Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 83 20.04.2023 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет
и трети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Маргарита
Димитрова като разгледа докладваното
от съдия М. Русев КАН дело №39
по описа за 2023
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Директора на Областно пътно управление – Стара Загора,
чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт А. Т. - Г. против решение №541/12.12.2022 год., постановено по
АНД №2367/2022 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно
постановление №ТКО-2/30.08.2022 год. на Директор „ОПУ” гр. Стара Загора, с
което на „Стив ауто“ООД, представляван от Г.С.С. е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1
във връзка с чл.54, ал.1, предложение второ във връзка с чл.53, ал.1,
предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2,
б.”б” от същия закон.
В жалбата се правят оплаквания, че решението на съда е постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила - касационни основания по смисъла на
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Не е съгласен с извода на Районният съд, че наложеното наказание е над
предвиденият в закона минимум. Съгласно чл.54, ал.1, предложение второ от ЗП,
изрично предвижда, че за нарушение на чл.53 от ЗП, на едноличните търговци и
юридическите лица, размера на наказанието от 3 000.00 лв. до 8 000.00
лв. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно
решение и да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно. Претендира и юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции общо в размер на 600.00 лв..
Ответникът по касационната жалба – „Стив ауто“ООД, чрез процесуалния си
представител адв. Н. в представеният отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Направено е и възражение за прекомерност
на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че жалбата е основателна
по изложените в нея съображения.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №ТКО-2/30.08.2022
год. на Директор „ОПУ” гр.Стара Загора, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №ТКО-3/03.06.2022 год., с което на „Стив
ауто“ООД представлявано от управителите Г.С.С. и В.И.П. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1
във връзка с чл.54, ал.1, предложение второ във връзка с чл.53, ал.1,
предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2,
б.”б” от същия закон. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 23.03.2022 год. при извършена проверка се установило,
че на път І-5, км. 233+250 – вдясно по посока на растящия километър, фирма „Стив
ауто“ООД гр. Стара Загора експлоатира търговски крайпътен обект – „автокъща” и
пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава
изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на
търговски обект от Администрацията, управляваща пътя, в нарушение на чл.26,
ал.2, т.2, б.”б” от ЗП. В обекта се осъществява продажба на автомобили с
техните характеристики, с цел запознаване с клиентите. В обекта има свободен
достъпна хора през вход, който преминава по нерегламентирана пътна връзка,
започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона. В ОПУ Стара
Загора няма представено действащо разрешение за специално ползване на пътищата
чрез експлоатация на търговски крайпътен
обект и пътна връзка към него, издадено на дружеството за горепосочения
търговски обект съгласно наредбата за специално използване на пътищата
След
извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и установената
въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в
ЗАНН процедура. Приел е за безспорно установено извършеното административно
нарушение, но е приел, че необосновано е наложено наказание над законовия
минимум. Всичко това го е мотивирало да постанови решение, с което е изменил
обжалваното наказателно постановление, като го е намалил от 3 000.00 лв.
на 1 000.00 лв. и е осъдил дружеството да заплати на наказващия орган
разноски в размер на 80.00 лв.
Решението
на Районният съд е незаконосъобразно.
Въззивният
съд е изложил подробни съображения, относно съставомерността на деянието,
законосъобразността на процедурата по реализирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството, които съдът споделя на
основание чл.226, ал.3 от АПК..
По делото е безспорно
установено, че ответника по касация ползва недвижим имот, като автокъща. Имота
се намира извън обхвата на пътя, като достъпа до него се осъществява чрез пътна
връзка, която не е изградена съгласно техническите изисквания. В обекта са били
изложени леки автомобили за продажба, с табели, на които е била посочена
продажната им цена. В обекта има свободен достъп на хора през вход, пътна
връзка, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона. Не е налице издадено разрешение
за ползване от Администрацията, управляваща пътя. Безспорно е също така, че път
І-5 е първокласен път и се управлява от Агенция ”Пътна инфраструктура”. Имайки
в предвид легалните дефиниции на понятието „Обслужваща зона“, която представлява земна
повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен
режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с
предоставено право на ползване и на понятието „Крайпътни обслужващи комплекси“, които са
всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях
сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства,
като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене,
магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ
на аварирали по пътя автомобили, дадени §1, т.6 и 9 от ДР на ЗАП, то е безспорно,
че за експлоатацията на автокъщата, е необходимо получаването на съответното
разрешение. Такова не е издадено от компетентната администрация – Агенция
„Пътна инфраструктура” към МРРБ. Несъмнено обслужващата зона, съгласно чл.7,
ал.2 от ЗП е в размер на 50.00 м. измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на
пътя от края на неговия обхват. Видно от доказателствата по делото е безспорно
/представени и от ответника по касация/, че процесният имот е разположен
непосредствено до първокласния републикански път, поради което и безспорно е че
същият попада в обслужващата зона на пътя и за експлоатирането на търговски
обект е необходимо разрешения от администрацията, управляваща пътя. За така
установеното нарушение, съгласно чл.54, ал.1, предложение второ от Закона за
пътищата предвижда, че за нарушения по чл.53 /какъвто е настоящия случай/, е
предвидена санкция за едноличните търговци и юридическите лица от 3 000.00
лв. до 8 000.00 лв. С оглед на това, неправилно е прието от районният съд,
че законовия минимум за този вид нарушения е в размер на 1 000.00 лв.
Ето
защо, са налице твърдяните касационни основания, решението на районния съд е постановено
при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна, не е необходимо събирането на нови
доказателства, поради което и следва да се постанови решение по съществото на
спора, като се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.
От
страна и на двете страни е направено искане за присъждане на разноските. При
този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./
следва да бъде осъден ответника по касация да заплати на НАП – София сумата от 80.00
лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита за касационната инстанция, определено съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Не следва да се присъжда такова за производството пред Районен съд Стара
Загора, тъй като е налице осъдителен диспозитив, съгласно който наказаното
юридическо лице и осъдено да заплати разноски в размер на 80.00 лв. При
определянето на размера на разноските съдът има в предвид правната сложност на
делото и с оглед направеното възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.222, ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №541/12.12.2022 год., постановено по АНД №2367/2022 год. по описа на Районен
съд Стара Загора и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №ТКО-2/30.08.2022 год. на Директор „ОПУ” гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА
„Стив ауто“ООД, ЕИК ********* представлявано от управителите Г.С.С. и В.И.П. и
със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул.„Поручик Кисьов“№18 да заплати на Агенция пътна инфраструктура
гр. София сумата от 80.00 лв. разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.