за работа по посочената мярка на Държавен фонд „Земеделие“.
Не са имали уговорка с ищците да плаща наем реално, вместо което те разчитали
да се удовлетворят от субсидиите от фонда, до които имали пряк достъп,
посредством банковата дебитна карта на нейно име. Касаело се за привидни съглашения,
които са нищожни с арг. на чл.26 от ЗЗД и на чиято нищожност се позовава.
Твърди, че по-късно
със сина на А. се разделили по други причини, като тя била длъжна да продължи
да работи по тази мярка, тъй като крайният срок по нея е 2020г., а всичко се
водело на нейно име. През 2018г. блокирала достъпа на ищеца А. до сметката й,
по която се превеждали субсидиите от Фонда и същият вече нямал достъп до нея.
Вероятно това го е провокирало към предприемане на действия по настоящето
производство.
В действителност,
поради младата й възраст, преди шест години /на 18 години/ и лични отношения
със сина на ищеца, погрешно се доверила на семейство Н.да работят от нейно име,
като по тяхна молба не го е разгласявала никъде. Заявява, че от 2018г. и към
момента работи лично по мярката, като е привела всичко в необходимия ред и дори
имала няколко успешно преминали проверки от Фонда. Твърди, че А. и синът му
обаче я притеснявали непрекъснато от две години и й отправяли заплахи, подавали
сигнали до различни институции и възпрепятствали работата й.
С оглед на
гореизложеното прави възражение за нищожност на двата договора за наем - Договор
за наем от 15.05.2015г. и Договор за наем от 14.02.2017г., като привидни,
поради симулация. Налице е абсолютна симулация, при която страните не са желали
към момента на сключването им да бъдат обвързани с последиците на договорите за
наем, а с тях са целели единствено да бъдат изпълнени условията по мярка 6.1.
на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно НАРЕДБА №14 от 28 май 2015г. за
прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани" от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 - 2020г. на Министерство на земеделието и
храните /чл.5 и сл./.
Твърди, че последващите
действия и на двете страни налагат извода, че не са желали възникване
последиците на договорите за наем. Сочи, че на 05.06.2017г. е бил сключен
трудов договор между ЗП „К.В.“ с ищеца А.Н. за длъжността „берач плодове и
зеленчуци" на минимална работна заплата. По него същият твърди, че не е
получавал никога трудовото си възнаграждение, образувайки по претенцията си
друго висящо производство пред съда /гр.д. №4387/2019г. на РС - Пазарджик/. Твърди,
че за период от няколко години ищецът А. е бил едновременно наемодател на
земеделския производител К.В. и неин работник по трудов договор. За този период
въобще не е получил каквото и да е плащане, включително по трудовия договор и
по договорите за наем. Налице е свързаност между лицата - страни по делото.
Всичко това води единствено до извода за наличие на твърдените обстоятелства по
симулация и заобикаляне на закона при сключването на договорите. С няколко
сделки, всяка от които би могла да е действителна, страните са постигнали
заобикаляне на закона и целения резултат от това. Именно неплащането на
наемната цена за времето на действие на договорите е индиция за постигнатото
между страните съгласие, че такава няма да се плаща и че не желаят настъпването
на правните последици от договорите за наем, а договорите са привидни.
Изявленията на страните в договорите са само формални и не отговарят на
действителната им воля. Ето защо, за посочения период до 2018г. сумите за наем
не са дължими, тъй като договорите са симулативни от момента на сключването им.
Заявява, че от 2018г.
и в момента обработва земите сама за своя сметка и е в готовност да плаща
съответния наем. За предишния период, а именно 2017г. оспорва претенциите по
двата договора на посоченото по-горе основание /симулация/. Твърди, че на основание
чл.78 ал.2 от ГПК не дължи разноски по настоящето производство в тази му част,
предвид че с настоящето прави признание на иска относно дължимите суми за
2018г. и 2019г. по двата договора за наем и за 2018г. и 2019г. е в готовност да
плати незабавно, а от исковата молба за първи път разбира за претенциите към нея,
поради което същата следва да се счита за писмена покана за плащане, каквато
по-рано не й е отправяна. Ето защо не е налице и основание за исканото
разваляне на договорите за наем, тъй като не е налице забавяне.
В тази връзка моли
да й бъдат присъдени разноски по производството, а в частта на признанието на
иска да не й бъдат възлагани такива на основание чл.78 ал.2 от ГПК.
Представя писмени
доказателства и прави доказателствени искания.
Така предявените искове се
поддържат изцяло от пълномощника на ищците в проведените по делото съдебни
заседания. Моли съда да уважи исковете като доказани и основателни. Претендира
разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни
съображения по същество излага в представените по делото писмени бележки.
Ответницата,
чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
Претендира разноските по делото. Доводи по същество излага в приложената по
делото писмена защита.
Съдът като
се запозна с твърденията на ищците в исковата молба и с възраженията на ответницата
в писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От
представените, приети и неоспорени писмени доказателства, се установява, че на
15.05.2015г. между ищците А.К.Н. и С.С.Н. като наемодатели и ответницата К.К.В.
като наемател е бил сключен Договор за наем на недвижим имот, нотариално
заверен с peг.№3065/15.05.2015г. на Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната
камара под №422, с район на действие Районен съд - Пазарджик, по силата, на който
ищците, в качеството им на наемодатели са предоставил на ответницата като
наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, а именно: Земеделска
земя – полска култура, съставляваща поземлен имот №113082 в землището на с.Мало
Конаре, ЕКАТТЕ 46749, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, в местността „К. К.",
цялата с площ от 9.000 дка, категория на земята при неполивни условия:
четвърта, при граници и съседи: №113081 – Полска култура на С.А.Н.,*** - Полска
култура на А.К.Н., като имотът е образувано от имот №113069.
Съгласно чл.2 от договора, същият
е сключен за срок от седем години, считано от датата на подписване, т.е. до 15.05.2022г.
Видно от чл.3 от договора е, че
за предоставения под наем имот наемателят - ответницата се е задължила да
заплаща годишен наем в размер на 12,00 лева на декар, платим ежегодно на 01.10.
/първи октомври/.
Според чл.9 от договора, същият
се прекратява преди изтичане на уговорения срок при: - общите условия за
неизпълнение на договор, предвидени в ЗЗД; - по взаимно съгласие на страните –
в писмена форма.
На 14.02.2017г. между ищците А.К.Н.
и С.С.Н. като наемодатели и ответницата К.К.В. като наемател е бил сключен
Договор за наем на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№713/14.02.2017г. на
Нотариус Т. Д. , вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие
Районен съд - Пазарджик, по силата, на който ищците, в качеството им на
наемодатели са предоставил на ответницата като наемател за временно и възмездно
ползване следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот №113070, с начин на
трайно ползване Полска култура, цялата с площ от 11.764 дка, четвърта
категория, находящ се в местността „К. К." по плана за земеразделяне в
землището на с.Мало Конаре, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, при граници и съседи:
№113082 – Полска култура на Т. Л. М.и др., №113081 – Полска култура на Д. М. М.и
др., №001063 – Напоителен канал на Община Пазарджик-В, №113071 – Полска култура
наследници на П. Р. Д., №113077 - Полски път на Община Пазарджик.
Съгласно чл.2 от договора, същият
е сключен за срок от шест години, считано от датата на подписване, т.е. до 14.02.2023г.
Видно от чл.3 от договора е, че
за предоставения под наем имот наемателят - ответницата се е задължила да
заплаща годишен наем в размер на 50,00 лева на декар, платим ежегодно на 01.10.
/първи октомври/.
Според чл.9 от договора, същият
се прекратява преди изтичане на уговорения срок при: - общите условия за
неизпълнение на договор, предвидени в ЗЗД; - по взаимно съгласие на страните –
в писмена форма.
С писмения си отговор ответницата
оспорва наличието на валидно сключени между нея и ищците договори за наем.
Твърди, че процесните договори за наем са били сключени формално и с определена
кауза, а именно да послужат като необходимо условие за работа по посочената
мярка на Държавен фонд Земеделие. Твърди, че не са имали уговорка с ищците да
плаща наем реално, вместо което те разчитали да се удовлетворят от субсидиите
от фонда, до които имали пряк достъп, посредством банковата дебитна карта на нейно
име. Твърди, че се касае за привидни съглашения, които са нищожни с аргумент на
чл.26 от ЗЗД и на чиято нищожност се позовава. Прави възражение за нищожност на
двата договора за наем – Договор за наем от 15.05.2015г. и Договор за наем от
14.02.2017г. като привидни, поради симулация. Твърди, че е налице абсолютна
симулация, при която страните не са желали към момента на сключването им да
бъдат обвързани с последиците на договорите за наем, а с тях са целели
единствено да бъдат изпълнени условията по мярка 6.1. на Държавен фонд
Земеделие, съгласно Наредба №14 от 28 май 2015г. за прилагане на подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г. на Министерство на земеделието и храните /чл.5 и сл./.
Отново в писмения си отговор
ответницата признава, че от 2018г. и към момента обработва земите сама за своя
сметка и е в готовност да плаща съответния наем. Прави признание на иска
относно дължимите суми за 2018г. и 2019г. по двата договора за наем и изразява
готовност да плати незабавно за тези две години.
В съдебното заседание, проведено
на 13.10.2020г., ищецът А.Н. по реда на чл.176 от ГПК заяви, че с ответницата
не са имали други уговорки по процесните договори за наем.
При тези данни и по възражението
на ответницата за нищожност на процесните договори за наем, съдът приема
следното:
Привидните
и прикритите сделки нормативно са уредени в чл.17 от ЗЗД и чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.26
ал.2, предл.5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. Съгласно нормата на чл.17
ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно
привидно съглашение, прилага се правилата относно прикритото, ако са налице
изискванията за неговата действителност.
Привиден е този договор, при
който със съгласието на другата страна не се желае неговото правно действие,
поради което винаги при него е налице съзнателно несъответствие между
действително желаното от страните и изразеното от тях при сключването на
договора.
Прикритият договор е този, който
всъщност е сключен от страните при сключването на привидния договор, с
желанието им именно да прикрият, а не привидният, договор да породи целеното
правно действие, но то да не стане достояние на третите лица.
Разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗЗД
позволява да се запазят в правния мир последиците на един нищожен като привиден
договор, но само когато е налице друг договор, сключен от страните при
сключването на привидния договор, и който е бил прикрит от страните именно чрез
сключване на привидния договор, само обаче ако относно прикрития договор са
налице всички изисквания за неговата действителност и ако не се увреждат
интересите на трети лица.
При
абсолютната и относителната симулация е налице липса на
волеизявление, на съгласие, относно привидната сделка, докато при подставеното
лице симулацията касае субектите на правоотношението.
Разпоредбата
на чл.165 ал.2 от ГПК се отнася до всички видове привидни сделки. В този смисъл
Решение №196/16.10.2013г. по гр. д.
№2326/2013г. на I г. о. на ВКС и Решение №34 от 23.03.2015г. по гр.
д. №7201/2013г. на ВКС, III г.о.
В конкретния случай ответницата не твърди
наличието, а и не представя т.нар. обратно писмо (contra
letera). Следователно, за да бъде доказана привидността на сделката,
чрез свидетелски показания, трябва да е налице т. нар. „начало на писмено
доказателство“. Това са писмени доказателства, които изхождат от другата страна
или удостоверяват нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението за привидност (чл.165 ал.2 от ГПК).
Недоказването
на твърдяната привидна сделка води до невъзможност за доказване на прикритата
сделка /в случая ответницата дори не сочи коя е прикритата сделка/ и до
невъзможността нейните последици и съдържание да бъдат приложени в отношенията
между страните.
Съдът
счита, че в настоящия казус ответницата не представи писмени доказателства,
които да имат характер на начало на писмени документи, които да правят
допустимо събирането на гласни доказателства за установяване привидността на процесните
договори за наем. За да съставлява т. нар. „начало на писмено доказателство“,
документът следва да изхожда от насрещната страна и да прави вероятно наличието
на симулация. Такъв документ не бе представен от ответницата. Такъв документ не
е и експертното заключение на съдебно-почерковата експертиза, депозирано по
друго гражданско дело, а именно по гр.дело №4783/219г. по описа на Районен
съд-Пазарджик, на което ответницата се позовава.
Липсата
на каквито и да е доказателства, изходящи от ищците за наличието на други,
различни договорки по процесните договори за наем, водят до недопустимост на
разпит на свидетели за разкриване на привидност на сделките, предвид разпоредбата
на чл.165 ал.2 от ГПК.
Оттук
установяването на твърдените от ответницата привидни сделки е невъзможно чрез
разпит на свидетели. В тази връзка свидетелските показания на разпитаната
свидетелка на ответната страна М. Н. М. /майка на ответницата/, в частта им
относно наличието на привидност на сделките, са недопустими /чл.164 ал.1, т.5 от ГПК/ и не следва да се обсъждат от съда.
Предвид
гореизложеното, съдът намира възражението на ответницата за недоказано и
неоснователно.
С
оглед на горното, съдът приема, че между ищците и ответницата са налице валидно сключени
договори за наем на процесните два недвижими имота, представляващи земеделски
земи. Приема, че ищците са изправна страна по тези договори, тъй като са
изпълнили задълженията си като са предоставили на наемателя-ответницата имотите
за временно ползване. Ответницата е ползвала през процесния период от време земеделските
земи. Налице е и признание от страна на ответницата за ползването на имотите от
2018г. Не е спорно по делото, че ответницата не е заплатила на ищците наемните вноски
по двата договора за процесните 2017г., 2018г. и 2019г. Не е сторила това нито
в договорения срок – до първи октомври на съответната година, нито след
отправените й покани, нито в хода на производството по делото и въпреки изрично
заявената от нея готовност да заплати тези за 2018г. и 2019г.
При тези данни, съдът намира, че ответницата
дължи на ищците заплащането на договорената годишна наемна цена по договора за
наем от 15.05.2015г. за процесните години – 2017г., 2018г. и 2019г. Съгласно
чл.3 от договора за наем, годишната наемна цена е в размер на 12,00 лева на
декар. Отдаденият под наем имот е с площ от 9.000 дка. Следователно годишният
наем е в размер на 108,00 лева. За трите процесни години наемната цена се
равнява на сумата от общо 324,00 лева.
Ответницата дължи на ищците
заплащането и на договорената годишна наемна цена по договора за наем от
14.02.2017г. за процесните години – 2017г., 2018г. и 2019г. Съгласно чл.3 от
договора за наем, годишната наемна цена е в размер на 50,00 лева на декар. Отдаденият
под наем имот е с площ от 11.764 дка. Следователно годишният наем е в размер на
588,20 лева. За трите процесни години наемната цена се равнява на сумата от
общо 1764,60 лева.
Както бе посочено и по-горе, ищците
са изправна страна по договорите, поради което имат правото да претендира заплащането
на наемната цена по същите.
Освен това с писмения си отговор
ответницата признава дължимостта на наемите и по двата процесни договора за
2018г. и 2019г.
За неоснователни съдът счита
възраженията на ответницата, че не дължи наеми за 2017г., поради това, че ищците
са ползвали субсидиите й. Освен това заплащането на наемната цена в процесните договори
не е уговорено под никакви условия.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че исковете за заплащането на дължимата наемна цена по процесните два договора за
наем за процесните години са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло в претендираните с исковата молба размери, съответно от 324,00 лева по първия
договор и от 1764,60 лева – по втория договор.
Вземанията
са изискуеми и длъжникът - ответницата следва да бъде осъдена да ги заплати,
тъй като не е сторила доброволно това до настоящия момент.
Ответницата дължи на ищците законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаването на исковата молба в
съда – 14.02.2020г. и до окончателното им изплащане.
В последното по делото съдебно
заседание, бяха представени и приети две споразумения от дата 13.01.2021г.,
сключени между ищците и ответницата, с които те се споразумяват да прекратят
предсрочно договорните си взаимоотношения по процесните два договора за наем за
процесните два поземлени имота, считано от 13.01.2021г. като се съгласяват да
не си дължат парични обезщетения за предсрочното прекратяване на същите.
Предвид на това претенциите на ищците за разваляне на договорите за наем и за
връщане на имотите се явяват неоснователни.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищците. За този си извод, съдът взема предвид броя на исковете,
броя на ищците, както и фактическата и правна сложност на делото и проведените
три открити съдебни заседания.
С оглед изхода на делото, ответницата
дължи на ищците сторените от тях разноски в размер общо на 1124,71 лева,
съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни
документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.К.В.,
с ЕГН **********,*** да заплати на А.К.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н., с ЕГН **********
и двамата с постоянен и настоящ адрес:***, със съдебен адрес за призоваване и
съобщения: гр.Пазарджик, ул.“******“ №*, кантора №*, чрез адв.Г.С.-Ц. ***
следните суми: сумата в размер на 324,00 лева, представляваща годишен наем, дължим
за 3 години – 2017г., 2018г. и 2019г. по Договор за наем на недвижим имот,
нотариално заверен с peг.№3065/15.05.2015г. на Нотариус Т. Д. , вписана в
Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд-Пазарджик, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
исковата молба в съда – 14.02.2020г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 1764,60 лева, представляваща
годишен наем, дължим за 3 години – 2017г., 2018г. и 2019г. по Договор за наем
на недвижим имот, нотариално заверен с peг.№713/14.02.2017г. на Нотариус Т. Д. ,
вписана в Нотариалната камара под №422, с район на действие Районен съд-Пазарджик,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
исковата молба в съда – 14.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 1124,71 лева, като ОТХВЪРЛЯ претенциите
за разваляне на договорите за наем и за връщане на имотите.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: