№ 77
гр. Казанлък, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20215510201404 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е
наказателно постановление №НЯСС-243 от 09.11.2021г., издадено от
началник Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ гр.С., на основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и
чл.200,ал.1,т.39 от Закона за водите, е било наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на
чл.190а,ал.2, във връзка с чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се
свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява и се
представлява от процесуален представител, който пледира за отмяна на
наказателното постановление,поради недоказаност на адм.обвинение срещу
доверителя му. Сочи аргументи в подкрепа на жалбата.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2,пр.1 от ЗАНН и
1
срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. НП е връчено своевременно на представител на
жалбоподателя, а жалбата срещу него е подадена в предвидения в закона
преклузивен седмодневен срок(л.3 от преписката). Това прави разглеждането
й в съдебното производство процесуално допустимо, а разгледана по
същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящото производство е както материалната
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, така и
съответствието му с процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято
преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с
оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че „на 10.03.2021г. на основание чл.190,ал.4,т.2 от Закона
за водите е извършена проверка язовир Г.Д.- 82/ С.-82“, находящ се в
поземлен имот №15864.23.82 в землището на с.Г.Д., община К., Акт за
публична държавна собственост №9874/29.05.2020г., собственост на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, за което е
съставен констативен протокол №07-03-52/10.03.2021. В следствие на
проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към
нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, наличие на
гъста храстовидната и дървесна растителност по цялата дължина на
въздушния откос, която не позволява да се извърши подробен оглед и
своевременно установяване на неизправности по същия, т.е. че не е изпълнено
от собственика на язовир Г.Д.- 82/С.-82“ задължителното предписание,
дадено в констативен протокол №07-03-87/ 07.10.2020г. на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: Да се
премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос, със
срок на изпълнение 08.02.2021г.
В срока по чл.44,ал.1 Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) е постъпило писмено възражение изх. №УСЯ-694-3/
03.06.2021г. от В.Х.- представител по пълномощно № 13246/ 27.08.2020г.,
което разгледано по същество е неоснователно.“
АНО приел, че „с така описаното в акта деяние на 09.02.2021г., Държавно
2
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ на разпоредбата на
чл.190а,ал.2 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни
стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по
чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите.
Извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.“
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП, се установява по безспорен и
категоричен начин от акта за установяване на административно нарушение,
както и от гласните доказателства по делото- показанията на актосъставителя.
Съдебният състав кредитира изцяло показанията на последния, който дава
сведения, почиващи на формирани непосредствено лични възприятия, като
следва да се отбележи и факта, че липсват противоречия между тях и другите
доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото
деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на
индиции за предубеденост на свидетеля, не се намериха основания те да не
бъдат кредитирани като обективно верни.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Установяването на нарушения по ЗВ, издаването на НП и обжалването им се
осъществява по реда на ЗАНН. Следователно в административно-
наказателното производство следва да се установи: допуснато ли е
административно нарушение по ЗВ, извършено ли е от лицето, посочено като
нарушител, дали последното го е извършило виновно?
За да бъде едно деяние административно нарушение са необходими три
предпоставки, съгласно нормата на чл.6 от ЗАНН: същото да нарушава
установения ред на държавно управление, да е извършено виновно, да е
обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на което и да
било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение,
което би довело до отмяна на НП като неправилно.
От описанието на нарушението в обжалваното НП не става ясно как
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“-С. е
нарушило разпоредбата на чл.190а,ал.2 от Закона за водите.
На следващо място: съгласно разпоредбата на чл.190а,ал.1,т.3 от ЗВ:
3
„Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190,ал.4 имат право да
дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или
на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и
наредбата по чл.141,ал.2, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение №1 към
чл.13,т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната
басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.“
Внимателният прочит на текста на чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите
установява, че последния не съдържа правило за поведение към всички трети
лица- адресати на закона и следователно няма как да бъде нарушен от тях.
Цитираната законова разпоредба урежда правомощията на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190,ал.4 от ЗВ, относно
проверката и контрола на язовирни стени и/или на съоръженията към тях.
Изхождайки от факта, че изброените лица имат право, съгласно чл.190а,
ал.1,т.3 от ЗВ, да дават задължителни преписания, съдът намира, че като
нарушена е следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.138в, ал.4 от ЗВ,
която е специално създадена и урежда задължението на оператора на
язовирна стена да предприеме действия, съобразно неговата компетентност,
за изпълнение на предписанията, дадени по реда на чл.138а,ал.3,т.2 и
чл.190а,ал.1,т.3 от ЗВ.
Следователно от текста на НП е видно, че нарушената законова норма е
посочена грешно, като вместо чл.138в,ал.4 от ЗВ, възлагащ задължение и
съдържащ правило за поведение, е посочен чл.190а,ал.2 от ЗВ, който не
съдържа правило за поведение, а урежда правомощията на АНО.
Не на последно място: неизпълнението на дадени предписания по Закона за
водите е част от състава на разпоредбата на чл.200,ал.1,т.39 от Закона за
водите, в която законодателя е приел, че се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което: не изпълни предписание по
чл.138а,ал.3,т.2 и чл.190а,ал.1,т.3- от 1000 до 20 000 лв., но посочената правна
норма нито в АУАН, нито в НП, е посочена като нарушена от жалбоподателя.
4
Посочените по-горе процесуални нарушения са съществени, тъй като
винаги водят до ограничаване правото на защита на нарушителя. Същите не
могат да бъдат санирани от настоящата съдебна инстанция, поради което
атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63,ал.5 от ЗАНН, във
връзка с чл.37 от Закона за правна помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, АНО- ответник по жалбата следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя- Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ град С. юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80(осемдесет) лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №НЯСС-243 от 09.11.2021г.,
издадено от началник Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“, със седалище и адрес на управление: гр.С., у*****
представлявано от Ц.М.Б.- изпълнителен директор, е наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)
лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“,
със седалище и адрес на управление: град С.,ул.„*****, представлявано от
изпълнителния си директор Ц.М.Б., юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80(осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
5
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6