Определение по дело №44/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.341-чл.345 вр. чл.256 ал. 1 т. 2 и ал. 3 от НПК и е образувано по постъпил протест на Р.П. в П. срещу протоколно определение № 604/21.05.2010г. по НОХД № 717/2010г. по описа на ПРС, с което е била изменена взетата спрямо Р. М. С. мярка за неотклонение от "задържане под стража" в "домашен А.".

В протестът се застъпват доводи за неправилност и незаконност на протестираното определение, тъй като съдът необосновано бил оценил доказателствената стойност на изслушаната медицинска експертиза за здравословното състояние на подсъдимия, както и че изводът, че същото му пречело да пребивава в условията на следствените арести не кореспондирал със събраните по делото доказателства.

Срещу постъпилия протест е депозирано и възражение от А. Д. - защитник на подсъдимия, в което настоява определението на съда да бъде потвърдено, като правилно и законно, защото съществувала основателна причина за заменяване на мярката за неоклонение- влошеното здравословно състояние на подсъдимия, за което имало достатъчно убедителни доказателства.

Съдът намира частния протест за допустим, а разгледан по същество за основателен:

По н.о.х. дело № 717 / 2010 год. по описа на РС – П. срещу подсъдимия Р. С. е възведено обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Спрямо същия е била взета мярка за неотклонение с Протоколно определение № 170/16.02.2010г. на ПРС потвърдена с определение № 85/23.02.2010г. по описа н аБлОС.

Съгласно чл.63 от НПК мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление отпадне. Необходимо е също така, да бъдат установени такива релевантни промени, при които да се направи извод, че обстоятелствата, наложили задържането са игнорирани или да се направи извод, че реалната опасност, обосновала налагането на най-тежката мярка за неотклонение е отпаднала. В тази връзка следва да се има предвид, че въпросът за изменяване на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство, като ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата. Наред с това при произнасяне по мярката за неотклонение в съдебното производство съдът не разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. При тези стеснени параметри за въззивния контрол съдът приема, че след като подсъдимият е предаден на съд по обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъл на чл.93, т.7 от НК, за деяние извършено в изпитателн срок по друга присъда- тази по НОХД № 298/2009г. по описа на ПРС, че описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт време, място и начин на извършване на деянието, сочат както за високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние така и на висока степен на опасност на личността на подсъдимия. Тези фактори обосновават извода, че опасността от извършване на друго престъпление не е отпаднала и не е хипотетична, а реална.

От друга страна въззивният съд намира, че единственото ново обстоятелство относимо към въпроса свързан с процесуалното положение на С., като задържан е изследваното му здравословно състояние. В този аспект, като съобрази заключенията на експерта застава на противоположно становище от възприетото в мотивите на районния съд. Съмненията за заболяване на стомашночревния тракт и хипертонична болест, не са достатъчен възпиращ фактор за подсъдимия да извърши нови престъпления, още повече че същото ако се установи за налично е с хроничен характер, т. е. и към момента на извършване на престъпението, за което е бил обвинен е съществувало. Освен изложеното нуждата от изследвания на здравето не са абсолютен аргумент за отмяна на задържането, тъй като в рамките на следствените арести и местата за лишаване от свобода се разполага с необходимите ресурси, за гарантиране доброто здравословно състояние на задържаните. Изтъкнатите в мотивите на съда психологически проблеми породени от сочената процесуална принуда, не са самостоятелно основание за отмяната й , тъй като в определени случаи именно този подход осъществява целите на задържането и гарантира добросъвестното процесуално поведение на подсъдимите.

В аспекта на изложеното дотук, въззивният съд в настоящия състав приема, че адекватна за законосъобразното развитие на наказателното производство срещу подсъдимия С. е само мярката за "неотлклонение задържане под стража", като първостепенния съд следва стриктно да съблюдава динамичността и срочното приключване на производството по делото, с оглед спазване принципа за разумност на сроковете при задържането на подсъдими лица. За прецизност и поради служебното съблюдаване на законността на задържането се отбелязва, че С. е задържан от м. 02, малко повече от четири месеца, което не е самостоятелно ново основание и промяна, налагаща отмяна на задържането, поради което и на основание чл. 341 вр. чл.256, вр. чл.63 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА протоколно определение № 604/21.05.2010г. по НОХД № 717/2010г. по описа на ПРС, с което е била изменена взетата спрямо Р. М. С. мярка за неотклонение от "задържане под стража" в "домашен А.".

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение "задържане под стража".

Връща делото на РС – Г. П. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: