№ 12147
гр.С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110153791 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от „1х2“ЕООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление грС.ул.“А.“ № 27,представлявано от
А.Н.,против „Ел. п.“АД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
грС.,бул.“Ц.ш.“ № 159,ББ.М.Б. център,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 1015 лева.
Ищецът твърди,че е претендирал вземането по реда на заповедното
производство,но предвид постъпило възражение срещу заповедта за
изпълнение е налице интерес от предявяване на установителния иск. В
исковата молба се сочи,че на 19.05.2012 г. ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист срещу ищеца по ч.гражд.дело № 10253/2011 г. по описа на
СРС,85 състав,за сумите от 8211,27 лева главница,532,25 лева мораторна
лихва,252,87 лева съдебноделоводни разноски. В исковата молба са изложени
съображения,че изпълнително производство е образувано на 29.01.2013 г.,по
което последното изпълнително действие е от 11.02.2013 г.,перемпция е
настъпила на 11.02.2015 г.,а вземането е погасено по давност на 11.02.2018 г.
Ищецът поддържа,че през 2022 г. е образувано второ изпълнително дело,по
което чрез способите на принудително изпълнение са събрани 1015 лева,за
които ищецът счита,че са заплатени без основание. Моли съда да уважи
исковата претенция.
Ответникът „Ел. п.“АД в подадения писмен отговор намира исковата
претенция за неоснователна и недоказана,твърди се,че ответникът не е
получил парична сума в размер от 1015 лева,твърди се,че ищецът е допуснал
неизпълнение на договорните си задължения относно заплащане стойност на
доставена електрическа енергия,твърди се,че по всяко от изпълнителните дела
са предприемани действия,с които е прекъсвана давността. Ответникът моли
1
съда да постанови решение,с което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „1х2“ЕООД претендира
издаването на заповед за изпълнение против „Ел. п.“АД за сумата от 1015
лева,представляваща недължимо събрана парична сума по изп.дело № 275 по
описа на ЧСИ Николов,тъй като вземането на взискателя се явява погасено по
давност. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 39097/2022 г. по описа на СРС,125 състав.
Представен е изпълнителен лист,издаден на 19.05.2012 г. по
ч.гражд.дело № 10253/2011 г. по описа на СРС,85 състав,съгласно който
„1х2“ООД е осъдено да заплати на „ЧЕЗ Е. Б.“АД сумите от 8211,27 лева
главница за електрическа енергия,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 21.07.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането,532,25 лева мораторна лихва за периода 28.05.2010 г. до 06.07.2011
г.,252,87 лева съдебноделоводни разноски.
От извлечение от банкова сметка с титуляр „1х2“ЕООД се
установява,че на 14.06.2022 г. е преведена сумата от 1015 лева по
изпълнително дело № 275 по описа на ЧСИ Д.Н..
Приети са общи условия на „ЧЕЗ Е. Б.“АД за продажба на електрическа
енергия.
Видно от удостоверение,изх.№ 28399/18.07.2022 г.,издадено от ЧСИ
Д.Н. по изп.дело № 275 към 18.07.2022 г. са разпределени парични суми в
общ размер от 1985 лева,от които 1307,07 лева са за взискателя „Ел. п.“АД.
От изисканото заверено копие от изп.дело № 1492/2013 г. по описа на
ЧСИ Неделчо Митев се установява,че е образувано на 29.01.2013 г.,на
11.02.2013 г. са изпратени запорни съобщения до банкови институции,на
15.02.2013 г. „Уникредит Булбанк“ЕАД уведомява за наложен запор,на
09.06.2017 г. е постъпила молба от взискателя,с която формулира искане за
налагане на запори,на 26.06.2018 г. е насрочен опис на движими
вещи,насрочен за 28.08.2018 г.,с постановление от 12.06.2020 г. е прекратено
на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство.
Установява се,че изп.дело № 275 по описа на ЧСИ Д.Н. с взискател „Ел.
п.“АД и длъжник „1х2“ЕООД е образувано на 18.05.2022 г.,с молбата за
образуване е възложено на частния съдебен изпълнител да избира начин на
изпълнение,на 08.06.2022 г. е разпоредено изпращане на запорни съобщения
към банкови институции,изготвено е разпределение на парични суми
вследствие на наложен запор върху банкова сметка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
2
подадено възражение. Този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,относно което е издадена
заповед за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе
доказване,че е заплатил парична сума,а в тежест на ответника е възложено
доказването,че има основание да получи паричната сума. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от
съобщаване на указанията за предявяване на иск,т.е. на 20.07.2022 г.
Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за парични суми
за електрическа енергия,а по същество спорът между страните е концентриран
относно това дали паричната сума може да бъде реализирана чрез способите
на принудително изпълнение. Страната,в чиято полза е издаден изпълнителен
лист има право да реализира вземането,за което е издаден изпълнителният
лист,но ако бездейства в определен период от време длъжникът има право да
се позове на настъпила погасителна давност и да отрече възможността
вземането да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение.
Ако е задължението се е трансформирало в естествено,същото може да бъде
платено доброволно,но не подлежи на събиране чрез способите на
принудителното изпълнение.
Софийският районен съд приема,че по отношение на вземания,за които
е издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за
изпълнение,приложимата давност е общата петгодишна давност. Законът не
регламентира какъв е приложимият срок по отношение на вземания по
стабилизирани заповеди за изпълнение,но съдът счита,че следва да бъде
приложима петгодишна давност,каквато е приложима за вземания,присъдени
с влязло в сила съдебно решение съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. За да достигне
до този извод,съдът взе предвид,че правните последици за вземанията,за
които заповедта за изпълнение е влязла в сила и за вземанията,присъдени с
влязло в сила съдебно решение са идентични – съгласно чл.424 от ГПК
оспорване на вземането по влязла в сила заповед за изпълнение се допуска
само ако настъпят нови обстоятелства или се открият нови писмени
доказателства,каквато хипотеза законът регламентира относно съдебните
решения съгласно чл.303,т.1 от ГПК. С оглед обстоятелството,че с изтичането
на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение се
преклудират всички възражения,които страната длъжник е могла да
направи,заповедното производство по действащия ГПК се различава спрямо
производството по чл.237 и следв. от ГПК ( отм.),тъй като по реда на ГПК (
отм.) беше допустимо предявяване на отрицателен установителен иск по
чл.254 от ГПК ( отм.) без ограничение във времето.
Софийският районен съд намира,че от доказателствата по делото се
установява,че ищецът е заплатил сумата от 1015 лева,в която насока съдът
отчете представеното удостоверение от частен съдебен изпълнител,според
което в полза на взискателя – т.е. на ответното дружество е преведена
парична сума в размер от 1307,07 лева. Както беше посочено,искът по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД подлежи на уважаване,ако бъде доказано,че парична
сума е заплатена и е заплатена без основание. С оглед обстоятелството,че
3
принципно на доказване подлежат положителните факти,следва да се
приеме,че ответното дружество е длъжно да докаже наличието на основание
да получи паричната сума,а такова основание съществува,ако вземането може
да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение.
Софийският районен съд,анализирайки представените по делото
доказателства,намира,че твърденията на ищеца,че вземането е погасено по
давност,респективно не може да бъде принудително реализирано са
недоказани,респективно предявената искова претенция подлежи на
отхвърляне. С приетото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.,постановено
по тълк.дело № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е възприето,че по време
на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко действие на
принудително изпълнение или всяко действие,което изгражда съответния
изпълнителен способ,а съгласно Тълкувателно решение от 28.03.2023
г.,постановено по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е възприето,че по
образуваните изпълнителни дела до 26.06.2015 г. давност не е текла. При това
положение съдът намира за неоснователен доводът на ищцовото дружество,че
последното изпълнително действие е от м.02.2013 г. и считано от този момент
се изчислява давността. Съвкупният анализ на доказателствата по
изпълнителните дела позволява да бъде възприето,че не е изминал
петгодишен срок,по време на който да не са предприемани изпълнителни
действия или да не са формулирани искания за изпълнителни
действия,поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне. Според
съображенията,изложени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г.,постановено по тълк.дело № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС когато е
направено искане за извършване на изпълнително действие с извършването
на изпълнителното действие се счита,че давността е прекъсната,считано от
момента на искането за извършване на изпълнителното действие. В
конкретния случай се установява,че на 09.06.2017 г. е формулирано искане за
налагане на запори от взискателя,а съдът счита,че това искане следва да бъде
взето предвид,тъй като макар да не са предприети изпълнителни действия въз
основа на това искане не следва взискателят да носи последиците от
допуснатото бездействие. При това положение съдът приема,че при
съобразяване формулираното искане от 09.06.2017 г.,както и предвид това,че
молбата за образуване на второто изпълнително дело от м.05.2022 г. съдържа
овластяване на съдебния изпълнител да избере начин на изпълнение и може
да се възприеме,че такава молба прекъсва давността,както и предвид
изпращането на запорни съобщения на 08.06.2022 г. паричната сума би могла
да бъде събрана със способите на принудително изпълнение,съответно
ответното дружество е доказало,че има основание да получи паричната сума.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че искът подлежи на
отхвърляне,а в подкрепа на извода,че искът е неоснователен е и
обективираната съдебна практика на ВКС,а именно решение № 37/24.02.2021
г.,постановено по гражд.дело № 1747/2020 г. и решение № 3/04.02.2022
г.,постановено по гражд.дело № 1722/2021 г.,според които перемпцията и
давността са различни правни институти и извършени действия по
принудително изпълнение,респективно искания за извършване на
изпълнителни действия прекъсват давността като перемпцията е без значение
за давността. Предвид това,че по първото изпълнително дело има подадена
молба от взискател с искане за налагане на запор от 09.05.2017 г.,както и при
4
съобразяване молбата по второто изпълнително дело,респективно наложените
запори по второто изпълнително дело,исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото съдът намира,че в полза на ответника следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,предявен от „1х2“ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление грС.ул.“А.“ №
27,представлявано от А.Н.,против „Ел. п.“АД,ЕИК ...,със седалище и адрес на
управление грС.,бул.“Ц.ш.“ № 159,ББ.М.Б. център,за признаване за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1015 лева ( хиляда и
петнадесет ) лева,представляваща главница за недължимо събрана парична
сума по изпълнително дело поради погасяване по давност на вземането по
изпълнителен лист,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 39097/2022 г. по описа на СРС,125 състав.
ОСЪЖДА „1х2“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление грС.ул.“А.“ № 27,представлявано от А.Н. да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „Ел. п.“АД,ЕИК ...,със седалище и адрес
на управление грС.,бул.“Ц.ш.“ № 159,ББ.М.Б. център сумата от 100 ( сто )
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5