Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.08.18 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание
на двадесет и пети май през 2018 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
БОГДАН РУСЕВ
при секретаря И.Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 14996 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 01.07.16 г. СРС, 71 с-в, по гр.д.№ 29779/13
г. е признал за установено по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че Д.Д.Р. дължи на „Р./Б./“ ЕАД сумата от 5 984,20 лв. по договор за
банков кредит за потребителски нужди от 27.03.06 г. и анекс № 1 от 10.01.11 г.
със законната лихва от 11.01.13 г.; сумата от 958,15 лв.-договорна лихва,
дължима за периода от 20.10.11 г. до
11.11.12 г. и сумата от 270,07 лв.-наказателна лихва за периода от 21.11.11 г. до
10.01.13 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 170/13 г. по описа на РС-гр.Русе.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника-Д.Д.Р. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно и
неправилно.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че подписът под съглашението за поръчителство е негов.Излага доводи, че като е
отказал да спре производството и да сезира прокуратурата за извършено
престъпление, първоинстанционният съд е направил невъзможно установяването на
твърдените от него престъпни обстоятелства.Твърди, че ако подписът е негов, той
е бил въведен в заблуждение и е станал поръчител, без да е имал намерение за
това.Въззивникът изразява становище, че съдът неправилно е приел, че в случая е
приложима общата петгодишна давност, като поддържа, че се касае за периодично
плащане.Твърди, че не е получавал писмо от банката за задължения по кредит в
качеството му на поръчител.Моли съда да отмени решението и да отхвърли
исковете.Претендира разноски. Прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- „Р./Б./“ ЕАД оспорва същата.Поддържа становище, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Твърди, че възражението за
неавтентичност на договора за кредит и анекс № 1 към него е неоснователно и
недоказано.Несъстоятелен е и доводът за приложение на кратката тригодишна
погасителна давност, тъй като става въпрос за единно вземане, което кредиторът
се е съгласил да получи на части.Твърди, че вземането е станало изискуемо на
12.11.12 г., а заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 11.01.13 г., т.е. преди
изтичане на погасителната давност по чл.110 ЗЗД.По отношение на възражението,
че въззивникът не е бил уведомен от банката за неплащанията по кредита,
въззиваемият изразява становище, че същото е преклудирано.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.Ищецът-„Р./Б./“ ЕАД твърди, че на 11.01.13 г. е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и със заповед за
изпълнение от 15.01.13 г. по ч.гр.д.№ 170/13 г. РС-гр.Русе ответникът Д.Д.Р. е осъден да заплати солидарно
с кредитополучателя Т.А.Т.и поръчителя М.С.К.за задължение по договор за банков
кредит от 27.03.06 г. и анекс № 1 от 10.01.11 г. сумата от 7 212,42 лв.
главница и лихви със законната лихва от 29.02.12 г.Ответникът Д.Д.Р. е
депозирал възражение по чл.414 ГПК и на ищеца е указано да предяви иск за
установяване на вземанията си към него.Твърди, че на 27.03.06 г. между
кредитополучателя Т.А.Т., поръчителите М.С.К.и Д.Д.Р. и кредитодателят Р./Б./“ ЕАД е сключен договор за банков кредит, по
силата на който страните са уговорили предоставяне от банката на
кредитополучателя на кредит за потребителски нужди в размер на 7 000
лв.Ответникът Д.Р. като поръчител отговаря солидарно с кредитополучателя по
силата на чл.8.3 от договора за всички негови задължения към банката.Договорът
е бил изменен и допълнен с анекс № 1/10.01.1 г.Съгласно чл.3 от анекс № 1
дължимата договорна лихва е следвало да се плаща до 20-то число на месеца, за
който се отнася, като в случай на забава банката начислява наказателна лихва в
размер съгласно чл.8 от анекс № 1.Крайният срок за погасяване на кредите е
20.12.2011 г.Ищецът твърди, че кредитополучателят е усвоил сумата от 7 000
лв., но на датите на падеж от 21.11.11 г. не са заплащани дължимите към банката
месечни погасителни вноски заедно с дължимите редовни и наказателни лихви,
поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на основание
чл.10.2 вр. чл.9.1 от договора за кредит с писмо изх.№ 001-81373/25.10.12 г. до
кредитополучателя и писмо № 001-81373/25.10.12 г. до поръчителя К.М..Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.Д.Р.,
че дължи на ищеца сумата от 5 984,20 лв.-главница по договора за банков
кредит от 27.03.13 г. и анекс № 1/10.01.11 г.; 958,15 лв.-редовна лихва за
периода 20.10.11 г.-11.11.12 г. и 270,07 лв.-наказателна лихва за периода
21.11.11 г.-10.01.13 г. със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Със заявление вх.№ 1952//11.01.13 г. -„Р./Б./“ ЕАД е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК срещу Т.А.Т., Д.Д.Р. и М.С.К.за процесните суми.На 15.01.13 г. РС-гр.Русе, 8-ми граждански състав, по ч.гр.д.№ 170/13 г.
е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК за посочените в заявлението
суми.На 18.01.13 г. е издаден изпълнителен лист.Ответникът Д.Д.Р. е подал
възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 11.04.13 г.Исковата молба е подадена
на 10.05.13 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 27.03.06 г. е подписан договор за банков кредит, по
силата на който „Р./Б./“ ЕАД е отпуснала на Т.А.Т.като кредитополучател кредит
в размер на 7 000 лв. за потребителски нужди.Кредитът е подписан от Д.Д.Р.
и М.С.К.като поръчители. Страните са се съгласили, че банката има право едностранно
да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва
/евентуална наказателна лихва/ и комисионните за предсрочно и незабавно
изискуеми /чл.10.2/.
На 10.01.11 г. е подписан анекс № 1 към договора от
27.03.06 г., с който страните са констатирали, че размерът на вземанията е
4 628,86 лв.-просрочена главница, 703,16 лв.-просрочена лихва и 809,43
лв.-лихва и наказателна надбавка за периода 15.05.09 г.-09.01.11 г. или общо
6 141,45 лв., като цялото вземане става редовна главница, която ще бъде
погасена в срок до 20.12.2022 г.В чл.7 е предвидено, че първата вноска в размер
на 41,27 лв. е дължима на 20.01.11 г., а анюитетните равни месечни вноски /143
на брой/ в размер на по 94,16 г. са дължими на 20-то число на съответния месец,
считано от 20.02.2011 г. до 20.12.2022 г. с лихвата по чл.3 от анекса съгласно
погасителен план, неразделна част от договора.Съгласно чл.8 от анекс № 1 при забава в плащането
кредитополучателят/съдлъжникът дължи на банката обезщетение за забава-наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно.В чл.8.3 от договора от
27.03.06 г. страните са се договорили, че поръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя пред банката за изпълнение на задълженията по договора до
окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателя към банката
съгласно условията на договора.В чл.12.1 е предвидено, че при неплащане от
страна на кредитополучателя/съдлъжника изцяло или частично на което и да е
парично задължение по анекса в продължение на повече от 60 дни от падежа,
считано от 61-ия ден вземанията ведно с дължимите такси, разноски, лихви по
чл.3 по-горе и наказателна надбавка стават автоматично и незабавно предсрочно
изискуеми.Всички уведомления и изявления във връзка с този анекс и с договора
за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от
кредитополучателя/съдлъжника/поръчителя ако чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до адресите им, посочени в
настоящия анекс /чл.13/.
Представени са писма от банката, адресирани съответно до Т.А.Т.-кредитополучател,
Д.Д.Р. и М.С.К.с покана за заплащане на сумата 7010,52 лв., от която 6000,85
лв.-главница по договор за банков кредит от 27.03.06 г. и 1009,67 лв.-лихва,
дължими към 25.10.12 г. и за обявяване на предсрочно изискуеми и незабавно
платими всички дължими суми по договора, които към 25.10.12 г. са в размер на
7 010,52 лв. /6 000,85 лв.-главница и 1009,67 лв.-лихва/.В писмото е
отправено предупреждение, че при неплащане банката ще предприеме действия за
удовлетворяване на всички вземания по договора.По делото са приложени разписки,
върху които липсват подписи на получатели /адресатите на писмата/, като върху
две от тях има посочена фамилия С., която не е адресат, но няма подпис, нито
посочено качество на лицето.
От приетото заключение на
графологическата експертиза на в.л.С.Ц.е установено, че подписите, изхождащи от
името на Д.Д.Р. срещу „поръчител“ в договора за банков кредит от 27.03.06 г.,
са изпълнени от Д.Д.Р..В съдебно заседание вещото лице е заявило, че абсолютно
е изключена възможността подписът да е положен от друго лице, и че същите са
изпълнени с автоматизиран темп и добра координация на движенията и при
изследване на оригиналите не са установени забавяния, спирания или някакъв вид
прекъсвания, които са характерни за имитация на подписи.
От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. А.Тодорова е
установено, че към 11.01.13 г. просрочената главница по процесния договор за
кредит и анекс № 1 към него възлиза на 5 984,20 лв., договорната лихва за
периода 20.10.11 г.-11.11.12 г е 1 693,57 лв., а наказателната лихва за
периода 21.11.11 г.-10.01.13 г. е 270,07 лв.Отпуснатата сума по кредита в
размер на 7 000 лв. е усвоена от Т.Т.на 29.03.06 г.Дължимите месечни
погасителни вноски с падеж от 20.11.11 г. не са погасени.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато
има интерес от това.Ищецът мотивира
правния си интерес с твърдението, че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно вземането си за главница и лихва за
забава.При това положение е налице правен интерес от предявяване на
положителните установителни искове и същите се явяват допустими.
Съгласно разясненията по т.18 от ТР № 4/18.06.14 г. на ОСГТК на ВКС по
т.д.№ 4/13 г. в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който се съдържа уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си и без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпване на
предвидените в договора обстоятелства, но след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
му изискуемост.Т.е . правото на банката-кредитор да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и да е достигнало до длъжника, за да породи целеното
правно действие.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение с оглед
едностранния характер на заповедното производство не притежава правната
характеристика на такова уведомление.Връчването на препис от исковата молба има
характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, но не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на
чл.235, ал.3 ГПК, обуславящ неговата основателност, тъй като не може с обратна
сила да се промени момента на изискуемост на задължението, която трябва да е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /в
този смисъл е налице съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен
състав-Р № 169/17 г., т.д.№ 1272/15 г. на ВКС, II ТО; Р № 77/16 г., т.д.№ 3247/14 г., постановени по чл.290 ГПК/.
От събраните по делото доказателства не се установи банката-кредитор да е
упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК.В представените по
делото разписки, адресирани до кредитополучателя и до поръчителите, вкл. до
ответника не е отразено какъв документ е изпратен / в писмата-уведомление също
не е посочен изходящ номер/, липсва и подпис на получател.Поради това ищецът не
е провел пълно доказване, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит.Неоснователно е възражението на въззиваемия, че възражението на
ответника в този смисъл е преклудирано, тъй като същото е своевременно заявено
с отговора на исковата молба.Следва да се добави, че дори и да липсва такова
изрично оспорване за наличие на уведомяване за предсрочната изискуемост, това
не освобождава банката от задължението да проведе пълно доказване на предпоставките
за настъпване на предсрочната изискуемост.
Поради изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 3 320,92 лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение /за заповедното производство и за първата инстанция/,
депозит за вещо лице и държавна такса.По отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и за първоинстанционното разглеждане
на делото въззиваемият не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради
което съдът намира, че заявеното едва пред настоящата инстанция възражение за
прекомерност е преклудирано.За настоящото производство не се претендират разноски
за адвокатско възнаграждение от въззивника.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 01.07.16
г. на СРС, 71 с-в, по гр.д.№ 29779/13 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
предявени от „Р./Б./“ ЕАД с ЕИК *******и
със седалище и адрес на управление:*** за признаване за установено, че Д.Д.Р. с
ЕГН ********** и с адрес: ***, адв.к-ра
25 дължи на ищеца сумата от 5 984,20 лв. по договор за банков
кредит за потребителски нужди от 27.03.06 г. и анекс № 1 от 10.01.11 г. със
законната лихва от 11.01.13 г.; сумата от 958,15 лв.-договорна лихва, дължима
за периода от 20.10.11 г. до 11.11.12 г.
и сумата от 270,07 лв.-наказателна лихва за периода от 21.11.11 г. до 10.01.13
г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 170/13
г. по описа на РС-гр.Русе, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Р./Б./“
ЕАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Д.Р.
с ЕГН ********** и с адрес: ***, адв.к-ра
25 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 3 320,92 лв. /три хиляди
триста и двадесет лева и деветдесет и две стотинки/.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.