Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

04.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

362

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.

Депозирана е жалба от А.И.Б. от ***, действащ чрез пълномощника адв.Н.Н., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2916/01.12.2020 г., издадена от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил № ***, за срок от една година.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган, в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На 05.02.2021 г. представя допълнителна молба, в която излага подробни съображения относно материалната некомпетентност на административния орган и липсата на мотиви в оспорения акт, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Оспорва констатациите в оспорената заповед, че към момента на извършване на проверката от служители на полицията, апаратът на таксиметровия автомобил не е бил включен.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2916/01.12.2020 г., издадена от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил № ***, за срок от една година. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез адв.Н. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания сочи, че АУАН бил издаден извън 3-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН, като от представените  писмените доказателства, относно компетентността на длъжностното лице, издало АУАН, била приложена командировъчна заповед, от която не можело да се установи, дали лицето е същото, което е съставило акта. Моли за отмяна на оспорената заповед и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо, с което се представя административната преписка по оспорения акт/вх. № 2588 от 31.12.2020 г. – л. 9/, е въведен довод, че оспорената ЗППАМ е съобразена с материалните и процесуалните правила, поради което моли същата да бъде потвърдена. Релевира възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.08.2020 г., около *** часа, на главен път ***, в района на ***, с посока на движение от *** към ***, е била извършена полицейска проверка на таксиметров лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, управляван от А.И.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***. При проверката са констатирани 4 лица, пътуващи в автомобила, които се представили за граждани на ***. Автомобилът бил без включен апарат, пътната книжка не била попълнена и табелата „TAXI“ била покрита с черен калъф. Констатациите от проверката са материализирани в Докладна записка с рег. № 4372р-3892/22.08.2020 г./л. 17 от делото/;

На А.И.Б. от ***, е съставен АУАН Серия *** № **/*** г./л. 16/ за извършено нарушение на чл. 38, пр. 1 от Наредба № 23 от 14.12.1999 г. Словесното описание на нарушението в АУАН е следното: „На 22.08.2020 г., около *** часа в ***, на стоянката за изчакване на пътници пред ***, като водач на таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, използва Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № **/***г. от Община Кърджали, като след наемане на лекия таксиметров автомобил от четири лица, водачът не е включил ЕТАФП. Апаратът не включен в режим на регистриране на превоза. Нарушението е видно от обяснения на водача, снети от служители на ГПУ-*** на 28.08.2020 г. и Докладна записка от *** В. Г. до началника на ГПУ- *** с рег. № 4372р-3892/22.08.2020 г.“;

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2916/01.12.2020 г., издадена от директор РД „АА“ гр.Стара Загора, на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.„а“ и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил № ***, за срок от една година.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването. В тази връзка ЗППАМ е издадена на 01.12.2020 г., съответно връчена на адресата на 02.12.2020 г./видно от отбелязването в приложената към заповедта разписка – л. 14/, като жалбата ЗППАМ е подадена чрез куриерска фирма „ЕКОНТ“ на 16.12.2020 г./л. 1/, постъпила в Административен съд – Кърджали на 18.12.2020 г./вх. № 2513/.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна. Съображенията на съда за това са следните:

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. В конкретния случай оспорената ЗППАМ е издадена от директор РД „АА“ гр.Стара Загора, който се явява компетентен орган по смисъла на горепосочената разпоредба, надлежно оправомощен със Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ /л. 11/. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че от административният орган е прието, че процесното нарушението, по повод на което е издадена ЗППАМ, е осъществено на 22.08.2020 г. в гр.Кърджали, настоящият състав счита, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2916/01.12.2020 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП орган – директор на РД „АА“ гр. Стара Загора, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106 а от ЗАвтП.

Предвид горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ формално фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП/ нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. По силата на релевантната редакция на чл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут.

Дефиницията за „обществен превоз“ е визирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, а именно: обществено превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

В процесната ЗППАМ е налице описание на фактическите основания за налагането на принудителната административна мярка, което съдържа вътрешни противоречия и  неясноти. В този смисъл от една страна е посочено, че на 22.08.2020 г. при извършване на проверка по спазване на ЗАвтП в гр.Кърджали, на стоянката за изчакване на пътници пред ***, М. П. М. – *** в РД „АА“ – Стара Загора, е установил, че А.И.Б., като водач на таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, използва Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № **/***г. от Община Кърджали, като след наемане на лекия таксиметров автомобил от четири лица, водачът не е включил ЕТАФП. Апаратът не включен в режим на регистриране на превоза. От друга страна, в заповедта е въведено следното описание: „Нарушението е видно от обяснения на водача, снети от служители на РПУ *** на 22.08.2020 г. и докладна записка от *** В. Г. до началника на РПУ *** с рег. № 4372р-3892/22.08.2020 г.“

На следващо място в оспорения акт изрично е посочено, че административният орган е взел предвид констатациите, съдържащи се в АУАН Серия *** № 279729/01.12.2020 г. Видно от съдържанието на посочения АУАН, актосъставителят М. П. М. не е констатирал нарушението, респ. не е очевидец на нарушението, като актът е съставен въз основа на докладна записка и писмени обяснения/посочени по-горе/, повече от три месеца след датата на нарушението.

Докладната записка и писмените обяснения, касаят извършена проверка на жалбоподателя от служители на гранична полиция, осъществена на 28.08.2020 г. на територията на община ***, която отстои на стотици километри от гр.Кърджали, в което населено място се твърди, че е извършено административното нарушение.

При така констатираните противоречиви данни относно твърдяното административно нарушение на чл. 38, пр. 1 от Наредба № 23 от 14.12.1999 г., според съда, в настоящето производство не се установява нарушение на посочената подзаконова норма, извършено от жалбоподателя на 28.08.2020 г. в гр.Кърджали. Единственото косвено доказателство за това, евентуално би могло да се приеме, че се съдържа в писмените обяснения на А.Б./л. 18/, в които обяснения е налице отразяване, че не бил включил касовия апарат в таксито. Така посочените писмени обяснения обаче, не са съставени в хода на административнонаказателното производство, не се ползват с формална доказателствена сила и сами по себе си не биха могли да установят административно нарушение, още по-малко пък процесното, извършено в гр.Кърджали на 28.08.2020 г. Липсват каквито и да са конкретни доказателства, от които да се обоснове извод за неизпълнението на задължението по чл. 38, пр. 1 от Наредба № 23/1999 г. - след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. От страна на административния орган не са представени доказателства, за осъществени проверки относно това, налице ли са въобще данни за използване на таксиметровия апарат в процесния автомобил на 28.08.2020 г. и бил ли е същият в изправност към посочената дата. Въведеното в АУАН словесно описание на нарушението е основано единствено на горепосочените обяснения на водача, които по-горе изложените съображения не биха могли да установят описаното в акта и ЗППАМ административно нарушение, още по-малко пък осъществяването му в гр.Кърджали. Следва да се отбележи, че от наличните по делото данни се аргументира и извода, че АУАН е съставен в нарушение на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, т.е. след изтичане на три месеца от откриване на нарушителя.

Предвид горното, настоящият състав намира, че от представените и приети по делото доказателства не се установява обстоятелството, че на 28.08.2020 г. в гр.Кърджали, в качеството си на водач на таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, използващ Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № **/***г. от Община Кърджали, след наемане на лекия таксиметров автомобил, А.И.Б. не включил таксиметровия апарат в режим на регистриране на превоза. Предвид това не са налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП и наложената принудителна административна мярка се явява в противоречие с материалния закон, респ. налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

При този извод, съдът намира, че в случая е налице и несъответствие на наложената ПАМ с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В тази връзка, ПАМ (включително и мярката по  чл. 106а, ал. 1, т. 7 от ЗАвтП) са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Прилагането им има за цел предотвратяване на извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по  чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на таксиметров превоз без  същият да е регистриран чрез таксиметровия апарат, с който е оборудван таксиметровият автомобил. С оглед приетото по-горе, че в настоящето производство не се установява нарушение на чл. 38, пр. 1 от Наредба № 23 от 14.12.1999 г., осъществено по време, начин и място, описани в оспорената ЗППАМ, то наложената ПАМ се явява несъответна с целта на закона, тъй като не се доказа наличието конкретното административно нарушение, чието преустановяване и предотвратяване се е целяло с налагането й.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2916/01.12.2020 г., издадена от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил № ***, за срок от една година, е незаконосъобразна, респ. депозираната против нея жалба се явява основателна и оспореният акт следва да бъде отменена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя се дължат разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. Предвид това следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на А.И.Б. деловодни разноски в размер на 510 лв., от които 500 лв., представляващи част от заплатено в брой възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 5, стр. 2/ и 10 лв. внесена държавна такса. В тази връзка с оглед надлежно въведеното от ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и отчитайки невисоката фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, съдът намира, че от заплатеното от жалбоподателя възнаграждение в размер на 600 лв., следва в тежест на ответника да бъдат възложени разноски от такъв характер в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.   

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2916/01.12.2020 г., издадена от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил № ***, за срок от една година.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на А.И.Б. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ***, деловодни разноски в размер на 510 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                              Председател: