Мотиви към Присъда № 18 от 02.02.2015
година
по н.о.х.дело № 2107/2014 г.
по
описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението срещу подсъдимия А.К.С.
- роден на *** ***, ромски произход, български гражданин, безработен, осъждан,
ЕГН *********, е за това, че на 25.07.2014 г., в гр.Ст.Загора, от лек автомобил,
марка „Опел”, модел „Астра”, рег. № *****, отнел чужди движими вещи – пари -
2400.00 /две хиляди и четиристотин/ лева, от владението на Р.Д.Д., собственост
на „Лайф-2012”
ООД, с управител Н.М.Б., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършил в условията на опасен рецидив - престъпление
по чл.196 ал.1 т.1 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 буква «а» и
буква «б» от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението. Предлага да се наложи наказание на подсъдимия шест
години лишаване от свобода, което след законовата редукция по чл.58а ал.1 от НК
да бъде намалено с една трета. Да се възложат в тежест на подсъдимия разноските
по делото. Да бъде уважен изцяло гражданския иск.
Служебният защитник
- адв. Н.В. преупълномощен от служебен защитник адв. Г. *** пледира, че подзащитният признава вината си и обстоятелствата
посочени в обвинителния акт. Още на досъдебното производство изцяло е
съдействал за разкриване на обективната истина. Предлага, в случай на
осъдителна присъда да се наложи минимално наказание лишаване от свобода и да се
приложи чл.58а ал.1 от НК като се намали наказанието с 1/3.
Подсъдимият
заявява, че е съгласен с казаното от
служебния защитник, съжалява за извършеното престъпление, оказал е пълно
съдействие на досъдебното производство, не е възпрепятствал разследването и моли
за ниска присъда.
В съдебно заседание
подсъдимият прави самопризнания по чл.371, т.2 от НПК като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за същите.
По делото е приет
за съвместно разглеждане граждански иск от ощетеното юридическо лице „Лайф-2012” ООД - гр. *****, в
размер на 2030.00 лева, причинени имуществени вреди ведно със законите
последици, който се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК, ведно със събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.К.С. е
роден
на *** ***, български гражданин, незавършен 8 клас, живущ на семейни начала,
безработен, осъждан, понастоящем в Затвора – гр. ***** с мярка за неотклонение
«Задържане под стража» по досъдебно производство № 647/2014 г. по описа на
Второ РУ «Полиция» - гр. *****, ЕГН **********.
Свидетелката Р.Д.Д.
е съдружник във фирма „Лайф-2012”
ООД - гр. *****, с управител – свидетелят Н.М.Б.. Фирмата стопанисвала магазин
за хранителни стоки, находящ се на ул.„Димитър Драгиев” № 35 в кв.„Три чучура -
юг”.
На 24.07.2014 г. свидетелката С.П.С.,
съдружник във фирмата и продавач в магазина, предала на свидетелката Р.Д.
оборотни пари от магазина в размер на
2400.00 лв., увити в прозрачен найлонов плик.
Свидетелката Д. на 25.07.2014 г.,
около 09.00 ч., била паркирала личния си автомобил, марка „Опел Астра”, рег. № *****,
зад търговския обект - магазин за хранителни стоки. Автомобилът й бил със
свалени стъкла на предните врати, като самите врати са били заключени. Мястото,
където е бил паркиран автомобила, зад магазина, било безлюдно и представлявало
товарна рампа за самия магазин.
През това време, в 09.16 ч., подсъдимият А.С.,
който се занимавал със събиране на отпадъци от контейнерите, минал покрай
паркирания лек автомобил марка „Опел
Астра”, рег. № *****, видял оставения на предната дясна седалка найлонов плик с
намиращи се в него пари – 2400.00 лв., оставил количката, с която събирал
отпадъци, отишъл до предна дясна врата на автомобила и през отворения прозорец
е взел парите, след което се отдалечил в посока юг.
Около 10.00 ч. свидетелката Р.Д.
отишла до автомобила си и констатирала липсата на парите. Върнала се в магазина
и е прегледала охранителните камери. Видяла непознато за нея лице как вмъква ръка
през прозореца на автомобила и взема плика от предната дясна седалка. Веднага свидетелката
Д. сигнализирала органите на МВР, като предала при разпита си като свидетел,
оптичен носител /CD/, съдържащ запис от охранителна камера № 4 на магазин
„Лайф” , за времето от 09.00 ч. до 09.20 ч., на 25.07.2014 г.
При приглеждане на диска от
оперативния работник във Второ РУ „Полиция” – гр. ***** – свидетелят И.В.,
разпознал подсъдимият С., тъй като същият е криминално проявен, многократно
осъждан. Започнали издирвателни мероприятия за установяването на подсъдимия.
През това време подсъдимият
прибирайки се към кв. „Лозенец”, в близост до бившето предприятие „Топливо” и
до „Млечна кухня”, видял свидетеля М.Б.И.. Казал му, че търси кон и каруца, за
да ги закупи. Тогава свидетелят И. му предложил да закупи неговия кон и каруца
и при договарянето стигнали цена за 1050.00 лв., като подсъдимият веднага
отделил тази сума от отнетите 2400.00 лв. и заплатил на свидетел И. цената на
коня и каруцата. За извършената сделка подсъдимият заплатил и 20.00 лв. на
приятелите на свидетеля И., „за да се почерпят”. След това подсъдимият С. с
коня и каруцата отишъл до бившето АПК „Загоре”, откъдето закупил 4 чувала със
зърно и 5 бали сено за сумата от 120.00 лв. и ги откарал в къщата си в кв.„Лозенец”,
на ул.„Кармен” № 54, като по пътя си купил и чифт маратонки за 14.00 лв. За да
почерпи приятелите си подсъдимият С. закупил 6 литра мастика, сирене,
домати, две дини, салам и луканка на обща стойност 82.00 лв. По време на
почерпката, след като консумирал значително количество алкохол, подсъдимият С.
заспал, като в него била останалата сума от отнетите пари.
Около 23.00 ч. служители на ОД МВР
***** открили подсъдимия на адреса, на който живее. Като видял полицаите, след
като се събудил, подсъдимият С., предал на свидетелката К.А.С. сумата от 170.00
лв., „свити на топка”, която от своя страна ги подала на свидетеля Д.Р.Р.. След
като размислил, свидетелят Р. преценил, че парите най-вероятно са крадени и ги
предал на свидетеля В. с Протокол за доброволно предаване.
Впоследствие подсъдимият предал с
Протокол за доброволно предаване 1 бр. кобила, тъмнокафява на цвят, 1 бр.
амуниции за впрягане /комплект/ и 1 бр. дървена каруца.
Поради липса на помещение за
отглеждане на предадената кобила и поради лошото здравословно състояние на
кобилата, същата е предадена с протокол за отговорно пазене на свидетеля И.М.Е.,
като впоследствие е постигнато споразумение свидетел Е. да закупи и заплати
кобилата, като си приспадне сумата за лечението й, както и направените разходи
за храна.
От
заключението на съдебно-техническа експертиза
е видно как лице от мъжки пол облечено с черна тениска, светли панталони и
шапка взема от паркиран автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, плик с пари.
В
хода на разследването част от процесните пари, на стойност 370.00 лв., са
върнати на свидетеля Н.М.Б., който ги е получил с разписка на 29.10.2014 г. До приключване на
настоящото съкратено съдебно следствие сумата от 2030.00 лева не е възстановена
на ощетеното юридическо лице.
По
гореописания начин, подсъдимият е преустановил досегашната фактическа власт над
вещите - пари 2400.00 лв., предмет на престъплението, упражнявана от свидетел Р.Д., и принадлежащ оборот собственост
на „Лайф-2012”
ООД - гр. ***** с управител Н.М.Б..
Подсъдимият е установил своя, трайна власт
върху вещите, като впоследствие се е разпоредил с парите в свой интерес, като е
направил покупки.
Подсъдимият А.К.С. е осъждан, както следва:
С
Присъда от 29.06.2000 г. по н.о.х.дело № 398/2000 г. по описа на Районен съд - *****, в сила от 30.07.2000 г.е
осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода за извършено на 19-20.12.1999 г.
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т. 2,3,4 и 5, във връзка с чл.194 ал.1 от НК, при
първоначален „строг” режим, като на основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено
предварителното му задържане от 22.12.1999 г. Освободен
условно предсрочно от Затвора - Пазарджик с помощта на 5 месеца и 4 дни
от работа в негова полза. Изтърпяна от 22.12.1999 г.до 18.07.2003 год.
Със
споразумение от 28.01.2002 г. по н.о.х.дело № 291/2001 г. по описа на Районен
съд *****, в сила от 28.01.2002 г. е признат за виновен за извършено престъпление
на 29.08.1999 г. по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195 ал.1 т.5, във връзка
с чл.194 ал.1 от НК и му е наложено
наказание ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „строг”
режим. Освободен от Затвора по н.о.х.дело № 291/2001 г. Постъпил на 18.07.2003 г.
до 16.08.2004 г.
С Присъда
от 19.04.2002 г. по н.о.х.дело № 796/2001 г. по описа на Районен съд *****, в
сила от 20.05.2002 г.е признат за виновен за извършено на 24/25.10.1999 год.
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във
връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.54 от НК и е осъден на ТРИ ГОДИНИ
Лишаване от свобода при първоначален „строг” режим. Освободен от Затвора по н.о.х.дело
№ 796/2001 г. Наказанието е изтърпяно от 16.08.2004 г.до 23.02.2007 г.
Със споразумение от
10.02.2011 г. по н.о.х.дело № 73/2011 г. по описа на Районен съд – гр. *****, в
сила от 10.02.2011 г. е признат за виновен, за това че на 26.04.2010 г. е
извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.4
предложение второ, т.5, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1,
буква „а” и буква „б”, във връзка с чл.26 ал.1 от НК и му е наложено наказание
ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в Затворническо
общежитие от „закрит” тип. Освободен е от Затвора по н.о.х.дело № 73/2011 г. на
21.08.2013 г. с помощта на 6 месеца и 3 дни от работа в негова полза.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, подкрепящи се и кореспондиращи изцяло със
събраните в хода на разследването доказателства, приобщени в съдебно заседание
като доказателствен материал чрез прочита им по реда на чл.283 от НПК -
протоколите и другите документи от досъдебно производство № 647/2014 г. по
описа на Второ РУ „Полиция” – гр. ***** от значение за
изясняване на обстоятелствата: уведомление за образуване на досъдебно
производство от 25.07.2014 г.; протокол за разпит на свидетел Р.Д. от
25.07.2014 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 26.07.2014 г.; протокол за разпит на обвиняем от 26.07.2014 г.
с дадени обяснения представляващи по естеството си направени признания;
постановление от 26.07.2014 г. за задържане за срок до 72 часа на А.К.С.;
характеристична справка от 26.07.2014 г.; декларация за ползване на служебна
защита от 26.07.2014 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 26.07.2014 г.; протокол за разпит на свидетел М.Б.И. от 26.07.2014
г.; протокол за разпит на свидетел Д.Р.Р. от 26.07.2014 г.; протокол за разпит
на свидетел И.И.В. от 26.07.2014 г.; протокол за разпит на свидетел К.А.С. от
26.07.2014 г.; протокол за доброволно предаване от 25.07.2014 г.; протокол за
доброволно предаване от 25.07.2014 г.; протокол за оглед отговорно пазене от
26.07.2014 г.; диск със запис от охранителна камера; предложение за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 26.07.2014 г.; искане за
вземане на мярка „Задържане под стража” от 29.07.2014 г.; определение №
453/29.07.2014 г. по ч.н.дело № 1345/2014 г. по описа на Районен съд – гр. *****
за вземане на постоянна мярка „Задържане под стража”; постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 06.11.2014 г.;
протокол за разпит на обвиняем от 06.11.2014 г.; и справка за съдимост, рег. №
2745/28.07.2014 г.; протокол за разпит на свидетел Р.Д.Д. от 15.09.2014 г.;
протокол за разпит на свидетел С.П.С. от 15.09.2014 г.; протокол за разпит на
свидетел Б.Д.П. от 15.09.2014 г.; протокол за разпит на свидетел Н.М.Б. от
16.09.2014 г.; протокол за разпит на свидетел И.М.Е. от 17.09.2014 г.;
постановление за назначаване на съдебно-техническа и криминалистическа
експертиза; протокол № 628/31.10.2014 г. за извършена техническа експертиза
ведно с фотоалбум и копие на фактура № 22/16.09.2014 г. (в джоб); извадка от
Търговски регистър; разписка за върната сума от 17.09.2014 г.; разписка за
върната сума от 29.10.2014 г.; разписка за върната сума от 29.10.2014 г.;
протокол за предявяване на разследване от 06.11.2014 г.; заключително мнение от
07.11.2014 г.; приетата в съдебно заседание като писмено доказателство справка
за съдимост ведно с преписи от съдебни бюлетини.
Следва изрично да
се посочи, че не са налице доказателства противни на така възприетата
фактическа обстановка, което да налага отделното обсъждане. Горните доказателства
не само, че не са противоречиви, но и кореспондират взаимно и съдът не счита за
нужно да ги обсъжда поотделно, а следва да ги ползва като изходна база за
изводи от съставомерен характер.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед
възприетата фактическа обстановка, съдът приема за установено, че подсъдимият А.К.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1,
буква «а» и буква «б» от НК, тъй като на
25.07.2014 г., в гр. *****, от лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, рег. № *****, отнел чужди движими вещи – пари
- 2400.00 лева, от владението на Р.Д.Д., без нейното съгласие, принадлежащи и
оборот на „Лайф-2012”
ООД – гр. *****, с управител Н.М.Б., с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършил в условията на опасен рецидив.
Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици от
него и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди вещи,
които не му принадлежат и с това прекъсва владението на собственика върху
вещите, искал е и е целял настъпваното на вредоносните последици.
Вещите са чужди, тъй като не са
собственост на подсъдимия, последният не може правомерно да упражнява фактическа
власт над същите, респективно да се разпорежда с тях.
В процесния случай,
подсъдимият е участвал в самото отнемане предмета на престъплението. След като е
преустановил досегашната фактическа власт върху вещите, е установил своя трайна
власт върху тях. След като е установил своята власт върху вещите подсъдимият е
напуснал местопрестъплението, с намерение противозаконно да ги присвои, разпоредил
се е с вещите в свой интерес.
Подсъдимият е освободен от Затвора - гр. ***** на 21.08.2013 г., поради
изтърпяване на наказанието и не са изминали 5 години от изтърпяване на
наказанието, според разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК, тъй като настоящото
деяние е извършено на 25.07.2014 г. Ето защо,
деянието за което се предава на съд по настоящото производство се явява в
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква „а” и буква ”б” от НК -
когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода, не по малко от една година изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два пъти /по
нохд № 796/2001 г. и по нохд № 73/2011 г. и двете на РС *****/ на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
От обективна страна
обект на престъплението са обществените отношения, които гарантират нормалното
осъществяване на правото на собственост.
Предмет на
престъплението са чужди движими вещи – 2400.00 лв.
Субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице - подсъдимият А.К.С..
Изпълнителното
деяние е изразено и довършено с отнемането на чуждите движими вещи, промяна на
фактическото държане на владението и установяване на трайна фактическа власт
над тях от дееца.
Предвид конкретно
извършеното деяние от подсъдимия С., чието деяние е в условията на опасен
рецидив, с оглед начин на извършване, размера на отнетото и настъпилите
обществено опасни последици, не разкрива белезите на маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК.
С оглед изложеното,
подсъдимият е действал от субективна
страна при пряк умисъл за отнемане на чужди движими вещи и специална цел за
своене на вещите – предмет на престъплението. От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия виновно, при
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предложение първо от НК –подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. На този извод сочат както начина на извършване
на престъплението, но и самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК,
обхващащи, както фактите, изложени в обвинителния акт и касаещи обективната
страна на престъплението, така и фактите, изложени от прокурора в обвинителния
акт относно субективната страна на престъплението.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият
принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две
до десет години.
Съдът отчете като:
смекчаващи вината
обстоятелства – изразената критичност към извършеното, направените признания
още в хода на досъдебното производство, оказаното пълно съдействие за
разкриване на обективната истина още от началото на досъдебното производство;
тежкото материално положение на дееца съобразно декларацията за семейно и
имотно състояние.
отегчаващи
отговорността обстоятелства – не са налице необхванати от състава на
престъплението. Осъжданията, обуславящи правната квалификация на деянието не
следва да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства.
В случаите на
чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя при условията
на чл.58а, ал.1 от НК.
Съдът, след като
съобрази горните обстоятелства, конкретните обстоятелства при които е извършено
деянието, както и не ниската степен на
обществена опасност на подсъдимия, счита, че следва да определи и наложи наказание
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, над минималния
законоустановен, но значително под средния такъв.
Ето
защо, съдът на основание чл.196, ал.1,
т.1, във връзка с чл. 194 ал.1 във вр. чл. 29, ал.1, буква «а» и буква «б» от НК, във връзка с чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, във
връзка с чл.371 т.2 от НПК определи наказание ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и осъди подсъдимия на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален
„строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип, съобразно чл.61 т.2,
във връзка с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС /чието приложение се обуславя от
материално-правното основание – предишните осъждания на лишаване от свобода,
определящо го като рецидивист по смисъла на параграф 3 от ДР на ЗИНЗС/.
На основание чл.59, ал.1 и
ал.2 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан и с
мярка за неотклонение от досъдебното производство № 647/2014 г. по описа на Второ РУ „Полиция” – гр. *****.
Съдът счита, че
така наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието
и ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и
възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
От събраните по
делото доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимият е автор
на деликт – с действието си е причинил непозволено увреждане на конституирания
граждански ищец, като са налице и всички елементи на деликтната отговорност -
противоправно поведение, вредоносен резултат – увреждане, вина на подсъдимия и
причинна връзка между тях. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
По силата на чл.45
и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на
сума представляваща причинени имуществени вреди. В случая на ищеца са причинени
вреди в размер на сумата 2030.00 лева /2400.00 лева – 370.00 лева е 2030.00
лева/.
Съдът приема
предявения граждански иск за основателен и доказан в предявения размер, поради
което осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 2030.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител му дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това
задължение той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84
ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на
непозволеното увреждане. С оглед на тези съображения следва да се присъди и
законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането – 25.07.2014
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189
ал.1 и ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия направените разноски и
го осъди:
- ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сума в размер на 81.20
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
- ДА ЗАПЛАТИ по
бюджетната сметка на ОД на МВР – град ***** сума в размер на 36.31 лева,
представляваща направени разноски на досъдебното производство.
- ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд ***** сума в размер на 10.00 лева, представляваща направени
разноски в съдебно производство.
Причини
и условия способствали за извършване на престъплението: ниска
правна култура.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: