Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. Кюстендил, …..01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ТОДОРОВ
при секретаря Зоя
Тренева, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. д. № 1600 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Й.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника си адв. Г. Г. от САК, със съдебен адрес ***, Търговски дом,
етаж №3, кабинет 308, против Прокуратурата на Република България, с адрес в гр.
София, бул. „Витоша“ №2 за сумата от 7000,00 лева, представляваща стойността на
претърпените от ищеца неимуществените вреди от воденото срещу него наказателно
производство, предмет на НОХД № 2217 от 2016г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение
по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на причиняване на вредите – 22.09.2019г. до
окончателното изплащане на претендираната главница.
Ищецът Й.К., чрез пълномощника си адв. Г., твърди в подадена на 01.08.2019 г.
против Прокуратурата на Република България искова молба, че с Обвинителен акт
на Районна прокуратура – Кюстендил по преписка с № 1453 от 2015г. му е
повдигнато обвинение за извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4,
пр.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, внесен на 29.02.2016г. в Районен съд –
Кюстендил. Въз основа на това е образувано наказателно дело от общ характер №
321 от 2016г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като в последствие, след
прекратяване на делото, същото е разпределено на друг състав на същия съд с нов
номер – 2217 от 2016г. Твърди, че с Присъда № 24 от 26.04.2018г., постановена
по НОХД № 2217/2016г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу
него обвинение. Посочената присъда е влязла в сила след потвърждаването й от
Окръжен съд – Кюстендил по ВНОХД № 362 от 2018г. с Решение № 24 от 22.02.2019г.
Твърди, че за периода от повдигане на
обвинението до влизане в сила на присъдата е преживял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство в продължение на повече от 4
години, затворил се в себе си, изолирал се от близки и познати, накърнено му
било доброто име в обществото, променило се отношението на колегите му, намалял
броят на пациенти, тъй като практикувал лекарска професия. Навежда доводи за
претърпени депресивни състояния, както и срив в здравословното му състояние,
изразяващо се в сериозни стомашно-чревни и чернодробни оплаквания. Твърди, че е
претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство,
които оценява на 7000 лв. и моли за решение в този смисъл с присъждане на
законната лихва от 22.02.2019 г. до окончателното й изплащане и разноските в
производството. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
- Прокуратурата на Република България, оспорва иска и счита същия за допустим,
но неоснователен, поради липсата на доказателства за претърпени вреди.
Алтернативно се възразява срещу претендирания размер на обезщетяване. Твърди,
че е налице липса на основание за претенцията на ищеца съгл. нормата на чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и освобождаване от отговорност на Прокуратурата с оглед
обстоятелството, че ищецът е признат за невиновен спрямо повдигнатото
обвинение, но е признат за виновен за извършване на друго престъпно деяние по
чл.206, ал.1 от НК, като на основание чл.218б от НК му е било наложено
административно наказание „глоба“. Моли за отхвърляне изцяло на претенцията на
ищеца.
Районен
съд – Кюстендил, като съобрази твърденията в исковата молба, становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Видно
от приложеното НОХД № 2217/2016 г. по описа на Районен съд - Кюстендил се
установява безспорно, че с обвинителен акт срещу Й.Б.К., ЕГН ********** *** е
повдигнала обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1,т.2 и т.4, пр.1, вр. чл.
194, ал.1 от НК. С Присъда № 24/26.04.2018 г. ищецът по настоящото е признат за
невиновен в това, че през месец май 2015г. в с. С., обл. Кюстендил, чрез
посредствено извършителство на неустановено лице и чрез използване на
неустановено по делото МПС с платформа е отнел чужди движими вещи на обща
стойност от 421 лева от владението на Б. С. А.от гр. Кюстендил, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под
постоянен надзор и не е извършен състава на престъплението по чл. 195, ал.1,т.2
и т.4, пр.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК. Със същата присъда Й.Б.К. е признат за
виновен в това, че през месец май 2015г, в с. Сушица, обл. Кюстендил
противозаконно е присвоил чужди движими вещи на стойност 421,00 лева, които е
владеел, на стойност, равняваща се до 2 минимални работни заплати за страната,
което представлява престъпление по чл.218б, ал.1, във връзка с чл.206, ал.1 от НК, като за последното му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200,00 лева.
Присъдата
е протестирана от Районна прокуратура – Кюстендил. С Решение № 24/22.02.2019 г.
на Окръжен съд - Кюстендил по ВНОХД № 362/2018 г. присъдата на първоинстанционния
съд е потвърдена изцяло. Решението, поради неговата окончателност, не е
обжалвано и е влязло в сила в деня на постановяването му.
По
делото е разпитан свидетелят П. С., колега на ищеца. От разпита му се
установява,че ищецът първоначално бил притеснен от повдигнатото срещу него
обвинение. Споделил е, че колегите му започнали да го отбягват, същевременно и
пациентите намалели. Приел случващото се навътре, не е изпадал в депресивно
състояние,но се затворил в себе си. Дори синът му започнал да страни от него.
Ищецът работил в доболнична помощ, т.е. преглеждал пациенти чрез направления,
като получавал възнаграждение на базата на изработеното. Посоченото създало стрес
у ищеца, който според свидетеля е в основата на влошаването на здравословното
му състояние.
По
делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р А.Н., от която се установява, че са установени следните заболявания
на ищеца Й.К.: остър гастрит, чиято поява може да се дължи на преживян стрес,
изострен хроничен колит, дължащ се на различни по вид фактори, чернодробна
стеатоза (мастна дегенерация на черния дроб), дължаща се на употреба на алкохол
или на метаболитни, ендокринни и първични чернодробни заболявания, реактивно
депресивно състояние, придобито след стресова ситуация, преживяна от ищеца,
изразяваща се в главоболие, тревожност, загуба на сън, злоупотреба със
субстанции и др. Според вещото лице, негативните последици за ищеца датират
(стартират след) проявлението на негативното събитие от живота на ищеца, което
може да е свързано и с неправилното обвинение. Заради преживения стрес са се учестили
симптомите на стомашно-чревния тракт. Последиците от събитието, според вещото
лице, били сериозни за ищеца, поради нарушеното му нервнопсихическо състояние,
с изразена депресия, която е повлияла негативно върху нормалната работа на
стомашно-чревния тракт и на имунната му система.
По
делото е изготвена и приета и съдебно-психиатрична експертиза от вещото лице Е.Г.,
който заключава, че у Й.К. е налице установено реактивно депресивно състояние,
последвало във времето на стресогенната ситуация, като стресовия фактор и
силното притеснение са пряко свързани както по отношение на възникването на
това състояние, така и с продължителността му, като прогнозите за развитието на
заболяването са оптимистични, при положение, че лицето не е отново изложено на
силни стресогенни фактори.
На
основание чл.192, ал.1 от ГПК по инициатива на ответника, в лицето на Районна
прокуратура – Кюстендил, е поискано от РЗОК – Кюстендил писмена информация
относно данни за отчетната дейност на ищеца Й.К. за периода от месец
01.01.2012г. до месец май 2015г. и за периода от юни 2015г. до месец февруари
2019г. Поисканата информация е предоставена за нуждите на делото и от нея е
видно, че не е налице негативна финансова промяна за ищеца след започване на
наказателното производство срещу него.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, вр.т.4 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна
практика, отразена в ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК и ТР № 5/2013 на ОСГК на ВКС, по реда на ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не
е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или
бездействието на държавния орган. Държавата отговаря чрез прокуратурата по искове за
обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е
било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на
възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано.
На
същото основание прокуратурата отговаря и в хипотезата, при която има влязла в
сила присъда, с която лицето е било признато за невиновно и не е осъдено на наказание по НК, а е оправдано по повдигнатото обвинение, а деянието е
преквалифицирано, декриминализирано и на дееца е наложено административно
наказание. В случая, обективната отговорност се поражда в резултат на
незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен
орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес.
Настоящият състав на съда приема, че когато по една част от обвиненията наказателното
производство е прекратено, или лицето е оправдано, а за друга част - лицето е
осъдено, обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за незаконно
упражнената процесуална принуда по обвиненията, за които наказателната
отговорност на гражданина не е ангажирана. Действия или бездействия на лицето,
дали повод за обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, но
същевременно подлежащи на друга правна санкция, не изключват отговорността на
прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ, тъй като този правозащитен
орган носи задължението да повдига обвинения за деяния, осъществяващи състав на
престъпление, а не за други неправомерни действия на гражданите (в
този смисъл Решение
№ 183/02.12.2016 г. по гр. д. № 2224/2016 г., III г. о., Решение № 244/25.07.2013 г.
по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., Решение
№ 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., Решение № 82/05.04.2017 г. по
гр. д. № 2518/2016 г., IV г. о. на ВКС и др.).
В
настоящия
случай, по обвинението за извършено умишлено престъпление по
чл. 195, ал. 1, т.2 и т. 4, пр.1, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, което
прокуратурата е повдигнала и поддържала срещу ищеца Й.К., с присъдата на Районния съд,
потвърдена с решение на въззивната инстанция, лицето е оправдано на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК - поради това, че деянието не съставлява престъпление. Влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд
относно това дали
е извършено деянието, неговата
противоправност и виновност на дееца - чл. 300 от ГПК. С постановената присъда е наложена административна санкция след преквалификация и
декриминализация по чл. 218б от НК, т. е. за поведение, съставляващо административно
нарушение, а не престъпление. Претенцията на ищеца за обезвреда на моралните вреди от
конкретното незаконно обвинение е основателна, тъй като се касае за претенция
за вреди от процесуална принуда, когато лицето е било оправдано (чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ЗОДОВ).
Държавата следва
да отговаря чрез прокуратурата,
тъй като тези вреди са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано от нея
неоснователно обвинение в извършване на престъпление. В този случай, рискът е
за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в
наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно обвинение, за
лицето не биха настъпили претендираните вреди.
Предвид
изложеното, искът за неимуществени вреди се явява основателен. Ищецът твърди, че за периода от повдигане на
обвинението до приключване на наказателното
производство пред съда
е преживял стрес, бил е в постоянно притеснение, накърнено било
доброто му име в обществото, променило се отношението на колегите му, намалял
броят на пациентите. Претърпял депресивни състояния, както и срив в
здравословното си състояние, изразяващо се в сериозни стомашно-чревни и
чернодробни оплаквания.
Обезщетението за неимуществени вреди и в
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост. Прилагането на критерия „справедливост“ предпоставя цялостна
преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на
неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез което
те биха могли да бъдат репарирани. Съдът съобразява, че наказателното производство във връзка с обвинението е приключило в по-продължителен срок (от 29.02.2016 г. до 22.02.2019 г.), като обвинението е за престъпление, което по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК
представлява „тежко“
престъпление; обемът на извършените с участието на пострадалия процесуални действия
е малък.
По настоящото дело ищецът не успя да
извърши главно и пълно доказване, за да се установи безсъмнено, че са настъпили увреждания на физиката и на психиката му, извън обичайните в такива ситуации. Поради това, обезщетението следва да бъде определено
в нормалния за такива случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт и
конкретните икономически условия за живот в страната. Не
следва да се пренебрегва и факта,
че осъществените от ищеца
действия безспорно се явяват обществено укорими и като такива са от значение
при определяне размера на претендираното обезщетение.
Не се установява и намаляване на доходите, вследствие на намаляване на
пациентите, след повдигане на обвинението.
Съвкупната
преценка на всички тези обстоятелства, имащи отношение към прилагането на
законовия критерий за справедливо репариране само на тези морални вреди, за
които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение,
обуславя извод, че сумата от 1500 лева е справедливият размер обезщетение, който ще репарира
настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и
степента на претърпените морални вреди, както и на вида и продължителността на
упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да
установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с
по-силен интензитет от обичайните. Искът за разликата над сумата от 1500 лева до предявения размер от 7000 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
От момента на влизане в сила на
присъдата и предвид характера на отговорността по ЗОДОВ (деликтна), длъжникът е
в забава по правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноските за
производството. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца се дължи общо сумата 348,43 лева - разноски за настоящата инстанция.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ЗОДОВ да заплати на Й.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес ***
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева, със законната лихва върху нея, считано от
датата на причиняване на вредите – 22.09.2019г. до окончателното изплащане на
претендираната главница, като за разликата до пълния размер на исковата
претенция в размер на 7000 (седем хиляди) лева, съдът ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на Й.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** направените разноски
в настоящата инстанция,
които съразмерно на уважената част от иска възлизат на 348,43 лева (триста четиридесет и осем лева и
четиридесет и три стотинки).
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: