№ 239
гр. Пловдив, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20225300900184 по описа за 2022 година
Искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“ АД, с ЕИК ********* твърди, че
ответницата В. И. С., адрес: ****, е сключила с Алфа Банка А.Е чрез клона си
АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ, договор за кредит Продукт Нов Алфа
кредит за покупка, строителство и ремонт № 13/22.10.2007г., с разрешен
размер от 74 000 евро (седемдесет и четири хиляди евро) и срок за погасяване
от 252 месеца. Кредитът бил усвоен изцяло на 09.06.2008 г. Твърди също, че
ответницата преустановила плащането на дължимите месечни вноски за
договорни лихви и главница на 09.01.2016 г., от който момент изпаднала в
забава за договорни лихви и главница. Твърди, че с договор за прехвърляне на
търговско предприятие, вписан в ТР на 09.03.2016г. по партидата на двете
дружества, Юробанк България АД е придобила цялото търговско
предприятие на Алфа Банка АД, респ. правата на кредитор по процесния
договор за банков кредит.
Ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 1509 от 2017г, по описа на Районен съд
Асеновград, по повод подадено от него заявление по чл. 417 ГПК, против
ответницата били издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение за
вземанията на Банката. Тъй като заповедта за изпълнение на парично
задължение била връчена на В. С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, били дадени
указания на „Юробанк България" АД да предяви иск за вземането си. С
искова молба от 06.11.2018 г. от банката бил предявен иск за вземането й по
цитирания Договор за банков кредит, като било образувано търговско дело №
865 от 2018г., XVII състав Окръжен съд Пловдив. С Решение № 1 от
06.01.2020 г. съдът признал за установено вземането на „Юробанк България"
АД срещу В. С. по цитирания договор за банков кредит за сумите: 12 685.68
1
евро, представляващи сбора от падежиралите вноски по кредита за главница и
за периода от 09.01.2016г. /датата на изпадане в забава/ до 12.12.2019г.
/датата на даване ход на устните състезания по същото дело, и 5 553,16 евро,
представляващи претендирана договорна лихва по кредита за периода от
09.01.2016г. /датата на изпадане в забава/ до 12.12.2019г. /датата на даване
ход на устните състезания по делото/, която сума е частична и представлява
част от общия размер на дължимата договорна лихва за посочения период,
която била в общ размер на 14 249,01 евро.
За разликата между признатото вземане до пълния размер на
претенцията исковете на „Юробанк България" АД били отхвърлени като е
прието от съда, че предсрочна изискуемост не е надлежно обявена на
кредитополучателя и не е произвела действие.
Решението на Окръжен съд Пловдив било потвърдено от Апелативен
съд Пловдив по търговско дело № 322 от 2020г. с Решение № 260051 от
28.10.2020г.
На основание изложеното, ищецът заявява, че с предявяване на исковата
молба упражнява правото да бъдат обявени вземанията по Договора за
кредит, за изцяло и предсрочно изискуеми, като претендира ответницата да
бъде осъдена да ги заплати в пълен размер, както следва:
- 44 961.37 евро - дължима и неплатена главница;
- 14 1451.12 евро - възнаградителна лихва, дължима и начислена за
периода от 09.06.2017 - 21.03.2022 г.;
- 3 184.30 евро - мораторна лихва, дължима за периода 09.06.2017 г. -
21.03.2022г.;
- 49.73 евро - дължими имуществени застраховки, начислени на
дата 27.07.2017г., и дължими към датата на изготвяне на Справката по чл.366
ГПК;
- 644.35 лева - нотариални такси, дължими за периода от 29.05.2017г. до
21.03.2022 г. /датата на изготвяне на Справката по чл.366 ГПК/, начислени за:
1. 18 лева за нотариално удостоверяване на подписите върху нотариална
покана - начислени на 29.05.2017г., 2. 36 лева за нотариални такси за
връчване на нотариална покана до В. С. - начислени на 13.07.2017г., 3. 590,35
лева разноски за подновяване на договорна ипотека - нечислени на 02.11.2017
г.
