Р Е Ш Е Н И Е № 741
02.07.2019г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на 06.06.2019г.,
в следния състав:
председател:МИНЧО
МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 888 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
В исковата молба на
„Общинска банка" АД се твърди, че на основание трудов договор- №
051/19.04.2017 г., ответницата С.Б.М. е заемала в същата длъжността „специалист
операции - касиер" в периода от 19.04.2017 г. до 21.06.2018 г., с работно
място ИРМ „КАТ" - Финансов център /ФЦ/ - Сливен, като по длъжностна
характеристика такъв служител вкл. и: „Приема и изпълнява клиентски нареждания
за банкови операции, проверява правилно ли са оформени и подписани нарежданията
от оторизираните или упълномощени лица; извършва последващ контрол и
потвърждава въведените документи в системата" и др.
Ищецът излага, че на
основание Заповед №ВК.840/18.05.2018 г. е била извършена проверка от отдел
„Вътрешнобанков одит" на банковите операции, осъществявани от служителите
от ФЦ, вкл. от служителите в ИМР „КАТ". По този начин били установени
случаи на злоупотреба от М. с платени от клиенти такси и глоби в ИРМ – КАТ, а
нарушенията били подробно описани в изготвения и представен на ръководството на
банката Одиторски доклад 1А МВ/№ ВК.840/18.05.2018 г. В частта му
„заключение", на стр. 19 било посочено, че са установени 9 такива случаи,
на обща стойност 1 840 лв. От изнесените в доклада данни било видно, че
плащанията са извършвани в ИРМ - КАТ с основание - глоби по фиш, глоби по
електронен фиш, наказателни постановления, издадени от органите на КАТ,
гаранционен фонд, операции всичките свързани с Пътна полиция, като операциите
са извършвани от С.М., а нарушението се изразява в анулиране на издадените платежни
документи, като постъпилите от клиентите средства не са им възстановявани и не
са отчитани като приход в касата.
Твърди се, че корекция на
операциите била извършена от банката на 14.06.2018 г.; сумите платени и
преведени на основание представените първични документи от страна на
конкретните клиенти, с което банката изпълнила задълженията си, като е платила
сумите за своя сметка, в резултат на което е претърпяла вреда в размер на 1
912.50 лв., от които освен споменатите 1 840 лв.- и 72.50 дължими комисионни.
Във връзка с
констатациите за нанесена вреда на работодателя при и по повод изпълнение на
трудовите й задължения, срещу С.М. било образувано дисциплинарно производство
по реда на чл. 193 от КТ. Поискани й били писмени обяснения и в тях
служителката не оборила констатираното виновно неизпълнение на трудовите си
задължения. Дори заявила писмено, че ще възстанови сумите. Предвид тежестта на
нарушението, на С.М. било наложено, на основание чл. 190, ал. 1 т. 5 и т. 7 от КТ, наказание „дисциплинарно уволнение" със заповед № РД-04-176/21.06.2018
г. и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото й правоотношение било
прекратено, със заповед № РД-04-177/21.06.2018 г. С последната било указано на
ответницата, че дължи на работодателя си, на основание чл. 221 ал. 2 от КТ
сумата в размер на 716.30 лв.- обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, а на основание чл. 207 ал. 1, т. 1 от КТ сума в размер 1 912.50
лв. - размера на вредата.
Твърди се, че двете
заповеди са получени лично от С.М. на 21.06.2018 г. без възражения.
С Нотариална покана за
доброволно изпълнение рег. № 1760, том I, № 82/06.11.2018 г., чрез нотариус с
рег. № 524 на нотариалната камара, връчена лично на жената на 06.11.2018 г., тя
била поканена да заплати доброволно тези суми, но плащане не последвало.
При това положение
„Общинска банка" АД предприеме действия за събирането им по съдебен ред и
предявява два осъдителни иска, да бъде осъдена С.М. да й заплати на основание
чл. 221 ал. 2 от КТ обезщетение в размер на 716.30 лв. и на основание чл. 207
ал. 1, т. 1 от КТ обезщетение в размер 1 912.50 лв., двете заедно с лихва за
забава от датата на предявяване на иска до окончателното им плащане.
Ищецът претендира
направените от него по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
На ответницата бе връчен
препис от исковата молба, но писмен отговор не бе депозиран. Тя обаче се яви в
проведеното открито съдебно заседание и призна исковете. Заяви и желание да
заплаща сумите по тях, а отсъствието на престация обоснова с липсата на парични
средства.
Банката-ищец бе
представлявана от юрисконсулт, чрез който поддържа претенциите.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда
приема, че са установени следните факти:
Видно от приложенията на
исковата молба- трудов договор № 051/19.04.2017 г., допълнително споразумение
към трудовия договор № 1040/26.09.2017 г. и допълнително споразумение към трудовия
договор № 939/17.08.2017 г., С.Б.М. е заемала в „Общинска банка”АД длъжността
„специалист операции - касиер" в периода от 19.04.2017 г. - 21.06.2018 г.,
с работно място ИРМ „КАТ" - Финансов център /ФЦ/ - Сливен. Впрочем, това
не са спорни по делото факти.
Не са спорни и останалите
факти, на които банката-ищец основава двете си парични вземания- че по
длъжностна характеристика жената е трябвало да извършва редица дейности, сред
които и да приема и изпълнява клиентски нареждания за банкови операции,
проверява правилно ли са оформени и подписани нарежданията от оторизираните или
упълномощени лица; извършва последващ контрол и потвърждава въведените
документи в системата и др. Също, че в резултат на проверка, извършена от отдел
„Вътрешнобанков одит" на банковите операции, осъществявани от служителите
от ФЦ, вкл. от служителите в ИМР „КАТ", са установени случаи на
злоупотреба от М. с платени от клиенти такси и глоби в ИРМ – КАТ, като
нарушенията са подробно описани в изготвения и представен на ръководството на
банката Одиторски доклад 1А МВ/№ ВК.840/18.05.2018 г., който е и част от
докзателствения по делото материал. Видно от частта му „заключение", установени
са 9 такива случаи, на обща стойност 1 840 лв., като плащанията са били извършвани
в ИРМ - КАТ от клиенти на банката, с основание - глоби по фиш, глоби по
електронен фиш, наказателни постановления, издадени от органите на КАТ,
гаранционен фонд, операции всичките свързани с Пътна полиция, като операциите
са извършвани от С.М., а нарушението се изразява в анулиране от нея на
издадените платежни документи, като постъпилите от клиентите средства не са им
възстановявани и не са отчитани като приход в касата.
Тези допуснати от нея
нарушения ответницата на практика признава в дадени на работодателя Обяснение
вх. № 1-101/15.05.2018 г. и Обяснение вх. № 1-108/29.05.2018 г.
От документите,
представляващи листи №№ 42-59 вкл. от материалите по делото са видни
анулираните от М. плащания, а от бордеро 898789/ 14.06.2018г. съда установява,
че „Общинска банка" АД по-късно е осъществила плащанията по тях, като те
са на обща стойност 1 840лв., както и още 72.50лв.
Със заповед №
РД-04-176/21.06.2018 г. /л.61-63вкл./ и основание чл. 190, ал. 1 т. 5 и т. 7 от КТ на М. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение", а със заповед №
РД-04-177/21.06.2018 г. /л.64/ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ
трудовото й правоотношение е прекратено. С втората от тях е указано на
ответницата, че дължи на работодателя си, на основание чл. 221 ал. 2 от КТ
сумата 716.30 лв.- обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение,
а на основание чл. 207 ал. 1, т. 1 от КТ за обезщетение сумата 1 912.50 лв. -
размера на вредата.
М. не спори, че не ги е
заплатила, а и не ангажира доказателства да е извършила престации в полза на
работодателя ли. Напротив, тя признава задълженията си.
От представения от ищеца
фиш за работна заплата съда установи, че тази на С.Б.М. за м. март 2018 г. е
716.30лв.
Така установените факти налагат следните изводи за правото:
Предявени са два
осъдителни иска, за парични вземания. Те са основателни- както защото този
извод се налага от ангажираните от ищеца доказателства, така и защото
ответницата ги призна, което процесуално поведение само по себе си е достатъчна
и изрично призната от законодателя възможност за постановяване на съдебно
решение в полза на ищеца- чл.237 от ГПК.
Установи се по безспорен
начин по делото, че страните по него са били в трудово-правни отношения, както
и че при изпълнение на същите ответницата е допуснала нарушения на трудовата
дисциплина, за които работодателя й е наложил най-тежкото предвидено в закона-
Кодекса на труда, дисциплинарно наказание- уволнение- чл.188 т.3 от КТ. В
резултат трудовото правоотношение е прекратено. /впрочем, само за яснота съда
ще изложи, че в случая заповед № РД-04-177/21.06.2018 г. е била излишна/.
Сроковете за обжалване на заповедите отдавна са изтекли, а и ответницата не
твърди да ги е обжалвала. Поради това те са влезли в сила и съда е длъжен да
основе решението си на тях. Ето защо е ясно, че първия от исковете – с цена
716.30лв. е основателен- защото съгл.чл.221 ал.2 от КТ, при дисциплинарно
уволнение работника/служителя дължи на работодателя си обезщетение, което е в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В случая
не се установи между страните да е уговарян друг срок, различен от 1 месец, за
предизвестие, а от фиш за работна заплата се установи, че трудовото
възнаграждение на М. за м.март 2019г. е било 716.30лв. Ответницата не ангажира
доказателства да е погасила това си задължение, а дори и го призна. Тъй като
това е ищцовата претенция, то и съда ще я уважи изцяло. Сумата ще бъде
присъдена- защото е поискано, а то- искането е основателно, заедно със
законната лихва- като обезщетение за забавата в плащането й.
По втория иск- той
представлява реализиране на имуществената отговорност на служител, заемал
отчетническа длъжност. Безспорно е, видно от представената с исковата молба
длъжностна характеристика, че длъжността на ответницата при „Общинска банка” е
била точно такава- тя е свързана с приемането, съхраняването и отчитането на
парични средства. Безспорно се установи и че в резултат на допуснати от М. като
служител на банката- ищец нарушения на трудовата дисциплина, последната е претърпяла
вреди- заплатила е за своя сметка суми по банкови операции, анулирани преди
това от ответницата. Обезщетението по чл.207 ал.1, т.1 от КТ се равнява на
размера на вредата, която в случая е 1 912.50 лв. Тъй като това е ищцовата
претенция, то и съда ще я уважи изцяло. Сумата ще бъде присъдена- защото е
поискано, а то искането е основателно, заедно със законната лихва- като
обезщетение за забавата в плащането й.
При този изход на делото
ищеца има право на сторените от него разноски, при това в пълен размер- чл.78
ал.1 от ГПК. Разноските на „Общинска банка”АД се формират от заплатена държавна
такса за образуване на делото- 126.50лв. /платежните, представляващи листи №№
72 и 73 от делото/.
Ищецът има право и на
юрисконсултско възнаграждение- тъй като е юридическо лице, а и защото бе
представляван по делото от юрисконсулт- чл.78 ал.8 от ГПК. С оглед предмета на
делото, вкл. и че то е с материален интерес, възнаграждението може да е в
търсения размер- 300лв. /който се явява максималния по Наредбата за заплащането
на правната помощ/.
При горните съображения,
Сливенски районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
С.Б.М., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на "ОБЩИНСКА БАНКА" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча” № 6, на осн.чл. 221 ал.2 от КТ
сумата 716.30лв. /седемстотин и
шестнадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетени, дължимо от
жената като бивш служител, чието трудово правоотношение е прекратено чрез
налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” – със заповед №
РД-04-176/21.06.2018 г. на изпълнителните директори на банката.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 19.02.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Б.М.,
ЕГН: ********** да заплати на
"ОБЩИНСКА БАНКА" АД, с ЕИК *********, на осн.чл. 207 ал.1, т.1 от КТ
обезщетение в размер на вредата, нанесена на последната в резултат на нарушения
на трудовата дисциплина, допуснати от жената и довели до налагането на
дисциплинарно наказание „уволнение”- със заповед № РД-04-176/21.06.2018 г. на
изпълнителните директори на банката- 1 912.50лв.
/хиляда деветстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 19.02.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Б.М.,
ЕГН: ********** да заплати на
"ОБЩИНСКА БАНКА" АД, с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
направените от банката разноски в настоящото дело, в пълен размер- 126.50лв. /сто двадесет и шест лева и
петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА С.Б.М.,
ЕГН: ********** да заплати на
"ОБЩИНСКА БАНКА" АД, с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във
вр. с чл.37 от ЗАдв. вр. Наредбата за заплащането на правната помощ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
/триста лева/.
Присъдените суми може
да бъдат заплатени по следната банкова сметка *** „Общинска банка" АД: IBAN: ***; банков код SОМВ BG SF при „Общинска банка" АД,ЦУ.
Решението подлежи на обжалване
и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна
жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ за
всяка страна от момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: