Решение по дело №15755/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ ПО НАХД № 15755/2023 г. по описа на СРС, НО, 135
състав

Производството е по реда на чл. 32 и сл. от Закона за опазване на
обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Същото е образувано във връзка със съставен акт за установяване на
административно нарушение (спортно хулиганство) по Закона за опазване на
обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Актът е съставен срещу непълнолетния МАРТИН НИКОЛАЕВ ХРИСТОВ, с
ЕГН **********, затова, че на 16.11.2023 г. в гр. София по време на
провеждането на футболната среща между отборите на България и Унгария,
проведена на национален стадион „Васил Левски” с адрес: гр.София,
бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38 с начален час 19:00 часа, около 19
часа участва в масови безредици и предизвиква сбиване на бул.“Васил
Левски“ и ул.“Гурко“, като при оттеглянето си хвърлял бутилки, камъни,
дървени пръчки, псувал полицейските служители Димитър Христов и Виктор
Данев с думите: Ушев, педераст, майка ви да еба и кучетата ще ви чукаме“ –
противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ,
изразяваща се в нарушение по чл.21, т.8 от ЗООРПСМ.
Актът е предявен на 17.11.2023 г. на нарушителя и подписан от
последния без възражения.
В проведените пред настоящата инстанция съдебни заседания,
нарушителят се представлява от упълномощения си защитник си –адв.
Полина Велчева - САК, която в дадения ход по същество на делото, пледира
съдът да се произнесе с решение, с което да оправдае подзащитния й. Излага
аргументи, че в случая не се касаело за спортно хулиганство по смисъла на
ЗООРПСМ, тъй като спортното мероприятие – футболният мач между
отборите на РБългария и Унгария се провеждало без публика. Освен това
нямало категорични доказателства Мартин Христов да е извършил описаното
в акта деяние.
По –нататък защитата излага аргументи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – неправилна дата на съставяне на
АУАН (17.04.2023 г.), както и съставянето му само в присъствието на един
свидетел.
В заключение, адв.Велчева претендира присъждане на разноски в
размер на 600 лева за предоставена правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3
от Закона за адвокатурата.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 16.11.2023 г. в гр. София се провеждала футболна среща между
отборите на Р.България и Р.Унгария, квалификация за „Европейско
първенство-2024 г.“ на национален стадион „Васил Левски” с адрес:
гр.София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38 и с обявен начален час
1

19:00 часа.
Със Заповед на кмета на Столична община № СОА22-РД09-
105/18.01.2022 г. на основание чл.44, ал.1, т.4 и т.8 от ЗМСМА във вр.с §1, т.2
от ДР на ЗООРСМ била определена „спортна зона“ на Национален стадион
„Васил Левски“, в която се осъществявал контрол и пропускателен режим и
която включвала поземления имот, на чиято площ бил разположен спортният
обект и прилежащата територия и инфраструктура до 500 метра от неговите
граници.
На същата дата - 16.11.2023 г. в периода от 17:00 до 22:00 часа се
провеждал и протест срещу ръководството на Българския футболен съюз
(БФС) в отсечката от бул.“Васил Левски“ до бул.“Евлоги и Христо
Георгиеви“.
За обезпечаване на сигурността и обществения ред, преди, по време и
след горепосочените мероприятия била издадена Заповед № 513-
11332/15.11.2023 г. на Директора на СДВР и План –разстановка на силите и
средствата от МВР, ангажирани в СПО по охрана на обществения ред, преди
по време и след провеждане на футболната среща между отборите на
България и Унгария, както и заявен протест с искане за оставка и нов конгрес
на БФС.
Около 19:00 часа в един сравнително широк периметър около
Националния стадион „Васил Левски“ се създали масови безредици от
хората, участващи в протеста. Имало блъскане между тях, вербална и
физическа агресия, като една група младежи запалили контейнери за смет,
както и намиращ се в близост паркиран полицейски микробус.
По това време св.*** от ОСПС – СДВР и колегата му – *** изпълнявали
служебните си задължения пред входа на стадион „Васил Левски“. Същите
забелязали лицата, които запалили полицейския бус и които докато бягали от
мястото в посока бул.“Граф Игнатиев“ хвърляли срещу полицейските
служители стъклени бутилки и камъни, павета и части от счупена ограда.
Всички момчета от групата, които не успели да избягат били задържани от
органите на полицията, като св.Данев задържал Мартин Христов, който при
задържането си оказал пълно съдействие и не е отправял обидни и
заканителни реплики към полицейските служители.
По доказателствата:
Описаната от съда фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, обясненията, дадени от нарушителя и
показанията на св.Виктор Данев.
Съдът намира доказателствена съвкупност по делото за непротиворечива
и взаимнодопълваща се. В същата не се наблюдават противоречия, които биха
могли да бъдат основание за дискредитиране доказателствената стойност на
едни или други доказателствени източници.
Съдът възприема като достоверни обясненията на нарушителя, дадени в
2

хода на съдебното следствие, че не е хвърлял бутилки и пръчки към
полицейските служители и не ги е псувал, тъй като не са събрани никакви
доказателства в обратна насока. В разпита си пред съда св.Данев не можа да
конкретизира какви точно действия е извършило лицето, което той лично е
задържал – Мартин Христов, като нямаше спомен и за конкретни реплики,
отправени от лицето към него и колегата му. Св.Данев единствено беше
категоричен, че момчето не е оказало съпротива при задържане му, поради
което и не се е наложило да използва помощни средства – белезници.
Съдът кредитира с доверие всички събрани по делото писмени
доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и няма
основания за подлагането им под съмнение.
От правна страна:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла
на чл.21 от ЗООПРСМ, дали това деяние е извършено от лицето посочено в
акта за установяване на нарушение по смисъла на ЗООПРСМ като нарушител
и дали е извършено от това лице виновно.
Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не
се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно
отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. Това
означава, че в тежест на административно- наказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има извършено нарушение.
Съдът намира, че в конкретиката на настоящия казус са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта, които
са опорочили административно-наказателното производство и са
самостоятелно основание за оправдаване на нарушителя, без изобщо да се
обсъжда спора по същество.
Според разпоредбата на чл. 26 от ЗООРПСМ, актът се съставя в
съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и
наказания. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а според ал. 3 на същия член при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. В случая има само един свидетел в акта, като изрично е подчертано, че
това е свидетел само на съставянето на акта. Предвид цитираните разпоредби,
един свидетел може да има, само ако той е свидетел на извършване или
установяване на нарушението, но когато той е само свидетел на съставянето
на акта, тогава изискването на ЗАНН е за минимум двама такива свидетели. В
3

противен случай е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на съставения акт.
Освен това, в акта е посочена дата на съставянето му – 17.04.2023 г.,
която е няколко месеца преди датата на извършване на твърдяното нарушение
– 16.11.2023 г. и представлява нарушение на разпоредбата на чл.42, т.2 от
ЗАНН.
По –нататък, според настоящия съдебен състав е налице и допуснато
нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, свързано с описанието на нарушението,
тъй като в случая не са посочени никакви конкретни действия, извършени от
нарушителя, а бланкетно се твърди „лицето участва в масови безредици и
предизвиква сбиване“, което съществено ограничава неговото право на
защита и възможността му да разбере, какви точно действия или бездействия
се твърди да е извършил и с които е участвал в безредици или сбиване.
Описаното в акта, че Мартин Христов е участвал в масови безредици и
предизвиква сбиване, представлява правен извод на актосъставителя, който
обаче трябва да почива на някакви конкретни факти и обстоятелства, които да
са описани в акта, тоест трябва да е описано как точно е участвал в тези
безредици и е предизвикал сбиването. Без описание на правно-релевантните
факти обаче, съдът няма как да извърши правната преценка, дали
действително са верни твърденията на актосъставителя. Освен това в акта се
твърди, че Мартин Христов е хвърлял и предмети (бутилки, камъни, дървени
пръчки) срещу полицейските служители, но няма дадена такава правна
квалификация, тъй като тези действия представляват нарушение по чл. 21, т. 6
от ЗООРПСМ, а не по чл. 21, т. 8 от ЗООРПСМ. Следователно от една страна
е нарушен чл. 42, ал. 5 от ЗАНН (липсва квалификация на нарушението), а от
друга е налице и противоречие между описаните факти и дадената правна
квалификация, тъй като се описва хвърляне на предмети, а като квалификация
на нарушението е дадена само чл. 21, т. 8 от ЗООРПСМ.
Въз основа на всичко изложено до тук, съдът намира, че са налице
описаните по-горе съществени процесуални нарушения при съставяне на
акта, които водят до неговата незаконосъобразност, а от там и след като
съставеният акт е незаконосъобразен, то единствената възможност остава
съдът да оправдае нарушителя на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗООРПСМ.
На следващо място, само за пълнота на изложението, съдът ще посочи,
че извършването на нарушението, вменено във вина на Мартин Христов не
беше доказано в хода на производството. Не се събраха никакви
доказателства, от които да се направи извод, че Христов е осъществил
описаните в акта действия и е отправил инкриминираните в същия изрази към
полицейските служители. Тук следва да се отбележи и фактът, че за да е
налице съставомерно деяние по чл.21 от ЗООРПСМ, трябва инкриминираните
действия да са извършени на отиване или на връщане от спортния обект във
връзка със спортното мероприятие. В случая, обаче спортното мероприятие –
4

футболният мач между РБългария и РУнгария се е провеждал без публика,
т.е. обективно е невъзможно нарушителят да е отивал или пък да се е връщал
от спортния обект във връзка с провеждане на футболната среща, на която не
е била допусната публика. При конкретната фактическа обстановка, ако са
били констатирани прояви на дребно хулиганство от контролните органи, е
следвало да бъдат съставени актове по УБДХ, а не по реда на ЗООРПСМ.
По изложените съображения Мартин Христов беше признат за
невиновен по така повдигнато му обвинение.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
разноски се дължат в полза на нарушителя, чийто процесуален представител
своевременно поиска присъждането на такива.
Въз основа на представения от адв.Велчева договор за правна защита и
съдействие става ясно, че правната помощ е била предоставена на
жалбоподателя Мартин Христов на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени
лица; роднини, близки или на друг юрист. Според чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Член 36, ал.2 от Закона за
адвокатурата гласи, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според цитираната нормативна уредба - чл. 36 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то възнаграждението
на адвоката в случая не може да е по-малко от 500 лева, понеже на
непълнолетните не може да се налага глоба по реда на ЗООРПСМ, а само
задържане и забрана да посещават спортни мероприятия, тоест
възнаграждението не се определя по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, а по чл. 18, ал. 4 от Наредбата. С оглед цитираната нормативна
уредба, следва да се приеме, че адв. Велчева осъществява безплатна
адвокатска помощ по делото и има право на адвокатско възнаграждение в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който в случая е 500 лева, като тя претендира
сума от 600 лева , съгласно представения списък за разноски, поради което
следва да се уважи искането в размера, претендиран от защитника и 01 РУ -
СДВР да се осъди да заплати сумата от 600 лева, представляваща адвокатско
5

възнаграждение.

По изложените съображения, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	650
Дата:	5 февруари 2024 г.
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20231110215755
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 ноември 2023 г.

Решение по дело №15755/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите