Определение по дело №909/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 420, ал. 3 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от “С. Х. Б.” , със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.”Св.Неделя” №5, с ЕИК – *********, представлявано от Д. Х. К. чрез процесуален представител мл. А. Б. Х. против Определение № 268/04.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1609/2011г. по описа на РС – гр. С., с което съдът е постановил спиране на принудителното изпълнение по издадена заповед за изпълнение № 3112 от 29.11.2011г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1609/2011г. по описа на РС-С., въз основа на които е образувано изп.д.№ 99/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ш. Д. с Р. 7. на КЧСИ и с Р. на Д. Окръжен съд-Благоевград.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно определение. Жалбоподателят смята, че длъжникът е пропуснал преклузивния срок за подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК, тъй като преди личното връчване на поканата за доброволно изпълнение от Ч. по образуваното изпълнително дело на длъжника, същата е била съобщена по реда на чл. 47 ал.1 ГПК, и срокът за възражение следвало да се брои от този по-ранен момент. В тази връзка навежда твърдение, че първоинстанционният съд неправилно е постановил на 04.02.2013 г. разпореждане, с което на осн. чл. 415 ГПК е СПРЯЛ принудителното изпълнение по издадена заповед за изпълнение № 3112 от 29.11.2011г. и изпълнителен лист по гр.д.№ 1609/2011г. по описа на РС - С., въз основа на които е образувано изп.д.№ 99/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ш. Д. с Р. 7. на КЧСИ и с Р. на Д. Окръжен съд-Благоевград.

Отправя искане за отмяна на атакуваното определение, обезсилване на разпореждането от 04.02.2013 г., като желае въззивният съд да разпореди продължаване на изпълнителните действия.На основание чл. 277, изр. второ ГПК, жалбоподателят е поискал да бъде спряно изпълнението по обжалваното от него определение и производството по разпореждането на първостепенния съд от 04.02.2013г. до решаването на частната жалба, тъй като за взискателя – кредитор текли сроковете по предявяване на иск по реда на чл.422 вр. чл. 415 от ГПК и пропускането на този срок щял да прегради по – нататъшното развитие на делото и щели да бъдат нарушени правата му. Направено е доказателствено искане – да бъде изискано цялото изпълнително дело № 99/2012г. по описа на Ч. Ш. Д., с рег. № 7., с оглед установяването на твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства.

В срока за отговор по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор от длъжника по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадената заповед по реда на чл. 417 ГПК - Д. С. П. от Г..

Благоевградският окръжен съд, след като прецени становището на частния жалбоподател, събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство по гр.д.№ 1609/2011г. по описа на РС - С. е било образувано по подадено заявление от "С. Х. Б."- гр.С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Д. С. П. от Г.. С разпореждане от 29.11.2011г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу Д. С. П. от Г. в полза на "С. Х. Б."- гр.С.. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 99/2012 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ш. Д. с Р. 7. на КЧСИ и с Р. на Д. Окръжен съд-Благоевград. Частният съдебен изпълнител е връчил заповедта за изпълнение на длъжника на 23.01.2013 г. лично на длъжника. На 01.02.2013г. е подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, като представил пред първоинстанционния съд доказателства, че Частният съдебен изпълнител е връчил заповедта за изпълнение лично на длъжника на 23.01.2013 г..

Първоинстанционният съд приел, че искането за спиране на изпълнението изхожда от длъжника и е депозирано на 01.02.2012г.- в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение / доколкото заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 23.01.2013г./, като е подадено и възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Изложил правни съображения, че : Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК, подаденото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК спира принудителното изпълнение без да е нужно представяне на обезпечение и спирането му настъпва по силата на закона. В настоящия случай заповедта за незабавно изпълнение е издадена на основание представен от заявителя запис на заповед, т.е. на основание представен документ по чл.417, т.9 от ГПК, поради което първостепенният съд уважил подадената молба, като заедно с това, с разпореждане от същата дата – 04.02.2013 г. приел възражението като подадено в срок въз основа на представените от длъжника по изпълнението доказателства.

Частният жалбоподател представя писмени доказателства по опис, в копие, заверено от страната, твърдейки че се намират по образуваното изпълнително дело и изхождат от частния съдебен изпълнител.

Съдът намира, че не следва да се изисква от Ч. и прилага образуваното изп. дело, доколкото с частната жалба следва да се представят всички относими за жалбоподателя писмени доказателства, което той е и сторил. Същият е страна по изпълнителното дело като взискател и може да се снабдява с приложените документи по него, като не е необходима санкцията на съда за това.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от правоспособен субект и при наличие на интерес, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, поради което е и процесуално допустима. Подлежи на обжалване с частна жалба пред въззивния съд актът, с който първоинстанционният съд констатира в заповедното производство, че е настъпило спиране ex lege на заповед, издадена въз основа на акт по чл. 419, т. 9 ГПК. / в тази връзка и определение № 874 от 5.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 666/2012 г., II т. о., ТК /.

Съдът намери, че не е необходимо със свое определение по-рано да спре производството, респ. изпълнението на обжалваното определение, доколкото липсват причини по смисъла на чл. 277, ал. 1, предл. второ ГПК, като в тази връзка искането с частната жалба е неоснователно.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения :

Окръжният съд изцяло споделя мотивите на Районния съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК.

Специалните основания за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: първо, основания за спиране по силата на закона (ex lege), и второ, основания за спиране по разпореждане на съда. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на менителничен ефект (чл. 417, т. 9 ГПК) и учредяването на обезпечение пред съд по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД (без да съществува никакъв срок) спират изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед или менителница, достатъчно е да бъде подадено възражение като предпоставка за спиране на незабавното изпълнение, без да е нужно да са налице другите предпоставки на чл. 420 ГПК. Спирането на изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, респективно и на образуваното пред Ч. изпълнително производство, настъпва с факта на подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Независимо че спирането е настъпило по силата на закона с подаване на възражение в срок, длъжникът не може да удостовери това пред съдебния изпълнител без акт на съда.

Доколкото процесната заповед за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, по аргумент от чл. 420, ал. 1 ГПК, подаването на възражението в срок има за последица спиране на изпълнението й, без да е необходимо наличие на предпоставките по чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК. В тази хипотеза, районният съд дължи произнасяне по подадената молба (отделно от възражението) от длъжника, с оглед настъпилото по силата на закона спиране на принудителното изпълнение, като преценката му се изчерпва единствено с констатацията относно депозирането на възражението в предвидения от закона срок.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че възражението на длъжника е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК (ПДИ, ведно с копие от заповедта за изпълнение са връчени по надлежен ред на 23.01.2013 г., а на 01.02.2013 г. е депозирано и възражението ), с оглед на което законосъобразно и правилно районният съд се е произнесъл по молбата на длъжника с обжалваното определение, констатирайки изрично настъпилото вече въз основа на подаденото в срок възражение спиране на принудителното изпълнение на заповедта.

Съдът не споделя твърдяното от частния жалбоподател, че е извършено по-ранно връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ал.1 ГПК, чрез залепване на уведомление. На поканата за доброволно изпълнение от 10.10.2013 г. е направено отбелязване от отговорното длъжностно лице, че на 11.10.2012 г. адресатът е в къщи и бащата отказва да приеме призовката, като не е посочил имена и адрес на това лице, посочено, че е баща на длъжника, с оглед преценка за спазване разп. на чл. 44 ал.1 във вр. с чл. 46 ал.2 ГПК. Към поканата липсва и върнатия отрязък от съобщението за връчване на заповедта за изпълнение, съгласно разп. на чл. 418 ал.5 ГПК. Едва при констатирана редовност на едно такова връчване при отказ или констатация, че длъжникът не може да бъде намерен на посочения на него адрес / което предполага и отбелязване кога и колко пъти е потърсен от отговорното длъжностно лице/ - тогава следва и да се разпореди процедурата по чл. 47 ал.1 ГПК – връчване чрез залепване на уведомление. Макар и да е предприето връчване по този ред, липсват данни и доказателства за осъществената докрай процедура, разписана в разп. на чл. 47 ГПК, поради което и съдът приема, че едва с връчването на заповедта за изпълнение на 23.01.2013 г. лично на длъжника, започва и да тече фаталният срок по чл. 414 ал.2 ГПК, който длъжникът е спазил, подавайки на 01.02.2013 г. възражение и молба за спиране на изпълнението.

По изложените съображения, съдът заключава, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като молбата за обезсилване на разпореждането на съда, постановено на 04.02.2013 г. следва да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение частната жалба на “С. Х. Б.” , със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.”Св.Неделя” №5, с ЕИК – *********, представлявано от Димитри Христос Константопулос, подадена чрез процесуален представител мл. А. Б. Х. и ПОТВЪРЖДАВА Определение № 268/04.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1609/2011г. по описа на РС – гр. С., с което съдът е ОБЯВИЛ ЗА СПРЯНО принудителното изпълнение по издадена заповед за изпълнение № 3112 от 29.11.2011г. и изпълнителен лист по гр.д.№ 1609/2011г. по описа на РС-С., въз основа на които е образувано изп.д.№ 99/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ш. Д. с Р. 7. на КЧСИ и с Р. на Д. Окръжен съд-Благоевград, въз основа на свое разпореждане от 04.02.2013 г., с което е приел постъпилото възражение от Д. С. П. от Г. и е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: