РЕШЕНИЕ
№ 1461
гр. Бургас, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120106488 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, уточнена с молба от
04.11.2022г., срещу Г. Я. И., с която се иска от съда да приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №*** г. по
описа на РС-Бургас, а именно: 10233,38 лв. – остатък от непогасена главница
по Договор за кредит №1349889/18.12.2013 г., сключен между ответника и
„***“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, 612,96 лв. –
договорна лихва, дължима за периода 18.12.2013 г. – 26.09.2016 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в
исковото производство.
Ищецът твърди, че на 18.12.2013 г. между „***“ ЕАД и Г. Я. И. е бил
сключен договор за потребителски кредит № 1349889 с чиста стойност на
кредита в размер на 10000 лв., който е следвало да бъде върнат на 120 бр.
анюитентни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 157,40 лв., с
първа падежна дата на 14.01.2014 г. и последна падежна дата на 14.01.2024 г.,
като пълната сума, която е следвало да върне заемополучателят е в размер на
18888 лв.
Твърди се също така, че кредитополучателят е погасил 26 пълни вноски
1
по кредита и една частична вноска в размер на 17,89 лв., както и сума в
размер на 3,65 лв., представляваща общо внесени суми по лихви или общо са
били внесени 4113,94 лв., след което ответникът е изпаднал в забава.
На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от 26.09.2016 г.
„***“ ЕАД е прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД
вземанията си, произтичащи от гореописания договор за потребителски
кредит, като ищецът е изпратил уведомление за цесията до ответника, което
се е върнало невръчено, поради което се претендира да бъде прието, че
уведомлението за цесията е връчено на ответника като приложение към
исковата молба.
Така предявените установителни искове са с правно основание чл.79 и
чл.86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, като същите са
допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение,
с нарочна молба, депозирана преди насроченото по делото открито съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид отправеното искане за постановяване на
неприсъствено решение, намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК предвижда възможност ищецът да
поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки. Съгласно
изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по
делото писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените
искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 от ГПК.
При това положение на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се
явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото
2
разноски, поради което следва да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 342,41 лева, от които: 242,41 лева - заплатена в производството
държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС, при уважаване на
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне
за разноските на заявителя по заповедното производство, с осъдителен
диспозитив. Поради това и на заявителя се дължат разноски в заповедното
производство в размер на 266,92 лв., от които държавна такса – 216,92 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., определено от съда на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл.239, ал.1 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Я.
И., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника
З. Н. Д., в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от
Б. А. Р. и А. Б., в качеството им на представляващи дружеството, следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №***г., по ч.гр.д №***г., по описа на БРС, а именно: сумата от
10233,38 лв., представляваща остатък от непогасена главница по договор за
потребителски кредит №1349889, сключен на 18.12.2013 г., между „***“ ЕАД
и длъжника, което вземане е прехвърлено на цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с договор за цесия от 26.09.2016 г., сумата от 612,96
лв. – договорна лихва, начислена за периода от 18.12.2013 г. до 26.09.2016г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението –
21.06.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез пълномощника З. Н. Д., в качеството й на член на
Съвета на Директорите, упълномощена от Б. А. Р. и А. Б., в качеството им на
представляващи дружеството, сумата от 342,41 лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за исковото производство, от
които: 242,41 лева - заплатена в производството държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Г. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез пълномощника З. Н. Д., в качеството й на член на
Съвета на Директорите, упълномощена от Б. А. Р. и А. Б., в качеството им на
представляващи дружеството, сумата от 266,92 лв., от които държавна такса –
3
216,92 лева и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д №***г.
по описа на БРС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)__________
4