Р Е Ш
Е Н И
Е №260025
гр.Кюстендил, 01.10.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на първи октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№598/2019г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
осемнадесета, Раздел III, чл.251 от ГПК– „Тълкуване на решението“.
По делото е
постановено съдебно решение, което е влязло в сила и с което КнОС е изменил
решение №617 от 17.10.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по
гр.д.№329/2019г. по описа на същия съд, в частите, в които са били наложени
принудителни административни мерки на В.Й.Г., с ЕГН ********** *** в защита на С.Н.Г.
ЕГН ********** *** и двете непълнолетни деца Д.В.Г. ЕГН ********** и Н.В.Г. ЕГН
**********, като му е забранил да се приближава молителя по местоживеене,
месторабота, детските заведения, места за отдих и социални контакти, както и го
е задължил да се въздържа от скандали, обиди и заплахи по техен адрес със срок
на действие от 18 месеца, като въззивният съд е конкретизирал мерките, както
следва:
1/ задължил
е В.Й.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от извършване на прояви
на домашно насилие спрямо С.Н.Г. ЕГН ********** *** и двете непълнолетни деца Д.В.Г.
ЕГН ********** и Н.В.Г. ЕГН ********** и
2/ забранил
е на В.Й.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да приближава на по-малко от 50
(петдесет) метра, както следва: 1/ С.Н.Г. ЕГН **********, жилището й, находящо
се на адрес: *******************, местоработата й и местата за социални
контакти и отдих на същата и 2/ децата Д.В.Г. ЕГН ********** и Н.В.Г. ЕГН **********,
жилището им, находящо се на адрес: *******************, както и посещаваните от
децата детски заведения, за срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано от постановяване на решението на РС-Дупница, а именно –
от 17.10.2019г.
Съдът е
потвърдил решението на ДнРС в останалата му част и е издал нова заповед за
защита относно наложените мерки за
защита.
С
молба с вх.№260112/20.08.2020г. Дирекция „Социално подпомагане“ – Дупница, чрез
директора на същата, е поискала извършване на тълкуване на частта от съдебното
решение, засягаща малолетните деца, а именно – дали наложените мерки включват
осъществяване на неприсъствени контакти на В.Й.Г. с Д.
и Н. Владиславови Григорови.
Молбата е
обоснована с твърдението, че по повод на извършена проверка по случая от
Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), е било констатирано, че са
създадени предпоставки за нарушаване на правата на детето предвид липсата на
предвидени дейности за оказване на подкрепа за осъществяване на неприсъствени
контакти с родителя, спрямо когото е налице издадена ограничителна заповед.
Сочи се, че в тази връзка председателят на ДАЗД е издал задължително
предписание до директора на ДСП-Дупница за оказване на съдействие на двете
малолетни деца за осъществяване на неприсъствени контакти с техния баща. В
молбата е цитирана част от мотивите на съдебното решение.
Така
постъпилата молба е предмет на настоящото разглеждане. Същата намира правното
си основание в чл.251 от ГПК.
В.Г. не е
подал отговор на молбата.
С.Г., чрез
адв.А.Р., е депозирала писмен отговор на молбата, в който изразява становище за
недопустимост на молбата, поради подаването й от субект, който няма
процесуалната легитимация да иска тълкуване на решението, а евентуално – за нейната
неоснователност, поради обстоятелството, че волята на съда, съдържаща се в
диспозитива, е ясно изразена и не се нуждае от тълкуване.
Съдебният
състав, като съобрази горното, намира, че не е налице необходимост от
призоваване на страните в открито съдебно заседание за разглеждане на молбата
за тълкуване на съдебното решение, тъй като от писмено заявените позиции на
страните е в достатъчна степен ясно какво е естеството на техните твърдения и
възражения.
Съдът
приема, че молбата по чл.251 от ГПК е допустима, тъй като Дирекция „Социално
подпомагане“ – Дупница е страна, която е взела участие в производството по
делото в хипотезата на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето.
Преценена по
същество молбата се явява неоснователна, поради следното:
Нуждата от
тълкуване на едно съдебно решение възниква в случаите, когато е налице неяснота
или двусмислие при изразяване волята на съда в него, които неяснота или
двусмислие биха могли да породят спорове по изпълнението му, т.е. при прилагане
на неговите правни последици – да се зачете силата му на пресъдено нещо, да се
проведе принудително изпълнение на решението, да се приложат конститутивните му
правни последици. На тълкуване подлежи само диспозитивът на решението, когато
той е неясен и поражда съмнение.
С решението,
чието тълкуване се иска, е предоставена по същество защита по Закона за защита
от домашното насилие, като спрямо като спрямо В. ригоров са наложени мерки за
защита в полза на С.Г. и децата Д.Г. и Н.Г.. Съдът счита, че наложените мерки
са напълно ясни като естество, засегнати субекти и срокове и не се нуждаят от
каквото и да било тълкуване, тъй като при формулирането им не са допуснати
някакви неясноти.
Касателно
децата, като жертви на извършеното от Г. домашно насилие, е наложена мярката
забрана на В.Й.Г. да ги приближава на по-малко от 50 метра, а също да
приближава жилището им, находящо се на адрес: *******************, както и
посещаваните от децата детски заведения, за срок от 18 месеца, считано от постановяване на решението
на РС-Дупница, а именно – от 17.10.2019г. Явна е яснотата на наложената мярка и
липсата на двусмислие при формулирането й.
Предмет на
разглежданата молба за защита, а съответно – и предмет на съдебното решение, не
е бил въпросът за личните отношения между бащата и децата, за да може този
въпрос да бъде изясняван по пътя на тълкуването. Дори да е налице неяснота в
мотивите на съдебния акт – а такава съдът не намира да съществува – то тя не
подлежи на тълкуване, като цитирания в молбата на ДСП текст очевидно касае
присъствените срещи между бащата и децата, които няма как да бъдат
осъществявани при наложената забрана за срока на действието й.
С подадената
молба на практика се иска от съда да изрази становище по въпрос, който въобще
не е бил предмет на обсъждане в хода на съдебното производство, което е
недопустимо да бъде сторено по пътя на тълкуването на съдебното решение. ДСП,
при съобразяване на наложената забрана, очевидно препятстваща личните срещи
между родител и деца за съответния срок, е в правомощието си да извършва
съответните действия и да предприема необходимите мерки, които са в сферата на
нейната компетентност, но съдът няма нито правото, нито задължението да дава
указания и да изразява становище относно тяхното естество.
Изложеното
очертава неоснователността на молбата за тълкуване на постановения съдебен акт,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
На основание
чл.251 ал.5 от ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Дирекция
„Социално подпомагане“– Дупница молба
с вх.№260112/20.08.2020г. за извършване на тълкуване на решение
№58/03.04.2020г. по в.гр.д.№598/2019г. по описа на ОС-Кюстендил.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.