№ 246
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на девети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100508495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „С.В.“ АД с вх. № 501/07.05.2021г. - длъжник
по изпълнително дело № 20218600400580 по описа на частен съдебен
изпълнител В. М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане, обективирано
в съобщение с изх. № 37699/24.04.2021г., с което е отхвърлено искането на
длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното
разпореждане за разноските. Счита, че в случая дори определянето на
възнаграждение по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не би било съобразено
с постигането на легитимна цел. Позовава се на решение на СЕС от
25.11.2017г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16г. по преюдицилани
запитвания, в което е прието, че с оглед конкретните условия по прилагането
на наредбата, следва да се проверява тази правна уредба дали действително
отговаря на легитимни цели. В процесната хипотеза процесуалният
представител на взискателя извършил едно единствено действие – подаване
1
на молба за образуване на изпълнително дело, което не съставлява нито
фактическа, нито правна сложност. Освен това при определяне на размера на
дължимите от длъжника в изпълнителното производство разноски, следвало
да се съобразява и размера на паричното задължение по изпълнителния лист,
което в случая е 300 лева. В този смисъл счита, че определянето на адвокатско
възнаграждение, което надхвърля със 100 лева вземането, предмет на
изпълнителния лист, категорично не преследва легитимни цели. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Н.П.П. е подал възражение,
с което оспорва жалбата като неоснователна. На първо място излага
съображения, че претендираното възнаграждение в размер на 400 лева не е
само за образуване на изпълнителното дело, но и за водене на същото с цел
удовлетворяване на паричното вземане и следва да се съобрази нормата на чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поддържа, че противно на твърденията в
жалбата, взискателят е извършил процесуални действия, които попадат в
приложното поле на нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което счита, че в негова
полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение с оглед
извършеното процесуално представителство с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Развити са и съображения, че събирането на паричното
вземане в срока за доброволно изпълнение не води до отпадане
необходимостта от искане за действие, изразяващо се в запор на сметка и
същото не се явява излишно. Позовава се на предвидената в ГПК възможност
в срока за доброволно изпълнение да се предприемат изпълнителни действия
срещу длъжника. По тези съображения счита искането за намаляване на
разноските за неоснователно.
В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че вземането е удовлетворено въз основа
на наложен запор върху банковите сметки на длъжника, поради което е
налице хипотеза на извършване на изпълнителни действия по молба на
взискателя.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
2
Изпълнително дело № 20218600400580 по описа на частен съдебен
изпълнител В. М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от Н.П.П. от 08.04.2021г. срещу „С.В.“ АД, за принудително събиране
на присъдените по гр.д. № 48490/2020г. по описа на СРС, ГО, 175 състав в
полза на взискателя парични суми в размер на 300 лева, представляваща
разноски по делото. Молбата е депозирана чрез адв. П.Х., като в същата е
поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя
разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Взискателят е възложил на съдебният
изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да определи начина и предмета на
изпълнението. По делото е представен договор за правна защита и съдействие
от 08.04.2021г., от който се установява, че взискателят е заплатил в брой при
подписване на договора адвокатско възнаграждение на довереника в размер
на 400 лева за образуване на изпълнителното дело и извършване на действия
с цел удовлетворяване на паричното вземане.
На 09.04.2021г. по делото е постъпила молба от взискателя, с която е
направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника по
банкови сметки, разкрити в “ИНГ БАНК Н.В. – КЛОН СОФИЯ” КЧТ.
Органът по принудително изпълнение е наложил запор върху вземанията на
длъжника по банковите сметки в посочената банка със запорно съобщение,
полученото от третото задължено лице на 12.04.2021г. В изпълнение на
наложения запор банката е превела по сметка на съдебния изпълнител на
12.04.2021г. целият размер на вземането от общо 1 014, 30 лева.
По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на
15.04.2021г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на
996, 30 лева, изчислено към 08.04.2021г., представляващо сбор от сумата от
300 лева – неолихвяема сума, 212, 30 лева - разноски по изпълнителното
делото и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 84 лева, както и 400 лева за
адвокатско възнаграждение.
На 21.04.2021г. по делото е постъпило възражение от длъжника за
намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, че същото е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
3
С разпореждане, обективирано в съобщение с изх. №
37699/24.04.2021г., получено от длъжника на 05.05.2021г., съдебният
изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1
ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от
27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство,
поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според
последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните
изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:
4
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
– в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В случая изпълнителното
дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност
на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на
изпълнителното производство, с която е възложил на съдебния изпълните
предприемането на действия при условията и по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. С
последваща молба от 09.04.2021г. взискателят е посочил конкретен
изпълнителен способ – запор върху вземанията на длъжника по банкови
сметки. Видно от материалите по изпълнителното дело, запорът е наложен на
12.04.2021г. и изпълнен от третото лице на 12.04.2021г., на която дата сумата,
предмет на принудително изпълнение, е преведена по сметка на съдебния
изпълнител.
Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на
изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява
5
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването
на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е
основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за
посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на
изпълнително дело, респективно в допълнитела молба, подадена в срока за
доброволно изпълнение, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от
това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на
срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват
действия по принудително събиране на дълга. Обстоятелството, че в случая
длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, а дължимите суми
са преведени въз основа на реализиран запор върху вземанията му по банкови
сметки, не обуславя извод, че в полза на взискателя се дължи адвокатско
възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на
вземанията. И това е така, тъй като третото задължено лице е изпълнило
запора, преди да е изтекъл срокът на длъжника за доброволно изпълнение,
поради което доброволното плащане от страна на самия длъжник е станало
безпредметно, т.е. длъжникът е бил лишен от възможността да заплати в
срока за доброволно изпълнение. Поради това в случая развитието на
изпълнителното производство може да се приравни на случаите, в които
длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение.
Поради това няма основание в негова тежест да се възлагат разноски за
адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания, доколкото предприемането на такива в срока за
доброволно изпълнение не е било нужно. Този извод се основава и на
обстоятелството, че предмет на принудително изпълнение е вземане в размер
на 300 лева, а изпълнението е насочено срещу дружество, за което се
предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни
парично задължение в такъв размер.
Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита
и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или
чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали
това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел
удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод
се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение
6
за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и
в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се
уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Поради изложеното взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от
Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето
/”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело
прекомерен размер е необосновано.
При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния
изпълнител в размер на 400 лева като прекомерно следва да бъде намалено до
размер на сумата от 200 лева.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника “С.В.” АД разпореждане, обективирано в съобщение с
изх. № 37699/24.04.2021г., по изпълнително дело № 20218600400580 по описа на частен
съдебен изпълнител В. М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ, с което е отказано намаляване на
размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение
за сумата над 200 лева до 400 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в
полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
20218600400580 по описа на частен съдебен изпълнител В. М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ,
дължимо от “С.В.” АД от 400 лева и определя размер от 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8