Решение по дело №2867/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 януари 2019 г. (в сила от 13 февруари 2019 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20184430202867
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

24.01.2019 г.

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2867 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от Г.Н.Б., с ЕГН ********** ***-0938-005084/25.09.2018г. на Началник на сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя Б. на основание чл.53 от ЗАНН, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата си и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като същото е незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи, че констатациите на служителите на МВР отразени в АУАН на базата, на които е издадено процесното НП не са извършени съгласно изискванията на закона, тъй като органите на реда не са замерили шумът на автомобила и със съответният уред не са извършили измерване на грайфера на гумите.

 Административно-наказващият орган ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С изпращане на административно-наказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложените наказания.  

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.09.2018 г. около 07:00 часа, в гр. Плевен, на ул. „***“, срещу ***с посока на движение улица „***“,  жалбоподателят Б., като водач на лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег. № ***. При проверката от полицейските служители било установено, че жалбоподателят управлява МПС с технически неизправен шумозаглушител и  управляваният от него автомобил е с износени до гладкост задни лява и дясна гуми.

За констатираното нарушение, свидетелят Н.З.И. съставил на жалбоподателят Г.Б. АУАН Серия Д № 957486/15.09.2018 г. за нарушения на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на свидетелите С.П.М. и В.И.М. – полицейски служители при Първо РУ към ОДМВР-Плевен. Жалбоподателят Б. подписал акта без възражения.

Въз основа на АУАН административно-наказващият орган преценил, че деянията извършени от жалбоподателя, следва да бъдат административно санкционирани, като издал НП № 18-0938-005084/26.09.2018г., предмет на настоящата проверка, за две нарушения на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и му наложил административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, за това че на 15.09.2018 г. около 07:00 часа, в гр. Плевен, на ул. „***“, срещу ***с посока на движение улица „***“,  жалбоподателят Б., като водач на лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег. № ***, извършва следните нарушения: 1.управляваното от него МПС е с технически неизправен шумозаглушител; 2. Управлява автомобила с износени до гладкост задни лява и дясна гуми.

В съдебното следствие като свидетели бяха разпитани – актосъставителя Н.З.И. и свидетелите С.П.М. и В.И.М..

От показанията на свидетеля Н.З.И., се установява, че същият е извикан за съдействие от колегите си от Първо РУ – Плевен. При пристигане на място на ул. „***“, свидетелите М. и М. са били спрели за проверка лек автомобил „БМВ“, който е с технически неизправности, а именно износени задни гуми, които задвижват автомобила до гладкост и другото което е с неизправен шумозаглушител, тоест той е бил наличен, но същият е бил компрометиран по някакъв начин. Звукът от автомобила „не е бил обичайния звук, когато работи мотора, а е бил гърмящ направо.“  

От показанията на свидетелите С.М. и В.М., се установява, че на процесната дата изпълнявайки служебните си задължения, движейки се по ул. „***“. От ул. „***“ в посока Община Плевен, забелязали да се движи лек автомобил „БМВ“, на който шумозаглушителят е бил неизправен. Последвали го и със светлинен и звуков сигнал спрели водачът на автомобила. След установяване на водача на автомобила, полицейските служители поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ – Плевен.  

В съдебно заседание в своите обяснения жалбоподателят Б., твърди че при градски условия си управлява автомобила нормално. Когато му се наложи да кара на писта си сменя гумите и гърнето. Според жалбоподателят е следвало да бъде извършено измерване на шума на автомобила и грайфера на гумите.

Показанията на разпитаните свидетели Н.З.И., С.П.М. и В.И.М. са точни и последователни, същите описват подробно начина на извършване на проверката, твърденията им взаимно се допълват и се подкрепят и от писмените доказателства. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите предават личните си впечатления от проверката, не са заинтересовани от изхода на делото и техните твърдения не са изолирани от останалия, приобщен към делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В хода на административно–наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

          Описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, е достатъчно изчерпателно и конкретно, като административни нарушения – по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Налице е и фактическо и правно единствено между АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите, неизпълненото задължение и  приложимата правна норма и в двата акта.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП - Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Събраните по делото доказателства безспорно доказват, че към момента на проверката жалбоподателят Б. е управлявал автомобила с рег. № ***.

Видно от показанията на разпитаните свидетели, жалбоподателят Б. е управлявал МПС в нарушение на тази разпоредба, като се е движил с износени до гладкост задни лява и дясна гуми, както и шумозаглушителят е технически неизправен.      

Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството жалбоподателят не е представил доказателства, които по безспорен начин да опровергават констатациите  в АУАН и в НП. Предвид на това съдът намира за безспорно установена и доказана фактическата обстановка, описана в  обстоятелствената част на АУАН и НП. Тази фактическа обстановка  се потвърждава от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логични, още повече, че последните са  наясно с наказателната отговорност, която носят по реда на чл.290 от НК. Посочените свидетели описват по един и същ начин фактическата обстановка, като  излагат, че при съставяне на акта Б. не е имал възражения по направените констатации.

Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено  и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи  и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Наложените на Г.Б. административни наказания, подробно описани по-горе, с оглед разпоредбите на чл.179, ал.6, т.2 и чл.183 ал.4 т.5 предл.1 от  Закона за движение по пътищата са фиксирани в закона, не са налице основания за изменение на процесното НП.

Отчитайки предишните нарушения на правилата за движение, които жалбоподателя има, видно от справка за нарушител/водач, съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Наказващия орган не се е мотивирал, защо не е приложил посочената привилегия на закона, но отчитайки липсата и на обективни предпоставки за приложението й, съдът намира, че в случая не е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените.

Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите на административното наказание , визирани  в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, а именно  да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правен ред, както и да въздейства възпитателно и предупредително  върху останалите граждани.

         Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за законосъобразно, като правилно и обосновано, на съответното правно основание е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Наложените административни наказания, а именно: глоба в размер на 200лв. и глоба в размер на 50.00 лева са правилно определени, свързани с приложимата за нарушенията санкционна норма, като е съобразено и по вида си, както и по размер.

         Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

        

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-005084/26.09.2018г. на Началник на сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя Г.Н.Б. на основание чл.53 от ЗАНН, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

               

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: