Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 01.11.2018 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА
МИРАЗЧИЙСКА
като
разгледа докладваното от младши съдия Миразчийскав. ч. гр. дело № 12881 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Инициирано е с частна жалба от 27.08.2018
г., подадена от „У.Н.С.” ЕООД, длъжник по изп. дело № 20188510401942 при ЧСИ М.П.,
против разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя „Р.И.”
ООД. Жалбоподателят счита, че определените от ЧСИ П.разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни. Твърди, че няма доказателство адвокатското
възнаграждение да е платено. Аргументира, че процесуалният представител на
взискателя е извършил единствено процесуалното действие образуване на изпълнителното
делобез да е извършил процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело.
В законоустановения срок е постъпило
становище по подадената жалба от взискателя „Р.И.” ООД, с който оспорва
частната жалба като неоснователна. Счита, че ЧСИ П.правилно е определил
размеръа на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира
разноски с допълнителна молба след срока за отговор.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият
въззивен състав намира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна
длъжник в законоустановения едноседмичен срок от съобщаването. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.
Неоснователно
е възражението на длъжника, че адвокатското възнаграждение, което се
претендира, не е заплатено. От договора за правна защита и съдействие се
установява, че длъжникът е заплатил адвокатско възнаграждение в брой в по-виско
размер. Договорът служи за разписка за извършеното плащане на разноските от
страна на взискателя.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за прекомерност на определения от ЧСИ П.размер. Извършените до
момента от пълномощника на взискателя действия са свързани с изготвянето на
молбата за образуване на изпълнително производство, в която е посочен способ за
изпълнение, както и молба, в която е посочена банкова сметка ***. Поради това в
случая следва да се приеме, че от страна на процесуалния представител са
извършени съответни действия по образуване на изпълнителното производство и по представителство
на взискателя в изпълнителното производство. Положеният от упълномощения
адвокат труд е минималният и длъжникът следва да плати възнаграждение в
минимални размери съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Определената от ЧСИ П.с резолюция от
14.08.2018 г. сума от 430 лв. е в минималните съгласно Наредбата размери,
поради което същата не се явява прекомерна и не следва да бъде намалена от
настоящия съдебен състав.
По изложените
съображения жалбата е несонователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК взискателят – ответник по жалбата има право на разноски в
настоящото производство. Искане за присъждането им е направенослед срока за
отговор с молба от 10.10.2018 г., когато вече е
било преклудирано. По изложените съображение не следва да се присъждат
разноски.
Воден от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 27.08.2018 г., подадена от „У.Н.С.” ЕООД,
длъжник по изп. дело № 20188510401942 при ЧСИ М.П., против разноските по
изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя „Р.И.” ООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.