Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. ****, 2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР ГУНЧЕВ
ДЕСИСЛАВА ТОШЕВА
при секретаря М.А. и в присъствието на
прокурора Стоил Томов, като разгледа докладваното от съдия Крънчева
ВНОХД № 4574 по
описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 25.06.2015 г., постановена от Софийския районен съд (СРС), Наказателно
отделение (НО), 116-ти състав по НОХД № 21768/2013 г. по описа на същия съд, подсъдимият
А.Д.Н. – ЕГН-**********, е признат за невиновен
в това, че на 05.06.2013 г., в гр. ****, бул. „******“ № **, в заведение „Бърза
закуска“, се е заканил с убийство на Б.Д.И., като извадил пистолет и го сложил
заплашително на бара пред себе си, и казал на И.: „Ако знаеш много изобщо няма
да те намерят“ и „Човек може да се зарови и да не го намерят изобщо“, и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и
на основание чл. 304 НПК, подс. Н. е оправдан изцяло по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 НК.
Присъдата
е протестирана от прокурор при СРП.
В
протеста се сочи, че първоинстанционната присъда е
неправилна и на това основание се иска отмяната й, и постановяване на нова, с
която подсъдимият Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Поддържа
се, че изводите на съда, постановил атакувания съдебен акт за недоказаност на
обвинението, не се подкрепят от доказателствените
материали, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие. Посочва се, че обвинението се подкрепя от показанията на св. И.,
който логично, точно и непротиворечиво описва случилите се на инкриминираната
дата събития, и от показанията на св. К., който е присъствал на посочената от
обвинението дата на местопрестъплението и е бил очевидец на отправената към св.
И. заплаха. Твърди се, че показанията на св. С.Й., А.З. и Т.М. – бивши
служители на подсъдимия, не следва да се кредитират като логически неиздържани
и противоречиви. Релевират се доводи, че установените
факти и обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, сочат, че подсъдимият Н.
е осъществил деянието, за което е ангажирана наказателната му отговорност в
производството и то с пряк умисъл.
В
съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа подадения протест. Посочва,
че правилно първоинстанционният съдебен състав не е
кредитирал показанията на св. И. и К. като заинтересовани от изхода на делото,
а именно – предвид факта, че св. И. е инициирал наказателното производство, а
св. К. е в близки отношения и дългогодишно познанство със св. И.. Ангажира
съображения, че в заявлението си до Началника на 02 РУ – СДВР от 26.06.2013 г.,
св. И. е посочил, че на 05.05.2013 г., при спор
поради наемни отношения, подсъдимият Н. му е отправил заплаха с пистолет, като
му е казал „Ще видиш какво ще ти се случи“; в саморъчно написана жалба от
същата дата, И. е посочил още, че подсъдимият му е казал, че може да се убие
човек и да е заровен, и никой да не го намери; на 01.07.2013 г. И. отново е
подал жалба до 02 РУ – СДВР, като е поискал съдействие за освобождаване на
помещението, наето от Н.; едва в обяснението си от 08.07.2013 г. И. е посочил
датата 05.06.2013 г. като датата, на която са му били отправени заплахите.
Представителят на СГП посочва, че заведението, в което се твърди да е отправена
заплахата, се намира в непосредствена близост до 02 РУ – СДВР, където
пострадалият е могъл да подаде оплакване преди 26.06.2013 г. Посочва, че
свидетелите З., М. и Й., които заявяват, че не са чули заплахи или закани, и не
са виждали пистолет у подсъдимия Н., не са имали отношения с подсъдимия към
момента на разглеждане на делото пред първоинстанционният
съд. Намира първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна.
Частният
обвинител Б.Д.И. – редовно призован, не се явява и не ангажира становище по
постъпилия протест и по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване в производството.
Защитата
на подс. Н. – адв. И., моли
присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а
подаденият протест – оставен без уважение, като неоснователен. Поддържа, че от
показанията на свидетелите е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият
Н. е бил по тениска, къси панталони и джапанки, и не е имало къде да скрие
пистолет. Сочи, че преди срещата, на която св. И. твърди, че е бил заплашен, се
е провела друга среща между него и подсъдимия, в хода на която двамата са
разговаряли по служебни въпроси и за бъдещи съвместни планове. Посочва също, че
подсъдимият Н. е работохолик, който в момента прави банички и кифли, грижи се
за болното си дете, не е осъждан и няма престъпни наклонности. Поради това моли
съда да приеме, че същият не е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение.
Подсъдимият
Н. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
В последната си думи заявява, че не е извършил такова деяние.
ВЪЗЗИВНИЯТ
СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал и обсъдил в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства – обясненията на подс. А.Д.Н., депозирани пред първоинстанционният
съдебен състав в о.с.з. на 25.06.2015 г.; показанията на свидетелите Б.Д.И., Д.
Х. К. и С.М.Й., депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з. на 29.04.2015
г.; показанията на св. Л.М.С., снети в о.с.з. на 25.06.2015 г.; показанията на
св. А.Т.З., снети пред СРС, в о.с.з. на 25.06.2015 г. и тези, снети в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
1 НПК (л. 48 от досъд. п-во);
показанията на св. Т.П. М., депозирани в хода на съдебното следствие, в о.с.з.
на 25.06.2015 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени
към доказателствената съвкупност на основание чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК (л. 41-43 от досъд. п-во); жалби от Б.Д.И. до Началника
на 02 РУ – СДВР (л. 8 – 9 и л. 22 от досъд. п-во); договор за наем на недвижим имот от 30.11.2011 г.
(л. 10- 11 от досъд. п-во);
нотариална покана от 12.06.2013 г. (л. 14 – 15 от досъд.
п-во); удостоверение за уведомление за притежаван от подс. Н. газов пистолет (л. 21 от досъд.
п-во); разписка от 15.06.2013 г. (л. 63 от съд. п-во); свидетелство за съдимост на подсъдимия (л. 70 от досъд. п-во и л. 11 от съд. п-во), както и заключенията на назначените и приети като
доказателство по делото комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи по отношение на св. И. (л. 51 – 57 от досъд.
п-во) и по отношение на подс.
Н. (л. 61 – 66 от досъд. п-во),
които в основни линии е кредитирал, като е приел, че са единни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви.
Съдът
не е дал вяра на показанията на св. И. и К. по отношение на механизма на
извършване на инкриминираното деяние и отправянето на заплахи от страна на
подсъдимия Н. към св. И., като е преценил, че същите не се подкрепят от
останалия, събран по делото доказателствен материал,
съдържат съществени вътрешни противоречия и са нелогични, тъй като не
кореспондират нито с отразеното в подаваните от св. И. жалби до началника на 02
РУ – СДВР, нито с последващото поведение на св. И..
Съдът
не е кредитирал и заключението на назначената и изготвена КСППЕ по отношение на
св. И. в частта й, в която вещите лица дават заключение в смисъл, че
възприетата закана е предизвикала у И. преживяване на интензивен страх за
живота в смисъл на непосредствена и реална витална застрашеност,
което се е отразило на психосоциалното му
функциониране и на поведението, като е приел, че тази експертиза в тази част
интерпретира свидетелски показания – тези на св. И., които са поставени под
съмнение и в този смисъл почива на гласни доказателствени
средства, които не се кредитират с доверие от съда.
Въз основа на така
събрания доказателствен материал, съдът е приел за
установено, от фактическа страна, че подсъдимият Н. бил наел помещение,
намиращо се в гр. ****, бул. „******“ № 64, представляващо заведение „Бърза
закуска“, за което на 30.11.2011 г. бил сключил договор за наем със собственика
му – св. Б.И.. Съгласно постигнатата договорка, Н. следвало да заплаща
ежемесечно наема за помещението на всяко пето число от месеца. На работа в
заведението Н. бил наел свидетелките А.З., С.Й. и Теодора М..
Съдът,
постановил атакувания съдебен акт, е приел за установено, че на 05.06.2013 г. в
заведението, стопанисвано от подс. Н., дошъл св. И.,
за да вземе наема съгласно подписания договор и уговорката за плащане. С него
бил св. К., който останал навън да пуши цигара и да изчака св. И.. След като
влязъл в заведението, където по същото време били свидетелките З., която
правела пици в кухнята, Й., която обслужвала бара вътре в помещението и
помагала за снабдяване с пици на гишето, и М., която продавала пиците на
гишето, св. И. се обадил на Н., който живеел в апартамента, находящ
се на етажа над заведението. Подсъдимият дошъл и двамата седнали на една от
масите в заведението в близост до бара. И. получил от Н. дължимата сума за
наема на помещението, но възникнал спор във връзка с неплатени сметки за
консумативи. След като Н. отказал да заплати тези допълнителни сметки, И.
напуснал заведението и си тръгнал заедно със св. К..
Въз
основа на заключението на назначената и приета като доказателство по делото
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) по отношение
на св. И., СРС е приел за установено, че същият е психично здрав; при него не
са отчетени преки или косвени данни за актуална психотична
продукция, не са констатирани вродени или придобити нарушения на интелекта; при
него се наблюдават съответните промени, свързани с нормалното стареене, но не
се констатират качествени нарушения при протичането на възприятийните
процеси и във функционирането на паметовите
компоненти; налице е психична годност за даване на свидетелски показания. Въз основа на заключението на назначената
и приета като доказателство по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза (КСППЕ) по отношение на подс.
Н., СРС е приел за установено, че същият е психично здрав; при него липсва
наследствена обремененост с психиатрични заболявания,
не е хоспитализиран по повод психотично разстройство;
по време на инкриминираното деяние у същия е липсвало състояние, което да може
да бъде приравнено на краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието; същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и
да ръководи постъпките си; липсват данни за афектно отреагиране.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че по делото не са
събрани категорични доказателства за това да са били отправени инкриминираните
изрази от страна на подс. Н. към св. И.. Приел е, че
цитираните в обвинителния акт закани не се потвърждават от нито един от
разпитаните свидетели, освен от св. И. и К., чиито показания съдът не е
кредитирал. Ето защо е признал подсъдимия Н. за невиновен и изцяло го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление с
горепосочената правна квалификация.
Настоящата инстанция изцяло споделя
както фактическите, така и правните изводи на СРС, изложени в мотивната част на постановената първоинстанционна
присъда, като намира, че същите почиват на подробен и задълбочен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства.
Така
въззивният съд изцяло споделя изводите на СРС относими към личността на подсъдимия Н., трудова заетост
към датата на извършване на деянието и чистото му съдебно минало, като прецени,
че същите са формирани въз основа на правилен анализ на събраните по делото гласни
и писмени доказателствени средства, и в частност – на
обясненията на подсъдимия, на показанията на разпитаните по делото свидетели,
на приложеното по делото свидетелство за съдимост и договор за наем на недвижим
имот от 30.11.2011 г., които описани писмени доказателства кореспондират и с
обясненията на подсъдимия в този смисъл.
Въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния
съд, относими към взаимоотношенията между подс. Н. и св. И. във връзка с отдадения от последния под
наем недвижим имот, представляващ заведение за „Бърза закуска“, находящо се гр. ****, бул. „******“
№ * и претенциите от страна на св. И. за неплатени консумативи от страна на
подсъдимия. Изводите на първоинстанционният съд в
тази насока се основават на внимателния и задълбочен анализ на обясненията на
подсъдимия и показанията на св. И., както и на отразеното в приложените и
приети като доказателства по делото копия на договор за наем на недвижим имот
от 30.11.2011 г. (л. 10-11 от досъд. п-во) и на нотариална покана от 12.06.2013 г. (л. 14-15 от досъд. п-во). Съдът прецени, че
именно тези претенции на свидетеля към подсъдимия са били повод за влошаване на
взаимоотношения им и възникналото пререкание на 05.06.2013 г.
Настоящата
инстанция не намира причини да не сподели изцяло изводите на съдът, постановил
атакувания съдебен акт, досежно датата на посещение
на св. И. в търговския обект, стопанисван от подсъдимия – 05.06.2013 г., като
съобрази, че в тази насока са показанията на този свидетел и на св. К., Й. и М.,
и отразеното в договора за наем на недвижим имот относно датата на заплащане на
наемната цена. СГС в този си състав, прецени за достоверни и обективни и
показанията на св. И. и К. за това, че последният е придружавал св. И. при
посещението му в търговския обект. Въз основа на показанията на св. И., Й., М.
и З., настоящият съдебен състав формира изводите си досежно
присъстващия в търговския обект персонал – посочените свидетелки, както и
относно местонахождението на подсъдимия към момента на пристигането на св. И. –
в помещение над заведението, което обитавал също под наем, и слизането на
подсъдимия в заведението след позвъняването от св. И..
Въз
основа на показанията на св. И. и обясненията на подс.
Н., които в тази им част са непротиворечиви и взаимнодопълващи
се, поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, достоверно и
добросъвестно, се установява, че при срещата между подсъдимия и св. И., които
седнали да разговарят на една от масите в заведението, подсъдимият заплатил
дължимия месечен наем на свидетеля, но последният заявил на Н., че има
неплатени консумативи и тъй като подсъдимият отрекъл това, между двамата
възникнал спор. Малко по-късно св. И. напуснал заведението, придружаван от св. К..
По отношение на тези факти и
обстоятелства, по делото са събрани достатъчен по своя обем и категоричност
гласни и писмени доказателствени средства, които в
своята съвкупност позволяват на съда да формира еднозначни изводи по фактите.
Така събраните гласни доказателствени средства са
напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради което
за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно. Същите не се оспорват и от подсъдимото лице.
Настоящият
съдебен състав констатира, че по отношение на основния, подлежащ на доказване,
факт в настоящото производство – дали подсъдимият Н. е извадили оставил на бара
оръжие и дали е отправил инкриминираните заплашителни изрази по отношение на
св. И., по делото са събрани две групи гласни доказателствени
средства. От една страна, това са показанията на св. И. и К., които са изцяло в
подкрепа на обвинителната теза. Така, св. И. твърди, че в хода на спора
подсъдимият Н. е извадил пистолет, който свидетелят приел за боен, и го оставил
на бара в заведението, след което му заявил, че човек може да бъде ликвидиран,
без да бъде намерен повече, а св. К. твърди, че е чул заплашителния израз,
отправен от подсъдимия към неговия познат св. И.. От друга страна, това са
обясненията на подсъдимото лице, който отрича да е изваждал пистолет и да е отправял
такива изрази, и показанията на св. Й., М. и З., които отричат да са възприели
подобно поведение от страна на подсъдимия.
При
постановяване на окончателния си съдебен акт, СРС, НО, 116-ти състав е подложил
на особено внимателен анализ и преценка така събраните доказателствени
източници, като детайлно и задълбочено е обсъдил противоречията помежду им и е
достигнал до правилни и обосновани изводи, че по отношение на тази категория
факти и обстоятелства, не следва да кредитира показанията на св. И. и К., като
вътрешно противоречиви и житейски неубедителни.
Събраженията на СРС в тази връзка, обективирани
в мотивната част на атакувания съдебен акт,
настоящата инстанция изцяло споделя. Така СГС констатира, че показанията на св.
И. не кореспондират с отразеното в жалбата му до Началника на 02 РУ – СДВР досежно датата на извършване на инкриминираното деяние (в
жалбата си същият сочи дата 05.05.2013 г., а в показанията си пред СРС – 05.06.2013 г.), въпреки че към
момента на сезиране на органите на реда – 26.06.2013 г., спомените на свидетеля
би следвало да са много по-ясни отколкото почти две години по-късно, когато
дава показания пред съда. Показанията на св. И. и тези на св. К. са взаимно
противоречиви досежно съществено за делото
обстоятелство, а именно – местонахождението на св. К. към момента, в който св. И.
е разговарял с подс. Н., респ. – възможността на К.
да чуе разменените помежду им реплики – дали е бил пред заведението или във
вътрешността му. И най-после, показанията на св. И. и К. по никакъв начин не
обясняват последващото поведение на св. И., а именно
– повторната му среща с подс. Н. – на 15.06.2013 г.,
за да приеме недвижимия имот (видно от отразеното в разписка от 15.06.2013 г.)
и същественото забавяне при сезиране на органите на реда за отправените му
заплахи. Последващото поведение на св. И. не сочи
същият да се е чувствал застрашен от подс. Н., да е
изпитвал основателен страх от отправени му заплахи, в какъвто смисъл са
твърденията му пред съда. Предвид изложеното, настоящата инстанция прецени, че
показанията на св. И. и К., поради вътрешната си противоречивост и житейска
неубедителност, не могат да служат на съда за формиране на еднозначни и категорични
изводи по фактите.
Същевременно,
съдът не намери основания да не кредитира обясненията на подсъдимия Н. и
показанията на св. Й., М. и З. в смисъл, че подсъдимият не е изваждал оръжие и
не е отправял закани към св. И.. Така събраните доказателствени
източници са единни, вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради
което и следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно. В тази насока съдебният състав изцяло се солидаризира и с
позицията на представителя на СГП, че по делото не се установяват каквито и да
било отношения на зависимост между подсъдимия Н. и посочените свидетелки, които
да са основание да се приеме, че същите са заинтересовани от изхода на делото.
Ето защо и СГС прецени, че първоинстанционният
съдебен състав обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимия Н. и
показанията на св. Й., М. и З. при формиране на свободното си вътрешносъдийско убеждение по фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване.
На
базата на така установените фактически положения, които се споделят и от
настоящата инстанция, първоинстанционният съд
правилно е заключил, че с деянието си подс. Н. не е
осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което е ангажирана наказателната му
отговорност в производството.
За
съставомерността на деянието от обективна страна по
този законов текст, е необходимо да се установи, че наказателно-отговорното
лице се е заканило на другиго с убийство и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
В
конкретния по делото случай не се установява по нужния несъмнен и категоричен
начин, подсъдимият Н. да се е заканил с убийство на Б.Д.И. – да е извадил
пистолет и да го сложил заплашително на бара пред себе си, както и да е казал
на И.: „Ако знаеш много изобщо няма да те намерят“ и „Човек може да се зарови и
да не го намерят изобщо“, или по какъвто и е да друг начин да се е заканил с
престъпление спрямо личността или имуществото на св. И.. Недоказано,
следователно, се явява извършването на изпълнителното деяние на горепосоченото
престъпление.
Предвид
горното съдът намери, че подсъдимият Н. не е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. А
от липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието,
инкриминирано по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, в
случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността
на деянието от обективна страна по този законов текст.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото
да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден
вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването
на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние,
означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това
съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си
подсъдимият Н. е осъществил от субективна страна престъпния състав с
горепосочената правна квалификация.
Ето
защо и като е оправдал подсъдимия Н. по обвинението да е осъществил състав на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, СРС,
НО, 116-ти състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден. Съображенията на представителя на държавното
обвинение в противния смисъл, релевирани в протеста,
се преценяват от настоящия съдебен състав като неоснователни.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният
съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на
атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същата следва да бъде потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 25.06.2015 г., постановена от Софийския районен съд, Наказателна
колегия, 116-ти състав, по НОХД № 21768/2013 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/