Р
Е Ш Е
Н И Е
N………….
гр.Варна………………2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, втори касационен състав
в публично заседание на 10.09.2020
год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГЕРГАНА СТОЯНОВА
2. ДИМИТЪР
МИХОВ
При участието на секретаря АННА ДИМИТРОВА
и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като
разгледа докладваното от съдия ГЕРГАНА СТОЯНОВА КНАХД № 1556/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на
МВР - Варна, против Решение № 763/08.06.2020 год., постановено по НАХД №
1440/2020 год. по описа на Варненски
районен съд, ХХVІІІ състав, с което е отменено НП № 19-0442-001645 от
22.01.2020 год. на Началник Сектор към ОДП Варна, ІV РУ – Варна, с което за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на П.А.М.
е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. Иска се отмяна решението и
постановяване на друго по същество на спора, с което процесното НП да се
потвърди като законосъобразно.
В открито съдебно заседание представител
на касатора не се явява.
Ответникът по жалбата П.А.М., редовно
призован за съдебното заседание, не се явява, не сe представлява. В писмено възражение, депозирано от проц. представител
оспорва касационната жалба като формална и правно необоснована. Моли за
оставяне в сила на въззивното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Касационната
жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, и в преклузивния срок за
упражняване правото на жалба по чл.211, ал.1 от АПК. От изложеното следва, че
касационната жалба е процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по
същество.
Пред Районен съд – гр. Варна е бил
повдигнат спор досежно законосъобразността на НП № 19-0442-001645 от 22.01.2020
год. на Началник Сектор към ОДП Варна, ІV РУ – Варна, издадено срещу П.А.М. за
извършено от него нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП.
Според обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление, лицето е санкционирано за това, че на 26.12.2019г.
около 22.00ч. в Община –Варна, на път трети клас № 9004, на около 1 км.
след с. Константиново в посока гр.
Варна, като водач, лишен от СУМПС, въззивникът управлявал собственото си МПС –
л.а. „Фолксваген“ с рег. № **, като при
завой навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно движещият
се т.а. ДАФ с рег. № ** с ремарке. За това, че причинил ПТП поради
движение с несъобразена скорост, срещу въззивника М. бил съставен АУАН, връчен
му е на същата дата и подписан без
възражения. Същият имал поведение, видимо повлияно от употреба на алкохол.
Решаващият състав на ВРС отменил така
издаденото срещу М. наказателно постановление, като приел, че материалният закон
е приложен неправилно и са допуснати съществени процесуални нарушения. Този си
извод обосновал с обстоятелство, че в АУАН и НП липсват факти относно скоростта
на движение на въззивника и релефа на местността, от които да се направи извод,
че именно несъобразената скорост с релефа на местността е причината за ПТП.
Въззивният съд приел, че нарушението не е прецизно описано и от правна страна,
като са изброени всички хипотези на чл.20, ал.2 от ЗДвП, без да е
индивидуализирана конкретно осъществената. Неправилно бил приложен и
материалния закон, като въззивникът бил наказан за нарушение, което не е
категорично доказано да е извършил.
В
заключение е направен краен извод за недоказаност на нарушението, и съответно
за незаконосъобразност на наказателното постановление – предмет на съдебен
контрол.
Така постановеното решение на ВРС е неправилно
и незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав счита, че
решението на ВРС е неправилно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и при некоректна интерпретация на установените по делото
факти.
Не се споделя формираният от въззивния съд
извод за недоказаност на административното нарушение, поради несъответствие в
описанието на нарушението в санкционния акт, настоящият касационен състав
счита, че събраните доказателства са недостатъчни.
Видно от обстоятелствената част на
подложеното на касационна проверка решение, съдът приел за безспорна причина за възникването на ПТП поведението на водача
на процесното МПС –л.а.
„Фолксваген“ с рег № **, за когото има данни, че управлява автомобила след употреба на
алкохол. Приел също за безспорно мястото на удара при настъпилото ПТП- в
лентата за насрещно движение. При тези безспорни факти приел също за безспорно
задължението на водача .М. да не навлиза
лентата за насрещно движение.
Въпреки приетото счел, че наказателното
постановление е незаконосъобразно издадено, тъй като предвид даденото в него
описание на причината за възникване на ПТП – несъобразена
скорост, то липсата на доказателства за точната скорост на движение и
отговор от страна на АНО на въпроса дали
ако тя би била по-ниска, то би
възникнало. При тези аргументи приел, че водачът М. бил наказан за нарушение, което не е извършил
и отменил издаденото срещу него наказателно постановление.
Касационният съд в настоящия си състав
счита, че предвид приетото от фактическа
страна относно поведението на водача, и настъпилото в резултат на същото
пътно-транспортно произшествие, не се приеме за обоснован изводът за липса на
нарушение.
Основно задължение на всеки водач на МПС е
да спазва стриктно забраните, въведени разпоредбите на ЗДвП. В
случая, за да се стигне до възникване на ПТП водачът е пренебрегнал:
забраната да управлява МПС след употреба на алкохол и забраната да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне.
При
пренебрегването на тези забрани,
с навлизане и движение в насрещната лента и възникнал в резултат на
това удар с насрещно движещо се в правилната лента МПС, водачът е поставил в
опасност живота и здравето на други хора, причинил е и имуществени вреди.
Относно скоростта на управление и липсата
на точното и измерване съдът в настоящия си състав счита, че при правилно поведение на водача за избор на
скоростта на движение в конкретния момент, същият не би загубил контрола върху
управляваното от него МПС – по-ниска скорост на движение би осигурила повече време и пространството за реакция, дори и при необмислено навлизане в насрещната лента.
От друга страна при наличие на повдигнато
административно обвинение, въззивната инстанция има възможност да прецени дали
дадената от наказващия орган квалификация на деянието е правилна или
обективните данни сочат съставомерност по друг нормативен текст, при което
възниква правомощието му по чл. 337,ал.1,
т.2 от НПК за преквалификация на деянието, което този съд не е упражнил.
Аналогично правомощие за касационната инстанция е предвидено с чл. 354, ал. 2,
т. 2 от НПК. В конкретния случай се касае за прилагане на закон за същото
административно нарушение – неспазване на задължението за избор на скорост на
движение, която да не създава опасност за останалите участници в движението и
риск от ПТП.
Отделно от всичко изложено до тук не може
безкритично да се приеме извод за липса на нарушение, при приети вече данни за управление от страна на
наказаното лице на процесното МПС след употреба на алкохол.
Съдът отчита като високо обществено опасно поведение
управлението на МПС след употреба на алкохол,
по отношение на такова поведение е недопустимо мълчаливо толериране или
игнориране.
Предвид изложеното касационният съд
в настоящия си състав счита, че административнонаказателната отговорност на П.М.
е правилно и законосъобразно ангажирана.
Въззивното решение следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което издаденото срещу него
наказателно постановление следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото и
своевременно направеното от процесуалния
представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съдът
приема, че за касационната инстанция следва да
му бъде присъдено такова в размер на 80 лв., съгласно чл.37 от ЗПП.
Претендираното за присъждане юрисконсултско
възнаграждение и за производството пред Районен съд Варна, също е основателно и
следва да се присъди също в размер на
80 лв. предвид съображенията, изложени
по-горе.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК Втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 763/08.06.2020 год., постановено по НАХД № 1440/2020 год. по описа на Варненски районен съд,
ХХVІІІ състав, с което е отменено НП № 19-0442-001645 от 22.01.2020 год. на
Началник Сектор към ОДП Варна, ІV РУ – Варна, с което за нарушение на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на П.А.М. е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.
Вместо него постановява.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0442-001645 от
22.01.2020 год. на Началник Сектор към ОДП Варна, ІV РУ – Варна, с което за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на П.А.М.
е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА П.А.М. ***, ЕГН **********,*** сума в размер на 160 лв. /сто
и шестдесет лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..