М О
Т И В И
към
присъдата по НОХД N 120/2017 г. по описа на РС гр. Девня,
четвърти
състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в Районен съд гр. Девня обвинителен акт по
обвинението на Д.С.М., ЕГН ********** за престъпление по чл. 201 вр. чл. 26 ал.
1 от НК за това, че за периода от 24.07.2014 г. до 19.04.2016 г. в гр. Девня,
обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – секретар на НЧ „В. Л. 1910” – с. Падина, обл. Варна присвоила чужди
движими вещи – сумата от 10 684, 20 лв., собственост на НЧ „В. Л. 1910” – с. Падина, обл.
Варна, връчени й в това й качество да ги пази и управлява.
Приет е за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от ощетеното юридическо
лице - НЧ “В. Л. 1910”, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от С.К.И.
– председател срещу подс. Д. М. за обезщетение в размер 10 684, 20 лв,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени щети в резултат
на извършеното деяние.
По искане на подсъдимата,
съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда
на глава двадесет и седма в хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода му тя
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че е съгласна да не се събират доказателства за тези факти. В
последната си дума подсъдимата изразява съжаление за извършеното. Заявява, че
се чувства виновна и че ще се опита да възстанови сумата.
Участващия в делото
прокурор поддържа обвинението, възведено срещу подсъдимата, като счита същото
за безспорно доказано въз основа на нейните самопризнания и на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство. Моли, предвид многобройните
смекчаващи вината обстоятелства и липса на отегчаващи такива съдът да наложи на
подсъдимата наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването му да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. Предлага също така гражданският иск да бъде
уважен.
Процесуалният представител на гражданския ищец поддържа
предявения граждански иск и моли съда да го уважи в пълен размер, ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
Защитникът на подсъдимата, при проведеното
съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по
обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на
следващото се наказание. В тази насока се присъединява
към становището на прокурора, като настоява да не се налагат корекционни
пробационни мерки през време на изпитателния срок на подсъдимата. Относно
гражданския иск защитникът на подсъдимата намира същия за основателен, но
счита, че следва да бъде уважен частично, като се приспадне сумата то 1 000.00
лв, която твърди, че подзащитната му е възстановила.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемата Д.С.М. ***. С
трудов договор №1 от 06.12.20 обв. М. била назначена на длъжност
„секретар" в Народно читалище „В. Л. - 1010" с. Падина, Варненска
област. Съгласно чл. 17 а от Закона за народните читалища секретарят на читалището
следвало да организира изпълнението на решенията на настоятелството,
включително решенията решенията за изпълнението на бюджета; да организира текущата
основна и допълнителна дейност; да отговаря за работата на щатния хонорувания
персонал; да представлява читалището заедно и поотделно с председателя.
Община Девня превеждала
ежемесечно по банковата сметка на НЧ " В. Л. - 1910" с. Падина,
Варненска област, открита в БДСК ЕАД с № 7478331, субсидия, която съгласно указанията
на Министерството на финансите трябвало да се разходва за заплати, осигурителни
вноски на щатния персонал и за текуща издръжка. Достъп до банковата сметка на
читалището имала обв. М., в качеството и на секретар, която извършвала тегления
за необходимите разходи - парични средства за заплати, осигуровки и счетоводни услуги.
До 24.07.2014 г. обв. М. изпълнявала стриктно служебните си задължения, но от
тази дата тя започнала да тегли и суми в брой, без същите да представляват
обоснован разход.
Така на 24.07.2014г.
обвиняемата М. изтеглила сумата от 100 лв., на 28.07.2014г. - сумата от 200 лв.
, на 21.08.2014 г. - сумата от 150 лв., на 16.09.2014 г. - сумата от 170 лв. ,
на 11.02.2015 г. - сумата от 85,33 лв., на 13.02.2015 г. - сумата от 685,33
лв., на 23.02.2015г. - сумата от 200 лв., на 11.03.2015 г. - сумата от 85,33
лв., на 05.06.2015 г. - сумата от 300 лв., на12.06.2015 г. - сумата от 282,21
лв., на 22.06.2015 г. - сумата от 1000 лв., на 10.07.2015 г. - сумата от 314,67
лв., на 28.07.2015 г. - сумата от 380 лв„ на 28.07.2015 г. - сумата от 400 лв.,
на 08.09.2015 г. - сумата от 300 лв., на 18.09.2015 г. - сумата от 380 лв., на
06.10.2015 г. - сумата от 200 лв., на 14.10.2015 г. - сумата от 200 лв., на
16.10.2015 г. - сумата от 400 лв., на 21.10.2015 г. - сумата от 250 лв., на 11.11.2015
г. - сумата от 316 лв., на 12.12.2015 г. - сумата от 350 лв., на 23.12.2015 г. -
сумата от 900 лв., на 08.01.2016 г. - сумата от 900 лв., на 11.02.2016 г. -
сумата от 420 лв., на 15.02.2016 г. - сумата от 350 лв., на 26.02.2016 г, -
сумата от 100 лв., на 11.03.2016 г. - сумата от 500 в., на 22.03.2016 г. - сумата от 350 лв. и на
19.04.2016 г. - сумата от 415, 33 лв., които присвоила и похарчила за лични
нужди.
Със Заповед №
1001-153/08.04.2016г. Кмета на Община Девня задължил ръководството на НЧ „В. Л.
1910" с. Падина да представи на Началник отдел „ФСБХД" цялата
документация за периода 01.01.2014 г. - 31.03.2016 г. За извършване на проверка
за законосъобразност на дейността на читалището. Изисканата документация не
била предоставена в определения срок, което станало и основание за спиране и финансирането на читалището от страна на
Община Девня със Заповед № 1002- 75/22.04.2016г. на Кмета на Община Девня. След
извършване на проверка по случая, със Заповед № 1 от 06.07.2016 г. на
Председателя на НЧ „В. Л. 1910" с. Падина,
рудовият договор с обвиняемата М. бил прекратен по взаимно съгласие на
двете страни.
Видно от заключението на
назначената съдебно счетоводна- счетоводна експертиза, размера на необосновано
изразходваните средства за периода 01.07.2014 г. - 30.06.2016 г. е 10 684, 20
лв.
В хода на досъдебното
производство, обв. М. възстановила по сметка на читалището сумата от 1000 лв.
Гореописаните фактически
обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените
самопризнания от подсъдимата и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно – заверени копия от
платежни нареждания, заверени копия от болнични листове, трудови договори и
допълнителни споразумения към тях, заповед за прекратяване на трудов договор, банково
извлечение от сметка на банка „ДСК”, заповеди на Кмета на Община Девня,
протоколи от проведени заседания на НЧ „В. Л. 1910” – с. Падина, финансови
отчети на читалището, ССчЕ, свидетелство за съдимост, вносна бележка за 1 000.00
лв. Налице е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията,
направени от подсъдимата и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, водеща недвусмислено до извода, че деянията са осъществени от
подсъдимата по начина, описан в обвинителния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Д.С.М. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 201 вр. чл. 26 ал.
1 от НК, като за периода от 24.07.2014 г. до 19.04.2016 г. в гр. Девня, обл.
Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – секретар на НЧ „В. Л. 1910” – с. Падина, обл. Варна присвоила чужди
движими вещи – сумата от 10 684, 20 лв., собственост на НЧ „В. Л. 1910” – с. Падина, обл.
Варна, връчени й в това й качество да ги пази и управлява, поради което и я призна
за виновна.
Деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление – през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
Деянието е осъществено от
подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, при което тя е съзнавала неговия
общественоопасен характер, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко
ги е целяла. Отнемайки чужди парични средства, които е похарчила за лични
нужди, тя е присвоила чужди пари, които са й били връчени да пази и управлява в
качеството й на длъжностно лице, което качество безспорно е притежавала, заемайки
длъжността „секретар” в общинско учреждение - НЧ „В. Л. 1910”- с. Падина.
При определяне размера на наказанието,
съдът прецени степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимата деяние,
която определи като висока, предвид стойността на присвоената парична сума,
факта, че сумата не е възстановена в цялост, а само една минимална част от нея,
както и че деянието е извършвано при условията на продължавано престъпление
през един значителен период от време от около две години, което говори за една
упорита престъпна дейност от страна на подсъдимата.
От друга страна, като смекчаващи отговорността
на подсъдимата обстоятелства съдът отчете чистото й съдебно минало и добрите й
характеристични данни, проявеното съжаление и критично отношение към
извършеното, недоброто й здравословно състояние, за което свидетелства
представеното експертно решение. Приемайки превес на смекчаващите отговорността
на подсъдимата обстоятелства, съдът определи визираното в разпоредбата на чл. 201 от НК наказание „лишаване от свобода” в
размер между минималния и средния в посока към минималния – една година и шест
месеца.
На основание императивната
разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 а ал. 1 от НК съдът намали с 1/3 така
определеното наказание, като наложи на подсъдимата наказание в размер на една
година.
Предвид наличието на основания за
приложението на чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи неговото изтърпяване с
изпитателен срок три години, приемайки, че за превъзпитаването на подсъдимата и
постигане целите на наказанието не е необходимо изолирането й от обществото. Въпреки
високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимата деяние данните за нейната личност не очертават формирани престъпни
навици въпреки игнорирането на установения правопорядък. Не само чистото
съдебно минало към момента на извършване на деянията, но и социалния статус на
подсъдимото лице, липсата на лоши характеристични данни, неговата трудова
ангажираност обосновават приложимост на института на условното осъждане.
Прилагайки разпоредбата на чл. 66 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът
отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва
генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция.
Съдът намира, че така
определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в
чл.36 от НК да поправи и
превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и
да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Именно предвид високата обществена
опасност на извършеното от нея деяние, съдът й наложи и предвиденото, наред с наказанието
„лишаване от свобода” наказание „лишаване от право да упражнява дейност”,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от две години.
Предвид признаването на подсъдимата
за виновна, съдът уважи частично предявения срещу нея граждански иск, като я
осъди да заплати на НЧ „В. Л. 1910” - с. Падина сумата
от 9 684, 20 лв, представляваща обезщетение за реално причинените имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Съдът отхвърли иска
за разликата над тази сума до претендираните 10 6843, 20 лв, вземайки предвид
наличието на доказателства, удостоверяващи възстановена от подс. Д. М. сума в
размер на 1 000.00 лв.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК,
съдът възложи на подсъдимата и направените при досъдебното производство
разноски, както и държавната такса върху стойността на уважения граждански иск.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: