Р Е
Ш Е Н
И Е № 260001
Гр. Нови пазар, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 21.07.2020 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Н. гр.д. № 679 по описа на съда за 2019 г. при секретаря Бойка Ангелова, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена
от В.И.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: адв.
С.З. от *АК, срещу „Крис Ойл 97” ЕООД, гр. К., ул. „Н.” №*, с ЕИК ***,
представлявано от управителя В.А.Г.. В исковата молба се твърди, че ищецът е
бил работник на ответното дружество до ***г. Твърди, че на 26.09.2018 г. в
периода на действие на трудовия договор и по време на изпълнение на трудовите
си задължения, ищецът претърпял трудова злополука. В резултат получил счупване
на трето дясно ребро, което наложило операция и продължителен болничен. В
продължение на месеци изпитвал болки и не можел да извършва елементарни
ежедневни дейности – да се облича, да носи тежко, да се смее, да кашля.
Изпитвал болки нощем, поради което се нарушил съня му. Обездвижил се и
отслабнал. Ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумите
от 7000 лв., представляващи вреди за претърпените неимуществени вреди от болки
и страдания, 453,05 лв., представляващи лихва за забава за периода от трудовата
злополука на 26.09.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба на
16.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от тази
дата до окончателното изплащане на вземането, както и 23,20 лв., представляващи
имуществени разноски по лечението, ведно със лихва за забава от подаване на
исковата молба на 16.06.2019 г. до окончателното изплащане на това вземане и
разноските по делото.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа така предявения иск изцяло. Излага аргументи касателно основателността на иска досежно неговия размер. Обръща внимание на съда, че отговорността на работодателя за трудова злополука е обективна и не зависи от виновно поведение на работодателя, неговия представител или негов служител. Счита, че не се доказаха твърденията за вина от страна на работника за настъпване на трудовата злополука. Твърди, че документите, свързани с безопасни и здравословни условия на труд нямат автентична дата и са изготвени след злополуката по повод проверката на компетентните органи. Отрича на работникът да е провеждан адекватен инструктаж за безопасни и здравословни условия на труд, твърди, че не са му предоставени никакви средства за лична безопасност. Признава направено плащане от застраховател по сключена от работодателя застраховка с полза на работниците в случай на трудова злополука в размер на 340,90 лв. Моли съда да уважи иска изцяло.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който е направено възражение за неоснователност на иска. Твърди се, че ищецът е допуснал груба небрежност при изпълнение на работата, при което се е случила трудовата злополука. В отговора работодателя твърди, че не е нареждал на работника да извърши ремонт на кабела. Това работникът самоволно решил да направи, тъй като спрял тока в неговата работилница. Освен това В. нарушил правилата за безопасност, установени в предприятието и не използвал предоставената му екипировка – колани за закрепване и стъпил на конструкцията на тавана от гипсокартон, въпреки че знаел, че има изградена такава, с което причинил трудовата злополука по своя вина. Твърди се, че това е установено и от контролните органи на Д „ИТ“. По тези причини моли искът да бъде отхвърлен изцяло. При условията на евентуалност се оспорва искът по размер. Твърди се, че с оглед нараняванията искът се явява прекомерен. Счита, че обезщетение от 1000 лв. би представлявало справедливо обезщетение за болките и страданията на ищеца. Освен това счита, че от сумата следва да се приспадне обезщетение по сключената застраховка, макар такова да не е изплатено към момента, тъй като това се дължи на бездействие на работника. Чрез бездействието си работникът целял първо да получи обезщетение от работодателя, а после и от застрахователя като по този начин се заобиколи разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска. Счита, че в случая е имало умишлено причиняване на увреждането от страна на ищеца. Твърди, че работникът самоволно е пристъпил към качване на височина поради спиране на електрозахранването в цеха без да е налице нареждане от страна на управителя. Твърдят, че извършеното от него грубо потъпквало правилата за здравословни и безопасни условия на труд, независимо от проведения му инструктаж, нито бил използвал зачислените му лични предпазни средства. Счита, че по този начин умишлено си бил причинил увреждането на здравето. При условията на евентуалност, счита,ч е ако съдът приеме иска за доказан по основание, то той се явява прекомерен. Счита, че претендираната сума е твърде голяма с оглед претърпените от работника болки и страдания. Обръща внимание, че непосредствено след прекратяването на трудовото правоотношение между страните ищецът е започнал работа при друг работодател на същата длъжност. Предвид това счита,ч е дължимото обезщетение не следва да надхвърля 1000 лв. Освен това счита, че е налице поне съпричиняване от страна на работника поради допускане на груба небрежност при работата. А освен това на същият било изплатено и обезщетение от застраховател. Предвид горното моли искът да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От писмените доказателства по делото се установява, че ищецът В.А.Г. е имал сключен трудов договор с ответника „Крис Ойл 97” ЕООД, гр. К. за длъжността „електромонтьор“ от ***г. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на ***г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността, която е връчена на работника, той е имал следните задължения:
- Да спазва трудовата дисциплина, ***ичните инструкции и инструкциите за ТБТ и ППО;
- Да не допуска разхищение и нецелесъобразно изразходване на суровини и материали;
- Да контролира и провежда техническа експлоатация на електрообзавеждането в дружеството, което включва оперативно обслужване, технически контрол, техническо обслужване, ремонт и модернизация, управление и контрол на енергийната ефективност;
- Да извежда от експлоатация негодни или опасни ел. машини и съоръжения със съдействието на енергетика;
- Да взема съвместно с енергетика решения по оборудването на ел. инсталациите и оборудването.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на работникът са проведени първоначален инструктаж и първоначално обучение при постъпване на работа. Разрешено му е извършване на самостоятелна работа. Установява се, че същият редовно се е подписвал в книгата за проведен периодичен инструктаж. Никъде в приложените писмени документи няма доказателство какво е съдържал първоначалният инструктаж и обучение на работника, нито какво е съдържал периодичния инструктаж, поради което за тези факти и доказателства бяха допуснати свидетелски показания. Според гласните доказателства на св. Д. П.във фирмата не е имало специалисти, които да извършват адекватен и реален инструктаж на работниците. Инструктажът бил възложен на служител с длъжност „***“ и бил извършван формално, тъй като тя не разбирала от специфичната дейност на другите длъжности, включително от тази на електромонтьора. По делото са представени писмени доказателства – Програма за провеждане на инструктаж на работното място, Програма за провеждане на начален инструктаж и Инструкция за безопасна работа в цех „***. Ищецът е оспорил съществуването на тези документи към датата на постъпването му на работа и запознаването му с тях. По делото няма доказателства за достоверна дата на тези документи и че работникът е бил запознат реално с тях.
По делото писват каквито и да е доказателства, че на работникът са били зачислени каквито и да е лични предпазни средства. Според показанията на св. Д. П.са разполагали само с гумени ръкавици.
На 26.09.2018
г. (в периода на действие на трудовия договор) изпълнявал трудовите си
задължения по месторабота – фабрика за
производство ***, когато токът в цех „***“ прекъснал. В качеството си на ***и ***,
се наложило да провери за причините довели до прекъсване на
електрозахранването. С тази цел решил да провери за аварии по захранващите
кабели. Същите се намирали в подпокривното
пространство (между покрива на сградата и тавана на цеха“). За целта се качил
със стълба до намиращата се в покрива на цеха капандура, отворил я и влязъл в подпокривното пространство. Оказало се, че тавана на цеха е
изграден от гипсокартон положен на лека метална конструкция. По средата на
пространството имало само една тънка тухлена стена, по която В.А.Г. тръгнал, за да стигне до кабелната
инсталация. В един момент загубил равновесие и стъпил на металната конструкция,
която придържала гипсокартона. От тежестта му тази
конструкция подала и работникът паднал през покрива на цеха от няколко метра
височина.
Съгласно комплексната СМЕ и първоначалната такава в резултат на падането ищецът е претърпял следните увреждания – съчетана травма, включваща ***. Трябва да се има предвид, че между двете СМЕ няма съществени различия. Основните различия идват в частта от комплексната СМЕ по въпросите, които не бяха поставени на първата СМЕ. Предвид това съдът кредитира и двете СМЕ. И според двете експертизи възстановяването се очаква в период около един до два месеца. Съгласно комплексната СМЕ е възможно след подобно счупване да се развие хроничен ***, т.е. болният да изпитва *** болка за период от повече от 3 месеца. ***та болка е свързана с увреждания на структурата на ***. Според вещите лица болката става комбинирана – от ******та болка продължава по-дълго във времето, тъй като тъканта на нерва се възстановява по-бавно от другата тъкан. Хроничният *** може да доведе до депресивно състояние, а при В.А.Г. се наблюдава ***в резултат на преживения стрес, опасенията за възстановяването, силната болка и промените в социалното функциониране (ограничаване на контактите и обичайната деятелност).
От показанията на св. Ц.Л., която живее с ищеца на съпружески начала, се установява, че възстановяването отнело повече от 2 месеца на ищеца. Същият непрекъснато изпитвал болка особено при резки движения – например при физиологични действия като смях и кашлица. Първите два месеца имал нужда от непрекъсната помощ. Същевременно инцидентът оказал влияние върху психичното му състояние, тъй като деятелността му силно намаляла, започнал да сънува кошмари, станал тревожен. Макар този свидетел да живее с ищеца на съпружески начала съдът няма причина да не се довери на показанията й само на това основание. Нейните показания са в съгласие с изводите на комплексната СМЕ за наличие на *** болка при ищецът в резултат на получената травма и данните за депресивна реакция.
От нейните показания става ясно, че след като е прекратил отношенията си с ответника, ищецът е започнал работа в друго предприятие на същата длъжност, но при по-леки условия.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Видно от текста на тази разпоредба отговорността на работодателя при трудова злополука не зависи от виновно поведение на представител на работодателя. Единственото, което е от значение е дали злополуката се е случила при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Последното безспорно се установи по делото.
Наистина съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КТ работодателят не отговаря, ако работникът умишлено е причинил увреждането. В случая обаче не може да се говори за умисъл. Правната теория определя умисълът като извършване на действие с цел да настъпи определен резултат, т.е. в конкретния случай умишлено причиняване на увреждането би имало, ако работникът нарочно беше скочил с цел да пострада, за което няма събрани данни.
Няма събрани доказателства и за груба небрежността от страна на работника, което да доведе до намаляване на отговорността на работодателя, съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ. ПО делото се установи, че макар на работникът да е проведен първоначален инструктаж и първоначално обучение при постъпване на работа, както и да се подписвал в инструктажната книжа за периодичен инструктаж, такъв реален инструктаж и реално обучение не са провеждани. Работникът не е разполагал и с лични предпазни средства, които да използва при дейността, при която е настъпила злополуката. Несъстоятелно е твърдението, че той самоволно е пристъпил към действията, довели до трудовата злополука без възлагане на задачата от работодателя. Видно от длъжностната характеристика той отговаря за поддръжката на ел. инсталациите във фабриката, а според резултата от преведеното първоначално обучение му е разрешено да извършва самостоятелно дейности. Служителите и работниците са длъжни да изпълняват всички свои задължения и без да чакат някой изрично да им го възложи. Работникът в случая не е направил нищо друго освен да изпълни задълженията си по трудова характеристика. Абсурдно е да се очаква при възникнала авария (каквато безспорно спирането на ел. захранването представлява), да се чака управителя да възложи отстраняване на проблема с ел. захранването и дотогава фабриката да не работи. Това би представлявало неизпълнение на трудовите задължения на електромонтьора.
С оглед разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят отговаря за претърпените имуществени и неимуществени вреди. С исковата молба са претендирани 7000 лв. неимуществени и 23,20 лв. имуществени вреди.
Настоящият съдебен състав не споделя и извода на процесуалния представител на ответника, че този размер на нанесените неимуществени вреди е прекомерен. Причинената на ищеца психическа травма продължава за доста дълъг период от време, поправянето на нанесената телесна повреда е довела до депресивна реакция. Има данни за удължаване на периода на възстановяване заради възникването на *** болка от увреждане на тъканта на междуребрен нерв. Последиците за работника са били сериозни. Самото възстановяване е придружено със силни болки и ограничаване в ежедневните функции. Предвид това съдът счита, че в подобен случай обезщетението би било справедливо в размер около 12000 лв. Наистина от дължимото обезщетение следва да се приспадне и платеното по застраховката в размер на 340,90 лв., но дори и с това приспадане, искът в размер на 7000 лв. се явява основателен и доказан и по основание и размер. Безспорно с оглед липсата на основание за намаляване или ограничаване отговорността на работодателя причинените имуществени вреди в размер на 23,20 лв. се дължат изцяло.
Обезщетението за трудова злополука е дължимо от датата на трудовата злополука. По тази причина искането за присъждане на законната лихва върху главницата за неимуществените вреди от 26.09.2018 г. до 16.05.2019 г. (датата на завеждане на исковата молба) е основателно целия претендиран размер от 453,05 лв. върху главницата от 7000 лв., както и върху двете суми за периода от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Предвид извода на съда за основателност на иска и с оглед направените искания за произнасяне досежно разноските, съдът намира следното: В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, които възлизат в размер на 1030 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Освен това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на НПРС сумата от 299,05 лв., представляващи държавна такса по делото и сторените от бюджета разноски в размер на 1119,90 лв., от заплащането, на които ищецът е освободен по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Крис Ойл 97” ЕООД, гр. К., ул. „Н.” №*, с ЕИК ***, представлявано от управителя В.А.Г., ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 7000 лв. (седем хиляди лева), представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпения от него стрес, болки и страдания от трудова злополука, случила се на 26.09.2018 г., ведно със сумата от 453,05 лв. (четиристотин петдесет и три лева и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 26.09.2018 г. до 16.05.2019 г., както и 23,20 лв. (двадесет и три лева и двадесет стотинки), представляващи имуществени вреди от направени разходи, в резултат на същата трудова злополука, както и законна лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба на 16.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Крис Ойл 97” ЕООД, гр. К., ул. „Н.” №*, с ЕИК ***, представлявано от управителя В.А.Г., ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1030 лв. (хиляда и тридесет лева), представляващи направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Крис Ойл 97” ЕООД, гр. К., ул. „Н.” №*, с ЕИК ***, представлявано от управителя В.А.Г., да заплатИ по сметка на Районен съд Нови пазар сумата от 299,05 лв. (двеста деветдесет и девет лева и пет стотинки), представляващи държавна такса по делото и сторените от бюджета разноски в размер на 1119,90 лв. (хиляда стои деветнадесет лева и деветдесет стотинки), от заплащането, на които ищецът е бил освободен по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Н.