Ответницата В. И. С., адрес: ****, чрез назначения й особен
представител адв.Н. Н. от АК - ****, със съдебен адрес за призоваване: ****,
оспорва исковете по основание и размер. Счита, че Общите условия към
процесния договор за кредит са неприложими, тъй като не са подписани от
кредитополучателя. На това основание, счита и че не са налице условия за
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Възразява също, че
прехвърлянето на вземането не е съобщено на длъжника, поради което не
поражда права против него. Оспорва иска за възнаградителната лихва по
договора за периода от 09.06.2017 г до 21.03.2022 г, в размер на 14 145.12
2
евро като неоснователен. Поддържа, че се касае за периодично плащане,
поради което и на основание чл. 111, б.”в” от ЗЗД счита претендираното от
ищеца задължение за погасено по давност за периода 09.06.2017 г. -
21.03.2019 г. Оспорва като неоснователен и иска за мораторна лихва за
периода от 09.06.2017 г до 21.03.2022 г в размер на 3184.30 евро.
Оспорва и иска за присъждане на наказателна лихва, тъй като по
отношение на нея договорът препраща към Общите условия, които счита за
неприложими като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1, т.9 от ЗЗП,
респ. нищожни. При условията на евентуалност счита, че се касае за
периодични плащания - лихва, поради което, на основание чл. 111, б.”в” от
ЗЗД, с изтичането на 3-годишна давност, претендиралото от ищеца
задължение смята за погасено за периода от 09.06.2017г. до 21.03.2019 г.
Претендираните такси за имуществена застраховка в размер на 49,73
евро, начислени към дата 27.07.2022 г., както и нотариални и други такси за
периода от 29.05.2017 г. до 21.03.2022 г. в размер на 644.35 лева, счита за
недължими предвид основанието на което се претендират - Общите условия
към договора.
На основание изложеното, моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото е приет като доказателство договор за кредит Продукт Нов
Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 13/22.10.2007 г., сключен
от АЛФА БАНКА А.Е. - РГърция, чрез клона си в България „АЛФА БАНКА -
КЛОН БЪЛГАРИЯ“ – София, от една страна, като кредитор, и В. И. С., адрес:
****, от друга страна, като кредитополучател, по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 74 000 евро за покупка
на магазин за промишлени стоки и довършителни дейности, като съгласно
чл.3 от договора, от посочената сума 65 000 евро са за покупка на магазин, а
9000 – за довършителни дейности. Договорът е сключен със срок от 252
месеца с гратисен период от 6 месеца, съгласно чл.6.1., през който период се
дължат само лихвите, говорени по договора.
Съгласно чл.9, неразделна част от договора, са Общите условия на
Алфа Банка Клон България за предоставяне на такъв кредит.
Приети са като доказателство по делото и цитираните Общи условия
/л.16 и следващи от делото/, които не са подписани от кредитополучателя,
както и погасителен план от 17.07.2009 г. /л.30 и сл./ - неподписан от
кредитополучателя; погасителен план от 08.11.2008 г. /л.35 и сл./ -
неподписан от кредитополучателя; погасителен план от 24.04.2013 г. /л.41 и
сл./ - неподписан от кредитополучателя.
Не се спори между страните също, че по търговско дело № 865 от
2018г., XVII състав Окръжен съд Пловдив, с Решение № 1 от 06.01.2020 г.
съдът е признал за установено вземането на „Юробанк България" АД срещу
В. С. по цитирания договор за банков кредит за сумите: 12 685.68 евро,
3
представляващи сбора от падежиралите вноски по кредита за главница, за
периода от 09.01.2016г. /датата на изпадане в забава/ до 12.12.2019г. /датата
на даване ход на устните състезания по същото дело/, и 5 553,16 евро,
представляващи претендирана договорна лихва по кредита за периода от
09.01.2016г. /датата на изпадане в забава/ до 12.12.2019г. /датата на даване
ход на устните състезания по делото/, която сума е частична и представлява
част от общия размер на дължимата договорна лихва за посочения период,
която била в общ размер на 14 249,01 евро.
За разликата между признатото вземане до пълния размер на
претенцията исковете на „Юробанк България" АД били отхвърлени като е
прието от съда, че предсрочна изискуемост не е надлежно обявена на
кредитополучателя и не е произвела действие.
Решението на Окръжен съд Пловдив било потвърдено от Апелативен
съд Пловдив по търговско дело № 322 от 2020г. с Решение № 260051 от
28.10.2020 г.
Не се спори между страните и че ответницата е изпаднала в забава по
отношение задълженията си по договора, считано от 09.01.2016 г.
По делото е приет като доказателство и договор за прехвърляне на
търговско предприятие, сключен от АЛФА БАНК А.Е. и ищеца на 29.02.2016
г., по силата на който Юробанк България е придобила собствеността върху
търговското предприятие на продавача в България, съставляващо дейността
на Български клон.
При тази безспорна между страните фактическа обстановка, съдът
намира, че се налагат следните правни изводи:
С иска, предмет на разглеждане, ищецът желае, съдът след като
установи съществуване на вземания по сключен с ответницата договор за
кредит, който поради неизпълнение на поетите от длъжника задължения
обявява за предсрочно изискуем със завеждане на исковата молба, да я осъди
да ги заплати.
Основателността на иска е обусловена от съществуването на
правопораждащите вземането факти - договор за кредит, неизпълнение на
задълженията по същия от страна на кредитополучателя и настъпване на
предсрочна изискуемост.
От приетия по делото като доказателство договор за кредит Продукт
Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 13/22.10.2007 г.,
сключен от АЛФА БАНКА А.Е. - РГърция, чрез клона си в България „АЛФА
БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“ – София, от една страна, като кредитор, и В. И.
С., адрес: ****, от друга страна, като кредитополучател, се установява, че
между посочените страни е възникнала облигационна връзка.
Правоприемството на ищеца с кредитора по договора - АЛФА БАНКА
А.Е. - РГърция, чрез клона си в България „АЛФА БАНКА - КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ – София, вече е установено между страните с цитираното влязло
в сила съдебно решение, поради което съдът намира възражението на
4
особения представител в тази насока, за неоснователно.
Съществуването на договор за кредит не предполага единствено
установяване наличието на две съвпадащи насрещни волеизявления, дадени в
предвидената за това форма, но и преценка дали същият е годен да породи
права и задължения между страните, т. е. действие между тях. Това, заедно с
факта, че при нищожност договорът въобще не поражда действие, налага
съдът да разгледа направените от ответника възражения в тази насока, както
и да извърши самостоятелна служебна преценка за наличие на основания да
се направи извод за пълната или частичната му нищожност.
Необходимост от извършване на такава следва и от факта, че
кредитополучателят е потребител по смисъла на ЗЗП. Това, съгласно чл. 7, ал.
3 от ГПК, изисква служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи
в процесния договор. Част от защитните възражения на процесуалния
представител на ответника са свързани с твърдения за наличието на такива.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. От
страна на законодателя е направено и примерно изброяване на уговорки
даващи основание да се достигне до извод за неравноправност.
Съгласно чл. 145, ал. 1 на ЗЗП, неравноправната клауза в договор
сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
В ал. 2 са посочени уговорките, за които не се прави преценка за
неравноправност, свързани с определяне на основния предмет на договора.
Изрично е посочено, че преценка за неравноправност не се прави ако тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми, т. е. при липса на такава съдът е
длъжен да извърши преценка и на тази част от уговорките в сделката.
При даване отговор на въпроса дали в процесния договор има
неравноправни клаузи или не, следва да се изхожда и от факта, че предмет на
същия е доставка на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП,
т. е. при преценката по споменатия въпрос следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП. Съгласно същата, са неприложими
определени разпоредби на чл. 143 от ЗЗП по отношение на договори с
предмет доставка на финансови услуги. Анализът им води до заключение, че
не може да се говори за автоматична приложимост на същите при всеки един
договор за финансова услуга. Реално това ще е възможно само, когато
съдържанието на съответната клауза дава основание да се достигне до извод,
че причината за материализираната с нея уговорка, е съобразена с посоченото
в текстовете на чл. 144 от ЗЗП. Липсата на възможност да се извърши
преценка, че предвижданията за изменение в условията на сделката са
следствие на тези хипотези, е основание за заключение, че чл. 144 от ЗЗП е
5
неприложим. Изискването за яснота и разбираемост на договорите е
залегнало в чл. 147 от ЗЗП, а при липса на такава е прието, че те следва да се
тълкуват в полза на потребителя.
Неравноправните клаузи, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, са нищожни
освен ако са уговорени индивидуално. С разпоредбата на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП
е предвидено, че тежестта за доказване на това, че дадена уговорка е
индивидуална, е в патримониума на търговеца или доставчика твърдящ това
обстоятелство, т. е. изключване на извод за нищожност поради
неравноправност на дадена клауза по договор с потребител е възможно само
при възражение от страна на търговеца, че същата е индивидуално уговорена
и ангажиране на доказателства в тази насока.
В случая ищецът не е изложил доводи в тази насока и не е ангажирал
доказателства за наличие на индивидуално договаряне.
С оглед извършваната проверка за нищожност на процесния договор,
следва да се посочи, че съгласно чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е, че
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за
банков кредит се сключва в писмена форма.
От описаното по-горе съдържане на процесния договор е безспорно, че
същият съдържа всички елементи на договора за банков кредит посочени чл.
430 от ТЗ, сключен е от надлежна страна като кредитодател, в предвидената
от закона форма, т. е. не може да се говори за пълна нищожност на същия.
Не може да се говори и за недействителност на договора поради
липсата на общи условия.
Съгласно чл. 147а, ал. 1 от ЗЗП при сключване на договор при общи
условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му
били предоставени и той се е съгласил с тях. Както се посочи по-горе,
съгласно чл.9 от договора, неразделна част от него са Общите условия на
ищеца за отпускане на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит. В него
обаче не е материализирано изявление на ответника, че е запознат с тяхното
съдържание и ги приема. Преценката са или не са приложими в случая
същите следва да се извърши и на база останалите алинеи на този чл. 147 а. В
тях се предвижда, че съгласието на потребителя с общите условия се
удостоверява с негов подпис. Предвижда се, че търговецът или упълномощен
негов представител е длъжен да предаде подписан от него екземпляр от
общите условия на потребителя, както и че тежестта да докаже изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване
на договора е на търговеца. В ал. 5 съответно е посочено, че включена в
индивидуалните договори клауза за съгласие с общите условия на договора и
деклариране на получаването им от потребителя, не е доказателство за
действителното приемане на Общите условия и получаване на екземпляр от
потребителя.
6
В случая от данните по делото въобще не може да се направи извод, че
са спазени споменатите изисквания още повече, че в самия чл. 9 липсва и
декларативно изявление за получаване на екземпляр от същите.
Това води до извод, че в отношенията между страните тези Общи
условия са неприложими. Това обаче не е основание за формиране на извод за
недействителност на процесния договор по причина, че в него се съдържат
всички съществени елементи от договора за банков кредит по смисъла на чл.
430 от ТЗ.
Изложеното налага да се извърши преценка дали отделни клаузи от
договора са нищожни поради неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора, за усвоената сума по
договора, кредитополучателят дължи фиксирана лихва в размер на 6.2% за
първите 15 години, за останалата част от срока – по договаряне с Банката,
което се извършва по следния начин: „В срок от един месец преди изтичане
на петнадесетата година от действието на договора, Кредитополучателят се
задължава да се яви в Банката и да подпише Анекс за приложимия лихвен
процент по кредита, определен от Банката, Ако кредитополучателят не
приеме определения от Банката лихвен процент или не се яви в Банката и не
подпише Анекс, същият се задължава да издължи остатъчния размер на
кредита в срок до един месец след изтичане на петнадесетата година от срока
на договора“.
От така описаното съдържание на цитираната клауза /чл.4, изр.2-ро/ е
безспорно, че в нея е постигната уговорка за едностранна промяна на лихвата
след петнадесетата година от договора без наличие на яснота за начина на
извършването й. Лихвите и комисионните пък при договори като процесния
съставляват цена на предоставяната от финансовата институция услуга. Нещо
повече. Несъгласието с едностранното определяне на лихвен процент от
банката е обвързано в прав текст с настъпване на изискуемост на цялото
задължение по кредита. Така на ответната страна не е дадено каквото и да е
право да прекрати договора при значително увеличение, като дори не са
посочени основанията и причините даващи основание за промяната. Това от
своя страна е пречка да се направи извод, че са налице основанията
предвидени в чл. 144 от ЗЗП за неприложимост на текстовете за
неравноправни клаузи.
На тази база се налага извод, че посочената разпоредба – чл.4.1., изр.2-
ро и сл., която дава възможност за едностранна промяна на договора по
въпроси касаещи размера на дължимата лихва, е неравноправна и като такива
се явява нищожна.
Това от своя страна води до извод, че при липса на други договорки,
размера на дължимата лихва за процесия договор за кредит е тази определена
по механизма посочен в чл. 4, изр. 1 – фиксирана лихва от 6.2 %.
В чл.4.1, изр. Трето е посочено: „Наказателна лихва за просрочие и при
предсрочна изискуемост – съгласно Общите условия“. Въпреки непрецизно
формулирания текст, може да се направи извод, че страните са имали воля да
7
договорят наказателна лихва при настъпила предсрочна изискуемост или при
просрочие. Както се посочи по-горе, процесните Общи условия в настоящия
случай са неприложими, поради което се налага извод, че не е налице валидна
уговорка за размера на наказателната лихва и такава по договора не се дължи.
На основание изложеното следва извод, че правата и задълженията на
страните, респ. размера на дължимите вноски за главница, лихви и т. н. по
процесиня договор следва да се определят след игнориране на клаузите от
същия, за които се изрази мнение за нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Основателността на исковата претенция е обусловена и от даване
отговор на въпроса за това е или не е налице неизпълнение и наличието на
предсрочна изискуемост.
Настъпването на такава предполага изменение в постигнатото
съвпадение на две насрещни волеизявления за получаване на кредит и
погасяване на същия на вноски за определен период.
Следователно, правото да се измени договора, като се направи същия
предсрочно изискуем, е потестативно по характер и съществува в
патримониума на кредитора по съответния договор. То се упражнява чрез
направа на едностранно волеизявление на носителя му до другата страна.
Фактът, че същото е свързано с изменение на един договор и породеното от
него правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна изисква и
получаване на волеизявлението от насрещната страна, т. е. тя не може да
стана факт автоматично при настъпване на опредени събития. Правоимащата
страна следва да извърши действия по упражняване на потестативното право -
да направи самото волеизявление в тази насока и такива по връчване на
същото на насрещната страна.
Както се посочи по-горе, не се спори между страните, че ответницата е
изпаднала в забава по отношение задълженията си по договора, считано от
09.01.2016 г. С исковата молба е направено изявление на банката, че обявява
кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
В хипотезата на предявен осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. /В т.см. е Решение №
198/18.01.19г. по т.д. №193/18г. на ВКС/. Ето защо, съдът намира, че така
направеното волеизявление е редовно по своя характер и е породило
посочените последици.
Както се посочи, общият размер на усвоената от ответницата главница е
в размер на 74 000 евро. По делото е допусната и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от в.л. С. с основно и допълнително
заключение по същата, която не бе оспорена от страните и като комепетентно
8
изготвена, съдът кредитира изцяло. Съгласно същата, размера на дължимата,
неизплатена главница по договора, след приспадане на признатата с решение
№ 1/06.01.2020 г., постановено по т.д. № 865/2018 г. на ПОС сума от 12685.68
евро, е в размер на 42 632.44 евро за която сума така предявения иск следва да
бъде уважен като се отхвърли в останалата му част до пълния предявен
размер от 44961.37 евро.
Ищецът претендира заплащане на сумата 14 451.12 евро –
възнаградителна лихва, дължима за периода 09.06.2017 – 21.03.2022 г.
Преди да се направи краен извод за основателност на исковите
претенции за лихви следва да се вземе отношение по направеното възражение
за погасяване на същите по давност. Както се посочи, ответницата, чрез
назначения й особен представител, оспорва иска за възнаградителната лихва
по договора за периода от 09.06.2017 г до 21.03.2022 г. /исковата молба, по
която е образувано настоящото дело, е подадена на 22.03.2022 г./, в размер на
14 145.12 евро като неоснователен. Поддържа, че се касае за периодично
плащане, поради което и на основание чл. 111, б.”в” от ЗЗД счита
претендираното от ищеца задължение за погасено по давност за периода
09.06.2017 г. - 21.03.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се
погасяват с изтичане на тригодишна давност, поради което, съдът намира
направените възражения за основателни за лихви с падеж до 21.03.2019 г.
Така, съгласно заключението на вещото лице общия размер на начислената
договорна лихва е в размер на 49196.32 евро. Или дължимата сума е 16
4040.67 евро. С посоченото съдебно решение са присъдени 5553.16 евро или
дължимия остатък е 10 851.51 евро. Погасени по давност, по изложените по-
горе мотиви, са лихви в размер на 5634.47 лв., поради което този иск следва
да се уважи за сумата 5217.04 евро като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 14 145.12 евро.
Ищецът претендира присъждане на наказателна /мораторна/ лихва,
която според него се дължи на основание Общите условия на Банката.
Предвид изложените мотиви за тяхната неприложимост към процесния
договор, искът за присъждане на сумата 3184.30 евро следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен.
Дружеството претендира присъждане на 49.73 лв. – за дължими
имуществени застраховки, начислени на 27.07.2017 г., както и сумата 644.35
лв. – нотариални такси, начислени за нотариално удостоверяване на подписи
върху нотариална покана, такса за връчване, както и такса за подновяване на
договорна ипотека.
Съдът намира иска за заплащане на имуществени застраховки за
неоснователен поради липса на каквито и да е доказателства за плащането им,
а в настоящото производство включването им в счетоводните записвания на
банката само по себе си не е доказателство за плащане.
Искът за заплащане на нотариални такси, заплатени от банката, също е
неоснователен, тъй като в самия договор задължение за поемане на разходите
9
на банката в тази насока липсват.
Ищецът претендира присъждане на разноски с молба /списък по чл.80
от ГПК/ от 22.02.2023 г. в размер на 4419.13 лв.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК това искане е основателно съобразно
уважената част от исковете, за сума в размер на 3340.86 лв.
Съдът констатира също, че за допълнителното заключение по ССЕ е
определил депозит от общо 480 лв. – 200 лв., платими от бюджета на съда и
280 лв. – платими от ищеца. Въпреки постановеното от него определение,
ищецът не е довнесъл в дадения му срок сумата 280 лв. лв. за допълнителна
ССЕ. Останалата част /в размер на 200 лв/ е изплатена на вещото лице за
сметка на бюджета на съда. Ето защо, ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПОС пълния размер от 480 лв. като се постанови 280 лв.,
допълнително дължими за изготвената експертиза, да се изплатят на в.л. С. за
сметка на съда.
С оглед на изложените мотиви, съдът на основание чл. 79 от ЗЗД във вр.
с чл. 430 ТЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. С., адрес: ****, представлявана от назначения й особен
представител адв.Н. Н. от АК - ****, със съдебен адрес за призоваване: ****,
да заплати на „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, съдебен адрес: ****
– адв. Г. С., следните суми, дължими по договор за кредит Продукт Нов Алфа
кредит за покупка, строителство и ремонт № 13/22.10.2007 г., с разрешен
размер от 74 000 евро, сключен между Алфа Банка А.Е чрез клона си АЛФА
БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ, в качеството на кредитор и В. И. С., в
качеството й на кредитополучател, както следва:
Сумата 42 632.44 евро – неплатена главница, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска в останалата му част до пълния предявен размер от
44 961.37 евро;
Сумата 5217.04 евро – възнаградителна лихва, дължима и начислена за
периода 21.03.2019 г. – 21.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за периода 09.06.2017 – 20.03.2019 г., както и до
пълния предявен размер от 14 451.12 евро.
3340.86 лв. – деловодни разноски съобразно уважената част от исковете,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждане на
исковата молба на 22.03.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Юробанк България“ АД, с
ЕИК *********, съдебен адрес: **** – адв. Г. С., против В. И. С., адрес: ****,
представлявана от назначения й особен представител адв.Н. Н. от АК - ****,
със съдебен адрес за призоваване: ****, за заплащане на сумите: 3 184.30 евро
- мораторна лихва, дължима за периода 09.06.2017 г. - 21.03.2022г.; 49.73
евро - дължими имуществени застраховки; 644.35 лева - нотариални такси,
дължими за периода от 29.05.2017г. до 21.03.2022 г., от които начислени: 18
10
лева за нотариално удостоверяване на подписите върху нотариална покана, 36
лева за нотариални такси за връчване на нотариална покана; 590,35 лева
разноски за подновяване на договорна ипотека.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, съдебен адрес:
град София, район Оборище, ул. Св.Св.Кирил и Методий 84, ет.4 – адв. Г. С.,
да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт, чрез Окръжен съд
Пловдив, сумата 480 лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза,
заплатени за сметка на съда.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11