Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
03.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 5542 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 04.01.2018г. по гр.д. № 22807/2017г. Софийски районен съд, 88 състав
признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът В.К.Ф., ЕГН **********, дължи
на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата 145.19 лв. - обезщетение за забавено
плащане, начислено върху главница от 1 956.54 лв. за периода 15.09.2015г.
- 17.11.2016г., както и законната лихва върху главницата от 1 956.54 лв.
за периода 29.11.2016г. - 07.02.2017г.; Признал за установено, че ответникът В.К.Ф.,
ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата 8.69 лв. -
обезщетение за забавено плащане на главница от 47.80 лв. за периода
15.09.2015г. - 17.11.2016г., както и законната лихва върху главницата от 47.80
лв. за периода 29.11.2016г. - 07.02.2017г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 125 лв. - разноски за исковото
производство, и сумата 43.17 лв. - разноски за заповедното производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В.К.Ф., който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно СРС приел ответникът
да дължи на ищеца лихви за забава и законна лихва върху заплатените главници за
посочените периоди, след като по делото били представени доказателства –
преводно нареждане от 10.07.2017г., съгласно което всички дължими лихви били заплатени.
В нарушение на чл. 235, ал. 3 от ГПК районният съд не взел предвид настъпилия в
хода на делото факт на плащане. Поради това моли съда да отмени атакуваното
решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 27.02.2019г. оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано
от въззивника адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 145.19
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главница за топлинна енергия
от 1 956.54 лв. за периода 15.09.2015г. - 17.11.2016г., като е
претендирана и законната лихва върху главницата от 1 956.54 лв. за периода
от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 29.11.2016г., до датата на
плащане на главницата - 07.02.2017г.,
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8.69
лв., представляваща лихва забава в плащането на главница за дялово
разпределение от 47.88 лв. за периода 15.09.2015г. - 17.11.2016г., като е
претендирана и законната лихва върху главницата от 47.88 лв. за периода от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 29.11.2016г., до датата на
плащане на главницата - 07.02.2017г.
В исковата молба, уточнена с молба от 15.05.2017г. се твърди, че в полза на
ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по гр.д. № 68811/2016г. на СРС, 88 състав, за сумите 1 956.54 лв. –
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.
05.2014г. – м. 04.2016г. в имот с аб. № 383832, 145.19 лв. – лихва за забава в
плащането за периода 15.09.2015г. - 17.11.2016г., 47.88 лв. – главница за
дялово разпределение за същия период, и 8.69 лв. - лихва забава в плащането на
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015г. - 17.11.2016г. Твърди
се, че след издаване на заповедта, на 07.02.2017г. длъжникът платил главниците,
поради което дължими оставали лихвите за забава върху двете главници, както и
законната лихва върху същите от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
- 29.11.2016г., до датата на плащане - 07.02.2017г.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове с
възражение, че към датата на подаването на отговора всички дължими суми за
лихви за забава и за законна лихва от заявлението до датата на плащане на
главниците са заплатени. Искал е от съда да отхвърли исковете. Не е претендирал
разноски, релевирал е само възражение, че поради извършеното плащане разноски
на ищеца не следвало да се присъждат.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и исковете са допустими.
Въззивният съд го намира обаче за неправилно по следните съображения:
Видно от приложеното гр.д. № 68811/2016г. на СРС, 88 състав, по подадено на 29.06.2016г.
заявление в полза на ищеца е издадена заповед от 20.12.2016г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 1 956.54 лв. – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2014г. – м.
04.2016г. в имот с аб. № 383832, 145.19 лв. – лихва за забава в плащането за
периода 15.09.2015г. - 17.11.2016г., 47.88 лв. – главница за дялово
разпределение за същия период, и 8.69 лв. - лихва забава в плащането на
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015г. - 17.11.2016г.,
заедно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението на
29.11.2016г. до окончателното плащане.
След подаване на заявлението и издаване на заповедта, на 07.02.2017г.,
длъжникът е погасил чрез плащане главниците по заповедта. От приетото и
неоспорено преводно нареждане от 10.07.2017г. се установява, че на същата дата ответникът
е заплатил и сумата 193.41 лв. – лихва върху главниците. В проведеното открито
съдебно заседание в първата инстанция на 22.11.2017г. процесуален представител
на ищеца изрично е признал факта на плащане на лихвите за забава, както и на
законната лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до
плащане на главниците. Заявил е претенция само за присъждане на разноски.
С оглед така установеното, неправилно първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове са основателни. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК настъпилият
в хода на делото факт на плащане на исковите суми следва да бъде взет предвид
при постановяване на решението, поради което исковете следва да се отхвърлят
като неоснователни поради извършеното в хода на делото плащане.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което атакуваното
решение следва да бъде отменено в частите, с които исковете са уважени. Няма
обаче основание за отмяна на решението в частта за разноските. С
извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод както за подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, така и за предявяване на установителните искове за
лихви, поради което дължи направените от ищеца разноски в заповедното и в
исковото производство.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззивника. Основателно направените такива са в размер на 50 лв. –
заплатена дължима държавна такса по жалбата.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 04.01.2018г., постановено по гр.д. № 22807/2017г. на Софийски
районен съд, 88 състав в частите, с
които е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът В.К.Ф., ЕГН **********, дължи
на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, сумата 145.19 лв. - обезщетение за забавено
плащане, начислено върху главница от 1 956.54 лв. за периода 15.09.2015г.
- 17.11.2016г., както и законната лихва върху главницата от 1 956.54 лв.
за периода 29.11.2016г. - 07.02.2017г., и сумата 8.69 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главница от 47.80 лв. за периода 15.09.2015г. - 17.11.2016г., както
и законната лихва върху главницата от 47.80 лв. за периода 29.11.2016г. -
07.02.2017г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу В.К.Ф., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 145.19 лв., представляваща
лихва за забава в плащането на главница за топлинна енергия от 1 956.54
лв. за периода 15.09.2015г. - 17.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1 956.54 лв. за периода от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК - 29.11.2016г., до датата на плащане на главницата - 07.02.2017г.,
и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 8.69 лв., представляваща
лихва забава в плащането на главница за дялово разпределение от 47.88 лв. за
периода 15.09.2015г. - 17.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
от 47.88 лв. за периода от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
29.11.2016г., до датата на плащане на главницата - 07.02.2017г., поради
извършено в хода на делото плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 04.01.2018г., постановено по гр.д. № 22807/2017г. на Софийски
районен съд, 88 състав в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.К.Ф., ЕГН **********, на
основание чл. 78 ГПК сумата 50.00 лв.
(петдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.