№ 24
гр. Варна, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600014 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е определение по ЧНД № 1737/24
г. на Окръжен съд Варна, постановено в съдебно заседание от 06.01.2025 г. и
обективирано в протокол Рег.№ 8/08.01.2025 г., в което е разгледана
съвкупността от осъдителни съдебни актове срещу О. В. Х., като му е
определено общо наказание лишаване от свобода за пет години, без
приложение на чл.24 от НК.
Въззивното производство е образувано по частен протест на прокурор в
първоинстанционната прокуратура, който изразява несъгласие с отказа на
съда да приложи разпоредбата на чл.24 от НК и отправя искане за
произнасяне по същество от въззивния съд чрез увеличаване на общото
наказание до максимално допустимия съгласно НК срок. Представителят на
въззивната прокуратура поддържа протеста и моли наказанието да бъде
увеличено на пет години и четири месеца. Осъденото лице Х. и процесуалният
му представител - адвокат А., молят протестът да бъде оставен без уважение.
Протестът е основателен.
Предметният спор е следва ли да бъде увеличено общото наказание
1
лишаване от свобода, наложено при наличието на реална съвкупност на
присъдите по НОХД № 756/23 г. на Окръжен съд Варна и НОХД № 3701/24 г.
на Районен съд Варна, постановени спрямо осъдения Х.. За да постанови отказ
по предложението в този смисъл на прокуратурата, окръжният съд се е
позовал на три различни основания.
Според първото, от една страна изключението по чл.24 от НК се прилага
когато, според съдебната преценка, и най-тежкото определено наказание не е в
състояние да изпълни своите превенционни цели, а от друга – решаващият
състав не е можел да направи такъв извод поради това, че деянията са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, при
което такъв извод би се явил преждевременен. Подобно разбиране не може да
бъде споделено. При всяко групиране с потенциално възможно приложение на
чл.24 от НК предмет на анализа са именно престъпления, извършени преди
влизането в сила на присъда за което и да е от тях, и въпреки това съдебната
практика последователно и безпротиворечиво изисква от съдилищата отговор
на въпроса достатъчно ли ще се яви най-тежкото наказание, при това не само и
единствено за да се изпълнят неговите превенционни цели, а за да се
постигнат всички цели по чл.36 от НК. Приложението на разпоредбата на
чл.24 от НК също така изисква преценка на цялостната престъпна дейност на
осъдения, на обществената опасност на дееца и на отделно извършените
деяния, на броя на наказаните престъпления, на периода, в който те са
извършени, като се държи сметка и за конкретните измерения на
общественоопасните последици.
Според въззивния състав, в конкретния случай е необходимо да бъде
приложен чл.24 от НК, защото предметната престъпна деятелност на осъдения
Х. разкрива висока степен на обществена опасност както по отношение на
деянията, така и досежно неговата личност. Той е реализирал за кратък период
от време пет отделни тежки умишлени престъпления, три от които в условията
на продължавана престъпна дейност. Извършените посегателства са
разнообразни, насочени към напълно различни обществени отношения –
срещу собствеността, срещу половата неприкосновеност и срещу
политическите права на гражданите, а именно – грабеж при условията на
опасен рецидив – един довършен и един опит, блудство с 19-годишно момиче
чрез употреба на заплашване, членуване в група, целяща извършване на
престъпления по Глава 3, Раздел ІІІ от НК, в рамките на което организирал
2
предлагането, и предложил, на значителен брой лица облаги, за да ги склони
да упражнят избирателното си право по определен начин. Грабежът и
престъплението срещу половата неприкосновеност са извършени в рамките на
обща фактическа обстановка на 25.02.2023 г., а трите престъпления, засягащи
избирателните права, са извършени в периода 17-29.10.2023 г., в условията на
изтърпяване на мярката за неотклонение задържане под стража по първото
дело, съответно мястото на осъществяването им е било пенитенциарното
заведение.
Всичките пет престъпления, според конкретните им характеристики,
разкриват висока степен на обществена опасност. Първото дело – НОХД №
756/23 г., е било проверено по въззивен ред в рамките на образуваното
ВНОХД № 85/24 г. на Апелативен съд Варна – и двете проследими през
ЕИСС. Видно е, че двете отделни деяния грабеж са били насочени срещу
двама млади хора в момент на интимна близост, като по отношение на
момичето е осъществено и престъплението блудство. Упражнената спрямо
младежите психическа принуда се е изразила в заплаха от подсъдимия, че ще
извика десет човека, които ще ги пребият, а нея и ще я изнасилят, и е била
отправена след като той е отворил вратата на колата им, паркирана в пусто,
извън населено място, където пострадалата е била разсъблечена и се е
прикривала с ръце. За тежестта на престъпленията по Глава 3, Раздел ІІІ от НК
е съществен големият брой на мотивираните да гласуват по определен начин
лицата, конкретната облага - цигари и фонокарти за телефонни разговори, във
връзка с мястото, в което са били предлагани – условията на затвор, което от
своя страна предопределя значимостта им за тези, на които са били давани.
За формиране на извод досежно високата степен на обществена опасност
на личността на дееца, е от значение предходната му съдимост и изводимият
от нея трайно установен уклон към упражняване на насилие, вкл. и сексуално
такова. О. Х. е осъждан многократно за различни посегателства – взломна
кражба в съучастие, отвличане на непълнолетно лице, изнасилване на
непълнолетно лице от женски пол, принудено за това със сила и заплашване в
условията на продължавано престъпление, взломна кражба в условията на
продължавано престъпление, извършена повторно, в съучастие като
съизвършител, грабеж в особено големи размери в съучастие като
съизвършител, причиняване на лека телесна повреда на полицейски орган при
3
изпълнение на службата му, държане без надлежно разрешително, с цел
разпространение, на високорискови наркотични вещества. Наблюдава се
утвърден престъпен профил, и то засягащ различни аспекти на социалния
живот, предвид разнородните обекти на посегателство.
Очевидна е липсата на поправителен ефект и превъзпитание, което
налага изолиране на лицето от обществото за един по-продължителен период
от време, за преодоляване на противоправното му поведение. За това и
необходимостта от определяне на справедливо общо наказание налага
завишаването на последното. Законосъобразното увеличение на наказанието
лишаване от свобода на осъдения Х., предвид разпоредбата на чл.24 от НК,
изисква да не се надминава сбора на отделните наказания, поради което и
възможното максимално завишаване би довело до определяне на окончателен
размер за изтърпяване от пет години и четири месеца, който и именно, по
мнението на настоящия въззивен състав, следва да се наложи.
Начинът на формиране на изложения в проверяваното определение
втори извод - че съображенията на прокуратурата, свързани със съдебното
минало на осъдения, са взети предвид при касационната проверка на
постановения първоинстанционен съдебен акт – е непроследим през
изложените мотиви. Ако съдът е имал предвид Р 534/24, І н.о., ВКС, с което е
бил проверен въззивният акт в производството с предмет грабежа и
блудството, то настоящият състав не открива в него аргументи, които да не
позволяват последващото прилагане на чл.24 от НК.
Мотивите на първоинстанционния съд в последната им част, с която
се твърди незаконосъобразност на механичното увеличаване на наложеното
наказание чрез избрания от прокуратурата способ, отново са неясни, и
съответно не могат да бъдат ефективно проверени. Цитираните там
ограничения, свързани с възможния максимален размер на увеличеното
наказание, съответстват на нормата на чл.24 от НК, както и изчисленото
хипотетично възможно максимално увеличение в конкретния случай – до
срока от пет години и четири месеца лишаване от свобода, но не става ясно в
какво се изразява твърдяната незаконосъобразност. Ако се визира
недопустимото искане в иницииращия производството пред окръжния съд
документ – предложението на прокурора за увеличаване на общото наказание
с десет месеца, изложеното би намерило законовото си обяснение, но, разбира
4
се, мотивите на проверявания съд не следва да се тълкуват чрез
предположения, а в тях следва да е изложено достатъчно ясно и проследимо
формираното вътрешно убеждение.
В заключение следва да се подчертае, че отказът да се приложи чл.24 от
НК спрямо конкретния осъден би компрометирал основните цели на
наказателната репресия и в частност изискванията към принципа за
съответствие между престъпно поведение и следваща се наказателна санкция.
По изложените съображения и по реда на чл.306, ал.3, пр.1, вр.ал.1, т.1
от НПК, на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, настоящият състав на
Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от съдебно заседание на 06.01.2025 г. по ЧНД №
1737/24 г. на Окръжен съд Варна, като на основание чл.24 от НК
УВЕЛИЧАВА определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от
пет години на осъдения О. В. Х., за съвкупността от присъдите му по НОХД
№ 756/23 г. на Окръжен съд Варна и НОХД № 3701/24 г. на Районен съд
Варна, с четири месеца, и определя за изтърпяване лишаване от свобода за
срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален строг
режим.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5