Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ – 11 Година 2018,31.12 град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На трети декември, две хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1626 по описа за 2018 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК и е образувано по въззивна
жалба и насрещна въззивна жалба срещу решение №1640/25.07.2018г. по
гр.д.№7127/2017 по описа на БРС.
Въззивна
жалба вх.№35350 от 27.08.2018г. е подадена от адв.Галин Кутиев, пъномощник на П.Л.,
ищец в първоинстанционното производство, срещу посоченото по-горе решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове и са уважени насрещните
такива.
На
първо място се посочва, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства. Конкретно се посочва, че за част от кредитираните свидетелските
показания има видеозапис, който ги опровергава, а така също без да има необходимите
знания, по отношение на преживения стрес от ищцата, съдът приема, че липсва
такъв и не възприема приетите по делото заключения по двете експертизи. Счита,
че по делото е останало неизяснено кой е провокирал конфликта, както и че не
отчетено, че провокирането на конфликта от ответника е допринесло за негативни
преживявания и уронване доброто име на ищцата пред трети лица, вкл. пред детето
й.
На
следващо място се посочва, че съдът не е анализирал личността на ответника. От
една страна ВЛ е посочило, че е била в състояние на физиологичен афект
/т.е. няма реално и адекватно
възприемане/, а от друга страна съдът приема, че тя е възприела обидата и
унизяването.
Излагат
се доводи за липсата на анализ на отговорите на ВЛ по второто заключение по
отношение нивото на емоционален интелект на страните. Според жалбоподателя това
изключва приетия от съда паритет на обезщетенията и компенсацията на вината.
В
жалбата е посочено, че пред първата инстанция е поискано назначаването на допълнителна
експертиза, което искане е оставено без уважение. Не се излагат доводи за
допуснати от съда процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК.
Иска
се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба, а в срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила и насрещна
въззивна жалба, подадени от пълномощника на ответника адв.Иванова.
С отговора се оспорва изцяло въззивната жалба
и се излагат доводи за неоснователност на същата по всяко едно от твърденията. Изразява
се становище да не бъде уважавано доказателственото искане. Претендира
разноски.
С насрещната въззивна жалба се изразява
несъгласие с решението в частта, с която е уважен частично иска на Л.и в
частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иска за пълния предявен размер
от 1800 лв. за претърпените от ответника неимуществени вреди.
Претендира
отмяна на решението в обжалваните части като вместо това да бъде
отхвърлен изцяло предявеният от Л. срещу К. иск и уважен изцяло предявения от
ответника насрещен иска. Излага подробни доводи за неправилност на обжалваното
съдебно решение. Счита, че съдът не е извършил съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства, което е довело и до неправилни изводи. Т.напр.
състоянието на физиологичен афект, в което е изпаднала К. изключва наличието на деликт и сочи на липса
на причинно-следствена връзка между поведението на К.и твърдяните вреди. Следователно
се изключва дължимостта на обезщетение за претърпени от Л. неимуществени вреди
за обида. Претендира разноски.
В
срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва
като се излагат подробни доводи по всяко едно от възраженията. Претендира разноски.
Редовно и своевременно уведомени страните не се явяват в с.з. Чрез процесуалните си представители поддържат въззивната жалба, отговор, насрещна въззивна жалба и отговор.
Въззивната и насрещната въззивна жалби са подадени в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК от упълномощен представител на страни с правен интерес да обжалване първоинстанционното решение. Поради това са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По направените доказателствени искания с въззивната жалба съдът се е произнесъл с определение №VІ-2114 от 30.10.2018г.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск /първоначален и насрещен/ с правно основание чл.45 ЗЗД. Ищцата Л. претендира по първоначалния иск осъждането на ответницата К. да й заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 28.02.2017г., ведно със законната лихва от деликта до окончателното изплащане като 1500 лв. от тях са за причинени вреди от телесно увреждане и 500 лв. са за вреди от обида.
Ищцата по насрещния иск К. претендира осъждането на ответницата по насрещния иск Л. да й заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане от същата дата, изразяващи се в претърпени болки, страдания, обида, страх и унижение, накърняване на честта и достойнството, злепоставяне в семейството на ищцата, сред близки и познати, ведно със законната лихва от деликта до окончателното изплащане.
По делото са събрани гласни доказателства. В качеството на свидетели по делото са разпитани двама от участниците в конфликта-Колев и Калоянов, приятелката на ищцата-Станислава Ангелова, която е била на гости у тях по време на спречкването, както и лицето Галина Бозвелиева, която има слухови възприятия от случилото се. Страните са ангажирали писмени доказателства и заключения по допуснати и приети съдебно-техническа и две съдебно-психологически експертизи. Въз основа на доказателствата се установява следната фактическа обстановка:
Страните по делото са съседи, които живеят в гр.Бургас, жк “Лазур“ бл.126 като ищцата и мъжът, с когото съжителства фактически, обитават апартамент на ет.5, а ответницата заедно с мъжа, с когото съжителства фактически, обитават апартамент на ет.6. Отношенията са обтегнати заради проблеми с асансьора и обстоятелството, че съжителстващият с ищцата /свидетелят Калоянов/ изпълнява функциите на домоуправител.
На 28.02.2017г. около 21 ч. К. заедно с дъщеря си се прибират в жилището си на посочения адрес, когато установяват, че асансьорът не работи. Докато се качват пеша по стълбището К. решава да попита домоуправителя защо отново има проблем с асансьора. Достигайки до ет.5 тя позвънява на вратата на Л.. В същото време детето се качва до ет.6. На позвъняването отговаря Калоянов, като К. веднага остро пита „няма ли да бъде оправен асансьора“, отправяйки също така обидни думи-„малоумник“ и „некадърник“. В това време Л., детето и нейна приятелка /свидетелката Ангелова/ са вътре в жилището. Провокирана от шума Л. излиза навън, където скандалът продължава. Влиза обратно в апартамента, за да вземе мобилния си телефона си с цел да заснеме ставащото. Докато слиза от шестия етаж, Димитър Колев чува как Калоянов нарича К. „пияна“ и „ненормална“ и вижда да я блъска във вратата на съседния апартамент. В този момент Л. започва да записва случващото се с мобилния си телефон. В това време се чуват думите „пияна“ и „ненормална“, отправени от Калоянов към К., чути от свидетелят Колев. Записът от мобилния телефон на Л. е установен от допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно е, че на физическото спречкване между К.и Калоянов се противопоставя Колев, който е между двамата и се опитва да попречи на Калоянов да я достигне. Чуват се репликите, отправени от Калоянов към К.: „Ти ще се научиш да съжителстваш с хората“, на което тя отговаря: „Кви хора бре?“ Въпреки настойчивите подканяния от страна на Колев към К. да се прибират, репликите от нейна страна продължават вкл. наричайки го „мръхльо“, „некадърник“. Чуват се реплика от страна на Л., която казва: „Тя тая жена не е добре!“ Също така К. нарича Л. „мръсница“, а Калоянов псува К.и посяга да я удари. Последната се обръща към „Л. с думите: „Ами ето снимай, ма курво!“ Отново Колев се опитва да умиротвори обстановката като подканя К. да се прибират, избутвайки я към стълбите. В това време от горния етаж слиза детето на К. с чадър в ръка. Обръща се към Л. с думите „Ти стига си снимала“. Последната отговоря, че ще снима и ще „пусне“ клипа в интернет. Тогава детето разтваря чадъра по посока на Л., за да й попречи да снима. Калоянов чупи чадъра, вижда се само рамката. Следват реплики от участниците в конфликта като Л. заявява, че ще изпрати записа на министерството и че ще й „разкаже играта“.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на чл.45 – чл.54 ЗЗД. Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа в нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД – “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва установяване на кумулативното наличие на четири елемента: противоправност на деянието; вреда (съвкупност от неблагоприятни за пострадалите последици - претърпени загуби, пропуснати ползи); пряка причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда и вина. За да бъде уважен иска е необходимо ищецът да установи всеки един от елементите на сложния фактически състав като обединяващия елемент на всички останали е причинната връзка, която не се предполага, а следва са докаже от увредения. Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи, като съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. А справедливото обезщетяване, както изисква чл. 52 ЗЗД за всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалите, на трайните поражения върху физическата им цялост и здраве. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.
По първоначалния иск:
Твърденията за причинени телесни увреждания на ищцата Л. от страна на ответницита К. останаха недоказани. Доказателствата по делото сочат, че телесно съприкосновение между двете не е имало, поради което претенцията в тази й част се явява неоснователна.
Твърденията са отправени обидни думи в резултата на което са претърпени неимуществени вреди се установяват от доказателствата по делото. Безспорно е , че ответницата е нарекла ищцата „курво“ и „курветино“. Действала е в състояние на „физиологичен афект“ т.е. силно раздразнение, което е провокирано от неработещия асансьор, а не от ищцата. Независимо от това тя е отговорна за постъпките си. Афектирана тя напада Калоянов, който й отвръща по същия начин. В тази ситуацията вербалната агресия на ответницата е насочена както към Калоянов, който тя счита отговорен за неработещия асансьор, така и към Л. към която има негативно отношение и желае да изрази. Отправените думи, които сами по себе си са обидни, но и насочени към жена пред нейни съпруг и останалите присъстващи, сред които и дете, подсилват негативния им заряд и засягат пряко честта и достойнството й. Обстоятелството, че Л. демонстрира спокойствие и овладяно поведение и успява да иронизира и заплаши К., още повече задълбочава конфликта между последната и Калоянов. Също така следва да бъде отчетено, че по делото няма данни Л. да се е почувствала разстроена продължителен период от време. Последното е от значение при определяне на размер на обезщетението. Паричният еквивалент на обезвредата за неимуществени вреди вследствие на употребените спрямо ищцата обидни думи „курво“ и „курветино“ е определен на 200 лв., което според настоящия състав компенсират негативната емоция, преживяна от нея.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства и е направил своите фактически и правни изводи, като е мотивирал защо дава вяра на едни, а на други-не.
По отношение на насрещния иск предявен от К. срещу Л.:
Твърденията за отправени обидни думи –„ненормалница“ и „луда“ от К. към Л., както и заявено нежелание да бъде снимана с телефона, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В нито един момент от конфликта К. не е заявила ясно и недвусмислено желание да не бъде снимана. Напротив, при вида на Л., която снима с мобилния си телефон, тя заявява: „Ами ето снимай, ма курво!“
Не така стои въпроса с отправените реплики, че записът ще бъде разпространен. Заплахата за уронване престижа на някого по правило предизвиква реакция на безпокойство, тревожност. Следователно това е заплаха да навредиш. В случая няколко пъти Л. отправя такава заплаха- веднъж казва: „ще ви снимам и ще ви пусна в интернет…“, „сега ще ви пусна“, „ето сега утре го изпращаме това в министерството!“ , поради което следва да се приеме, че по отношение на ответника по насрещния иск е осъществен сложният фактически състав за ангажиране отговорността й на основание чл. 45 ЗЗД, тъй като са налице кумулативно изброените елементи посочени по-горе. Критерият за справедливост е дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Имайки предвид конкретността на случая, както и при отчитане на обстоятелството, че К. е била вече разстроена заради неработещия асансьор, както и стълкновението-физическо и вербално със свидетеля Калоянов, а не само и единствено от отправените й заплахи за разпространение на записа, съдът счита, че претърпените от нея неимуществени вреди са правилно определени от първоинстанционния съд в размер на 200 лв. Размерът на обезщетенията е съобразен с обществения критерий за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД и с практиката на съдилищата. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на всички конкретни относими обстоятелства.
Предвид изложеното въззивната и насрещната въззивна жалба са неоснователни. Първоинстанционният съд е отговорил на всички относими към спора въпроси. Изрично е посочено, че независимо от състоянието на К., такова на физиологичен афект, последната отговаря за постъпките си по аргумент от Постановление №2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС. Последното не изключва възприемане от страна на ответника на обидата. Също така не съответства на доказателствата по делото, че Л. търси изхода от конфрликта. Вярно е, че тя не го е провокирала, но с поведението си-заплахата да направи обществено достояние заснетия клип, както и иронизирането, не допринасят за потушаването му.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно изхода от делото, в полза на ищцата Л. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 48,88 лв., а в полза на ответницата К.-4,44 лв., представляващи сторени пред въззивната инстанция разноски съобразно уважената, респ.-отхрълената част от исковете.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1640/25.07.2018г. по гр.д.№7127/2917 по описа на БРС.
ОСЪЖДА С. Василева К. , ЕГН **********, да заплати на П.Т.Л., ЕГН **********, сумата от 48,88 лева (четиридесет и осем лева и 88 стотинки), представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски по делото.
ОСЪЖДА П.Т.Л., ЕГН**********, да заплати на С. Василева К., ЕГН**********, сумата от 4,44 лева (четири лв. и 44 стотинки), представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: