Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви
въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание
на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова ч.гр.дело № 15217 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба, вх. № 73905 от 16.10.2019 г. по описа на ЧСИ М.П., подадена от А.Р.Д.,
ЕГН **********, срещу насочване на изпълнението по изп.д.
№ 201685110400618 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851
при КЧСИ, с район на действие СГС, върху недвижим имот – апартамент –
представляващ самостоятелен обект в сграда, предназначение – жилище, площ по
док. – 55.980 кв.м, находящ се в гр. София, община
Елин Пелин, с. Елин Пелин, ул. „*******, ет. *******, собственост на длъжника,
чрез налагане на възбрана върху същия.
Сочи се, че за
наложената възбрана длъжникът разбрал за първи път на 09.10.2019 г., след
извършена справка по изпълнителното дело от упълномощен адвокат. Навежда доводи
за незаконосъобразност на действията на ЧСИ П.по налагане на възбрана върху
описания имот, тъй като последният представлявал несеквестируемо
имущество по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Излага твърдения, че нито длъжникът А.Д.,
нито съпругата му С.Д.притежават други имоти. Предвид изложеното моли съда да
отмени действията на ЧСИ П.по насочване на изпълнението върху несеквестируемия имот, както и да отмени наложената
възбрана върху същия.
Взискателят по изпълнителното
дело – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в депозирани писмени възражения
по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да я остави без уважение. Претендира разноски.
Частен съдебен изпълнител
М.П., подробно в представените мотиви,
е изложил съображения за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и становището по нея, както и мотивите на
частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:
Изпълнителното дело №
201685110400618 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851
на КЧСИ, е образувано по молба от 10.02.2016 г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу А.Р.Д. въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2016 г.,
издаден по ч.гр.д. № 675/2015 г. по описа на РС – Елин Пелин, с който А.Р.Д. е
осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от
3 852.05 лв. – главница; 844.21 лв. – договорна лихва за периода от
26.10.2008 г. до 26.10.2013 г.; 1 572.21 лв. – мораторна
лихва за периода 28.04.2012 г. до 05.10.2015 г.; законна лихва върху
главницата, считано от 05.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и 768.37
лв. – разноски по делото.
На 22.11.2017 г., взискателят във връзка с направено имуществено проучване е
поискал налагане на възбрана на процесния недвижим
имот. Върху последния е вписана възбрана на 25.01.2018 г. въз основа на Искане
в изх. № 2991/15.01.2018 г., вписана в Служба по вписванията – Елин Пелин под
акт № 4, том I, вх. № 152.
На 15.01.2018 г. е
изготвено съобщение до длъжника за наложената възбрана, за което липсват данни
да е изпращано, съответно получено от длъжника.
На 09.10.2019 г.,
адвокат В.А.е извършила справка по изпълнителното дело и се е запознала с
документите, приложени по същото, видно от Искане за разглеждане на
изпълнително дело, вх. № 72216/09.10.2019 г.
След запознаване с
изпълнителните действия, извършени от ЧСИ П., длъжникът е депозирал настоящата
жалба.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че
жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по
изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК.
Насочването на изпълнението върху определено
имущество може да бъде оспорено пред съда от длъжника само с доводи за неговата
несеквестируемост, каквито са изложени в подадената
жалба, поради което съдът я намира в тази част за допустима, като насочена
срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435,
ал. 2, т. 2 ГПК. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен
обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект – така
задължителните разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Разгледана по
същество, същата се явява основателна по следните съображения:
С разпоредбите на чл.
444 и чл. 446 ГПК са въведени изключения от възможността принудителното
изпълнение да бъде насочено срещу определени имуществени права на длъжника,
които са обявени за несеквестируеми. В чл. 444, т. 7 ГПК е предвидено, че жилището на длъжника е несеквестируемо,
когато нито той, нито някой от членовете на семейството му, с които живее
заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него,
като в тази норма е посочено, че ако жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, в случай че са
налице условията на чл. 39, ал. 2 Закона за собствеността. Несеквестируемостта
на единственото жилище на длъжника, която е уредена с цитираната законова
разпоредба, има за цел да бъде гарантирано, че принудителното изпълнение срещу
това лице ще бъде така проведено, че да не се застрашава възможността то и
неговото семейство да преживяват нормално, като бъдат лишени от единствения
недвижим имот, който притежават и чрез ползването на който могат да бъдат
осигурени техните жилищни нужди.
В случая от всички
събрани в хода на изпълнителното производство доказателства, както и тези,
приложени към жалбата, се установява, че към настоящия момент длъжникът по
изпълнението А.Р.Д. не притежава
друг жилищен имот освен този, към който е насочено изпълнението, а именно апартамент
с площ по док. – 55.980 кв.м, находящ се в гр. София,
община Елин Пелин, с. Елин Пелин, ул. „*******, ет. *******. По делото не са
представени доказателства, от които да е видно, че някой от членовете на
семейството на длъжника, живеещи в жилището (съпруга и син), е собственик на
друг жилищен имот. Съдът намира, че процесното жилище
в гр. София, с. Елин Пелин като площ не надхвърля техните жилищни нужди.
След като описаният
недвижим имот е единственото жилище, което длъжникът и членовете на неговото
семейство притежават, то трябва да се заключи, че той е изцяло несеквестируем и към него е недопустимо да се насочва
изпълнението предвид изричната норма на чл. 444, т. 7 ГПК и действията на
съдебния изпълнител в тази насока са незаконосъобразни.
Съгласно
задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, налагането на възбрана върху непотребима
вещ, какъвто характер има жилището на длъжника, е допустимо действие, дори и в
случаите, когато тази вещ е несеквестируема, тъй като
възбраната не нарушава несеквестируемостта, а
напротив - съвместима е с нея. Ето защо и съдът не може да отмени наложената от
съдебния изпълнител възбрана върху описания недвижим имот, каквото искане е
направено в жалбата. Тя следва да запази действието си, за да се гарантира, че
жилищният имот ще остане в патримониума на длъжника,
като в същото време съдебният изпълнител няма да има право да го осребри чрез
извършване на действия по публичната му продан.
С оглед на изложеното
съдът трябва да отмени действията на
съдебния изпълнител по насочване на
изпълнението към недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, община Елин Пелин, с. Елин Пелин,
ул. „*******, ет. ***., собственост на А.Р.Д. и съпругата му С. Р. Д., тъй като
същият се явява несеквестируем.
По отношение на
жалбата срещу действията на съдебния изпълнител по налагането на възбраната
настоящият състав намира следното: Самото действие по налагане на възбраната не
е сред тези, изрично изброени в чл. 435 ГПК, въз основа на които длъжникът има
предвидено от закона процесуално право да обжалва, поради което жалбата в тази
част се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Взискателят „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, като с оглед частичната недопустимост на процесната жалба и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, същият
има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. от претендираните
300 лв.
Жалбоподателят не е заявил претенция за
разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по ЖАЛБА, вх. № 73905 от 16.10.2019 г. по
описа на ЧСИ М.П., подадена от А.Р.Д., ЕГН **********, насочване на
изпълнението по изп.д. № 201685110400618 по описа на
ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, с район на действие СГС, върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 11, находящ се в гр.
София, община Елин Пелин, с. Елин Пелин, ул. „*******, ет. *******, с площ от
55.98 кв.м, собственост на А.Р.Д., ЕГН ********** и С.Р.Д., ЕГН **********,
който представлява несеквестируема вещ съгласно чл.
444, т. 7 ГПК.
ОСЪЖДА А.Р.Д., ЕГН **********, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството по частно гражданско дело № 15217/2019 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ******* за присъждане на разноски по делото за разликата над уважения размер от 150 лв. до пълния предявен размер от 300 лв., като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБА, вх. № 73905
от 16.10.2019 г. по описа на ЧСИ М.П., подадена от А.Р.Д., ЕГН **********, в
частта, с която се прави искане за отмяна на наложената възбрана по изп.д. № 201685110400618 по описа на ЧСИ М.П. върху следния
имот: апартамент № 11, находящ се в гр. София, община
Елин Пелин, с. Елин Пелин, ул. „*******, ет. *******, с площ от 55.98 кв.м,
като недопустима.
РЕШЕНИЕТО
в частта, с която
подадената жалба е оставена без разглеждане, има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните. В останалата част решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.