Решение по дело №2575/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4071
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20201100502575
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 08.07.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Илиева ч.гр.дело № 2575 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 16704 от 28.11.2019 г., подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу разпореждане от 15.11.2019 г. по изпълнително дело № 20198510402445 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което разноските по изпълнителното дело са намалени от 350 лв. на 300 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания, че адвокатското възнаграждение на взискателя е прекомерно с оглед действително извършените действия. Жалбоподателят моли адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) по чл. 10, т. 1 за образуване на изпълнителното дело, евентуално до минималния размер по Наредбата за образуване и водене на изпълнително дело. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в частната жалба.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело – „ДЮС А.“ ЕООД чрез процесуалния му представител адв. Н.И., в което излага становище, че жалбата е неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски.

Частен съдебен изпълнител М.П. е дал обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като впоследствие – с разпореждане от 03.12.2019 г. адвокатското възнаграждение е още веднъж редуцирано до 230 лв. по чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Изпълнително дело № 20198510402445 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 24.10.2019 г. на взискателя „ДЮС А.“ ЕООД чрез Адвокатско съдружие „Български правни услуги“ и адв. М.Л.срещу „Т.С.“ ЕАД, което дружество е осъдено да заплати сумата в размер на 452,75 лева, адвокатско възнаграждение на Адвокатско сдружение „И.“, по изпълнителен лист от 05.11.2018 г., издаден по гр. дело № 9562/2017 г. на РС-Пловдив, ГК, 5-ти състав.

Към молбата е представен договор за цесия в полза на взискателя „ДЮС А.“ ЕООД и уведомление от предишния кредитор Адвокатско сдружение „И.“ до длъжника „Т.С.“ ЕАД.

По делото са представени и пълномощно и споразумение за адвокатско възнаграждение от 21.10.2019 г., между „ДЮС А.“ ЕООД и Адвокатско съдружие „Български правни услуги“, в което споразумение е уговорено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 350 лв., платимо според чл. 2 по банков път, по сметка на Довереника от Доверителя, както и платежно нареждане от 24.10.2019 г. за заплащане на сумата от 350 лева по сметка на Адвокатско съдружие „Български правни услуги“ от наредител – Г.С.К..

В молбата процесуалният представител на взискателя е поискал ЧСИ да наложи за събиране на вземането от 452,75 лева запор на движими вещи и възбрана на недвижими имоти, както и запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове. След образуване на изпълнителното дело взискателят е оттеглил искането за посочените изпълнителни действия и е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

На 24.10.2019 г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която е описан актуалният размер на дълга, ведно с дължимото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство от 356,91 лв. и 181,16 лв. – такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ. По делото не е представено доказателство кога е връчена поканата на длъжника, както и акт на съдебния изпълнител, с който е определена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, доколкото в двете приложени по делото сметки на лист 12 и лист 56 такава такса не е начислена.

С разпореждане от 15.11.2019 г. частният съдебен изпълнител е намалил по възражение на длъжника приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 300 лв., за което длъжникът е уведомен на 22.11.2020 г. Както се установява от приложената товарителница, на 29.11.2019 г., в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, действащ до изм. и доп. с ДВ. бр. 100 от 20 Декември 2019 г., когато текстът придобива сегашната си редакция, длъжникът „Т.С.“ ЕАД е подал по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК по куриер с обратна разписка, частна жалба срещу разпореждането на частния съдебен изпълнител, получена по делото на 02.12.2019 г.

На 03.12.2019 г. частният съдебен изпълнител е намалил по молба на взискателя приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лв. на 230 лв., като е изпратил съобщение на длъжника дали поддържа жалбата. Съобщението е връчено на длъжника на 20.12.2019 г. По делото липсва отговор.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според чл. 436, ал. 1 от ГПК в редакцията преди изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата е подадена на 02.12.2019 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Според чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането ѝ не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били: 1/ във връзка с изпълнението и 2/ да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв.

При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се изчерпват с подаване на молба с искания за реализиране на несъразмерни изпълнителни способи спрямо размера на вземането и молби и становища относно разноските в производството, които действия по същността си не са насочени към реализиране на вземането по изпълнителния лист и не са довели до удовлетворяване на вземането, съдът приема, че взискателят има право само на адвокатско възнаграждение за образуване на делото, но не и за неговото водене. Същевременно с оглед фактическата и правна сложност на делото и  извършените действия по него, определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 300 лева, впоследствие намалено отново на 230 лева, е прекомерно и следва да бъде намалено до 200 лева, представляващи минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща към датата на неговото договаряне.

Предвид горното, въззивният съд намира, че жалбата срещу постановлението за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя, е основателна, а обжалваният акт следва да бъде отменен, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали на 200 лева.

Що се отнася до искането за намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, по делото липсва акт на частния съдебен изпълнител, с който такава такса да е определена. Посочване на сумата се съдържа едва в мотивите на съдебния изпълнител, които нямат характер на постановление за разноски, освен това в жалбата не се съдържат никакви конкретни доводи относно сума, дължима по т. 26 от Тарифата, поради което настоящият състав не дължи произнасяне по въпроса.

Заявената претенция за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователна, тъй като независимо че жалбата е уважена, взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие, а отговорността на съдебния изпълнител за вреди може да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК при наличие на предпоставките за това.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 15.11.2019 г. по изпълнително дело № 20198510402445 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя „Д. А.“ ЕООД, и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя „Д. А.“ ЕООД по изпълнително дело № 20198510402445 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, дължимо от „Т.С.“ ЕАД на 200,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                   2.