№ 1072
гр. Сливен, 04.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. С.а
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20242230101364 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:04 часа се явиха:
Ищецът, М. Н. М., редовно призована не се явява. Представлява се от
адв. Е. М. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от
16.02.2024 година – лист 10 от делото.
Ищецът, А. И. М., редовно призован не се явява. Представлява се от
адв. Е. М. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от
16.02.2024 година – лист 7 от делото.
Ищецът С. И. Д., редовно призована не се явява. Представлява се от
адв. Е. М. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от
16.02.2024 година – лист 5 от делото.
Ответното дружество, редовно призовано не се представлява от
представител или пълномощник.
Съдът констатира, че по делото е постъпило писмено становище, вх. №
14453/02.07.2024 година, подадено от ответното дружество.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
1
АДВ. М.: Поддържам исковата молба.
Съдът, след като изслуша изразеното становище, ПРИСТЪПИ към
ДОКЛАД на делото:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, във
вр. с чл. 124 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 11.02.2019 година е било
образувано ИД № 162/2019 година на ЧСИ Й. Б. М. с № 920 в КЧСИ и район
на действие СГС от взискателя-ответник „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане“ АД срещу ищците: 1. М. Н. М. с ЕГН:
**********, 2. А. И. М. с ЕГН: ********** и 3. С. И. Д. с ЕГН: ********** в
качеството им на длъжници, въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2018
година по ТД № 75/2017 на СлОС. Дължимите суми по този изпълнителен
лист са: 8 916 лв. — разноски по ТД № 75/2017 на СлОС.
Твърди се, че още с образуване на това изпълнително дело е допуснато
сериозно процесуално нарушение по чл. 426, ал. 2, пр. 1 от ГПК, като
взискателят не е посочил никакъв изпълнителен способ, не е поискал
изпълнително действие, въпреки което делото е било образувано, вместо да
бъде оставена молбата без движение, до поправяне на законовите изисквания
и спазване на изпълнителния процес за образуване на дело.
На е било и възложено изпълнението на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ, за да
може той сам да определя способите на изпълнение от името на взискателя.
Тези обстоятелства показват, че изначало не е налице валиден изпълнителен
процес и действия, които да прекъсват давностния срок на изпълнителния
лист. Неотстраняването на тези недостатъци още при образуване на делото
правят невалидни и незаконосъобразни всички извършени действия
/същински и несъщински/.
Допуснато е било и още едно сериозно процесуално нарушение в разрез
с чл. 427 от ГПК, като делото не е било образувано по местна подсъдност -
постоянния или настоящия адрес на длъжника. Това означава, че ЧСИ Й. М.
няма никакво право да извършва каквито и да било действия — същински и
несъщински, и изначало е трябвала да откаже образуване на делото, защото
това е сериозно нарушение, което би довело до невалидност и
незаконосъобразност на всички действия или е трябвало най-малко да
изпрати незабавно делото по местна подсъдност на ЧСИ от района на СлОС.
На 05.03.2019 година ЧСИ Й. М. е изготвила ПДИ на всичките 3-ма
длъжници е връчила по пощата с обратна разписка. Първо поради
неподсъдност на делото такива действия са невалидни, второ връчването чрез
поща с обратна разписка е ненадлежно връчване по смисъла на ГПК, т.к. не
би могло да се докаже само с една обратна разписка, какво всъщност се
връчва. Т.е. до тук всички действия на ответника-взискател да осъществи
принудително изпълнение, се явяват незаконосъобразни и невалидни.
На 21.11.2019 година взискателят депозирал молба за прехвърляне на
2
делото за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ П. Г.ев по
местна подсъдност от района на СлОС.
ЧСИ П. Г.ев е завел делото по своя опис с номер ИД № 2019 837 04
02197 на 22.11.2019 година.
При преместване на делото вече по местна подсъдност при ЧСИ П. Г.ев
ОТНОВО не са били изпълнени изискванията на закона по чл. 426, ал. 2, пр. 1
от ГПК, като взискателят отново не е посочил изпълнителен способ, не е
имало възлагане на действията по чл. 18 от ЗЧСИ и е трябвало тези
процесуални нарушения да бъдат отстранени, преди да се извършват каквито
и да било действия, дори по проучването, защото те биха били невалидни и
незаконосъобразни.
Въпреки това без да съобрази тези пропуски ЧСИ П. Г.ев без да има
право, извършва следните изпълнителни действия:
Връчва ПДИ на длъжниците по чл. 47 от ГПК на 19.12.2019 г., чрез
залепяне на уведомление.
На 19.09.2021 година взискателят за първи път е поискал извършване
на изпълнителни действия от образуване на делото на 11.02.2019 година, за
запор на банкови сметки на длъжника, запор на МПС и запор на трудово
възнаграждение. Това искане обаче е станало при настъпила перемпция по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Този преклузивен срок е изтекъл на 11.02.2021 година
и от тази дата делото се счита за прекратено по закон, без значение дали ЧСИ
е констатирал настъпилата перемпция или не с постановление, т.к. неговите
служебни бездействия не могат да бъдат в ущърб на длъжника. Законът е
категоричен, както и задължителната съдебна практика на В КС, след
настъпването на перемпция делото се счита за прекратено, независимо, че
това не е установено от съдебния изпълнител, което е негово служебно
задължение, да следи за процесуалните срокове.
Всички останали действия след перемпцията, които е извършвал ЧСИ
П. Г.ев или са били искани от взискателя при неправомерно поддържаното
висящо дело след перемпцията - са ирелевантни, те не могат да породят
правните последици на законосъобразен изпълнителен процес, всички тези
действия се счита за невалидни и незаконосъобразни.
Такива действия са наложената възбрана на 11.01.2022 година на
недвижим имот на длъжниците от ЧСИ не само след настъпилата перемпция,
но и самоволно от негова страна, т.к. нито взискателят е искал подобно
същинско действие - възбрана, нито ЧСИ може без възлагане по чл. 18 от
ЗЧСИ, да наложи тази възбрана по свое усмотрение. Т.е. тя от всички гледни
точки на закона е незаконосъобразна.
От датата на последното предприето или извършено изпълнително
действие започва да тече 5-годишната погасителна давност на задължението
по изпълнителния лист съгласно чл. 110 от ЗЗД.
В случая последното предприето от взискателя-ответник изпълнително
действие е издаването на изпълнителния лист, защото това процесуално
действие е в обхвата на изпълнителния процес по чл. 36 и чл. 405 от ГПК.
3
Не се счита за предприето изпълнително действие една нередовна
молба за образуване на изпълнително дело в която не е посочен нито едни
изпълнителен способ и не е било поискано нито едно изпълнително действие,
както е сторил взискателя. Образуването на изпълнително дело само по себе
си не прекъсва давността на датата на която е издаден изпълнителния лист,
ако с това образуване не е предприето изпълнително действие - да е
направено искане за извършване на същинско изпълнително действие. Т.е.
дата от която започва да тече погасителната давност по чл. 110 от ГПК е тази
на издаването на изпълнителния лист на 20.12.2018 година.
Давността е изтекла на 20.12.2023 година. След тази дата взискателят
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД няма
право на принудително изпълнение, въпреки което поддържа висящо такова и
то при условията на перемпция — законът е прекратил делото, а взискателят
и ЧСИ продължават с неправомерни изпълнителни действия, като не спазват
закона — нито има право на принудително изпълнение поради изтекла
погасителна давност, нито има право на висящ процес по ИД 2019 837 04
02197 поради перемция.
Всички суми по изпълнителния лист, който се явява ценна книга се
погасяват с 5-годишна погасителна давност, независимо от техния различен
характер, т.е. сумите за лихви не се погасяват с 3-годишна давност, т.к.
изпълнителното основание е влязло вече в законна сила и техният сбор
представлява единна главница и съответно един единствен иск, а не отделни
такива.
Ответникът-взискател е образувал едно изпълнителното дело срещу
ищците-длъжници, което още в самото начало е било в нарушение на
процесуалния закон и няма нито едно валидно действие в това дело. Без
посочването на изпълнителен способ процесуалният закон не допуска
извършването на валидни изпълнителни действия, такова дело трябва да
остане без движение до отстраняване на нередовностите - до посочване на
изпълнителен способ от взискателя. Но дори да се пренебрегне това
закононарушение, то по делото е настъпила перемпция на 11.02.2021 година.
Последното изпълнително действие е било датата на издаване на
изпълнителния лист на 20.12.2018 година, а давността е изтекла на 20.12.2023
година.
Гореизложеното и поддържането на висящо изпълнително дело по което
се извършват неправомерни изпълнителни действия от образуването на
изпълнителното дело при условията и на настъпила перемпция, както и на
изтекла давност на задължението мотивира правния интерес на ищеца, да
установи изтеклата 5-годишна погасителна давност на сумите в
изпълнителния лист по съдебен ред.
От съда се иска да постанови решение, с което със силата на присъдено
нещо, че ищците поради изтекла погасителна давност на задължението им по
изпълнителен лист от 20.12.2018 година по ТД № 75/2017 на СлОС, не дължат
4
на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“
АД с ЕИК: *********, всички описани суми в него, а именно: 8 916 лв. -
разноски по ТД № 75/2017 на СлОС. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се изразява становище по допустимостта и основателността на
исковата претенция.
Сочи се, че исковата молба е подадена пред местно некомпетентен съд.
В процесния случай ищците в качеството им на длъжници по ИД №
20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев, оспорват правото на принудително
изпълнение на ответното дружество по посоченото изпълнително дело,
поради перемпция на производството, както и изтекла погасителна давност на
вземането. С оглед на това, за подведомствеността и подсъдността на този иск
по чл. 439 от ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна
подсъдност, уредена в чл. 105 от ГПК, а не някоя от особените такива,
регламентирани в чл. 106 и чл. 117от ГПК. Седалището и адресът на
управление на ответното дружество се намира в гр. София. Доколкото „ЗАД
ОЗК - Застраховане“ АД няма клон в гр. Сливен, се прави възражение, че в
случая родово и местнокомпетентен е Софийски районен съд. Счита, че
настоящото производство следва да бъде прекратено и препратено на
местнокомпетентния съд, определен съобразно правилата, уредени в чл. 105
от ГПК.
Предявеният от ищците иск е неоснователен, по следните съображения:
Неоснователно е твърдението в исковата молба, че в случая всички
действия по изпълнението са незаконосъобразни и невалидни действия по
изпълнителното дело.
В исковата молба се твърди, че действията, осъществени от ЧСИ Й. М.
са незаконосъобразни и невалидни. Следва да се отчете на първо място, че
действия, осъществени от ЧСИ, който не е местно компетентен, освен ако не
се касае до действия по същинско принудително изпълнение (налагане на
запори и възбрани, провеждане на публични продани и т. н.), не влечат
незаконосъобразност. В този смисъл, изпращането на покана за доброволно
изпълнение до длъжника, както и извършването на справки за имуществото
му, доколкото последните не са същински действия по изпълнението, не са
невалидни, когато са осъществени от съдебен изпълнител, в чийто район не
попада адресът на длъжника. Подобни действия ангажират единствено
5
дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител, но няма последици,
свързани със законосъобразността на несъщинското действие по
изпълнителното дело.
В настоящия казус, както е посочено в исковата молба, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по т. д. № 75/2017 година по описа на ОС —
Сливен е било образувано изпълнително дело срещу А. И. М., М. Н. М. и С.
И. Д. пред ЧСИ М.. Делото погрешка е образувано при ЧСИ с район на
действие Софийски градски съд, въпреки че адресът за връчване на
длъжниците е бил в гр. Сливен. По образуваното в тази връзка изпълнително
дело № 162/2019 година, по описа па ЧСИ М., съдебният изпълнител
единствено е изпратил покани за доброволно изпълнение до длъжниците,
както и е извършил проучване на имуществото на длъжниците. Посочените
действия са осъществени от съдебния изпълнител по изрично възлагане от
взискателя, обективирано в молбата за образуване на изпълнително дело с вх.
№ 00857/11.02.2019 година, по описа на ЧСИ М.. Осъществените по ИД №
162/2019 година, по описа на ЧСИ М. действия са напълно законосъобразни и
валидни, като не е налице законова предпоставка, обуславяща извод в
обратния смисъл.
След установяване, че ЧСИ М. не е местнокомпетентен съдебен
изпълнител за провеждане па принудително изпълнение по събиране на
пропесното вземане, от името на ответното дружество е депозирана молба с
вх. № 05090/21.11.2019 година за преместването на делото при компетентен
изпълнител с район на действие Окръжен съд — Сливен, а именно ЧСИ П.
Г.ев. Образувано е ИД № 20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев. По
същото отново са били изпратени покани за доброволно изпълнение до
длъжниците и е извършено проучване на имуществото им. С Молба с вх. №
29831/15.09.2021 година, от името на ответното дружество е поискано
предприемане на действия по изпълнението по ИД № 20198370402197 по
описа на ЧСИ П. Г.ев, а именно - налагане на запор на банкови сметки,
възбрана на недвижимо имущество, опис на движими вещи, вкл. МПС- та,
както и запор на трудово възнаграждение. По повод така депозираната молба,
частният съдебен изпълнител е наложил възбрани на недвижими имоти на
длъжниците, запори на банковите им сметки, запор на МПС-та, тяхна
собственост.
6
Неоснователни са възраженията в исковата молба, че както по ИД №
162/2019 година, по описа на ЧСИ М., така и по ИД № 20198370402197, по
описа на ЧСИ П. Г.ев, е било извършено ненадлежно връчване на книжа на
длъжниците. Твърди се, че не са допуснати нарушения при връчването на
поканите за доброволно изпълнение на длъжниците, както и на останалите
съобщения, адресирани до тях.
Излага се още, че всички осъществените действия на ЧСИ Г.ев са
напълно валидни и законосъобразни. Счита, че противно на изложеното в
исковата молба, в случая не се касае до действия, извършени по перемирано
изпълнително дело. В случая с образуването на ИД № 20198370402197, по
описа на ЧСИ П. Г.ев, е започнал да тече нов 2-годишен срок по чл. 433. ал. 1,
т. 8 ГПК. Изпълнителното дело е образувано при ЧСИ Г.ев на 22.11.2019
година, от която дата и е започнал да тече новият срок за перемпция на
делото. Т. е. посоченото изпълнително дело с следвало да се прекрати по
право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 22.11.2021 година — две
години след образуването му. В настоящия случай, обаче с молба от
15.09.2021 година (два месеца преди перемирането на делото) от името на
ответното дружество е отправено искане до съдебния изпълнител за
предприемане на действия по събиране на вземането.
Дори да се приеме, че в случая, действията по ИД № 20198370402197,
по описа на ЧСИ П. Г.ев, са действия, осъществени по перемирано
изпълнително дело, следва да се отчете трайната съдебна практика,
обективирана в Решение № 10/16.02.2016 година по гр. д. № 3231/2014 година
на ВКС, III г. о.; Решение № 37/24.02.2021 година по гр. д. № 1747/2020
година на ВКС, IV г. о.; Решение № 3/04.02.2022 година по гр. д. №1722/2021
година на ВКС, IV г. о. и в Решение №1 27/12.07.2022 година по гр. д. №
2884/2021 година на ВКС, III г. о. Съгласно цитираната практика на ВКС
перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното
дело с направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ -
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
7
Неоснователно е твърдението в исковата молба, че задължението,
предмет на изпълнителния лист, въз основа на който са водени
изпълнителните дела, е погасено по давност.
В процесния случай правото на принудително изпълнение на вземането
на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД по изпълнителен лист, издаден в негова
полза по т. д. № 75/2017 година, но описа на ОС - Сливен, не е погасено по
давност. Въз основа на изпълнителния лист по цитираното гражданско
производство, от името на ответното дружество е образувано ИД №
20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев. По изпълнителното дело са
извършени редица действия по изпълнението. На 14.01.2022 година е
наложена възбрана на имот на длъжниците. На 18.01.2022 година на МПС,
собственост на А. М. е наложен запор. На 26.01.2022 година на банковите
сметки, собственост на М. М. и С. Д. са наложени запори. Посочените
действия категорично са прекъснали давността, съобразно т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно горецитираната практика на ВКС новото
искане за действия по изпълнението, дори и да е направено по перемирано
дело, на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител е образувал ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички
случаи ЧСИ е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното
задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите
изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се
съотнасят към основанието по чл. 116. б. ..в“ от ЗЗД. Искането на взискателя
за предприемане на действия по изпълнението е направено на 15.09.2021
година - два месеца преди перемирането на ИД № 20198370402197. по
описана ЧСИ П. Г.ев.
Освен това, както по ИД № 162/2019 година, по описа на ЧСИ М., така и по
ИД № 20198370402197, по описа на ЧСИ П. Г.ев, са присъединени публични
вземания на длъжниците, е които действия на самостоятелно основание е била
прекъсната давността.
Излага се, че изцяло неоснователно се явява твърдението на длъжника,
че вземането на ответното дружество е погасено по давност.
На самостоятелно основание, счита, че ответното дружество не е дало
повод за образуване на настоящото исково производство. Последното не е
8
било поканено, с оглед на което и в полза на ищцовата страна не следва да
бъдат присъждани разноски съобразно чл. 78, ал. 2 от ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърли като
изцяло неоснователен предявеният иск. Претендират се разноски.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В тежест
на ответното дружество е да докаже, че оспореното вземане по издаденият
изпълнителен лист не е погасено по давност, датата на която е извършено
последното изпълнително действие, както и обстоятелствата свързани с
наличие на спиране или прекъсване на давността.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и дадените указанията.
Представям и моля да приемете като доказателства по делото молба до
частния съдебен изпълнител за издаване на изпълнително дело № 2197/2019
година на ЧСИ П. Г.ев, ведно с приложено в него изпълнително дело №
162/2019 година на ЧСИ Й. М..
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представените в днешното съдебно заседание от пълномощника на ищците
заверени копия от изпълнително дело № 2197/2019 година на ЧСИ П. Г.ев,
ведно с приложено в него изпълнително дело № 162/2019 година на ЧСИ Й.
М..
С оглед характера на производството и представените в днешното
съдебно заседание от пълномощника на ищците доказателства, докладчикът
приема, че следва да даде възможност на ответника да изрази становището си,
а на страните да изчерпят доказателствените си искания с оглед твърденията
си и възраженията си.
9
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 03.10.2024 година от 09:30 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани - ищците чрез
процесуалният си представител от съдебно заседание, а ответната страна при
условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:24 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10