РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 28

 

гр. Пловдив, 09.01.2023 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕКТЪР КАСАБОВ

                                                 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2663 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от А.К.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Т.Т., против Решение № 1621 от 09.08.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ н.с., постановено по АНД № 3069 по описа на същия съд за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1030-001929 от 01.04.2022 г. на Началник сектор в ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.  

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния  закон.

Поддържа се, че В. не е вече собственик на процесното моторно превозно средство и при това положение не е могъл по никакъв начин да знае, че същото е с прекратена регистрация, като в негово владение са били всички необходими за използването му документи и регистрационни табели, поставени на определените за това места. Твърди се, че новият собственик на автомобила, също не е знаел за служебно прекратената регистрация на същия.

Заявява се, че действително, към момента на процесната проверка, за автомобила не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но този факт не е „надлежно“ документиран и не е бил вменен във вина на В..

Сочи се, че по делото не е налично писмено уведомление с обрата разписка, до собственика на автомобила, с което да го уведомяват за служебно прекратяване регистрацията на същия. При това положение се счита, че само при наличието на такова уведомление, може да се презюмира виновно управление на МПС с прекратена регистрация и то само от собственика на МПС, тъй като за управлението на МПС от трето лице, каквото се явява В., следва да има безспорни доказателства, а такива липсват по делото.

Поддържа се, че в случая, деянието е извършено от В.без да са налице нито умисъл, нито пък непредпазливост, доколкото той не е съзнавал, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация.

За погрешен се счита извода на районния съд, че въз основа на публичните данни относно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“, може да се установи и дали автомобилът е с прекратена регистрация. В тази насока се възразява, че В. е наказан не за управление на автомобил, по отношение на който не е налице застраховка, а за управление на автомобил, който е с прекратена регистрация, а справка за този факт в информационната система на МВР, може да направи само собственика на автомобила, какъвто В. не е бил.

За неправилен се счита изводът на първоинстанционния съд, че обществената опасност на процесното нарушение, не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

Иска се обжалваното решение и оспореното наказателно постановление да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски във въззивното и в касационното производство.

3. Ответникът по касационната жалба  - Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Процесното Наказателно постановление е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с Постановление от 14.02.2022 г. на прокурор от Районна прокуратура Пловдив, за отказ да се образува досъдебно производство, за това, че на 13.01.2022 г., около 16.00 часа в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ № 182, в посока изток, В. управлявал товарен автомобил марка “ФОЛКСВАГЕН ЛТ 28”, с рег. № ***, собственост на М.Ж.М.от гр. Пловдив, нерегистриран по надлежния ред съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В Наказателното постановление е посочено още, че регистрацията на автомобила е била прекратена на 30.12.2021 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от „Гаранционен фонд“, за това, че същият е без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Извършена е проверка по преписка № ЗМ-12/2022 г. по описа на 06 Районно управление при ОД на МВР Пловдив за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.  

7. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районният съд е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му административни нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Според решаващия съд, при прекратяване на регистрацията по реда на чл.143, ал. 10 от ЗДвП, „…административнонаказващият орган…“ е длъжен да уведоми собственика на МПС. В този контекст, съдът е приел за установено, че „….Съгласно отбелязването в справката собственикът е бил уведомен за прекратената регистрация. Съгласно предл. второ от същата разпоредба в този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В съдържанието на съставения акт е било отразено и изпълнение на това задължение на наказващият орган….“.

За неоснователно е прието твърдението на В., че МПС към датата на нарушението е било с регистрационни табели, поради което водачът нямало как да знае за служебно прекратената регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Според първоинстанционния съд, задължение на всеки правоспособен водач е да провери преди управление на МПС, дали то е технически изправно, с платена застраховка "Гражданска отговорност" , регистрирано по надлежния ред. Посочено е, че наличието на застраховка "Гражданска отговорност" може да бъде проверено, тъй като достъпът до тази информация, поддържана от „Гаранционен фонд“, е публична, а след като водачът е имало възможност да узнае дали МПС има или не застраховка „Гражданска отговорност“, то за него съществува възможност и да узнае преди управление дали МПС е регистрирано по надлежния ред. Все в тази насока, от районния съд е добавено, че „… Наличието на регистрационни табели също не водят до отпадане на отговорността на жалбоподателя поради незнание за прекратената регистрация, тъй като както се установи от цитираната разпоредба тези табели се свалят при спиране на водача и със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Следователно жалбоподателят е разполагал с възможност наред и независимо от собственика да провери горните обстоятелства. По тези съображения изтъкнатите оплаквания от страна на жалбоподателя за липса на знание от водача и оттам за липса на субективна страна на нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност жалбоподателят, се оценят като неоснователни от настоящата инстанция….“.

IV. За правото:

 

8. Според  чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

 Съобразно чл. 143, ал. 11 от ЗДвП пък, служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

В Глава Шеста от ЗДвП са уредени предпоставките и редът за налагане и действие на принудителни административни мерки, както и отделните видове административна принуда, която могат да прилагат ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

9. Очевидно, при разрешаването на правния спор с който е сезиран, първоинстанционният съд не е разграничил предвидените в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП предпоставки, при наличието на които се предприема служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство и последиците от това и предпоставките и последиците от прекратяване на регистрацията на МПС, предвидени в чл. 143, ал. 11 от ЗДвП. Цитираните два текста от чл. 143 на ЗДвП имат различни хипотези, в които е предвидено проявлението на различни факти с правно значение и съответно различни диспозитивни части, в които са установени различни права и задължения. Това ще рече, че безоснователното смесване на предпоставките и реда предвидени в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и в чл. 143, ал. 11 от ЗДвП означава, неправилно и неточно правно обосноваване на съдебното решение.

10. На следващо място, при обсъждане на данните по делото, съдът е приел от една страна, че регистрационните табели на процесното моторно превозно средство са били свалени при съставянето на акт за установяване на административно нарушение, а от друга страна приема, че наличието на регистрационни табели на автомобила, в случая не освобождава жалбоподателя от отговорност. В този смисъл, от съдебното решение не става ясно, дали съдът е счел, че в случая управляваното от В. моторно превозно средство е било с налични регистрационни табели или пък същите са били свалени при извършената проверка и съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

11. Каза се, районния съд е приел, че „…Съгласно отбелязването в справката собственикът е бил уведомен за прекратената регистрация…“.   В решението не е посочено за коя конкретно справка става реч, но е възможно да се приеме, че това е справката за първоначалната и последващите промени и прекратявания на регистрацията на МПС с рег. № ***, приложена по административната преписка. Във въпросната справка, действително е отбелязано, че регистрацията на това моторно превозно средство е прекратена на 30.12.2021 г., като е посочено „…35768/03.12.2021/уведом. на 28.12.2021, поделение: с-р пътна полиция Пловдив…“. Кой и за какво е уведомен, не става ясно по никакъв начин от записа съдържащ се в справката. Това без съмнение е налагало, въпросното уведомление да бъде изискано и приложено по делото, най-малко защото то съставлява част от административнонаказателната преписка.

Все в тази насока трябва да се констатира, че съдът е обсъждал и формирал изводи основани на писмен документ, който също не се съдържа по административната преписка. Става реч за акта за установяване на административно нарушение, който се твърди да е бил съставен при извършената проверка на 13.01.2022 г. Приобщаването на този констативен акт по делото, ще даде отговор на въпроса, дали регистрационните табели на процесния автомобил са били свалени и иззети при  извършената проверка от контролните органи.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е постановено при непълнота на доказателствата и необоснованост на фактическите констатации и формираните от съда правни изводи. Това налага съдебния акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане по делото, следва да бъде събрана пълната административнонаказателна преписка, по която е издадено процесното наказателно постановление, включително заверено копие от прокурорската преписка, от съставения акт за установяване на административно нарушение, от посоченото в справката за регистрация на процесния автомобил, уведомление от 28.12.2021 г. и от всички останали писмени документи, които са в пряка релация с наказателното постановление. Въз основа на тези данни, решаващият съд следва да формира изводите си, дали прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е надлежно съобщено на титуляря на правата върху превозното средство и дали то е породило правно действие и последици.

Въпросът с разноските по съдебното производство, също ще следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото.   

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1621 от 09.08.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ н.с., постановено по АНД № 3069 по описа на същия съд за 2022 г. 

ВРЪЩА  делото на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда, при съблюдаване на указанията, дадени в настоящото решение

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.