№ 33
гр. Варна , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
в присъствието на прокурора Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500128 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна
жалба от Т. К. С. чрез процесуалния му представител адв. Б.Ю. против решение
№260696/08.12.2020г., постановено по гр.д.№1462/ 20г. по описа на ВОС, гр.о., в частта
му, с която е отхвърлен предявеният от Т. К. С. против Прокуратурата на Република
България иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 3 500лв. до 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяваща се в
причинени психични страдания, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по
което воденото срещу него наказателно производство е приключило с оправдателна присъда
по НОХД №209/13г. по описа на ОС-Добрич.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение с материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и за
разликата над 3 500лв. до 100 000лв.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез З.Златев -прокурор в ОП-Варна
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
1
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът Т. К. С. излага, че с присъда №9/13.03.2014г., постановена
по НОХД №209/13г. по описа на ДОС, влязла в сила на 21.04.2015г., е бил изцяло оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.12, вр. чл.115
от НК.В хода на досъдебното производство през 2011г., в негово отсъствие и в
присъствието на служебен защитник, му е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.116, ал.1, т.12, вр. чл.115 от НК.Била е взета мярка за неотклонение
задържане под стража.Бил е задържан на територията на Република Гърция на 24.09.2011г.
и на 21.10.2011г. предаден на българските власти, след което приведен в ареста и
впоследствие в затвора Белене.Мярката му за неотклонение била променена едва на
12.07.2012г., като бил задържан за срок повече от 9 месеца.Ответникът Прокуратурата на
Република България публично твърдяла и оповестявала на пресконференции неговата вина,
вследствие което в пресата бил наричан убиец.Родител е на В. С.а, родена 2001г.Нейната
майка, с която са разведени, напуснала България през 2008г. и от тогава грижи за дъщеря му
полагат той и братовчедката му Я.С..През 2011г. В.С.а била на 10 години, ученичка в
гр.Добрич.Когато излязъл от затвора и прочел какво е написано за него в пресата се
ужасил.Написаното травмирало изключително и дъщеря му.В училище децата започнали да
я отбягват, наричали я дъщеря на убиец.Детето плачело, затворило се в себе си, а след
разговорите си с нея плачел и той.Бил оправдан още на първа инстанция, но самият факт, че
ответникът поискал в съдебно заседание налагане на наказание „Доживотен затвор без
право на замяна“ го стресирало изключително.Страхът да не бъде осъден обзел и двамата.И
след влизане в сила на оправдателната присъда не може да забрави ужаса, който изживял,
все още има хора, които казват на дъщеря му, че е дъщеря на Т., убиеца от с.Одърци.Това
събужда кошмарите му, трудно му е да спи.По време на наказателното производство му е
била взета от прокуратурата принудителна административна мярка по реда на чл.68 от НПК
- забрана за напускане пределите на Република България.През м.юни 2015г. решил да отиде
при майка си в Гърция.Когато пристигнал на ГПКК Кулата установил, че тази мярка е все
още налична, поради което не може да напусне страната.След като подал нарочна молба,
мярката била отменена едва през м.09. или м.10.2015г.
Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република България да
бъде осъден да му заплати сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в страх от бъдещо неоснователно
осъждане, стрес, психически травми и притеснения, вкл. от лишаването му от свобода,
влошаване на взаимоотношенията с дъщеря му, близки и приятели, както и от ограничаване
правото му на свободно придвижване и след влизане в сила на оправдателната присъда.
Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по
чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск като моли да бъде
отхвърлен като неоснователен.Подържа, че твърдените от ищеца вреди са
недоказани.Излага, че в периода 1986г.-2004г. ищецът е осъждан на общо 11 години и 3
2
месеца лишаване от свобода в затвор при различни ограничителни режими, за кражба,
хулиганство, изнасилване, заразяване с венерическа болест, вещно укривателство,
унищожаване и повреждане, две кражби, извършени при условията на опасен рецидив.Като
извършител на подобни престъпления не би могъл да изпитва твърдените в исковата молба
психически травми и притеснения, или да ги изпитва с твърдения интензитет.Твърди, че
неговите познати и близки, ако наистина са такива, би следвало да са добре запознати с
житейската му история, колко често е бил в затвора и за какви престъпления.По отношения
на травмите, свързани с дъщеря му, сочи, че след нейното раждане ищецът е извършил
кражба при опасен рецидив с постановена осъдителна присъда за срок от 7 години.Ако и
мярката по чл.68 от НПК да не е била отменена несвоевременно, то това не е в резултат от
действия на прокурор.Възразява за изтекла погасителна давност, като твърди, че
давностният срок е изтекъл на 29.06.2020г., а исковата молба е подадена на 30.06.2020г.
С влязлото в тази му част в сила първоинстанционно решение искът е уважен до размера
от 3 500лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.
Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по
делото НОХД №209/13г. по описа на ДОС и приложеното по него ДП №21/10г. по описа на
ОД на МВР Добрич, се установява, че с постановление за привличане на обвиняем от
08.02.2011г. въззивникът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на
престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115 от НК, а именно за това, че на
28.07.2010г. в м.“Бивака“, землището на с.Одърци, обл.Добрич, в условията на опасен
рецидив, умишлено умъртвил В.Й.К..Привличането е извършено при условията на чл.206,
вр. чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК - в отсъствието на обвиняемия, намиращ се извън
пределите на страната, в присъствието на служебно назначения му защитник.Към
посочената дата Т.С. е бил с неустановено местоживеене, обявен за издирване, вкл. с
Европейска заповед за арест/ЕЗА/, издадена от ОП-Добрич.След установяването му и
задържане на територията на Република Гърция на 24.09.2011г. е предаден на българските
власти на 21.10.2011г.С постановление за привличане на обвиняем от 22.10.2011г.
въззивникът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление
по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115 от НК, а именно за това, че на 28.07.2010г. в
м.“Бивака“, землището на с.Одърци, обл. Добрич, в условията на опасен рецидив, умишлено
умъртвил В.Й.К.. Постановлението е предявено на Т.С. на 22.10.2011г. в негово присъствие
и в присъствието на упълномощените от него защитници и е проведен разпит на
обвиняемия, на който той е отказал да дава обяснения, така и впоследствие в хода на
наказателното производство.С определение от 24.10.2011г., постановено по ЧНД №511/11г.
по описа на ДОС, му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
3
С постановление на ОП-Добрич по ДП №21/10г. от 28.06.2012г. същото е прекратено по
отношение на Т.С. поради недоказаност на обвинението, постановено е да продължи против
неизвестен извършител и е спряно.Със същото постановление е отменена взетата по
отношение на Т.С. мярка за неотклонение „задържане под стража” /изпълнявана до
05.03.2012г. в ареста гр.Добрич, а от 05.03.2012г. в затвора Белене/.Постановлението не е
било обжалвано от обвиняемия и пострадалите /родителите на В.К./ в предвидения
седмодневен срок и е влязло в сила.Поради отмяната на мярката за неотклонение с
цитираното постановление на 12.07.2012г. въззивникът е бил освободен от затвора Белене.
С постановление на АП-Варна от 22.10.2012г., постановено в хипотезата на чл.243, ал.9
от НПК в действащата към посочената дата редакция - ДВ, бр.32/10г., предвиждаща, че,
когато не са били налице основанията по ал.1, постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия
или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде
отменено от прокурор от по -горестоящата прокуратура, е отменено постановлението на ОП-
Добрич от 28.06. 2012г., с което е прекратено наказателното производство по отношение на
Т.С. и е спряно досъдебното производство, като са дадени конкретни указания за допълване
на доказателствения материал по ДП.
С постановление от 25.10.2012г. на ОП-Добрич на Т.С. е наложена мярка по чл.68, ал.1
от НПК - забрана да напуска пределите на Република България, освен с разрешение на
прокурор.След възобновяване на наказателното производство против Т.С. същият, съгласно
постановление на ОП-Добрич от 25.10.2012г., следва да бъде с мярка за неотклонение
„подписка“.
С постановление на ОП-Добрич от 07.12.2012г. по ДП №21/10г. същото е прекратено по
отношение на Т.С. поради недоказаност на обвинението, постановено е да продължи против
неизвестен извършител и е спряно.Със същото постановление ОП-Добрич е отменила
постановлението си от 25.10.2012г., с което е взетата по отношение на Т.С. мярка по чл.68,
ал.1 от НПК - забрана да напуска пределите на страната.Разпоредено е препис от
постановлението да се изпрати и на ОД-МВР гр.Добрич, сектор „Български документи за
самоличност“ /орган, прилагащ изпълнението на мярката по чл.68, ал1. от НПК/ за сведение
и изпълнение. Постановлението не е било обжалвано от обвиняемия и пострадалите в
предвидения седмодневен срок.
С постановление на АП-Варна от 04.02.2013г., отново постановено в хипотезата на
чл.243, ал.9 от НПК в горепосочената редакция, е отменено постановлението на ОП-Добрич
от 07.12.2012г., с което е прекратено наказателното производство по отношение на Т.С. и е
спряно досъдебното производство, като са дадени конкретни указания за допълване на
доказателствения материал по ДП.
С постановление от 25.03.2013г. на разследващ полицай при ОД на МВР Добрич спрямо
Т.С. е взета мярка за неотклонение „подписка“.При проведен разпит на 25.03.2013г. на
4
всички поставени му въпроси, свързани с провежданото разследване, Т.С. е посочил, че се
възползва от правото си да не отговаря на въпроси.Според обясненията на въпроси,
свързани с документите му за самоличност, в началото на м.03.2013г. е бил в Хърватска,
където му казали, че документите му са невалидни и му взели червения паспорт, затова се
прибрал в България, за да си ги поднови, търси си работа, защото е зле финансово.На
09.04.2013г. в присъствието на защитник му е предявено разследването.
С постановление на ОП-Добрич от 17.04.2013г. по ДП №21/10г. същото е прекратено по
отношение на Т.С. поради недоказаност на обвинението, постановено е да продължи против
неизвестен извършител и е спряно.Отменена е взетата на 25.04.2013г. мярка за неотклонение
„подписка“.
С постановление на АП-Варна от 16.05.2013г., отново постановено в хипотезата на
чл.243, ал.9 от НПК в горепосочената редакция, е отменено постановлението на ОП-Добрич
от 17.04.2013г., с което е прекратено наказателното производство по отношение на Т.С. и е
спряно досъдебното производство, като е разпоредено внасянето на обвинителен акт против
Т.С..
По внесен на 03.06.2013г. обвинителен акт за престъплението, посочено в цитираните
постановления за привличане на обвиняем, е образувано НОХД №209/13г. по описа на
ДОС.С присъда №9/13.03.2014г., постановена по цитираното дело, Т.С. е оправдан по така
повдигнатото му обвинение.С определение от 13.03.2014г., постановено по същото дело, е
отменена служебно на осн. чл.309 от НПК наложената на Т.С. мярка за неотклонение
„подписка“.
По подадения от ОП-Добрич протест против присъдата е образувано ВНОХД №132/14г.
по описа на ВАпС, по което с решение №129/21.08.2014г. е потвърдена присъда
№9/13.03.2014г. по НОХД №209/13г. по описа на ДОС.По подадения от АП-Варна протест
против присъдата е образувано НОХД №1704/14г. по описа на ВКС.В о.с.з. прокурор от
ВКП е посочил, че не поддържа подадения от ВАпП протест.С решение №492/21.04.2015г.,
постановено по НОХД №1704/14г. по описа на ВКС, е оставено в сила решение
№129/21.08.2014г., постановено по ВНОХД №132/14г. по описа на ВАпС.
Въззивникът претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в горепосочените изживени душевни болки и морални страдания, дискомфорт
и накърняване на името му в обществото, всички резултат от воденото против него
наказателното производство.
Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав,
предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че Т.С. е
оправдан по повдигнатото му обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените
неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение и настъпилите неблагоприятни последици.От своя страна размерът на дължимото
5
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД,
като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението.
Съгласно показанията на св.В.С.а/дъщеря на въззивника/ баща й имал проблеми със
закона.През 2011г. се опитали да го осъдят за убийство, каквото очевидно не е
извършил.Разбрала за това в началото на 2012г.Разбрала от съучениците си в училище,
които започнали да я обиждат, да я сочат, отдръпнали се от нея /с изключение на
приятелката й Т.Д./, не отишли на рождения й ден, казвали, че е дъщеря на убиец.Чувствала
се много зле, защото винаги е била близка с баща си - той е най-близкият й човек, най-
големият й приятел, най-големият й стимул.Той я е отгледал, защото още докато била малка
майка й заминала да живее в чужбина.По това време живеела при леля си, негова
братовчедка и тя се грижила за нея.Когато той отсъствал, докато е била малка, тя й казвала,
че работи /не е знаела тогава, че баща й е бил в затвора/.Попитала леля си след случилото се
в училище дали това е истина и тя й разказала, че баща й е задържан, че е имал и преди това
дела и, че е бил осъждан за кражби, за блудство.Говорила после и с баща си за това, но като
цяло не я интересува, защото не вижда в него това.В хода на производството подкрепяла
баща си и чувствала любовта му, както винаги, страхували се само да не го осъдят и тя да
остане сама.През 2015г. го оправдали.До тогова баща й се чувствал зле, но понеже бил
голям, се опитвал да го скрие от нея.След събитията се отчуждили от лелите й, негови
братовчедки.Полицаите ги тормозили, обискирали, разпитвали. Характерът му се променил,
станал по-затворен, по-студен.До 2011г. баща й имал много приятели, идвали на гости,
празнували и с близките си.След случилото се около баща й няма приятели, близки, така и
след 2015г.Няколко години след оправдаването му отношенията с баща й се нормализирали,
въпреки, че и сега има хора, които говорят за това, поради което и тя решила да живее и учи
в гр.София.По времето, когато бил разследван, баща й работил лятото и зимата, не я
лишавал от нищо.После не искали да го вземат на работа/не знае точно къде/, било му
трудно, но чрез техни познати отново започнал работа и няколко години работил в
Балчик/работил на водните спортове, продавал царевица, каквото било възможно/, като и
свидетелката била с него.
Съгласно показанията на св.Т.Д. същата познава Т.С. като баща на най-добрата й
приятелка.Познава го като грижовен родител, доста добре се грижил за дъщеря си.За
обвинението му разбрала от В. и от слуховете в училището им.Тогава били 4-5 клас,
съучениците им странели от нея, наричали я „дъщеря на убиец“, говорил си, че баща й има и
други осъждания.Родителите на свидетелката познават Т. /от един квартал са/, но не са й
забранявали да общува с нея, дори и след публикациите в пресата.Те имали доверие в
бащата на В. и не вярвали, че е убиец, не знае дали те са знаели, че има предходни
осъждания.Знае, че Т. е бил задържан в затвора само по случай обвинението в убийство,
преди това не знае да е бил в затвора.Преди обвинението Т. бил весел човек, събирал се с
6
приятели, след това станал по-затворен, не го е виждала с приятели, имало и някакво
отчуждение в отношенията му с В..Тя й разказвала, че го е виждала много разстроен,
притеснен. В. се притеснявала от това да не остане сама.Преди да го оправдаят, Т. работил в
Балчик, на плажа, на водните спортове.В. била с него.Родителите на свидетелката я пуснали
и тя отишла при тях и били заедно лятото един месец.Живели тримата в каравана на плажа.
При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства /показанията на св.В.С.а
се ценят при условията на чл.172 от ГПК предвид родствената й връзка с въззивника, но и
като вътрешно непротиворечиви и непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал/, съдът приема, че в резултат именно от воденото против
въззивника наказателно производство по повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115 от НК същият е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания - изживени силна тревожност
/вкл. страх от неоснователно осъждане/, потиснатост, нервно напрежение, отчуждение в
отношенията му с близки и познати.Страните не спорят, а и от представената по делото
справка за съдимост се установява, че въззивникът е имал и предходни осъждания /в
периода 1987г.-2007г., общо 9 осъждания, за престъпления, съответно по чл.195, чл.196,
чл.150, чл.152, чл.215, чл.216, чл.325, чл.343б от НК/, част от които с наложени наказания
лишаване от свобода, като според справка от РП-Добрич от 08.09.2020г. последното от тях
/след групиране с предходни осъждания, приспадане и зачитане съгласно определение
№15/22.03.2007г. по ЧНД №326/07г. по описа на ДРС/ е изтърпяно ефективно в затвора за
периода 01.10.2002г. до 17.05.2008г.От обстоятелството, че въззивникът има осъждания за
извършени престъпления и е търпял наказание лишаване от свобода, не би могло да се
обоснове твърдения от въззиваемата страна извод, че процесното наказателно производство
принципно не би могло да се отрази негативно върху психичните му изживявания.Следва да
се посочи обаче, че начинът, по който наказателното преследване би се отразило психически
на човек без какъвто и да било досег до този момент с правоохранителните органи и на
такъв, попадал вече многократно в сходни ситуации, е различен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.
Естеството и видът на повдигнатото обвинение - въззивникът е обвинен в извършване на
престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, т.е. за извършване на тежко
умишлено престъпление по см. на чл. 93, т.7 от НК, което престъпление същевременно се
явява и едно от най-тежките по НК с оглед вида на обществените отношения, които се
засягат с него.
Периодът на продължилото наказателно преследване.Първото повдигане на обвинение
против въззивника е на 11.02.2011г., но е извършено задочно, в негово отсъствие, т.е. без
знанието му и съответно без негативни преживявания.Като начална дата на наказателното
7
преследване следва да се отчете датата, на която е задържан в Република Гърция след
издадената от ОП-Добрич ЕЗА, а именно 24.09.2011г, като обвинение му е повдигнато на
22.10.2011г. Оправдателната присъда е влязла в сила на 21.04.2015г. или периодът е три
години и половина.Този срок в неговата цялост не би могъл да бъде определен като
неразумен съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС.В този период до започване на съдебната фаза от
наказателното производство с внасяне на обвинителния акт в съда на 03.06.2013г. спрямо
въззивника не са били извършвани процесуално -следствени действия с изключителен
интензитет.На проведените няколко разпита от органите на досъдебното производство
същият е отказвал да дава обяснения /като обвиняем и впоследствие подсъдим въззивникът
е имал право да даде обяснения, но не и задължения за това - чл.55, ал.1 от НПК и чл.277,
ал.2 от НПК, като съгласно общата норма на чл.103, ал.2 от НПК той не бил длъжен да
доказва, че е невинен, а съгласно ал.3 не могат да се правят изводи в негова вреда, поради
това, че не е дал или е отказал да даде обяснения или не е доказал възраженията си/.С негово
участие е изготвена и една психиатрична експертиза от 30.03.2012г. Самото досъдебно
производство е било трикратно прекратявано от прокурор от ОП-Добрич и до служебното
му възобновявано от прокурор от по-горестоящата прокуратура месеци след прекратяването
също не са извършвани против въззивника процесуално-следствени действия.В хода на
съдебната фаза няма съдебни заседания, които да са отложени поради неправомерно му
процесуалното и извънпроцесуално поведение.Той се е явявал лично във всички съдебни
заседания, проведени пред ДОС/общо 6 в периода 04.07.2013г.-13.03.2014г./, както и в
единственото, проведено пред ВАпС, а пред ВКС се е явил процесуалният му
представител.Бил е оправдан по повдигнатото му обвинение още пред първоинстанционния
съд /следва да се посочи, че двамата явяващи се прокурори пред ДОС не са искали налагане
на наказание на въззивника „доживотен затвор без право на замяна“, каквито са твърденията
в исковата молба, а наказание „лишаване от свобода за срок от/около 20 години“/, присъдата
е изцяло потвърдена от въззивния съд, а пред ВКС прокуратурата не е поддържала
подадения протест.
На следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността на
наложената мярка за неотклонение.Въззивникът е задържан в Република Гърция на
24.09.2011г. и предаден на българските власти на 21.10.2011г.На 24.10.2011г. му е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража”, отменена с първото от горецитираните
прекратителни постановления на ОП-Добрич като на 12.07.2012г. е освободен от затвора
Белене.Задържането на въззивника в ареста, а впоследствие в затвора, е продължило в
период от 8 месеца и половина, в който безспорно са му били ограничени основни човешки
права, съпътстващи задържането под стража, като мярката е наложена в пряка връзка с
незаконното обвинение.В пряка връзка е и задържането му в Република Гърция.Показанията
на разпитаните свидетели обаче не установяват конкретно начинът, по който престоят на
Т.Колев в ареста и впоследствие затвора са се отразили върху психичното му състояние.На
25.03.2013г. му е взета мярка за неотклонение „подписка“/най-леката възможна, без данни
да му е създавала трудности в ежедневието/, отменена с постановяване на присъдата на
8
ДОС от 13.03.2014г.Впоследствие до влизане в сила на оправдателната присъда не са му
налагани други мерки за неотклонение.
Наложената на 25.10.2012г. мярка по чл.68, ал.1 от НПК - забрана да напуска пределите
на Република България, освен с разрешение на прокурор, не съставлява вид мярка за
неотклонение по см. на чл.58 от НПК, но е вид мярка за процесуална принуда.Тя е отменена
с цитираното постановление на ОП-Добрич от 07.12.2012г., като е постановено препис от
постановлението да се изпрати и на ОД-МВР Добрич, сектор „Български документи за
самоличност“.Няма данни тази мярка за процесуална принуда да е налагана повторно от
прокуратурата след служебното възобновяване на досъдебното производство от АП-
Варна.Според обясненията на въззивника в самото досъдебно производство от 25.03.2013г.
в началото на м.03.2013г. той е бил извън пределите на страната, търсел си работа, т.е. е
напуснал пределите на страната.Тъй като не съставлява мярка за неотклонение, нито мярка
за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията не е и предмет на
служебното произнасяне на съда по реда на чл.309 от НПК след постановяване на
присъдата.На 07.08.2015г./след издаване на 16.07.2015г. на заповед по чл.68, ал.6 от ЗМВР
за снемане на полицейската регистрация на Т. С. поради приключване на наказателното
производство с влязла в сила оправдателна присъда/ въззивникът е подал молба до ОД на
МВР Добрич да бъде свалена забраната му да напуска пределите на страната.Молбата е
препратена до ОП-Добрич на 11.08.2015г. и също на 11.08.2015г. ОП-Добрич е върнала на
ОД на МВР карта с рег.№0821552 за наложена принудителна административна мярка на Т.С.
„забрана за напускане пределите на страната“, т.к. нуждата от нея е отпаднала.На
13.08.2015г. ОД на МВР Добрич е уведомила ОП-Добрич, че мярката е отменена.Видно е, че
в рамките на една седмица след подаване на молбата е извършена административната
процедура по отмяна прилагането на мярката.От друга страна не се установява от така
събраните по делото доказателства в периода 21.04.2015г. до 11.08.2015г. въззивникът да е
искал да напуска пределите на страната и да не е могъл да го стори именно поради тази
мярка и това да се е отразило негативно на психичното му състояние.
На следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения, съответно
отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния и обществения
му живот, чувствата, честта и достойнството му.Необходимо е да бъде посочено, че
основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният
факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което
впоследствие е било оправдано от съд, и прокуратурата отговаря, т.к. с действията на
органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето му и поддържането му в
съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети в досъдебната и съдебната фаза
са били в съответствие с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.Обвинението в
престъпление се явява неоснователно винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда,
постановена от съд, като на обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна
връзка с това незаконно обвинение.Поради обстоятелството, че въззивникът е осъждан за
9
престъпления от вида на кражби, изнасилване, блудство, хулиганство и др. и е изтърпявал
наложени му наказания „лишаване от свобода” по влезли в сила присъди не би могло да се
приеме, че до повдигане на процесното обвинение през 2011г. се е ползвал в обществото с
изключително добър морален облик.Действително на настоящото обвинението е дадена
публична гласност чрез публикации в пресата - представени са по делото 5 статии, в които
името му е изрично посочено, същият е наричан убиец и са споменати осъжданията му по
влезли в сила присъди.Не се установява от ангажираните гласни доказателства, това
разгласяване да е станало достояние на изключително широк кръг от обществеността, още
повече, че въззивникът не е публично известна личност, но безспорно е станало достояние
на даден кръг, вкл. близки и познати на въззивника, като според свидетелските показания и
след влизане в сила на оправдателната присъда негативните коментари са продължили.
Не е спорно, а и се установява от представеното решение №141/18.06.2004г. по гр.д.
№112/04г. по описа на ДРС, гр.о., влязло в сила на 24.07.2004г., че бракът на въззивника е
бил прекратен чрез развод, като упражняване на родителските права по отношение на детето
В. С.а, родено 2001г., е било предоставено на майката.Според показанията на св.В. С.а, т.к.
от ранната й възраст майка й заминала в чужбина, тя е била отглеждана от баща си и от
братовчедка на баща й.Обективно от 01.10.2002г. до 17.05.2008г. тя не е можело да бъде
отглеждана от баща си, доколкото той е пребивавал в този период в затвора.По твърденията
на въззивника в исковата молба майката на свидетелката е заминала в чужбина през
2008г.След 2008г. са живели заедно, но е имало период, в който въззивникът е пребивавал в
чужбина.Грижи за нея след като е бил задържан в Гърция, а и преди това, е полагала
основно леля й.Ако и според показанията на свидетелите воденото производство да се е
отразило негативно върху отношенията на въззивника с дъщеря му, както и на отношенията
на свидетелката в училищната й среда, а поради последното негативно и на него, то видно от
същите показания е, че отношенията им са възстановени изцяло и отново са така близки,
вкл. много преди да приключи наказателното производство.
Не установява наказателното производство да се е отразило негативно на въззивника в
професионален план.Няма данни за неговата професия, но според показанията на
свидетелите той е работил в хода на наказателното производство на различни места и не е
лишавал дъщеря си от нищо.
Съобразявайки в съвкупност установените в производството неимуществени вреди,
претърпени от въззивника следствие от воденото против него наказателно преследване,
изразяващи се в изживян стрес, тревожност, безпокойство, потиснатост, затваряне в себе си,
обстоятелството, че предприетото срещу него преследване за извършване на престъпление
убийство е създало предпоставки за унизяването му пред семейство, близки, приятели и
обществото като цяло, поддържаното у въззивника чувство на страх, изпитвано за целия
период на разследването до оправдаването му, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и
стандарта на живот в страната, както и със средностатистическите показатели за доходите и
10
покупателните възможности в страната към датата на деликта, и при съобразяване и на
обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа признание за противоправното му
поведение и за увреждането на пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има
ефект на репарация предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди,
следва да бъде определен на 5 000лв.Този размер е обусловен от продължителността и
интензитета на търпените психични страдания, който е бил висок, но не изключително, без
да се установяват последици за въззивника в здравословен и професионален план или
трайни такива в личен.Съобразяват се данните за неговата личност, притежавания до
повдигане на обвинението морален облик, отзвукът в обичайната му среда, това, че не се
установява безспорно същият да е бил отхвърлен от близките си и от
обществото.Съобразява се продължителността на наказателното производство, както и
периодът на задържането му.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен до размера
от 5 000лв., съответно неоснователен за разликата над 5 000лв. до 100 000лв.С оглед
частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението на ВОС следва да бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за
разликата над 3 500лв. до 5 000лв., и вместо него постановено друго за уважаване на
претенцията в тази й част.В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260696/08.12.2020г., постановено по гр.д.№1462/20г. по описа на
ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. К. С. против Прокуратурата
на Република България иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 3 500лв. до 5 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяваща се в
причинени психични страдания вследствие на обвинение в извършване на престъпление, по
което воденото срещу него наказателно производство е приключило с оправдателна присъда
по НОХД №209/13г. по описа на ОС-Добрич, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. К. С., ЕГН
**********, адрес с.Кичево, община Аксаково, сумата, представляваща разликата над
3 500лв. до 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяваща се в причинени психични страдания, вследствие на обвинение в извършване на
престъпление, по което воденото срещу него наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда по НОХД №209/13г. по описа на ОС-Добрич, на осн. чл.2, ал.1, т.3,
пр.1 от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260696/08.12.2020г., постановено по гр.д.№1462/20г. по
11
описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. К. С. против
Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 5 000лв.
до 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяваща се в причинени психични страдания вследствие на обвинение в извършване на
престъпление, по което воденото срещу него наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда по НОХД №209/13г. по описа на ОС-Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12