ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 23.09.2020г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: С. КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 1634 по описа за 2020 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 61,
ал. 11 ЗЗ.
Образувано
е по жалба от С.В.Б., ЕГН **********, чрез адв. С.П., САК срещу Предписание за
поставяне под карантина с идентификационен код 200704/111695, издадено от И.
К. И., инспектор в РЗИ
Видин, с което на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед РД
01-333/12.06.2020 на министъра на здравеопазването жалбоподателят е поставен
под карантина. В жалбата се твърди, че с приложената принудителна мярка на
жалбоподателя е разпоредено за срок от 14 дни да спазва дистанция от минимум
1,5 м. спрямо хората, с които
съжителства, вкл. престой/спане в отделни помещения, при възможност, редовно
проветряване, ядене по различно време, редовно почистване на дръжки и общи
повърхности, използване на отделни кърпи в банята, миене на ръце преди ядене,
след използване на тоалетната и др. При
поява на грипоподобни симптоми (повишена температура, кашлица, затруднено
дишане, треска и др.) да се свърже незабавно с общопрактикуващия си лекар и/или
регионална здравна инспекция Видин - тел. *******.
По
повод проведено по делото съдебно заседание е депозирано становище на Директора на РЗИ Видин, с което заявяват, че обжалваното
разписание е отменено с последваща Заповед № РД-01-470/16.07.2020 г. на
Директора на РЗИ - Видин, приложена към административната преписка на л. 25. Излагат
в тази връзка, че жалбата срещу процесното предписание е постъпила в РЗИ –
Видин на 17.07.2020 г., т.е. след като същото е било вече оттеглено с
цитираната Заповед №
РД-01-470/16.07.2020 г. на Директора на РЗИ – Видин.
При проверката за редовност и допустимост на жалбата,
като съобрази становището на ответника и материалите в преписката, се налага
извода, че жалбата е НЕДОПУСТИМА.
Волеизявлението за оттегляне на оспореното предписание е
направено преди депозиране на жалбата, съответно преди образуване на адм. дело
№ 193/2020 г. по описа на АС-Видин и преди първото по делото заседание, поради
което по арг. на чл. 156, ал. 2 АПК не е необходимо съгласието на оспорващия.
Налице е хипотезата на чл. 159, т. 3 АПК, при което след като
оспореният административен акт е оттеглен, жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното по повод на нея съдебно производство - прекратено.
Освен това в жалбата си жалбоподателят обосновава правен
интерес за оспорване на предписанието с довода, че единствено с оспорване незаконосъобразността
на предписанието за поставяне под карантина би могло да възникне правото му на
обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
за времето, в което незаконосъобразно е търпял карантината.
Съгласно чл. 204, ал. 3 АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Така вместо да се води отделно производство за установяване незаконосъобразността на оттегления административен акт, е предвидена възможност за преценка по въпросите за валидността и законосъобразността му в рамките на исковото производство, като една от материалноправните предпоставки за уважаването на иска по чл. 203, ал. 1 АПК.
В случая се твърди интерес от оспорването, с оглед
евентуална бъдеща претенция за вреди от оттеглен административен акт, следователно незаконосъобразността на акта следва
да се установи от съда, пред който ще се предяви искът за обезщетение, т. е. от
съда, пред който е заведен иск за защита на засегнати субективни права в
резултат на действието на оттегления акт.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да
отмени определението си за даване ход на устните състезания и да остави жалбата
без разглеждане.
Предвид първоначалната недопустимост на жалбата и предвид
направеното от ответника по същата искане с правно основание чл. 143 АПК, вр.
чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът следва да осъди жалбоподателя на заплати
на РЗИ Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от което и на основание чл. 159, т. 3 и чл. 143 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на съда постановено в
съдебно заседание от 14.09.2020 г., с
което е даден ход на устните състезания по адм.д. № 1634 по описа за 2020 год.
на Административен съд Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.В.Б.,
ЕГН **********, чрез адв. С.П., САК срещу Предписание за поставяне под
карантина с идентификационен код 200704/111695, издадено от И.
К. И., инспектор в РЗИ
Видин, с което на основание чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед РД
01-333/12.06.2020 на министъра на здравеопазването жалбоподателят е поставен
под карантина и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1634 по описа за 2020
год. на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН ********** да заплати на РЗИ
Видин сумата в размер от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: