РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Стара Загора, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500145 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Е.П.Й. от гр.С.З.,
чрез особен представител адв.Д.Г. от АК – Стара Загора против Решение №
260786 от 08.12.2021г. постановено по гр.дело № 192/2021г. по описа на
Районен съд Стара Загора.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Счита същото за
неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения.
Твърди, че съдът е достигнал до неправилни фактически и правни изводи.
Сочи, че от събраните по делото доказателства не се установили твърдените
от въззиваемия факти. Намира, че е налице разминаване между свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. Счита, че при това
положение няма основание да се приеме, че искът е доказан по основание и
размер и като такъв е следвало да бъде отхвърлен.
Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да
постанови друго по същество. Претендира присъждане на извършените
разноски.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна Г. М. Г. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Ж.З. от АК - Стара
1
Загора, в който изразява становище, че въззивната жалба е необоснована,
неоснователна и по своето съдържание е бланкетна, като излага подробни
съображения.
Намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че съдът е
достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Счита, че съдът
подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени и
гласни.
На следващо място счита за неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че имало разминаване между свидетелските показания и
писмените доказателства по делото.
Счита, че съдът правилно е установил фактическата обстановка.
Правилно е квалифициран иска и е приложен материалния и процесуалния
закон. Събраните по делото доказателства по категоричен начин доказвали
съществуването на заемно правоотношение, по силата на което въззиваемият
е предал в собственост на въззивника сума общ размер на 3 500 лв. срещу
поетото от последния задължение да му я върне.
Сочи, че по делото са установени многобройните опити за доброволно
уреждане на отношенията, но въпреки това заемните средства не са му
върнати. За това, счита че предявеният иск следва да бъде уважен от съда в
пълен размер.
Претендира оставяне в сила изцяло на постановеното решение, като
правилно, законосъобразно и мотивирано, както и присъждане на
направените пред настоящата инстанция разноски.
Доказателствени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си
относно нейната материална основателност.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото, преценени всяко
поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност и съобрази
приложимия закон, намери за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е била установена следната фактическа
обстановка:
От представените по делото разпечатки от проведени между страните
разговори във „Вайбър“ и „Месинджьра“ се установи, че въззивникът
признава и не оспорва, че дължи на въззиваемия сумата от 3500 лв., но не
може да осигури средствата, за да я върне. От тази кореспонденция също така
се установи, че ищецът многократно е искал въззивникът да му върне
заемната сума, но неизменно е получавал отговор, че въззивникът в момента
не разполага със средства.
От представеното по делото Постановление за отказ да се образува
2
досъдебно производство от 09.11.2020 г. на Районна прокуратура - Стара
Загора, се установи, че по подадена от съпругата на въззиваемия М.Г. жалба,
прокуратурата е образувала преписка с № 5697/2020 г. От това постановление
е видно, че в хода на разследването е установено, че ищецът и неговата
съпруга са предоставили в заем на ответника Е.Й. сума в общ размер на 3500
лв., срещу поето от Й. задължение да я върне в срок. Прието е също така, че
между семейство Г. и Е.Й. на практика е бил сключен устен договор за заем
на пари по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. Прокурорът също така е приел за
установено, че по силата на този договор жалбподателя Е.Й. се е задължил да
върне на уговорената падежна дата - месец март 2020 г., а след това - до края
на месец август 2020 г., заетата му от сем. Г. сума в общ размер от 3500 лв.
След преценката на материалите, събрани в хода на преписката, прокурорът е
приел, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК,
по чл. 206 от НК или по чл. 286, ал. 1 от НК, поради което е отказал да
образува досъдебно производство и е прекратил преписка № 5697/2020 г. по
описа на РП - Стара Загора.
За установяване на фактическата обстановка, по делото пред
първостепенния съд са били събрани и съответните гласни доказателства.
Свидетелката М.Г. (съпруга на въззиваемия) сочи, че познава ответника от
2018 г., а в края на 2018 г. тя и съпругът й са станали близки семейни
приятели с ответника и А.К. - жената, с която той живеел на семейни начала.
Свидетелката установи, че през месец май 2019 г. въззивникът поискал от нея
да му даде пари на заем. Свидетелката отказала, но въззивникът, при едно
събиране в дома на въззиваемия и в присъствието на свидетелката е поискал
от въззиваемия да му заеме пари. Въззивникът казал, че тези пари му
трябвали за краварника, който имал в с. П. и ищецът се съгласил да му даде в
заем сумата от 700 лв. Свидетелката установи, че тази сума е била предадена
в нейно присъствие от въззиваемия на ответника няколко дни след този
разговор, около 10-12 май, с уговорката въззивникът да ги върне до един
месец. Свидетелката също така е посочила, че след това въззивникът отново
поискал заем от съпруга й сума в размер на 2500 лв., за да излее и бетона в
краварника. Тъй като ищецът не разполагал с тази сума, му предоставил заем
в размер на 2200 лв., като по молба на ответника той предал тази сума на
приятелката му А.К.. Въззивникът обещал на съпруга й, че ще върне заемната
сума, която вече станала 2900 лв. до м. септември 2019 г. Свидетелката
посочва, че няколко дни след като ищецът предал сумата, въззивникът им
изпратил клипче във „Фейсбук“, където бил снимал краварника и написал:
„Това е благодарение на твоя съпруг.“ По думите на свидетелката в началото
на месец септември въззивникът отново поискал от тях 600 лева и казал, че до
февруари-март 2020 г. като му дадат субсидиите за краварника, ще върне
цялата сума от 3500 лв. По-късно Е.Й. казал, че няма плащане от
3
европейските фондове заради пандемията и ще се помъчи да върне парите до
август 2020 г. След раздялата на ответника с А.К. през юни 2020 г.
свидетелката и съпругът й преустановили контактите с тях. След като минал
срокът за връщането на парите и ищецът започнал да го пита кога ще ги
върне, Е. ги блокирал във „Вайбър“ и „Фейсбук“. Свидетелката потвърди, че
са ходили да търсят ответника в с. П., където живеел след раздялата си с А.К.
и не са се чували с него от месец август 2020 г. Свидетелката посочи, че за
предоставените в заем суми не са съставяни разписки и други документи, тъй
като били много близки с ответника и си помагали.
От показанията на свидетеля И.А.В. се установи, че познава страните по
делото, тъй като са приятелски семейства с въззиваемия и са се събирали у
тях, като е присъствал и Е.Й. е приятелката си А.. Свидетелят посочи, че при
едно такова събиране през месец май 2019 г. в присъствие на свидетеля
въззивникът е поискал от въззиваемия 700 лева. Свидетелят посочи, че през
месец юни 2019 г, е присъствал на предаването на сумата от 2200 лв. на
приятелката на ответника - А.К.. По думите на свидетеля общата сума, която
въззивникът дължи на въззиваемия е 3500 лв., които е трябвало да върне през
март 2020 г. Посочи, че ищецът е търсил парите от Е., но той е казвал, че няма
пари, не може да ги събере, няма от къде да ги вземе.
Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите, тъй като
същите са непротиворечиви, еднопосочни, ясни, последователни,
непосредствени и възпроизвеждат лични възприятия относно фактите по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договор за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Действително, валидността на договора за заем за
потребление не е обусловена от спазването на някаква форма. Простото
съгласие, придружено с предаване, е достатъчно за действителността на
договора. Договорът за заем е реален и се счита за сключен от момента на
предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните.
Поради това, независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна
уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият
състав на съглашението.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащи факти в обективната действителност. В тежест на
въззиваемият е да докаже сключения договор за заем т.е. предаването на
сумата от 3 500 лева на ответника, както и настъпилата изискуемост.
В тежест на ответника е да докаже плащане или правопогасяващите
4
възражения за връщането, съответно погасяването на договора поради
плащане или връщане на заема.
В настоящия случай, доколкото стойността на договора за заем е в
размер на 3500 лв., свидетелските показания относно сключването на
договора, респ. предаването на сумата, са допустими, по арг. от чл. 164, ал. 1,
т. 3 от ГПК. И двамата свидетели потвърдиха сключването на договора за
заем между страните и предаването на заетите суми. При анализа на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира, че ищецът установи всички елементи
от фактическия състав на претенцията си за връщане на сумата по договора за
заем. Установени бяха и многобройните опити за доброволно уреждане на
отношенията, но въпреки това средствата не са възстановени. Ето защо и
доколкото не се установи погасяване, съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът не споделя твърдението на особения представител на ответника,
изразено и във въззивната му жалба, че липсвало реалното предаване на
паричните суми, тъй като тези твърдения се опровергаха от показанията на
разпитаните по делото свидетели. В заседанието по същество на спора пред
първата инстанция, особеният представител на ответника твърди, че не било
установено основанието за предаване на процесната сума. Не се представиха
доказателства в тази насока, че основанието за предаване на паричната сума е
различно от твърдяното от въззиваемия в исковата му молба, депозирана пред
първоинстанционния съд.
Съдът приема, че между страните е възникнало именно твърдяното в
исковата молба заемно правоотношение, като доказването на изпълнението на
поетото задължение за връщане на сумата е в тежест на ответника, съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК, но от събраните по делото доказателства този факт не се
доказа по несъмнен начин. С оглед на събраните по делото доказателства и
при липсата на проведено от ответника пълно и главно доказване, че е налице
друго основание за предаване на заетата сума от въззиваемия на ответника,
съдът намира, че е налице дължимост на заетата сума.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че по делото се
установи по безспорен начин, че ищецът е предоставил в заем на ответника и
последният се е задължил да му го върне в посочения в договора срок, като
въззивникът не е заплатил дължимата сума по договора в размер на 3500 лв.
Въззивната инстанция следва да отбележи само, че договорът за заем за
потребление (паричният заем) по своя правен характер се явява неформален,
реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните
последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази
сделка - уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума - в
5
същата валута и размер. Договорът също така е и реален и се счита за
сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице писмен акт
между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен и фактическият състав на съглашението.
При анализа на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупности и пред двете съдебни инстанции, и въззивният съд стигна до
категоричното заключение, че въззиваемият е установил пълно и главно
всички елементи от фактическия състав на претенцията си за връщане на
сумата по договора за заем. Установени бяха също по един убедителен
начини и многобройните опити за доброволното уреждане на отношенията,
но въпреки това средствата не са възстановени от жалбподателя.
На следващо място жалбоподателят, без да излага конкретни и ясни
съображения за противоречия, счита, че от събраните по делото
доказателства не се установявали твърдените от въззиваемия факти и имало
разминаване между свидетелските показания и писмените доказателства по
делото, поради което въззивната инстанция счита, че същите тези възражения,
посочени и в въззивната жалба на жалбподателя са недоказани и
необосновани.
Въззивникът, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е успял
по никакъв начин да докаже при условията на пълното и главно доказване
възраженията си против иска. Същият видно от воденото наказателно
производство не отрича дълга си, но и не го изпълнява доброволно. Не бяха
ангажирани доказателства, които да опровергаят установените от въззиваемия
факти и обстоятелства, поради което считам, че подадената въззивна жалба е
не само голословна, но и недоказана. Доколкото не се установи погасяване на
заема в уговореният срок, считам, че предявеният иск правилно е уважен от
съда в пълен размер.
Настоящата съдебна инстанция приема, че в производството и пред
първата и пред въззивната инстанция безспорно се установи, че е налице
ДЪЛЖИМОСТ от страна на въззивника Й. на заетата и невърната от него
сума от 3500 лева. В тази насока съгласно гореизложеното следва извода, че
основното и главно задължение на заемополучателя по договора за паричен
заем се явява именно връщането на заетата от заемодателя сума.
По делото безспорно се установява, че въззивника не е върнал тази
сума на неговия заемодател – въззиваемия Г..
В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че на
посоченото основание претендираните от въззиваемия и ищец суми са
дължими и като такива следва да бъдат присъдени в негова полза.
Ето защо, и въззивната инстанция намира, по категоричен начин, че
6
предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен
изцяло в предявения му размер от 3500 лв.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената въззивна жалба от
жалбоподателя е неоснователна и недоказана, а обжалваното Решение с №
260786 от 08.12.2021 г., постановено по гр.д с № 192/2021 г. по описа на PC
Стара Загора, е правилно, законосъобразно и мотивирано, и като такова
въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК да бъде изцяло потвърдено.
В първоинстанционното решение съдът е разгледал подробно и по
отделно всяко едно възражение, като е достигнал до правните изводи
съобразени именно със събраните по делото доказателства. Въззиваемият от
своя страна е доказал факта на реалното предаване на сумите по договора с
горепосочените свидетелски показания, които са изцяло допустими съобразно
специалната разпоредба на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. В този смисъл наведените
възражения във въззивната жалба се явяват изцяло неоснователни и
недоказани, а решението на РС Стара Загора, обусловено от доказателствата
по делото, е правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде изцяло потвърдено. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите на съда
съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
въззивният съд счита, че на основание чл.78, ал.3 и чл.273 от ГПК и
въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените от
последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение за този
въззиваем пред въззивната инстанция общо в размер на 925 лв., определени в
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, както и съобразно
договора за правна защита и съдействие сключен с адв. Ж.З. от Адв. колегия –
Стара Загора /съответно на листи 22 и 23 от делото/, в който е определен и
размера на адвокатското възнаграждение по делото на тази страна 500 лева за
настоящата инстанция, както и внесения от въззиваемия депозит за особения
му представител адв. Г. пред въззивната инстанция в размер на 425 лева, или
общо сумата от 925 лева, които са подробно отразени в представения по
делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260786 от 08.12.2021г.,
постановено по гр.дело № 192/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
7
ОСЪЖДА Е.П.Й. с ЕГН ********** от гр. С.З., *** и друг адрес за
призоваване : с. П., общ. С.З. /чрез назначен особен представител адв. Д.Г. -
гр. С.З., ***/ да заплати на Г. М. Г. с ЕГН ********** от гр. *** /чрез адв.
Ж.З. от АК Ст.Загора, -съд.адрес: Гр. С.З., ***/, сумата от 925.00 лв.
/деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото
разноски, пред въззивната инстанция за възнаграждение на един адвокат и за
заплатеното възнаграждение за особения представител на жалбоподателя
Е.П.Й. с горепосочените данни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8