Присъда по дело №37/2025 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 10
Дата: 10 юни 2025 г. (в сила от 26 юни 2025 г.)
Съдия: Надежда Веселинова Димитрова
Дело: 20254320200037
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 януари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 10
гр. Луковит, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. Д.А
при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА
и прокурора В. Д. Й.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. Д.А Наказателно дело от общ
характер № 20254320200037 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. С. Д. - роден на *** в гр. [заличен адрес по GDPR],
живеещ в същия град, ул. [заличен адрес по GDPR], ***, ЕГН **********, за
НЕВИНОВЕН в това, че около 13,25 часа на 10.03.2024г. в гр. [заличен адрес по GDPR], на
кръстовище, образувано от улиците [заличен адрес по GDPR], с посока на движение към
[заличен адрес по GDPR] управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ****
с регистрационни табели с per. № ***, собственост на К. С. Д. от гр. [заличен адрес по
GDPR], ЕГН **********, което не е било регистрирано по надлежния ред, установен в чл.
12, чл. 14, чл. 24, чл. 25 и чл. 27 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за представяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
/издадена от Министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ бр. 31 от 14 април 2000г.,
в сила от 14.04.2000г., изм. и доп. ДВ бр. 110 от 29.12. 2020г./, като на основание чл. 378, ал.
4, т. 2 НПК, вр. с чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл. 345,
ал. 2 НК.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия
окръжен съд.
1
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

2

Съдържание на мотивите


Производството е образувано по внесен обвинителен акт по ДП № 259/2024 г. по
описа на РУ- [заличен адрес по GDPR], пр. пр. № 3973/2024 г. по описа на Районна
Прокуратура –Ловеч против Н.С.Д., ЕГН ********** от гр. [заличен адрес по GDPR], обл.
Ловеч за това, че: около 13,25 часа на 10.03.2024г. в гр. [заличен адрес по GDPR], на
кръстовище, образувано от улиците [заличен адрес по GDPR] с посока на движение към ул.
[заличен адрес по GDPR] управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
***** с регистрационни табели с per. № ***, собственост на Н.С.Д. от гр. [заличен адрес по
GDPR], ЕГН **********, което не е било регистрирано по надлежния ред, установен в чл.
12, чл. 14, чл. 24, чл. 25 и чл. 27 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за представяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
/издадена от Министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ бр. 31 от 14 април 2000г.,
в сила от 14.04.2000г., изм. и доп. ДВ бр. 110 от 29.12. 2020г./- престъпление по чл. 345, ал.
2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът не поддържа обвинението. Приема заключението
на вещото лице по графическа експертиза, че положеният в разписката подпис не изхожда
от подсъдимия. Намира, че подсъдимият не е бил уведомен за служебно прекратената по
закон регистрация на автомобила му и приема, че липсват доказателства по делото да е
съзнавал, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Подсъдимият - Н.С.Д. редовно призован, се явява лично представлява се от адв.
Радослав Монов. Подсъдимият твърди, че не е знаел, че застраховката на автомобила е
изтекла и същият е с прекратена регистрация. Сочи, че не е получавал съобщение за това и
не е подписвал приложеното по делото известие за доставяне. Твърди, че никой от
семейството му не е получавал уведомление от негово име.
Служебно назначеният му защитник пледира за оправдателна присъда. Сочи, че от
приетата по делото графическа експертиза се установява, че обвинението се позовава на
един неистински документ /известие за доставяне/. Счита, че деянието не е осъществено от
субективна страна.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.С.Д. е български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, осъждан.
Подсъдимият не притежава провоспособност за управление на МПС. Около 13:25
ч. на 10.03.2024 г. в гр. [заличен адрес по GDPR] на кръстовище, образувано от ул. [заличен
адрес по GDPR] и ул. [заличен адрес по GDPR] служители от РУ- [заличен адрес по GDPR] –
Ц.Х. и И.Д. изпълнявали контрол на пътното движение. В това време в посока към ул.
[заличен адрес по GDPR] се движел лек автомобил марка „***" с регистрационни табели с
per. № ***. Св. Х.. подал сигнал със стоп - палка и водачът на автомобила спрял на
указаното му място. Св. Х.. установил, че автомобила се управлява от подсъдимия Н.С.Д.,
ЕГН **********.
След извършена справка се установило, че лек автомобил „***" с регистрационни
табели с peг. № ***С е собственост на водача Н.С.Д. и бил със служебно прекратена
регистрация от 29.08.2023г., тъй като липсвала активна застраховка "Гражданска
отговорност".
За констатираното нарушение на водача бил съставен АУАН Серия GA № ****, за
това, че управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация. Свидетел по АУАН
станал И.Д.
1
От приложените: по ДП справки писмо с рег. № 297р - 19092/05.11.2024 г. на
Началник на РУ - [заличен адрес по GDPR], се установява, че процесното МПС е
собственост на Н.С.Д. и е със служебно прекратена регистрация. От приложеното към ДП
писмо с рег. № 906р - 11070 от 04.11.2024 г. на ВПД Началник СПП, е отразено, че
регистрацията на автомобила е прекратена на 29.08.2023г. на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Копие на уведомлението за прекратяване е изпратеното до собственика. Като е посочено, че
същото е връчено на 11.10.2023г. Изискано и приложено по делото е оригиналното известие
за доставяне № 906000 – 13962. В писмо - отговор с изх. № 09 – 00 – 1708/15.11.2024г. на
Гаранционен фонд /находящо се в ДП/ е посочено, че към 10.03.2024г. лек автомобил марка
„***" с peг. № *** е бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочено е, че
на 04.08.2023 г. до собственика на процесното МПС е изпратено уведомително писмо за
прекратяване на регистрацията му, но писмото не е изпратено с обратна разписка.
Приложено е и самото уведомление по чл. 547, ал. 10 КС с адресат Н.С.Д.. В справката е
посочено още, че Гаранционния фонд няма задължение да изпраща уведомленията като
препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл. 34, ал. 4 от ЗПУ; процедурата за
уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл. 574,
ал. 11, изр. второ от КЗ, не е обвързана с получаването и личното връчване на
уведомителното писмо. Назначена и изготвена е съдебна графическа експертиза.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид:
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.П.Д. и Ц.Н. Х.. дадени в
съдебното следствие, приетите писмени доказателства приложени по досъдебно
производство, приобщените документи като доказателства и заключението на изготвената
съдебно графическа експертиза от съдебната фаза на процеса.
Въз основа на доказателствените материали по делото, събрани и проверени
непосредствено от съда, преценени в тяхната взаимовръзка и логическа последователност,
съдът прие за недоказано по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението
по чл. 345, ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Част от фактическите обстоятелства относими към предмета на доказване са
безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:
Между страните не се спори, че към инкриминираната дата – 10.03.2024г.,
подсъдимият не е притежавал правоспособност за управление на МПС. По несъмнен начин е
изяснена и собствеността на МПС, във връзка с управлението, на което на подсъдимия е
повдигнато обвинение – МПС е било негова собственост. Не е спорно и че към 10.03.2024 г.,
МПС марка „***" с peг. № *** е било с прекратена служебно регистрация по реда и при
условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Съдът кредитира свидетелските показания на И.П.Д. и Ц.Н. Х.. като логични и
обективни. От тях се установява, че на 10.03.2024 г. двамата били на работа. Служителите
спрели за проверка „***" с peг. № ***. Установен бил водача К. С. Д., който бил
неправоспособен. При направена справка се установило, че автомобила бил с прекратена
регистрация.
От свидетелските показания на Д. се установява, че към момента на извършване
на проверката подсъдимият е бил изненадан от факта за прекратената регистрация на
автомобила.
В разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказанието по
ал. 1 да се налага и на лице, което управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. В настоящия случай е установено, че Н.С.Д. около 13,25
часа на 10.03.2024г. в гр. [заличен адрес по GDPR], на кръстовище, образувано от улиците
[заличен адрес по GDPR] с посока на движение към ул. [заличен адрес по GDPR] управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка ***** с регистрационни табели с per. №
2
***, негова собственост, което не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е бил със
служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с оглед постъпило
уведомление от Гаранционния фонд, че автомобилът няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Следователно от обективна страна е осъществен
състава на чл. 345, ал. 2 от НК.
Същевременно обаче, за да е осъществено от субективна страна престъплението
по чл. 345, ал. 2 от НК е необходимо деянието да е извършено умишлено. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал или допускал настъпването на тези последици. В настоящия случай съдът намира, че
подсъдимият Н.С.Д. не е съзнавал, че регистрацията на процесния лек автомобил е
прекратена, т. е. че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Видно от доказателствата по делото лекият автомобил е имал поставени
регистрационни табели.
Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Следователно с цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от
ЗДвП законодателят е вменил задължение на съответния административен орган да уведоми
собственика на пътното превозно средство за прекратяването на регистрацията. В случая не
се установява по несъмнен начин подсъдимият да е бил уведомен по надлежния ред за
служебно прекратената регистрация на ППС. От приложената служебна справка от Сектор
"Пътна полиция" към ОД на МВР – Ловеч се установява, че има връчено уведомление на
подсъдимия, но при изготвената графическа експертиза се установи, че положеният подпис
на получател в известие за доставяне не е на подсъдимият. Обстоятелството, че от
Гаранционния фонд са били изпратени уведомления по чл. 574, ал. 10 от КЗ до собственика
на процесния автомобил - не освобождава административния орган – ОД на МВР – Ловеч от
задължението му да уведоми за прекратената регистрация. Съдът не кредитира
представеното и приложено по делото известие за доставяне № 906000 – 13962, доколкото се
установи, че положеният подпис на името на получател не е на подсъдимия.
С оглед гореизложеното съдът намира, че престъплението по чл. 345, ал. 2 от
НК не е осъществено от подсъдимия от субективна страна, тъй като липсват доказателства
същият да е уведомен по надлежния ред от ОД на МВР – Ловеч за служебно прекратената
регистрация на процесния лек автомобил. Това обстоятелство води до извода, че
обвиняемият не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т. е. че управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, поради и което не е
могъл да предвиди неговите общественоопасни последици и да е искал или да е допускал
настъпването на тези последици.
Гореописаното мотивира съда да приеме, че липсва елемент от състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а именно неговата субективна страна, което
води до несъставомерност на деянието на Н.С.Д. по този текст от закона. Ето защо, съдът
призна подсъдимият за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
В настоящия случай не е налице и хипотезата на чл. 305, ал. 6 от НПК, а именно в
случаите по чл. 301, ал. 4 от НПК, съдът признава подсъдимия за невинен и му налага
административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред
в предвидените в особената част на НК случаи или когато съставлява административно
нарушение, предвидено в закон или указ. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
предвидено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
3
номер, поставени на определените за това места. За това нарушение важи изложеното по –
горе относно субективната страна на деянието, а именно, че следва да е извършено
умишлено, поради и което съдът не наложи на Н.С.Д. административно наказание за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023
г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС
постановено по тълкувателно дело № 3/2022 г. по описа на ВАС, не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство.
При тези мотиви, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд [заличен адрес по GDPR]:
4