Решение по дело №2768/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 304
Дата: 19 март 2024 г.
Съдия: Димитър Мирчев
Дело: 20231000502768
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000502768 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 172 от 14.08.2023 г. по гр. д. № 362/2022 г. по описа на Врачанския
окръжен съд (ВрОС), е осъдена Прокуратурата на Република България (ПРБ) да заплати на
С. Б. Л. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, обл. *** сумата от 30 000 (тридесет хиляди)
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконни обвинения в
извършване на престъпления, за които е оправдан с присъда № 34 от 25.04.2019 г., по НОХД
№ 611/2018 г. на РС – Враца, потвърдена с решение № 260010 от 30.10.2020 г. по ВНОХД №
220/20 г. по описа на ОС – Враца и с присъда № 13/04.08.2020 г., по НОХД № 474/2019 г. по
описа на ОС – Враца, потвърдена с решение № 97/23.03.2021 г. по ВНОХД № 1282/2020 г.
на Софийски апелативен съд, ведно със законна лихва върху сумата от 26.10.2021 г., до
окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди в частта за разликата над присъдената сума от 30 000 лева до пълния
предявен размер от 150 000 лева, ведно със законна лихва от 26.10.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен. Поради това, ПРБ е осъдена да заплати и сумите
от 1910 лв. разноски в полза на ищеца, както и 604.20 лв. в полза на бюджета на съда за
възнаграждения за вещи лица.
Решението на окръжния съд е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби, както от
ищеца в частта, в която исковата му претенция е била отхвърлена, така и от Прокуратурата
на Р България, в частта, в която същата е била уважена.
1
В жалбата на държавното обвинение се сочи, че в осъдителната му част
първоинстанционното решение било неправилно и била присъдена сумата от 30 000 лв. в
разрез със събраните доказателства – гласни и заключения на вещи лица. В условията на
алтернативност се отправя искане към САС обезщетението за претърпени болки и страдания
да се намали.
В обстоятелствената част на жалбата на ищеца се излага, че решението на ВрОС е
неправилно поради нарушение на материалния закон, оспорвайки изцяло същото в
отхвърлителната му част. По отношение обезвредата за неимуществени вреди намира, че е
нарушен чл. 52 ЗЗД и следвало да се присъди пълната поискана сума от 150 000 лв., тъй като
30 000 лв. не били достатъчни, за да репарират претърпените болки и страдания. От САС се
иска да увеличи обезщетението до сумата, посочена в исковата молба и се претендират
разноски.
От правото на писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК относно двете жалби, се е възползвал
само ищеца Л., който чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ПРБ като
неоснователна, намирайки, че същата следвало да се отхвърли.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговарят на
изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими, като пред настоящата инстанция не са
искани и не са събирани нови доказателства.
Според чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1. за правомощията на
въззивмата инстанция.
Решението на ВрОС е валидно и допустимо – постановено от надлежен съдебен състав (при
спазване правилата за родова и местна подсъдност), по искова претенция, която е редовна и
допустима. Ето защо, на основание чл. 269, изр. второ ГПК, съдът следва да се произнесе
само по оплакванията, наведени във въззивните жалби.
Хронологията на фактите в правния спор е следната:
Страните не спорят, а и от събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция
доказателства се установява, че с постановление от 26.02.2018 г. по ДП № 167/18 г. на РП -
Враца за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение, ищецът Л. е привлечен
като обвиняем за такова престъпление, за това, че за времето от месец октомври 2013 г. до
месец декември 2015 г. при условията на продължавано престъпление в гр. Враца, обл.
Враца, в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен диркетор на МБАЛ „Хр. Ботев"
АД - гр. Враца и след предварителен сговор с длъжностното лице Р. Г. Ц. - Началник
2
отделение „Съдова хирургия“ при МБАЛ „Хр. Ботев“ АД, последният като съизвършител, е
присвоил в полза на трето лице – Х. Ю. М., живущ в гр. ***, чужди парични средства в
големи размери, поверени му да ги управлява на обща стойност 26 953,77 лв., собственост
на МБАЛ „Хр. Ботев“ - гр. Враца - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл.
201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на обвиняемият е взета мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 5 000 лева. С определение на РС – Враца № 83/06.03.2018 г. по ЧНД №
209/2018 г. взетата мярка за неотклонение парична гаранция е изменена в размер на 2 000
лева. С постановление от 17.05.2018 г. е прецизирано обвинението на ищеца. С определение
№ 72/28.02.2018 г. на РС-Враца е допуснато обезпечение на наказание „Конфискация на
имущество" по д.п. № 167/2016 год. на Врачанска районна прокуратура (д.п. № 30/2016 г. по
описа на ОД на МВР-Враца), чрез налагане на запор върху движими вещи-4 броя леки
автомобили, собственост на обв. С. Л.. С присъда № 34 от 25.04.2019 г. по НОХД №
611/2018 г. на РС – Враца, е признат подс. Св. Л. за невиновен в това при условията на
усложнена престъпна дейност-продължавано престъпление, за времето от
29.10.2013 г. до 26.01.2015 г., в гр. Враца, в качеството му на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1 НК — изпълнителен директор на МБАЛ „Х. Ботев" АД -
гр. Враца, в съучастие като извършител с Р. Ц., последният като помагач - да се
разпоредил в полза на трето лице-Х. Ю. М. с чужди парични средства, собственост
на МБАЛ „Хр. Ботев" АД - Враца, поверени му да ги управлява, което длъжностно
присвоянане е улеснено чрез извършване други престъпления, за които по закон не
се предвижда по — тежко наказание, а именно чрез извършване от него на престъпление по
чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по
така повдигнатото обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С решение
№ 260010 от 30.10.2020 г. по ВНОХД № 220/20 г. по описа на ОС-Враца е потвърдена
присъда № 34 от 25.04.2019 г. по НОХД № 611/2018 г. на РС – Враца.
По искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД №
220/2020 г. по описа на ОС – Враца с решение № 323/26.10.2021 г. на Апелативен съд -
София е оставено без уважение искането. С обвинителен акт от 15.03.2019 г. по пр. пр.
24717/2017 г. на СГП е повдигнато пред съд обвинение на ищеца за престъпление по чл.
219, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Въз основа на на внесения обвинителен акт е образувано НОХД №
1049/2019 год. по описа на СпНС. В разпоредително заседание СпНС е прекратил спрямо
ищеца делото, отделени са материалите и е върнат обвинителния акт на СГП. След
връщането от СнНС е образувано ново досъдебно производство - пр. пр. № 13373/2019 г., а
впоследствие е внесен нов обвинителен акт срещу ищеца от Софийска градска прокуратура
в Окръжен съд - Враца с обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 НК.
По същия е образувано НОХД № 474/2019 г. по описа на ОС – Враца. С Присъда №
13/04.08.2020 г., постановена по НОХД № 474/2019 г. на Окръжен съд –Враца, Л. е признат
за невинен по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4
вр. ал. 1 НК. Присъдата е протестирана от Софийска градска прокуратура и е образувано
ВНОХД № 1282/2020 г.. С Решение № 97/23.03.2021 г. на Софийски апелативен съд е
потвърдил изцяло присъдата на Окръжен съд - Враца, постановена по НОХД № 474/2019 г..
3
Видно от съдебно решение от 16.05.2018 г. по гр. д. № 719/2018 г. на РС – Враца е прекратен
гражданския брак между ищеца и съпругата му по взаимно съгласие на страните.
Видно от диплома за завършено висше образование, че ищеца е завършил такова по
специалност „Икономика и управление на търговията” с професионална квалификация
„магистър” по икономика.
По основателността на иска за обезщетяване на неимуществените вреди:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и
правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за разкриване на
обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако
намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа
обвинението в съдебната фаза на производството.
Безспорно е в случая, че ищецът Л. е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, като
незаконността на обвинението (от гледна точка на приложимия ЗОДОВ), винаги се
разглежда от гледна точка на крайния резултат – обявяване за невиновен на подсъдимия с
влязла в сила присъда на наказателния съд, а това в случая е факт.
Ето защо, исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателна по принцип, но
следва да се разгледат оплакванията и в двете въззивни жалби за неспазване на разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, т.е. дали ВрОС е присъдил справедливо по смисъла на закона обезщетение за
неимуществени вреди или не.
За доказване на твърдените в исковата молба болки и страдания по реда на чл. 154, ал. 1
ГПК, ищцовата страна е използвала гласни доказателствени средства – разпит на свидетели,
както и заключение на вещо лице по допусната съдебно-психологическа експертиза (СПЕ).
Относно тази СПЕ са изслушани две единични заключения – на в.л. Х. Х. и на в.л. Н. Т..
В дадените пред окръжния съд показания, свид. К. Г., че същата е в приятелски отношения
с ищеца повече от 20 години; наказателните производства срещу него му се отразили много
зле психически и здравословно; две години бил без вина виновен, което нямало как да не му
повлияе; останал дълго време без работа, с лош имидж, говорело се, че участвал в
организирани престъпни групи; това му се отразило на психиката; ищеца изпаднал в такова
състояние, че чак му се искало да си посегне на живота; накрая всичко било в негова полза,
но нямало кой да му върне всичко това; свидетелката не била сигурна кога започнал
тормоза; първите обвинения били за една доставка за скенер и тя го успокоявала да не се
притеснява; като се заговорило за организирана престъпна група, тя на шега му казала:
"Спокойно, вече си и в групата"; свидетелката познава ищеца от преди млад, весел, бил
душата на компанията, отговорен човек, разбиращ; докато се водели срещу него делата
4
никой не го вземал на работа, защото бил подсъдим; няколко месеца бил шофьор, разнасял
банички по нощите, за да може да се издържа; така било около 5 години; тези неща се
отразили негативно върху него; в този период се развел, имал проблеми, бил без работа, без
доходи, и подсъдим, това още повече го обезсилило и обезверило; днес ищеца пак си бил
същия човек, само че малко по - обран, никога не можел да бъде същия човек, при това
което е преживял; бил същият добър човек, но много остарял изведнъж, ситуацията го
съсипала.
Вторият разпитан свидетел – С. А. - заявява, че е кръстник и приятел на ищеца, от доста
години; бил в течение на нещата от самото начало; бил на всичките му дела и бил запознат;
ищеца не бил в състояние да шофира тогава, психически му се отразявало и нямало как да
шофира, свидетеля го возел; всичко му се отразило лошо на психиката, започнал да се
затваря в себе си, вземал успокоителни, много от приятелите му започнали да го избягват,
нямал подкрепа от никой, дори и жена му се развела с него поради ред причини, че не можел
да си намери работа и да има финансови възможности; където кандидатствал за работа,
навсякъде му отказвали; в периода, в който се водели делата, той не можел да започне
работа на друго място по специалността; по едно време започнал работа в една
хлебопекарна, разкарвал хляб и закуски; преди ищеца бил много отворен, имал много
приятели, бил лъчезарен, но след всички тези дела, мислел дали Л. няма да вземе да посегне
и на живота си обаждал му се и през деня и през нощта, бил психически много сринат; не
бил казавал такова нещо, но свидетеля имал усещания за посягане към живота му; и сега
ищеца все още не се бил оправил на 100 процента, щяло да му е нужно още много време;
много хора го изоставили; сега по всички дела бил оправдан, а тогава всички говорели, че е
подсъдим; по всички медии се коментирало това; това нещо на него му повлияло много
негативно, че ощетил държавата със стотици хиляди лева.
Обсъдените гласни доказателства следва да се кредитират и от настоящата инстанция, като
добросъвестни, логични и непротиворечиви.
Досежно интензитета на търпените болки и страдания са приети пред ВрОС и две единични
СПЕ, както следва:
В първата от тях, в.л. Х. намира, че описаните в исковата молба наказателни производства
и свързани с тях производства, водени срещу ищеца са отключили реакция на стрес, която е
преодоляна чрез формирани защитни механизми, адаптация и приспособяване. Не се
регистрира патологична промяна в психичното състояние на ищеца в резултат на водените
срещу него наказателни производства. Към момента на освидетелстването, ищеца има
запазена самооценка за добро психично здраве. Не се установяват признаци на психично
разстройство, което да налага специфично комплексно лечение. Ищецът се е справил с
психическите последици и е възстановил обичайният си начин на живот.
Във втората СПЕ (назначена по искане на процесуалния представител на ищцовата
страна), в.л. Т. сочи, че Л. бил декларирал, че в периода 2017-2021 г. е имал преживявания
свързани с тревожни, депресивни и страхови състояния, нарушено функциониране, които,
според него, са следствие от водените срещу него наказателни производства и свързани с
5
тях производства. Не може еднозначно и категорично да бъде конкретизирана причината за
декларираните от ищеца преживявания, тъй като за такъв голям период от време е имал в
живота си и други фактори, които биха могли да окажат влияние. Описаните преживявания
са реакция на негативни житейски събития в личен план. Няма данни декларираните
симптоми и преживявания, свързани с тези събития, да персистират във времето, както и да
е провеждано специфично лечение, което означава, че не са довели до сериозна
психопатология. Наказателните производства и свързани с тях производства водени срещу
ищеца по същество са травмиращи събития. Травмиращите събития сами по себе си не
представляват психична травма. Терминът травма е общото название за отрицателни
жизнени влияния, които се оказват болестотворни и предизвикват психични и соматични
разтройства. За да намери едно травматично събитие отражение в психичното пространство
под формата на психична травма, са необходими редица други фактори, имащи значение за
това. Л. декларирал, че е имал тревожни, страхови и депресивни симптоми, за които обаче
няма данни да са продължили във времето и да са наложили необходимост от специфична
терапия и лечение. Ищецът по принцип бил личност със склонност да реагира с внезапни
пристъпи на паника и тревожност. При ситуации на стрес, визираните личностни
особености, ще засилят симптоматиката и лицето е типично да отреагира чрез развиването
на многобройни соматични оплаквания. Към настоящия момент при ищеца няма данни за
нарушено функциониране. Личостта е съвкупност от трайни личностни черти с различна
степен на изразеност при отделните хора. Различни личностни черти могат да се проявяват в
поведението на човек в различни ситуации. Съществен елемент за възприемането и оценката
на ситуациите, а също така и на преживяванията свързани с тях, е също личността. От
проведеното психологично изследване се установяват личностни черти при ищеца, за които
е характерно отреагирането в ситуации на стрес чрез развиването на физически симптоми,
които не са в степен да бъдат характеризирани като патологични.
За да се направи преценка за справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, правнорелевантните фактори, които САС следва да отчете, са следните: общият
(съвкупен) период на наказателното преследване спрямо ищеца, който е бил около 3 (три)
години и 11 (единадесет) месеца, считано от първото повдигнато му обвинение на
01.12.2017 г. по пр.пр. 24717/2017 г. на СГП, а крайният момент е постановяване на
Решение 323/26.10.2021 г. по н.д. 891/2021 г. по описа на САС, с което е оставено без
уважение искането на главния прокурор на Р България за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД 220/2020 г. и отмяна на постановеното решение 260010/30.10.2020
г. на ВрОС и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на съда; наличието на
данни за взета мярка за неотклонение „парична гаранция” спрямо Л., но без да е
ограничавана свободата му; обсъдените по-горе гласни доказателства относно твърдените в
исковата молба претърпени неимуществени вреди; тежестта на повдигнатите му обвинения
от гледна точка на разпоредбата на чл. 93, т. 7 НК. Последната сочи, че спрямо Л. е имало
повдигнати обвинения за тежки престъпления, наказуеми с лишаване от свобода от една до
десет години, респективно лишаване от свобода от три до десет години, а също и лишаване
6
от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК и конфискация на имущество. Следва да се вземе
предвид, че обвиненията са повдигнати за деяния, извършвани, докато Л. е заемал отговорно
служебно положение – изпълнителен директор на голямо лечебно заведение от местно
(регионално) значение, каквато е МБАЛ „Хр. Ботев” АД в гр. Враца. Последното неминуемо
се е отразило на неговия авторитет и престиж пред гражданите на областния център, макар и
да няма данни за медийна разгласа на наказателното преследване.
От друга страна обаче, САС следва да отчете при преценката си по чл. 52 ЗЗД и това, че
наказателните производства спрямо ищеца са се развили сравнително бързо, както с
досъдебна, така и в съдебна фаза, предвид отчитане особеностите на наказателния процес;
обстоятелството, че по делото е останало недоказано твърдението в исковата му молба, че
разводът със съпругата му бил в причинно-следствена връзка с наказателните производства
срещу него – такива изводи не следват нито от съдебния акт по допуснатия развод, нито от
събраните гласни или други доказателства; липсата на данни за медийна разгласа, което бе
изтъкнато, както и данните от двете единични СПЕ, които не си противоречат, а се допълват
взаимно с близки по своята същност изводи на вещите лица. Те са в насока, че
наказателното преследване е причинило действително на С. Л. стрес, било е травмиращо
събитие за него, но е било преодоляно чрез съответни защитни механизми, адаптация и
приспособяване. В никакъв случай не може да се говори за отключено психическо
разстройство или психическо заболяване, а към момента на освидетелствуване, лицето е
възстановило обичайния си начин на живот и е преодоляло всички психически последици от
неприятностите с ПРБ, които е имал.
С оглед гореизложеното САС приема, че ВрОС е присъдил завишено обезщетение за
търпените болки и страдания. При така извършения анализ на събраните доказателства и с
отчитане на социално-икономическите условия в страната през процесния период от време,
сумата от 10 000 (десет хиляди) лева е справедлива по смисъла на чл. 52 ЗЗД и е в състояние
да репарира причинените от ответника болки и страдания. Ето защо, въззивната жалба на
ПРБ е частично основателна, а тази на ищеца – неоснователна.
Доколкото изводите на САС не съвпадат напълно с тези на ВрОС, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която исковата претенция с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявена от С. Б. Л. е уважена за сумата над 10 000 лв. до 30 000 лв.
и бъде постановено друго, по силата на което, претенцията за тези 20000 (двадесет хиляди)
лева - да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата обжалвана част, решението
следва да бъде потвърдено като правилно. Пред настоящата инстанция не се претендират
разноски и такива не се присъждат.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, ГО, седми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 172 от 14.08.2023 г. по гр. д. № 362/2022 г. по описа на Врачанския
окръжен съд, в ЧАСТТА, в която исковата претенция по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, предявена от
7
С. Б. Л. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, обл. *** против Прокуратура на Република
България е уважена за сумата от 20000 (двадесет хиляди) лв., представляваща разликата
между 10 000 лв. и 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди заедно с мораторната
лихва за забава от 26.10.2021 г. до окончателното издължаване, както и в частта, в която на
лицето са присъдени разноски за сумата от 1276 лв. (разликата между дадените от първата
инстанция 1910 лв. и действително дължимите 634 лв.) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, предявена от С. Б. Л. с ЕГН: ********** от с. ***, общ.
***, обл. *** против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 20000
(двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконни
обвинения в извършване на престъпления, за които е оправдан с присъда № 34 от 25.04.2019
г., по НОХД № 611/2018 г. на РС – Враца, потвърдена с решение № 260010 от 30.10.2020 г.
по ВНОХД № 220/20 г. по описа на ОС – Враца и с присъда № 13/04.08.2020 г., по НОХД №
474/2019 г. по описа на ОС – Враца, потвърдена с решение № 97/23.03.2021 г. по ВНОХД №
1282/2020 г. на Софийски апелативен съд, ведно със законна лихва върху сумата от
26.10.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172 от 14.08.2023 г. по гр. д. № 362/2022 г. по описа на
Врачанския окръжен съд в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8