Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 12076 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 379389 от
04.04.2018 г. по
гр.д. № 2899/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, са отхвърлени
предявените от В.Ф.К. иск срещу "О.М." АД с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от позорящи и клеветнически твърдения,
публикувани на 26.11.2015 г. в статия на онлайн плаформа offnews.bg, собственост
на ответника, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата
от 153, 03 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
26.11.2015 г. - 19.01.2016 г.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцата В.К. чрез адв. Т.,
с която първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Твърди, че правилно
районният съд е приел, че процесната статия съдържа невярна информация за това,
че ищцата е инициирала уволненията на директори на държавни и общински училища,
тъй като в качеството й на заместник-министър тя не е разполагала с такива
правомощия, но неправилно е приел, че не са налице опозоряващи или обидни
обстоятелства. Посочва, че процесната статия очевидно цели компрометиране на
професионалните и лични качества на ищцата, като ответното дружество чрез лицето,
което е изготвило статията, се опитва да обвърже неверните твърдения за уволнения
на училищни директори с името на ищцата и по този начин уронва престижа и
доброто й име. Освен това смята, че статията цели да създаде у читателите
внушения, че ищцата в качеството й на заместник-министър е извършила
непрофесионални и своеволни действия, водена от лични или чужди интереси, а не
от действителна необходимост. Твърди още, че със зададения в статията реторичен
въпрос за получаване на пари на ръка ищцата всъщност е била обвинена в
корупция, което е невярно и позорящо твърдение. С оглед на това се поддържа, че
районният съд неоснователно е приел, че в процесната статия не се излагат
конкретни твърдения за неправомерно използване на слжебното положение или за
нарушаване на служебни задължения. Изложени са доводи, че медиите следва да
проверяват всяка информация преди да я оповестят, както и че обвиненията в
корупция се повдигат от съответните органи на прокуратурата, а не от тях. В
конкретния случай според въззивницата са нарушени визираните в чл. 30, чл. 32 и
чл. 39 КРБ свободи и следва да бъде ангажирана отговорността на ответното
дружество. Твърди се, че процесната статия е била видяна от почти 29 000 души и
че в качеството й на заместник-министър ищцата е била подложена на огромни
очаквания и обществен интерес, като подобни обвинения се превръщат в
своеобразна "визитка". По изложените аргументи се моли обжалваното
решение да бъде отменено, а предявените искове изцяло уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното
дружество "О.М." АД чрез адв. Т., с който се моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Твърди се, че публикуването на процесната статия по делото
не е спорно и че тя отразява предприети от страна на държавните институции
кадрови промени, отнасящи се до управлението на значителен брой училища в гр.
София и страната. В статията по-детайлно е било отразено възмущението на
учителите от 73 СОУ "Владислав Граматик", които са се
противопоставили на евентуалното уволнение на директора на училището. Поддържа
се, че статията не съдържа клеветнически и/или негативни обвинения спрямо
ищцата и че в хода на производството е било установено, че в действителност
през учебната 2015 г./2016 г. са били предприети уволнения на директори.
Изложени са доводи, че по силата на чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 25 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по
образованието от 2003 г. началниците на РИО правят мотивирано предложение до
министъра на образованието и науката за прекратяване на трудовите
правоотношения с директорите на държавните училища, като ищцата в качеството й
на заместник-министър, отговарящ за ресор "Средно образование", е
била компетентна и е съгласувала вземането на решения за прекратяване на
трудовите правоотношения на директорите на държавните училища. Поддържа се, че
правилно районният съд е приел, че в статията не се съдържат обвинения за
злоупотреба със служебно положение, превишаване на власт или корупция, с оглед
на което липсват обидни или клеветнически твърдения. Освен това се посочва, че
допустимата журналистическа критика по отношение на публичните личности, в това
число и политиците, е с по-широки граници, тъй като заемането на такава позиция
предполага и изисква по-голяма отговорност и съответно информиране на
обществото в по-голяма степен за действията на съответната личност.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество, първоинстанционното решение е частично неправилно по следните
съображения.
Между страните не се спори, че на 26.11.2015 г. в онлайн
плаформа offnews.bg, собственост
на ответното дружество "О.М." АД, е била качена статия, озаглавена
"Зам.-министър в МОН започна чистка на училищни директори" с посочен
автор А.М.и снимка на ищцата В. К.. В статията е посочено, че министерството
"тихомълком" е започнало "чистка на училищни директори" под
претекст, че са навършили възраст за пенсиониране, което за част от тях
всъщност не било така. В статията се съдържа и следното изречение: "По
информация на OFFNews
именно
К.е в основата на решението за подмяна на директорите." Като едно от
засегнатите училища в гр. София е споменато 73 СОУ "Владислав
Граматик", за чийто директор в статията се твърди, че е получил
предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение. Посочено е, че до
министерството са били изпратени осем въпроса, свързани с това каква е била
причината за спешните уволнения на директори по средата на учебната година,
както и следният цитат: "Информацията, която получихме, ни провокира да
зададем и следния въпрос: "Г-жо К., как ще коментирате сведенията, които
имаме, включително от учители, че зад решението за уволнения на директори стои
не професионален, а корупционен интерес? Получавали ли сте пари на ръка, за да
уволните директор/и?". Публикувани са и изпратените от МОН отговори на
зададените осем въпроса, както и възражение на началника на Регионален
инспекторат по образованието - София-град.
От приложените към отговора на исковата молба статии се
установява, че в същия период в други сайтове са били публикувани статии по
същата тема.
По делото е прието като доказателство и публикуваното от
ответното дружество възражение изх. № 1220-9/27.12.2015 г., изготвено от
началника на РИО - София-град г-жа Е.В.във връзка с процесната публикация. Във
възражението е посочено, че към датата на изготвяне на становището РИО -
София-град не е издавал и не е връчвал предизвестия и заповеди за прекратяване
на трудови правоотношения поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на директори на столични училища. Обърнато е внимание, че
началникът на РИО - град-София в качеството му на работодател на директорите на
общински училища има изключителното правомощие да прекратява трудовите договори
с работниците или служителите на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ като
отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Във възражението е посочено
още, че г-жа К.не е работодател на директорите на столичните училища и не е в
законовите й правомощия да предприема действия или да издава актове за
пенсиониране на директори на тези училища, тъй като на основание чл. 37, ал. 4
от Закона за народната просвета ("ЗНП (отм.)") това е в правомощията
на началника на РИО. Съгласно възражението началникът на РИО - София-град не е
връчвал предизвестия за прекратяване на трудови правоотношения на директори на
училища поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Изразено е възмущение от публикацията, като според началника на РИО -
София-град с нея е бил нарушен и уронен престижът на държавната администрация и
на ищцата.
По делото е прието писмо № 0101-45/09.02.2017 г. от
Министерство на образованието и науката във връзка с издадено съдебно
удостоверение по делото, съгласно което за учебната 2015 г./2016 г. министърът
на образованието и науката е отправил общо 42 предизвестия за прекратяване
трудовото правоотношение на директори на държавни училища, като са изброени
конкретните училища и директори.
С писмо изх. № 1321-344/31.05.2017 г. на Министерство на
образованието и науката и приложенията към него във връзка с издадено по делото
съдебно удостоверение са били изпратени издадени заповеди през 2015 г. за
прекратяване на трудови правоотношения с директори на училища в гр. София.
От показанията на свидетелката Р.К., старши експерт в
Министерство на образованието и науката, която през 2015 г. е била сътрудник на
ищцата, когато последната е заемала поста заместник-министър в служебното
правителство, се установява, че свидетелката е узнала за процесната статия от ежедневен
бюлетин на министерството, който обобщавал информация за министерството,
публикувана в медиите, и е гледала предаване по телевизията. Според
свидетелката статията е съдържала обвинения спрямо ищцата, че е получила пари
на ръка в замяна пенсионирането на 41 директори, като г-жа К.не е имала
правомощия, свързани с прекратяване трудовото правоотношение на директори, а
компетентен за това е началникът на регионалния инспекторат. Вследствие на
обвиненията ищцата е била потисната и емоционално срината. Министърът на
образованието и науката е извикал г-жа К.и нейния екип да дават обяснения във
връзка със статията. След телевизионно интервю по БТВ ищцата била много
притеснена, вдигнала кръвно.
В първоинстанционното производство е разпитан и
свидетелят М.М., съпруг на ищцата, който е прочел процесната статия в интернет.
В разговор с ищцата свиетелят е разбрал, че тя няма правомощия да прекратява
трудови правоотношения с директори. След публикуването на статията ищцата се
затворила в себе си, спряла да отговаря на телефонни обаждания от журналисти,
започнала да вдига кръвно и да качва килограми. През месец ноември свидетелят я
помолил да си подаде оставката, но министър-председателят й отговорил, че
случилото се не представлява причина за подаване на оставка. Впоследствие при
първата възможност ищцата подала оставка.
Разпитана е и свидетелката А.М., автор на процесната
статия, според която в статията било споменато името на г-жа К.като инициатор
на предстоящи уволнения на директори, тъй като учители категорично били
споделили това с нея. Свидетелката заедно с фоторепортер провела среща с
учители в 73 СОУ, които били напрегнати и смятали, че имало директори, които
отдавна са навършили възраст за пенсиониране и нищо спешно не налагало
пенсионирането им в средата на учебната година. Те споменали, че мотивите за
пенсиониранията били корупционни. Като журналист свидетелката следвало да опише
случая и да потърси позицията на Министерството на образованието и науката,
поради което след постъпването на отговора същият бил публикуван. Под израза
"предизвестие за пенсиониране", употребен в статията, свидетелката
имала предвид, че директорите са били уведомени, а не това, което юристите
разбират под "предизвестие", тъй като самата тя не е юрист. А с
употребения израз "започва чистка в училищата" имала предвид, че се
готви масово уволнение на училищни директори. Свидетелката имала свои
източници, не знае откъде учителите имали информация за корупция и в статията е
написала всичко, което те са споделили с нея. Свидетелката е измислила
заглавието на процесната статия.
При така установеното от фактическа страна въззивният
съд достигна до следните правни изводи.
По иска с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Въззивният съд
намира, че по делото е установено и не се спори между страните относно факта на
публикуване на процесната статия и нейното съдържание, както и че автор на
статията е служител на ответника. Спорен е въпросът дали изложените твърдения имат позорящ и клеветнически характер и съответно дали ответното дружество носи отговорност за
предадената от неговия служител А.М.информация.
Фактическият
състав на непозволеното увреждане по чл. 49, вр. 45 ЗЗД включва противоправно
поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат,
вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и възлагане на
работа, при изпълнението на която са причинени вредите. Съгласно
константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и по чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права
и интереси на ищеца, като свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които
засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на
гражданите. Съобразно разясненията, дадени в Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на
Конституционния съд и Решение №
20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г. на Конституционния съд свободата на словото, прокламирана в чл. 39 – чл. 41 от
КРБ, няма абсолютен характер. Правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация е прогласено
и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи („Конвенцията“) и то не е абсолютно. Основания за
ограничаването му се съдържат в чл.39, чл.40 и чл.41 КРБ и не
позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично
изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл.57, ал.2 КРБ,
който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява
права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание се съдържа
и в текста на чл.10, т.2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или
санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично
общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Правото на лично достойнство,
чест и добро име съгласно чл. 32, ал.
1, изр. 1 от Конституцията е също защитено.
Конституционният съд е посочил още, че от гледна точка на ценността на
правото да се изразява мнение за свободата на политическия дебат като част от
публичната дискусия, изказванията, които засягат дейността на държавните органи
или съставляват критика на политически фигури, държавни служители или
правителството, заслужават по-високо ниво на защита, поради което
може да се
заключи, че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и
държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво,
по-високо от това, на което са подложени частни лица.
Въпросът за баланса при
упражняването на конституционно гарантираните права се решава след конкретна преценка
на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на
печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на
личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които
представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и
човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст (в този смисъл
Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Независимо от това, дали се касае за лични
оценки на автора на статията или за предадена информация по сведения на трето
лице, авторът на статията, респективно възложителят на неговата работа, носи
отговорност за установяване достоверността на изложената в статията информация.
На прогласената с чл. 40, ал. 1 КРБ свобода на печата кореспондира
отговорността на издателя на печатно издание да предоставя на обществото вярна
информация, поради което издателят не може да се освободи от отговорност за
съдържащите се в печатното произведение неверни, обидни или клеветнически
твърдения единствено като посочи, че предава думите на трето лице, без да
докаже, че е положил дължимата грижа да установи тяхната достоверност. В тази връзка
следва да се има предвид, че по аргумент от чл. 147, ал. 2 НК, изложените твърдения нямат
клеветнически характер единствено ако са верни.
Настоящият
съдебен състав намира, че в разглеждания случай процесната статия съдържа
неверни твърдения по отношение на ищцата, която недвусмислено е посочена като
заместник-министърът започнал "чистка" на училищни директори и като
човекът, който стои в основата на решение за подмяна на директорите. Съобразно
чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от действалия към датата на публикуване на процесната
статия ЗНП (отм.) трудовите договори с директорите на държавните училища се
прекратяват от министъра на образованието и науката, а с директорите на
общинските училища - от началника на регионалния инспекторат по образованието.
С оглед на цитираната изрична правна уредба ищцата не е разполагала с
правомощия да прекратява трудови договори на директори на училища, т.е.
твърденията в статията, че тя е започнала "чистка" на директори, са
неверни. От приложеното на л. 64 и следващите писмо от Министерство на
образованието и науката се установява, че за учебната 2015 г./2016 г.
министърът на образованието е отправил общо 42 предизвестия за прекратяване
трудовото правоотношение на директори на държавни училища. По делото не са
събрани доказателства, от които да се установява, че ищцата В.К. е отправяла или
съгласувала такива предизвестия, а и както беше посочено, тя не е разполагала с
подобно правомощие съгласно нормативната уредба.
Освен
посочените неверни твърдения, процесната статия съдържа и позорящи твърдения по
отношение на ищцата. В края на статията освен информация за това, че до МОН са
били изпратени 8 въпроса за причините за предстоящите уволнения, се съдържа и
следният цитат: "Информацията, която получихме, ни провокира да зададем и
следния въпрос: Г-жо К., как ще коментирате сведенията, които имаме,
включително от учители, че зад решението за уволнения на директори стои не
професионален, а корупционен интерес? Получавали ли сте пари на ръка, за да
уволните директори/и?". По този начин под формата на въпрос всъщност се
излагат твърдения за наличието на корупция и неправомерно поведение от страна
на ищцата, като се внушава, че тя е получила облага, която не й се следва под
формата на парични средства, за да извърши т.нар. "чистка", като се
твърди, че такава информация е била получена, включително от учители. Тези
твърдения несъмнено имат позорящ характер, като верността им не е доказана по
делото чрез каквито и да било доказателства, поради което следва да се приеме,
че същите са неверни. Разпространяването на подобни позорящи и неверни
твърдения не може да бъде оправдано чрез позоваване на задължение на журналист
да опише всичко, което е чул по даден случай. Както беше посочено по-горе,
авторите на статии и лицата, които им възлагат съответната работа и публикуват
изготвените статии, носят отговорност за това да публикуват достоверна
информация и когато предават думи на трети лица, следва да са положили
дължимата грижа и да са установили верността им. Пределите, до които се
простира свободата да се отстоява мнение, да се получава и разпространява
информация, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е
очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в частност
правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява информация, е
правомерно, т.е не е обидно или клеветническо. В разглеждания случай е налице
разпространяване на неверни и позорящи факти, които са засегнали честта,
достойнството и доброто име на ищцата, като освен това е направен опит тези
факти по заблуждаващ начин да бъдат представени като достоверни чрез посочване,
че същите са били споделени включително и от учители.
С
оглед на изложеното въззивният съд приема, че е налице противоправно поведение
от страна на ответното дружество, което в качеството си на възложител е публикувало
неверни и позорящи твърдения по отношение на ищцата. По делото е установено и
че вследствие на това противоправно поведение ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в преживяване на негативни емоции от накърняването на
нейните чест, достойнство и добро име. В подкрепа на този извод са показанията
на свидетелите Р.К. и М.М.. Свидетелката Кирилова е заявила, че ищцата е била
потисната и емоционално срината след статията, като тя и екипът й са били
извикани от министъра на образованието и науката, за да дадат обснения. От
показанията на свидетеля М.също се установява, че след публикуването на
статията ищцата се затворила в себе си, спряла да отговаря на телефонни
обаждания от журналисти, започнала да вдига кръвно и да качва килограми, като
през месец ноември свидетелят я помолил да си подаде оставката, но тя успяла да
направи това в по-късен момент. Че статията е получила широк обществен отзвук,
се установява от показанията на свидетелката Кирилова за това, че статията е била
обявена в бюлетина на министерството и че ищцата е дала телевизионно интервю по
БТВ по темата. Изнесената информация е станала повод за последващи статии от
други медии на следващия ден, които са приложени към отговора на исковата
молба, като в приложената на л. 32 статия от "Дневник" дори има
позоваване на процесната публикация на ответното дружество.
С
оглед на изложеното въззивният съд намира, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическите
условия в страната.
В
конкретния случай, като взе предвид установените от свидетелите отрицателни
душевни изживявания на ищцата, преживения стрес, потиснатост и емоционален
срив, широкото отразяване на процесната инфромация в медиите през дните,
непосредствено следващи публикуването на статията, което е наложило ищцата да
участва и в телевизионно интервю, както и да дава обяснения на министъра на
образованието и науката, настоящият съдебен състав намира, че справедливият
размер на дължимото обезщетение е 3000 лв. При определяне на справедливия
размер на обезщетението въззивният съд отчете също така, че по делото не са
ангажирани доказателства за интензивни и продължаващи извънредно във времето душевни
болки и страдания. Следователно обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е бил
отхвърлен за сумата от 3000 лв. С оглед на това следва да бъде уважен и
акцесорният иск за присъждане на лихва за забава върху така определения размер
на обезщетението за периода от публикуването на статията 26.11.2015 г. (настъпването
на увреждането съгасно чл. 84, ал. 3 ЗЗД) до 19.01.2016 г. в размер на 45, 91
лв. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното производство за разликата над 700 лв. до
присъдените 1000 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете. В останалата
част решението следва да бъде потвърдено. Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
първоинстанционното производство в размер на 585 лв., съразмерно с уважената
част от исковете, като общият размер на направените от нея разноски пред
районния съд е 1950 лв., представляващи сбор от платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв., срещу което ответникът не е направил
възражение и държавна такса в размер на 450 лв.
При
този изход на спора и двете страни имат право на разноски за въззивното
производство. В полза на въззивницата-ищца на основани чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 375 лв., съразмерно с уважената част от
исковете, като общият размер на направените разноски е 1250 лв., от които 1000
лв. платено в брой адвокатско възнаграждение, срещу което ответникът не е
направил възражение, и 250 лв. държавна такса. В полза на въззиваемата страна -
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответното дружество
е претендирало адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с вкл. ДДС,
платено по банков път. Настоящият съдебен състав намира, че направеното от
процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност е основателно и
като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените във
въззивното производство процесуални действия и обстоятелството, че по делото е
проведено едно открито съдебно заседание, намери, че възнаграждението следва да
бъде намалено до минимално предвидения съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 1001, 51 с вкл.
ДДС. Пропорционално на отхвърлената част от исковете, в полза на ответното
дружество следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 701,
06 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
предявените искове настоящото решение може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 379389 от
04.04.2018 г. по
гр.д. № 2899/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, в частта, с която предявеният
от В.Ф.К., ЕГН **********, срещу "О.М." АД, ЕИК *******, иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 3000 лв.,
представлваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от позорящи и
клеветнически твърдения, публикувани на 26.11.2015 г. в статия на онлайн
плаформа offnews.bg, собственост
на ответника, в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
отхвърлен за сумата от 45, 91 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 26.11.2015 г. - 19.01.2016 г., както и в частта, с която В.Ф.К.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на "О.М." АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното производство за
сумата над 700 лв.
до присъдения размер от 1000 лв. като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
"О.М." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.Ф.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3000 лв., представлваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от позорящи и клеветнически твърдения, публикувани на 26.11.2015 г. в
статия на онлайн плаформа offnews.bg, собственост на ответника, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 45, 91 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 26.11.2015 г. - 19.01.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 379389 от
04.04.2018 г. по
гр.д. № 2899/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, в останалата
част.
ОСЪЖДА
"О.М." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.Ф.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 585 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата от 375 лв. разноски за
въззивното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
В.Ф.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на "О.М."
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 701, 06 лв. разноски за въззивното производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.