Р Е
Ш Е Н
И Е
14.11.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Номер 250 2 0 2 2 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд
на деветнадесети
октомври
2 0 2 2 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Лидия
Стоилова и с участието на
Прокурора:
Марияна Сиракова
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
Н.А.Х.Д.
№ 259 по описа на КнАдмС за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Главна
дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" към ДАМТН, чрез Зам.
главния директор и процесуален представител В.В., обжалва Решение №172/19.07.2022
на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 191/2022 г. по описа на същия
съд, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № НП-21/09.02.2022 г.,
издадено от Заместник - председателя на ДАМТН. Релевира касационното основание
по чл. 348 ал. 1 т. 1 - неправилност и необоснованост на съдебното решение.
Твърди се, че щом едно лице се ангажира с поддръжката на дадено съоръжение с
повишена опасност, то дължи грижа много по-висока от грижата на добрия търговец
и такова лице не може да се освободи от отговорност за неизпълнение на
задълженията си по Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ или
наредбите по прилагането му с аргумент, че не е знаело за наличието на
неизправност. Сочи се, че ако има в случая незнание, то се дължи на немърливо
изпълнение на дейността от регистрираното по чл. 36 от ЗТИП лице. Моли да се
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да се
потвърди НП № НП-21/09.02.2022 г., издадено от заместник председателя на ДАМТН.
В
съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. Съдът констатира,
че с вх. № 3832/30.09.2022 г. е постъпила молба от Зам. гл. директор на
агенцията, в която не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие,
поддържа касационната жалба и моли решението да бъде отменено. В случай, че се
претендират разноски, прави възражение за прекомерност.
Ответникът
по касационната жалба е редовно призован, представлява се по делото от
управителя Н. С., който моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено,
като счита, че не е извършено твърдяното нарушение.
Представителят
на КнОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че решението на
районния съд е правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП № НП-21/09.02.2022
г. на Зам. председателя на ДАМТН, с което на „Ф.В.“ ООД, ЕИК *********със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н. Костадинов С.,
за нарушение на чл. 7а т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /НБЕТНА/ във
вр. с чл. 10 ал.1 т. 17 от същата наредба е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че е извършена проверка на място на 29.09.2022 г. от контролните органи на ДАМТН, на пътнически
електрически асансьор с рег. № 822АС518 - съоръжение с повишена опасност по
смисъла на чл. 32 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/,
находящ се на адрес : гр. Кюстендил, ж.к. „Запад“, бл. 3А, вх. Д.
В
хода на проверката е установено, че асансьорът се поддържа от „Ф.В.“ ООД, ЕИК
*********, видно от съставения протокол от 29.09.2022 г. и договор за
абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори № 20/20.01.2020 между
имащите права на ползване и владеене върху асансьора, монтиран в сградата на
адрес: гр. Кюстендил, ж.к. „Запад“, бл.
3А, вх. Д и „Ф.В.“ ООД. След направено функционално изпитване на устройството
за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което
извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл. 9 ал.1 т. 5 от НБЕТНА е установено,
че асансьорът е в експлоатация с нефункциониращо устройство за двустранна
разговорна връзка. Извършената проверка е обективирана в протокол от 29.09.2022
г., като в т. 4 на същия – наличие на функционираща двустранна разговорна
връзка в кабината на асансьора е отбелязано „НЕ“. АУАН № АУАН-436 е съставен на
15.12.2021 г. на основание чл. 40 ал.1 от ЗАНН. В него е вписано възражение,
като писмено такова е постъпило и при АНО в законоустановения срок. На
09.02.2022 г. Зам. председателя на ДАМТН издал процесното НП.
При тези фактически установявания съдът е
приел от правна страна компетентност на актосъставителя и АНО, липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличие на реквизитите
по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, но е счел, че АНО е допуснал нарушение на
материалния закон. Направен е извод, че дружеството - жалбоподател е следвало
да знае за констатираната неизправност, за да се ангажира отговорността му, а
не това да се обосновава само с наличието на нарушението. По посочените правни
доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Относно
съответствието на оспореното решение с материалния закон касационният състав
намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 7а т. 1 от НБЕТНА,
каквото нарушение е вменено на ответника, лицата, които поддържат асансьори, са
длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на
асансьорите, когато същите престанат да съответстват на нормативните изисквания
за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по
чл. 10 ал. 1. В чл. 10 ал. 1 т. 17 от НБЕТНА е посочено, че такъв вид
неизправност на асансьора се явява нефункциониращо устройство за двустранна
разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно
обслужване на асансьора съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5.
Анализът
на разпоредбата на чл. 7а т. 1 от НБЕТНА
налага извод, че за да е осъществен състав на нарушение по този текст, следва
да е налице както неизпълнение на задължението на поддържащата асансьора фирма
за писмено уведомяване на ползвателите, така и неизпълнение на задължението за
недопускане на асансьора в експлоатация, при една от следните алтернативни
хипотези: 1. асансьорът да престане да съответства на нормативните изисквания
за устройство или за безопасна експлоатация и 2. да са констатирани са
неизправности по чл. 10 ал. 1 от наредбата.
Събраните
в хода на делото гласни и писмени доказателства установяват по категоричен и
несъмнен начин, че в случая дружеството не е нарушило тези си задължения. По
делото не са представени доказателства за постъпили сигнали за неизправности преди
датата на проверката. От проведените разпити на свидетелите във въззивното
производство става ясно, че дружеството не е знаело за възникналата
неизправност преди датата на извършената проверка и да уведоми за това живущите,
както и да спре асансьора от експлоатация.
В
този смисъл настоящата касационна инстанция споделя изводите на районния съд,
че деянието на дружеството не би могло да осъществи хипотезата на чл. 7а т. 1
от НБЕТНА. За да възникне задължението на дружеството - ответник по чл. 7а т. 1от
НБЕТНА, следва на първо място да има констатирана неизправност по чл. 10 ал. 1
от наредбата, и едва тогава от него може да се изисква активно поведение, чрез
предприемане на съответните действия по писмено уведомяване на ползвателя и по
недопускане експлоатацията на неизправния технически асансьор. За това
свидетелства и използваното в разпоредбата на
чл. 7а т. 1 НБЕТНА минало страдателно причастие –
"констатирана". В случая ответникът е наказан за това, че не е
предприел действия по уведомяване и по предотвратяване на експлоатация на
съоръжение, което едва в момента на проверката е констатирано, че е неизправно,
т. е. неизправността не е била констатирана преди това. Не може в момента на
констатиране на неизправността да се вменява и неизпълнение на задължението
по чл. 7а т. 1 от НБЕТНА, тъй като, за
да е изпълнен съставът на посочената правна норма, следва констатирането на
неизправността да предхожда неизпълнението на това задължение, защото същото
възниква едва след констатиране на неизправността. Горното се извежда и от
разпоредбата на чл. 9 ал. 1 т. 5 от НБЕТНА, която изрично сочи, че
неизправността трябва да е установена или да е получена информация за нея. В
настоящия случай двата факта – констатирането на неизправността и възникването
на задължението, съвпадат по време.
С
оглед изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че решението
на КнРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №172/19.07.2022 на
Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 191/2022 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.