№ 190
гр. Габрово, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20234200100226 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от И. Н. П. срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД .
В исковата молба се излагат твърдения ,че срещу ищеца се води изпълнително
производство №20137340400841 от ЧСИ З. В. рег.№734 с район на действие Габровски
Окръжен съд. Същото е образувано по молба от 07.06.201Зг. на „Първа инвестиционна
банка"АД - София и приложен изпълнителен лис от 23.04.201Зг., издаден по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по гр.д.
№7953/201Зг. по описа на Районен съд София. И. П. е осъден да заплати на „Първа
инвестиционна банка"АД сумата от 73 948.61 евро - главница по Договор за предоставяне нa
банков кредит от 28.08.2008г. ведно със законна лихва,сумата от 15 410.29 евро - договорна
лихва за периода 10.10.2011г. до 21.02.2013г. , сумата от 200.10 евро - наказателна лихва за
периода от 10.09.2011г. до 21.02.2013г.,сума от 40.92 евро - лихва за периода 28.08.2012г. до
21.02.2013г., сумата от 221.85 евро - комисионнна и сумата от 5720.22 лева - разноски по
делото. След издаване на изпълнителния лист първоначалния взискател е образувал
горепосоченото ИД №20137340400841 по описа на ЧСИ З. В., като с образуването му е
поискал да бъдат извършени действия по принудително събиране на вземането му
включително и с налагане на запори и възбрани на недвижимо и движимо имущество. По
делото са предприети и извършени няколко изпълнителни действия - като връчването на
ПДИ на длъжника , вписване на възбрана и опис върху недвижим имот собственост на
длъжника -ипотекиран поземлен имот с кадастрален идентификатор 14218.503.34., подробно
описан по изпълнителното дело. В последствие в резултат на успешна публична продан на
цитирания недвижим имот , кредитора "Първа инвестиционна банка"АД е обявен за купувач
с протокол от 14.03.2014г. С протокол от 28.04.2014г. ЧСИ приспада от дълга сумата 173
1
582 лева , която е определена за разпределение. С договор за цесия от 14.11.2016г. между
кредитора „Първа инвестиционна банка"АД и „ЕОС Матрикс"ЕООД остатъка от дълга по
изпълнителното дело е цедиран на настоящия ответник. С Молба изх.№18-ЧСИ-
01926/30.01.2018г. до ЧСИ „ЕОС Матрикс"ЕООД изразява желание да бъде конституирано
като взискател в качеството на цесионер по изпълнителното дело.Въпросната молба е
входирана при ЧСИ В. с №2000/15.02.2018г. и ответника е конституиран като взискател по
ИД №841/2013г. С молбата се възлага на ЧСИ извършването на справка за банкови сметки
на длъжника И. П. и е уточнен актуалният размер на дълга по издадения изпълнителен лист,
определен на 37 451.25 лева. От посочената дата 15.02.2018г.. до настоящия момент, нито
първоначалния взискател „Първа инвестиционна банка"АД София, с ЕИК *********, нито
неговия правоприемник „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, не е правил искане за
извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането си и такива не са
предприемани от ЧСИ. Очевидно от 15.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба е
изтекъл период, подълъг от 5 години, какъвто е срокът на общата погасителна давност. В
тази връзка се твърди , че са налице предпоставките на чл. 439, ал.2 вр. ал.1 от ГПК вр. чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД, поради което се прави искане съдът да постанови решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответника - взискател по изпълнителното
производство, че ищецът не дължи сумите по Изп.дело№20137340400841 , по описа на
ЧСИ З. В., в претендирания размер от 37 451.25 лева., както лихви , такси и разноски по ИД.
Вземането по издадения на 23.04.201Зг.. изпълнителен лист по гр.д. № 7953/201Зг. по описа
на СРС , произтича от договор за банков кредит. По отношение на вземанията по договори
за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно
Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., Ill г. о„ ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради тази причина се сочи, че е
приложим общият петгодишен давностен срок. По отношение на претенцията за договорна
лихва е приложим краткият тригодишен давностен срок. Давността съгласно чл. 116 б. „в"
от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от TP № 2/2013 г. на ОСГТК, се прекъсва
от предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В цитираното TP примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността - налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.;
както и действия, с които давността не се прекъсва - образуване на изпълнителното дело,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имуществено състояние на длъжника и др.
От материалите по изпълнителното дело е видно , че след получаване на молбата на
ответника и прилежащите й документи ,ЧСИ е извършвал единствено справки относно
имуществото на длъжника - в това число изпращане на съобщение до ТД НАП-София с изх.
№7667/29.05.2018г. -получени справка и удостоверение за наличие или липса на задължения
и обезпечителни мерки от НАП,изготвяне на електронна справка от ЧСИ ,за банкови сметки
2
и сейфове на физическо лице в регистъра на банковите сметки и сейфове. В случая
последното същинско изпълнително действие, което е можело да прекъсне давността за
вземането по Изпълнителното дело е с дата 15.02.2018г. - входиране на молбата от
ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД от ЧСИ и конституирането му като взискател ,от когато е
започнал да тече нов 5 - годишен давностен срок, който е изтекъл на 15.04.2023г., като
предприетите след тази дата действия на взискателя по погасено по право изпълнително
производство също нямат значение на прекъсващи давността. В тази връзка задължителни
за съобразяване са мотивите по т.10 от ТР№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с които са дадени
разяснения, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство,
всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на които
трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания/.
Претендира се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията", №
4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., че И. Н. П.., ЕГН **********, с адрес гр.Габрово,
обл.Габрово , ул. *****, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 37 451.25 лева (тридесет и седем хиляди
четиристотин петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки) лв., по изп. дело
№20137340400841 , по описа на ЧСИ З. В., въз основа на изпълнително основание ИЛ от
23.04.2013г. по гр.дело №7953/2013г. по описа на Софийски районен съд, издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, включително с такси и разноски по изпълнителното дело, ведно със законните
последици.
Не е постъпил писмен отговор от ответника. От същия е депозирано писмено
становище вх.№3230/28.09.2023г., в което се заявява, че по процесното изп.дело след
15.02.2018г. не са предприемани изпълнителни действия и делото е прекратено по силата на
закона. Предвид на това не се оспорва твърдението за изтекла погасителна давност. Твърди
се ,че по никакъв начин ответникът не е дал повод за предявяване на настоящия иск. По
отношение на ищеца не са предприемани никакви действия с цел удовлетворяване на
вземането, които да обосновават исковата претенция след 2018г., делото при ЧСИ е
прекратено.
В хода на производството по настоящото дело ,поради частичното оттегляне на
исковата претенция, с протоколно определение от 28.09.2023г. производството е прекратено
в частта, относно искането да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи такси и разноски по изп.дело №841/2013г. по описа на ЧСИ З. В..
Съгласно заявеното уточнение в с.з. на 28.09.2023г., исковата сума от 37451.25лева ,
включва главница от 27681,61лв., разноски 36 лв. и лихви 9733,64лв., както е посочено в
молбата на ответника от 15.02.2018г. по изп.д.№841/2013год.
Съдът ,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото
3
доказателства, прие за установено следното:
С предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК се претендира
установяване несъществуването на изпълняемото право по издаден изпълнителния лист от
23.04.2013г. по ч.гр.дело №7953/2013г. по описа на Софийски районен съд въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
срещу длъжника И. Н. П. ,по който е било образувано изп.д.№841/2013г. по описа на ЧСИ
З.В., за исковата сума от 37451.25лева , включваща главница от 27681,61лв., разноски 36 лв.
и лихви 9733,64лв, като погасено по давност , започнала да тече от 15.02.2018г.
Изложениет в исковата молба твърдения обосновават наличието на правен интерес от
предявяване на иска – съществуването на изпълнителен титул : изадения изпълниелен лист
от 23.04.2013г.по ч.гр.д.№7953/2013г. на Софийски районен съд , въз основа на който може
да се образува по всяко време изпълнително производство срещу длъжника И. П. .
В представеното от ответника, черз пълномощника адв. Д. К., писмено становище
вх.№3230/ 28.09.2023г. , се прави позоваване на настъпила перемпция след 15.02.2018г. по
изп.д.№841/2023г. и има обективирано изрично изявление, че не се оспорва твърдението за
изтекла погасителна давност, което изявление по същество съставлява признание на
правопогасяващия факт за процесното вземане , твърдян от ищеца – изтекла погасителна
давност . Същото , на основание чл.175 ГПК, следва да се прецени от съда с оглед на
всички обстоятелства по делото.
Съгласно установената съдебна практика : решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., IV г.о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., решение
№257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III г. о., решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. д.
№ 903/2021 г., III г. о., определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. и др.
, перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемпцията е без правно
значение за давността. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение
както за перемпцията, така и за давността. Те са обаче два различни правни института,
уреждат различни по характер срокове (давностен и преклузивен), като срокът по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от давностния по чл.110 ЗЗД, и са с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116,
б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на
действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези
действия. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни
действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото
право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
4
дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй
като давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други
лица. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер -
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното
право на взискателя продължава да съществува.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че изп.дело
№20137340400841 по описа на ЧСИ З. В. ,по което ищецът е длъжник , е образувано на
07.06.2013г. по молба на взискателя ПИБ АД София по представен изпълнителен лист от
23.04.2013г. по ч.гр.д.№7953/2013г. по описа на СРС, издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която не се твърди и не се установява да е подадено
възражение по чл.414 ГПК от длъжника И. Н. П.. В хода на изпълнителното дело
първоначалният взискател е цедирал вземането си на ответника по настоящото дело „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, който е конституиран като взискател с постановление на ЧСИ от
15.02.2018г., на основание чл.429, ал.1 ГПК.
От данните по делото се установява, че заповедта по чл.417 ГПК е връчена на
длъжника И. П. с ПД на 31.07.2013г. при отказ, удостоверен от връчителя /л.55 от изп.д./. С
изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение / съгласно действащата към този
момент редакция на ГПК/, в който това право не е упражнено от длъжника, заповедта е
влязла в сила на 15.08.2013г. По отношение на вземания , установени с влязла в сила
заповед, е приложим петгодишния давностен срок по чл.117,ал.2 ЗЗД / в този смисъл и опр.
№214/15.05.2018г. по ч.гр.д.№1528/2018г. на ВКС, ІV г.о. и др./.
В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност , с начало
на давностния срок 15.02.2018г., когато е последното извършено от ЧСИ изпълнително
действие с конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по изпълнително дело
№841/2013г.
Извършените по изп.дело №841/2013г. по описа на ЧСИ З.В. действия за
принудително изпълнение са : налагане на възбрана върху недвижим имот на 18.06.2013г.;
опис на недвижим имот на 08.07.2013г.; насрочени две публични продани , едната през 2013
,за периода 18.10.2013-18.11.2013г. и вторана през 2014г., за периода 13.02.2014 –
13.03.2014г.; обявяване на купувач на 14.03.2014г. , ; издаване на постановление за
възлагане на недвижим имот от 03.07.2014г.; налагане запор на банкови сметки с изпратени
запорни съобщения на 25.05.2016г. по молба на взискателя ПИБ АД от 20.05.2016г. ;
конституиране на 15.02.2018г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл.429, ал.1 ГПК
като взискател по изп.д.№841/2013г. в качеството на цесионер по сключен на 14.11.2016г.
5
договор за цесия с ПИБ АД.
Тъй като изпълнително дело №841 е образувано през 2013г. ,то до 26.06.2015г. / от
когато е обявено за загубило сила ППВС № 3 /1980 г / не е текла давност съгласно дадените
разяснения с ТР №3/28.03.2023г. по т.д.№3/2020 г ,като след тази дата давността е
прекъсвана с предприетите изпълнителни действия от ЧСИ на 25.05.2016г. и 15.02.2018г. /
т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10 / . Справките , които са извършвани от ЧСИ
след 15.02.2018г. не са изпълнителни действия, които прекъсват давността. От последното
изпълнително действие, с което е прекъсната давността – конституирането на ответника на
15.02.2018г. като взискател по изп.д.№841/2013г., до предявяване на настоящия иск на
08.06.2023г. са изтекли повече от пет години и вземането по издадения изпълнителен лист
от 23.04.2013г. по ч.гр.д.№7953/2013г. на Софийски районен съд въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 23.04.2013г. , по който е образувано
изп.д.№841/2013г. по описа на ЧСИ З. В. , за процесната сума от 37451,25лв. / включваща
главница от 27681,61лв., 36лв. разноски и 9733,64лв. лихви/ е погасено по давност,
започнала да тече от 15.02.2018г. и изтекла на 15.02.2023г.
На основание изложеното предявеният иск по чл.439 във вр. с чл.124 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 1498,05лв. внесена държавна такса и 3700лв.
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно удосотвереното в представения договор за
правна защита и съдействие /л.11/.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано като разноски по делото от ищеца. Предвид цената на
исковата претенция ,същото се явява близо до минималния размер по чл.7,ал.2 ,т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при
осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца, няма основание
да бъде намалено като прекомерно.
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на разноските,
направени от ищеца в настоящото производство , на основание чл.78,ал.2 ГПК.
Съгласно чл.78,ал.2 ГПК предпоставките за недължимост на разноските по делото от
ответника, когато искът е уважен , са кумулативно изискуеми – ответникът да не е дал повод
за завеждане на делото и да е признал иска.
По идентични казуси , когато е уважен иск по чл.439 ГПК , е прието в съдебната
практика ,че липсва първата предпоставка за освобождаване на ответника, срещу когото е
уважен отрицателния установителен иск , от отговорност за разноски на основание чл.78,
ал.2 ГПК - да не е дал повод за завеждането на делото. С подаването на молба за
конституирането като взискател в изпълнителното производство въз основа на договора за
цесия, по който е цесионер , ответникът е дал повод за завеждането на отрицателния
установителен иск за признаване, че сумите, предмет на изпълнителното производство, за
6
които е претендирал тяхната дължимост ,са погасени по давност. Дали изпълнителното
производство е прекратено поради перемпция и дали са предприемани изпълнителни
действия срещу ищеца, е ирелевантно , тъй като към момента на предявяване на иска,
ответникът е разполагал с изпълнителен титул срещу ищеца и с възможност да образува
изпълнително дело - опр.№ 694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023 г., II т. о.,
ТК, опр. № 50413 от 5.10.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2100/2022 г., I т. о. В този смисъл са и
опр. по ч. гр. д. № 592/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, опр. №71 от 21.01.2014 г по ч. т.
д. № 17/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и опр. №242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. №
2062/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, с които е прието, че не е налице първата
предпоставка на нормата на чл.78 , ал.2 ГПК в хипотеза, в която предявяването на иска е
условие за упражняване на субективните права на ищеца. При наличие на изпълнителен
титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за
изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа
на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния
лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за
защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред
съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес.
Предвид съдебната практика и обстоятелството, че перемцията не лишава взискателя
от възможността по същия изпълнителен лист да образува ново изпълнително дело, то в
случая не е налице основанието на чл.78,ал.2 ГПК за освобождаване на ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД от отговорността за разноски, направени от ищеца в настоящото
производство . Освен това нито се твърди ,нито има данни към момента на предявяване на
иска ответникът да е инициирал сключване на договор по чл.108 ЗЗД за опрощаване на
процесното задължение, предмет на иска по чл.439 ГПК, за което на 15.02.2018г. е подал
молба до ЧСИ по изп.д.№841/2013г. за конституиране като взискател.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основане чл.439 във вр. с чл.124 ГПК, че И. Н. П.
, ЕГН**********, от гр.Габрово , ул.***** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, със
седалище и адрес на управление :гр.София, р-н Витоша, кв.Малинова долина , ул.“Рачо
Петков-Казанджията“ №4-6, поради изтекла погасителна давност, сумата от 37451,25лв. по
издаден изпълнителен лист от 23.04.2013г. по ч.гр.д.№7953/2013г. на Софийски районен
съд въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от
23.04.2013г. и е образувано изп.д.№841/2013г. по описа на ЧСИ З. В., включваща главница
от 27681,61лв., 36лв. разноски и 9733,64лв. лихви.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр.София,
р-н Витоша, кв.Малинова долина , ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, да заплати на И. Н.
П. , ЕГН**********, от гр.Габрово , ул.*****, сумата от 5198,05лв. разноски за настоящото
7
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8