Решение по дело №1268/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 1213

 

гр.  Сливен 31.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          РАЙОНЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА

     

при секретаря  МАРИАНА Т. като разгледа докладваното от съдията  гр. д. № 1268 по описа за 2019 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,  която заповед е била връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество е депозирало срещу ответницата С.Р.А., ЕГН: ********** *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като такава е била издадена по ч.гр.д. № 6936/2018 г. по описа на РС-Сливен  и е била връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ответницата била собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен и била клиент на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Цитира чл. 150 от ЗЕ по отношение на ОУ на топлоснабдителните дружества и посочва, че неговите ОУ от 2007 г. били публикувани в два ежедневника. В тях били регламентирани търговските взаимоотношения на дружеството с неговите клиенти, правата и задълженията на двете страни, а в раздел седми и реда и срокът в който клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за потребената топлинна енергия- 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят т.е. най-късно до края на текущия месец следващ месеца на доставка на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът бил изпаднал в забава и върху тази сума на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно била начислявана лихва за забава. Видно от извлечение за сметка от абонатен номер № 15530 ответницата била използвала топлинна енергия без да заплати задължението си към дружеството. Сумите за процесния период били начислявани от ищцовото дружество по изготвени отчети от третото лице помагач на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 500,80 лв. –главница, съставляваща стойността на  ползваната, но незаплатена топлинна енергия в процесния имот за периода от  01.03.2016 г. до 30.04.2018 г.; 52,20 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от 04.05.2016 до 08.11.2018 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в заповедното производство. Претендират се разноски за исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адв.  А. процесуален представител на ответницата. Оспорва основателността и на иска, тъй като ответникът не било установено, че е потребител на топлинна енергия, тъй като не бил нито собственик, нито наемател на имота или титуляр на вещно право на ползване. Била живяла в гр. Сливен, където били и постоянния й адрес и не била клиент на дружеството. Не била „битов клиент” на дружеството по см. на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Не била сключвала договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество и не й била предоставена индивидуална сметка за месечните й задължения в качеството й на „битов клиент”. Не били представени доказателства, че имотът е бил топлоснабден и че СЕС в сградата за топлоразпределението е избрала ищцовото дружество. Не било ясно каква част от потребената топлоенергия е била отдадена от сградната инсталация и дали въобще е било извършено дялово разпределение. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира сторени по делото разноски.

Конституираното с Определение на съда № 2105/07.06.2019 г. трето лице - помагач на страната на ищеца "ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН" ЕООД гр. Варна не е представило писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед № 4008/17.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6936/2018 г. на РС Сливен, със същата е разпоредено  ответницата,  да заплати  на кредитора „Топлофикация-Плевен” ЕАД гр. Плевен, сума в размер на 500,80 лв., съставляваща  главница за ползвана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., за топлофициран имот находящ се в гр. Плевен, Сторгозия, бл. 6, вх. В, ап. 3 ведно със законната лихва от 22.11.2018 г./датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането,   и сума в размер на 52,20 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.05.2016 г. до 08.11.2018 г. и сумата от 75 лв., съставляваща разноски сторени в заповедното производство.

Заповедта е била връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя интереса на ищеца от предявяването на настоящите положителни установителни искове по см. на чл. 415, т. 2 ГПК.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Плевен" ЕАД, публикувани във вестник „Посоки" бр.239/13.12.2007 г., в които е отразено, че същите са приети с протокол от 12.09.2007 г. на СД на дружеството и са одобрени с решение № ОУ-067/03.12.2007 г. на ДКЕВР. Представените общи условия не са оспорени от ответницата.

Ищецът е представил препис извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия от ответницата за процесния период и справка по лице от Службата по вписванията-Плевен, от която е видно, че ответницата е собственик на процесния имот находящ се в гр. Плевен, Сторгозия, бл. 6, вх. В, ап. 3. Същото обстоятелство е видно и от представения по делото Нотариален акт № 22, том втори, рег. № 1505, дело №118 от 2007 г.

Видно от представения договор за индивидуално отчитане и топлоразпределение от 02.09.2002 г. сключен между „Холидей-Райзен” ЕООД в качеството му на топлинен счетоводител и собствениците на етажната собственост с адрес- гр. Плевен, Сторгозия, бл. 6, вх. А, Б и В в имота на ответницата в качеството й на етажен собственик са били доставени и монтирани уреди за индивидуално регулиране и измерване на топлоенергията в имота, като отчитането и разпределянето на дължимите суми за топлоенергия е ставало въз основа на показанията на монтираните уреди и водомери за топла вода и тези на главните топломери и общите водомери за БГВ в абонатните станции. Представени са 12 бр. заверени фактури за процесния период за процесния адрес, от които е видно, че доставената топлинна енергия в имота на ответницата е била надлежно и ежемесечно отчитана и фактурирана.

Ищецът признава, че ответницата е извършила плащане на стойност 250,25 лв. на 15.10.2018 г., с което са били погасени нейните задължения за м. 10,11,12 2016 г. и м. 1.2017 г. и част от м. 2.2017 г.

От страна на третото-лице помагач са представени обобщена и подробни месечни справки за дължими от ответницата суми за топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния имот, за периода 01.03.2016 г. – 30.04.2018 г. , отчетни карти за процесния период и подробни месечни справки, като тези документи са послужили на вещото лице по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза да отговори на поставените й задачи.

Вещото лице е отчело, че ответницата е била извършила плащане в размер на 250,25 лв., с което са били погасени задълженията й за м. 10,11,12 . 2016 г. и м. 1.2017 г., както и част от задължението й за м. 2.2017 г. Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че тази сума не е включена в претендираната главница от 500,80 лв. Уточнява, че ответницата дължи сумата от 56,80 лв., която съставлява мораторна лихва за периода от датата на изпадане на ответницата в забава /04.06.2016 г./ до датата на подаване на заявлението-22.11.2018 г.

Вещото лице е изчислило, че общия размер на дължимите суми за процесния период съобразно действащите цени за топлоенергия е 500,80 лв., като в тази обща сума се включва ТЕ с ИРУ-51,89 лв., ТЕ без ИРУ-246,92 лв., ТЕ отдадена от сградна инсталация-129,70 лв., дялово разпределение-72,04 лв. и корекции-0,25 лв.

Въз основа на събраните доказателства съдът достига до следните правни изводи:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявените искове са допустими, тъй като при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по  чл. 422 от ГПК.

Разгледани по същество, предявените искове са  основателни.

Установи се от представените от ищеца писмени доказателства-нотариален акт и справка от службата по вписванията, че ответницата е собственик на процесния имот. Установява се от представените справки от третото лице- помагач и заключението на вещото лице, че сградата, в която се намира процесния апартамент, е снабдявана с топлинна енергия от „Топлофикация - Плевен” ЕАД, като консумираната енергия е отчитана в абонатна станция в сградата, а дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва от „Холидей и Райзен” ЕООД гр. Варна.

Ответницата твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия по силата на договор с ищеца, тъй като не живее на същия адрес. Така направените от ответницата възражения съдът намира за неоснователни. По силата на чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството "клиент" е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между електропреносното предприятие и битовия потребител, без да е необходимо изрично писмено съгласие от последния.

В случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен са публикувани в бр. 239/13.12.2007 г. на в-к „Посоки" и същите обвързват ответницата като собственик на  процесния топлоснабден имот.

Съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ на всички потребители се разпределя топлоенергия отдадена в сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на жилищата им по проект.  В случая се касае за сграда-етажна собственост и обща сградна инсталация, и приложение намира разпоредбата на чл. 153 ал. 6 от Закона за енергетиката, според която клиентите, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от ползвателите в сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. Притежателите на отделни имоти в топлоснабдена сграда - етажна собственост се смятат за потребители до датата на прекратяване на топлоснабдяването на абонатната станция за сградата-етажна собственост, което може да стане само за всички имоти в сградата по решение на поне 2/3 от притежателите на вещни права в сградата. По делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца. В тази насока са и разясненията, дадени в решение № 5 от 22. 04. 2010 год. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 15/2009 год., с което е отхвърлено искането на омбудсмана за обявяване противоконституционността на чл. 153 ал. 1 и 6 от ЗЕ, както и задължителните за съдилищата указания, съдържащи се в ТР № 2 от 25.05.2017 год. по тълк. д. № 2/2016 г. ОСГК, ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия на ищеца месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. 

Задълженията на ответницата към ищцовото дружество се установяват от представените справки за разпределение на топлинната енергия за процесния период, издадени от „Холидей и Райзен” ЕООД гр. Варна и от заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. От същото е видно, че дължимата именно от ответницата,  стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. - 30.04.2018 г. възлиза на 500,80 лв., като лихвата за забава върху тази сума за посочения в исковата молба /респ. в заявлението/ период е 56,80 лв.

Поради основателността на главния иск,  основателен се явява и иска за присъждане на мораторна лихва върху главницата - тъй като ответницата не е изпълнила задължението си да плати дължимите суми на съответните падежи. В заключението си вещото лице е посочило, че размерът на същата за процесния период възлиза на 56,80 лв., но следва с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 52,20 лв., така както е заявена в исковата молба.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена и в тежест на ответницата да се присъдят сторените от ищеца разноски в исковото производство в размер на 375 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в  размер от 150 лв., определен съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 200 лв. депозит за вещо лице.

Съгласно дадените задължителни указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50  лв. за юрисконсултско възнаграждение – общо 75 лв.

Направените от ответницата разноски остават в нейна тежест. Мотивиран от горните съображения, съдът

         

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА  за установено, че С.Р.А., ЕГН: ********** ***, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” № 128, сумата 500,80 лв.,  главница, представляваща стойност на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. - 30.04.2018 г. за обект с адрес: гр. Плевен, Сторгозия, бл. 6, вх. В, ап. 3, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №4008 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6936/2018 г. на РС Сливен, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1  ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

ПРИЗНАВА  за установено, че С.Р.А., ЕГН: ********** ***, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” № 128, сумата от 52,20 лв., съставяваща лихва за забава за периода от 04.05.2016 г. до 08.11.2018 г., за която сума е издадена Заповед №4008 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6936/2018 г. на РС Сливен, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1   ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА С.Р.А., ЕГН: ********** ***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” № 128, , направените по настоящото исково производство разноски в общ размер на 375 лв., както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лв. 

 Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” гр. Плевен ЕАД, ЕИК: ********* – "ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул."Македония" №129, ет. 4, ап. 14, представлявано от управителя Павел Георгиев Павлов.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.          

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: