РЕШЕНИЕ
№ 3791
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110126662 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.228 от ЗЗД
от С. П. В.,ЕГН **********,с адрес гр.София,против Дс адрес
гр.София,представлявано от арх.В К не да бъде постановено решение,с което
да бъде признато за установено,че между страните съществува наемно
правоотношение по договор за наем № УС-02-59/28.10.2019 г.
Ищцата твърди,че е заемала длъжност в администрацията на ответника
и на 28.10.2019 г. между страните е сключен договор за наем на недвижим
имот за срок от десет години. Ищцата сочи,че е изпълнявала точно всички
свои договорни задължения по договора за наем. Твърди се,че договорът е
сключен за определен срок,липсва възможност да бъде прекратен по друг
начин освен по взаимно съгласие,а такова в конкретния случай липсва. Сочи
се,че в нарушение на закона предизвестие е отправено от директора на
ДНСК,а не и от началника на дирекция АИФСО. Предвид това,че срокът на
договора не е изтекъл,а и ответникът разполага с други ведомствени
жилища,в които да настанява служители,ищцата моли съда да уважи
предявената искова претенция.
Ответникът ДНСК в депозирания писмен отговор изразява становище
за допустимост,но неоснователност на иска. Не се отрича,че договор за наем е
сключен,но впоследствие е прекратен,за което до ищцата е отправено
предизвестие. Твърди се,че в договора между страните е предвидена
възможност за прекратяване на договора с предизвестие,при което
отправеното предизвестие е довело до възникване на правни последици,т.е.
настъпило е прекратяване на наемното правоотношение. Ответникът моли
1
съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за наем № УС-02-59/28.10.2019 г.,сключен между
ДНСК и С. П. В.,съгласно който ДНСК предоставя за временно възмездно
ползване на С.В. недвижим имот – апартамент със застроена площ от 63,99
кв.м.,а С.В. приема да заплаща наемна цена от 89,59 лева месечно.
Със заповед № РД-13-341/01.10.2019 г. С. П. В. е настанена в жилище в
гр.София със застроена площ от 63,99 кв.м.
С предизвестие изх.№ УС-234-01-534,връчено на С.В. на 28.04.2021
г.,договорът за наем се прекратява с изтичането на един месец от получаване
на предизвестие.
С молба от 25.05.2021 г. С.В. претендира да бъде предоставена
възможност да ползва жилището до края на срока на наемния договор.
Видно от писмо от 28.05.2021 г., директорът на ДНСК уведомява В.,че
следва да освободи ведомственото жилище в срок до 20.06.2021 г.
Представен е по делото договор за наем от 07.06.2021 г.,сключен между
ДНСК и С. П. В. за недвижим имот – апартамент с площ от 63,99 кв.м. при
наемна цена от 89,59 лева,с период на договора 29.05.2021 г. до 20.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на предявения установителен иск :
С оглед съществуването на правен спор между страните дали действа
наемно правоотношение,съдът счита,че предявената искова претенция е
допустима.
По основателността на предявения установителен иск :
Софийският районен съд,анализирайки събраните в хода на
производството писмени доказателства,намира,че исковата претенция като
неоснователна подлежи на отхвърляне. С оглед това,че ищцата В. е предявила
иск за установяване съществуването на наемното правоотношение,в тежест на
ищцата е възложено да проведе доказване,че са реализирани
предпоставките,обосноваващи наличието на облигационноправна връзка
между страните по договор за наем. Когато доказателствената тежест е
възложена на съответната страна в производството,тази страна е длъжна да
проведе пълно доказване,т.е. от доказателствата по делото по несъмнен начин
да се установяват съответните юридически факти. Съдът счита,че анализът на
доказателствата по делото позволява да бъде възприето,че наемното
правоотношение е прекратено,което означава,че предявеният иск за
установяване съществуването на наемното правоотношение подлежи на
отхвърляне. Не се спори между страните,а и от доказателствата по делото се
установява,че наемен договор между страните е сключен на 28.10.2019 г.,но
доколкото ответната страна е упражнила правото си да прекрати договорното
правоотношение, към датата на устните състезания договорно
правоотношение между страните по договор за наем не съществува и
2
исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Доводът на ищцата В.,че
договорът за наем е действащ между страните,защото не е изтекъл срокът,за
който е сключен договорът,се явява неоснователен. Със сключването на
договора за наем страните изрично са уговорили при какви предпоставки
договорът за наем може да бъде прекратен – същите са уредени в чл.11 от
договора за наем. Това означава,че прекратяването на наемното
правоотношение може да настъпи при реализиране на някоя от предвидените
в цитираната договорна клауза хипотези. С оглед обстоятелството,че
съгласно чл.11,т.4 от договора за наем страните са постигнали съгласие,че
договорът за наем може да бъде прекратен при едностранно писмено
предизвестие на една от страните до другата страна,както и като взе
предвид,че от страна на наемодателя ДНСК е отправено предизвестие до
ищцата В.,като наемател,относно прекратяване на договора за наем,съдът
счита,че с изтичането на едномесечното предизвестие е настъпило
прекратяване на наемното правоотношение. Следователно предявеният иск от
ищцата В.,че наемното правоотношение съществува,подлежи на отхвърляне.
За да настъпи прекратяване на наемното правоотношение,достатъчно е
настъпването на една от хипотезите,които страните са уговорили съгласно
чл.11 от договора. В този смисъл при отправено предизвестие за прекратяване
на наемното правоотношение с изтичането на срока на предизвестието
настъпва прекратяването на наемното правоотношение. Ирелевантни се
явяват обстоятелствата дали ищцата В. отговаря на изискванията за
настаняване в имот под наем,дали разполага с друго жилище,дали е
изпълнявала своите договорни задължения като наемател и др.,защото при
наличието на постигнато между страните по наемното правоотношение
съгласие,че всяка от страните може да прекрати наемния договор с
едномесечно предизвестие,прекратяването настъпва с отправянето на
волеизявлението и изтичането на срока на предизвестието. Съдът счита,че
доколкото страна по наемното правоотношение е ДНСК,като
наемодател,отправянето на предизвестие от директора на ДНСК,който е
законен представител на наемодателя поражда правни последици,а
обстоятелството дали предизвестието е подписано и от директор на дирекция
в ДНСК не води до порок на изявлението на наемодателя,респективно не
променя извода,че е настъпило прекратяване на наемното правоотношение.
Разбирането на съда за неоснователност на иска не се променя предвид
цитираната съдебна практика на Върховния административен съд,защото
същата се отнася до издадени заповеди за опразване на държавни недвижими
имоти поради допуснато неизпълнение на задължения за консумативи по
договори за наем,докато в настоящия случай прекратяването на наемното
правоотношение е настъпило на основание отправено от едната страна
предизвестие,т.е. не е налице основание да бъде изследван въпросът дали
насрещната страна е изпълнявала точно своите договорни задължения. По
изложените съображения съдът приема,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответната страна
претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение,съдът
приема,че следва да бъде присъдено такова в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.228 от
ЗЗД,предявен от С. П. В.,ЕГН **********,с адрес гр.София,,против ДНСК,с
адрес гр.София,представлявано от арх.В К,за признаване за установено,че
съществува между страните наемно правоотношение по договор за наем №
УС-02-59/28.10.2019 г.
ОСЪЖДА С. П. В.,ЕГН **********,с адрес гр.София, да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на ДНСК,ЕИК ,с адрес
гр.София,,представлявано от арх.В К, сумата от 100 ( сто ) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4