МОТИВИ по НОХД №2009********** по описа на
РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимите Я.С. ***, и М.М. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че през неустановени дни в периода 01.05.2009 г. –
31.05.2009 г., в с.Деков, обл.Плевен, при условията на продължавано
престъпление, след като се сговорили предварително по между си, отнели чужди
движими вещи: медни проводници – 12,5 кг. на стойност 296 лева; 35 броя капаци
от покрив на стойност 56 лева; 150
кг. метални отпадъци на стойност 90 лева и 1 брой шевна
машина с неустановена марка на стойност 50 лева, всичко на обща стойност 492
лева, от владението на Б.Л. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвоят, като горното е извършено при условията на повторност и не
представлява маловажен случай.
Престъпление
по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК и за двамата подсъдими.
По искане на подсъдимите С.
и М., производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК - съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита
процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимите. Моли съда да бъдат признати за виновни и осъдени, като предлага наказание
лишаване от свобода за срок от една година по отношение на подсъдимия С. и
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца по отношение на
подсъдимия М..
Подсъдимите Я.С. и М.М. по време предварителното изслушване, след
разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признават изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласяват да не се
събират доказателства за тези факти. В съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, както лично, така и чрез назначеният им за служебен
защитник на основание чл.372, ал.2 от НПК – адв.А.А. от АК-П., моли съда да ги
признае за виновни по повдигнатото обвинение, като по отношение на предложеното
от представителя на РП Левски наказание на С. пледира да бъде в размер на осем
месеца, а на М. в размер на три месеца, предвид действителното наличие на
многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, при задължителното
приложение на чл.55 от НК. Защитата излага съображения за наличие на
предпоставки за групиране на наказанията, наложени на подсъдимия С. с влезли в
законна сила присъди.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е обявил, че
ще ползва направеното от подсъдимите самопризнания при постановяване на
присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Я.С. ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият
М.М. ***, с ЕГН **********.
На
неустановен ден през месец май 2009
г., двамата подсъдими се видели и уговорили да извършат
кражба от къща, находяща се в с.Деков, обл.Плевен, на *. На подсъдимите била
известно обстоятелството, че е необитаема. Същата била собственост на гражданин
на *, но се стопанисвала от Б.Л. ***.
На следващия ден, вечерта
около 22.00 часа, двамата влезли в къщата и отнели намиращите се в нея движими
вещи: 12,5 кг.
медни проводници, които демонтирали от електрическото табло. Приготвили и 35
броя капаци за покрив, като ги оставили до портата на къщата. Впоследствие
въпросни капаци продали на свидетеля В.Т. – шофьор на камион към фирма „С.” с
управител К.К.. На другия ден, след извършване на кражбата обгорили и отнетите
проводници в гората край селото, а отделения цветен метал отнесли в дома на
подсъдимия М.. На дата 29.05.2009 г., свидетелката З.М., с която подсъдимия М.
живеел на семейни начала, предала цветния метал в склад за вторични суровини
към „Еко Феникс” ЕООД гр.Свищов, база Белене. Там представила личната си карта
и получила за предадените медни отпадъци в количество 12,5 кг., сумата от 56,25
лева, като й била издадена и покупко – изплащателна сметка. Получената сума пари
предала на двамата подсъдими.
Няколко дни, след извършване
на първата кражба, подсъдимите С. и М. отново проникнали в същата къща. От
мазата откраднали шевна машина и 150
кг. метални отпадъци – винкели и тръби. Още на същия ден
предали отнетите вещи на пункт за вторични суровини, като разделили и получените
от предаването им сума пари.
Изложената фактическа
обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства, а именно:
от протоколите за разпит на свидетелите; от приложеното писмено доказателство
по делото, а именно един брой покупко – изплащателна сметка от 29.05.2009 г.,
издадена на името на З.М.; от заключението на вещото лице по изготвената на
досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, съгласно което
стойността на чуждите движими вещи, предмет на престъплението, по пазарни цени,
към месец май 2009 г.,
е в общ размер на 492 лева; както и от справки за съдимост на двамата подсъдими.
Предвид направените от
подсъдимите С. и М. самопризнания, които изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства, съдът приема за безспорно установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
С деянието си подсъдимия С. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението квалифицирана кражба
при условията на продължавано престъпление. Деянието е извършено от С. след
предварителен сговор с подсъдимия М., поради което е налице квалифициращия
признак по чл.195, ал.1, т.5 от НК, и при условията на повторност, след като
вече е бил осъждан с влезли в законна сила присъди за други такива престъпления,
поради което е налице квалифициращия признак по т.7 на чл.195, ал.1 от НК. Предвид
преходните осъждания на подсъдимия за извършени от него престъпления от общ
характер, които от своя страна разкриват едни трайно изградени навици у
подсъдимия С. да посяга на чуждата собственост, случаят не може да се
квалифицира, като маловажен.
Деянието извършено от
подсъдимия С., следва да се квалифицира, като престъпление по чл.195, ал.1, т.5
и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и последния следва да носи наказателна отговорност по горепосочените
текстове от НК. Предвид обстоятелството, че делото е разгледано по реда на
глава 27 от НПК, наказанието на подсъдимия С. следва да се определи
задължително при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. При това положение, и
след като за извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години, съдът е определил на подсъдимия наказание лишаване
от свобода под установения специален минимум на това наказание, предвиден в
състава на извършеното престъпление.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия С., съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за неговото
извършване, както и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства, независимо от задължителното
определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, дори и без да
са налице такива обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Като такива следва да се отчетат: признанието на вината, доброто процесуално
поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, тежкото
му имотно и семейно положение на подсъдимия - същият е безработен, без
постоянни доходи, и полага грижи за едно дете.
Отегчаващо
вината и отговорността на подсъдимия С. обстоятелство е извършване на
престъплението в изпитателния срок по четири влезли в законна сила условни
присъди.
Предвид действителното
наличие на изброените по – горе многобройни смекчаващи вината и отговорността
на подсъдимия обстоятелства, съдът е наложил на Я.С. наказание лишаване от
свобода за срок малко над минималния размер на този вид наказание, предвиден в
закона, а именно лишаване от свобода за срок от пет месеца, което следва да
изтърпи ефективно, при първоначално строг режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. При определяне размера на наказанието на подсъдимия С.
съдът отчита и по – големия принос за извършване на престъплението от страна на
този подсъдим.
Съдът счита, че така
наложеното му наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на
извършеното от него престъпление, и като токова от една страна същото ще окаже
върху подсъдимия необходимото поправително и възпиращо въздействие за в бъдеще
да се въздържа от извършване на престъпни посегателства срещу чуждата
собственост, и от друга ще съдейства за постигане и на генералната превенция,
като една от целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Тъй като подсъдимия С. е
извършил престъплението в изпитателния срок по четири влезли в законна сила
условни присъди, съдът на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение
наложените му наказания с присъди, както следва:
- със споразумение, одобрено
с протоколно определение №205/28.02.2007 г., по н.о.х.д. №687/2006 г. по описа
на РС – Ловеч, влязло в законна сила на 28.02.2007 г., а именно наказание
единадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок;
- с присъда №74/17.03.2008 г., постановена по н.о.х.д.
№514/2007 г. по описа на РС – Севлиево, влязла в законна сила на 01.04.2008 г.,
а именно десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок;
- с присъда №212/08.09.2008 г., постановена по н.о.х.д.
№232/2008 г. по описа на РС – Севлиево, влязла в законна сила на 23.09.2008 г.,
а именно единадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок;
- и с присъда №193/05.12.2008 г., постановена по н.о.х.д. №20084410200292 по описа на РС –
Левски, влязла в законна сила на 20.12.2008 г., а именно четири месеца лишаване
от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три
години изпитателен срок.
По отношение на изброените по – горе условни осъждания
на подсъдимия са налице предпоставките на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, тъй като и четирите деяния са извършени от С., преди да има влязла в
законна сила присъда, за което и да е от тях, т.е. при условията на реална
съвкупност. При това положение съдът на посоченото по – горе основание е
определил по отношение на Я.С. едно общо наказание измежду наказанията,
наложени му с присъди, постановени по н.о.х.д. №687/2006г. по описа на РС -
Ловеч, н.о.х.д. № 514/2007г. по описа на РС - Севлиево, н.о.х.д. №232/2008г. по
описа на РС - Севлиево, и н.о.х.д. №20084410200292 по описа на РС - Левски,
най-тежкото от тях, а именно единадесет месеца лишаване от свобода, което следва да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Видно от
справката за съдимост по отношение на подсъдимия са налице още две осъждания за
деяния, извършени от него при условията на реална съвкупност, преди да има
влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Налице са основанията за
приложение на чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК за групиране на наложените
на подсъдимия наказания и за тези осъждания, поради което съдът е определил на Я.С.
едно общо наказание и по присъдите, постановени по н.о.х.д №20084410200261 по
описа на РС - Левски и по н.о.х.д. №20084410200486 по описа на РС - Левски,
най-тежкото от тях, а именно – пробация, със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца; задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото от 100 часа в продължение на една година, като на основание чл.25,
ал.2 от НК съдът е приспаднал изтърпяното наказание пробация.
На основание чл. 23, ал.3 от НК, съдът е присъединил изцяло към така определеното общо най – тежко
наказание пробация, наказанието глоба
в размер на петдесет лева, наложена на подсъдимия с присъдата, постановена по н.о.х.д.
№ 20084410200486 по описа на РС - Левски.
Съдът е постановил подсъдимия да изтърпи
отделно наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца, наложено му с
настоящата присъда по н.о.х.д. №20094410200565 по описа на РС – Левски.
С деянието си подсъдимия М.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението квалифицирана
кражба при условията на продължавано престъпление. Деянието е извършено от М.
след предварителен сговор с подсъдимия С., поради което е налице квалифициращия
признак по чл.195, ал.1, т.5 от НК, и при условията на повторност, след като
вече е бил осъждан с влезли в законна сила присъди за други такива
престъпления, поради което е налице квалифициращия признак по т.7 на чл.195,
ал.1 от НК. Предвид преходните осъждания на подсъдимия за извършени от него
престъпления от общ характер, които от своя страна разкриват едни трайно
изградени навици у подсъдимия М. да посяга на чуждата собственост, случаят не
може да се квалифицира, като маловажен.
Деянието извършено от
подсъдимия М., следва да се квалифицира, като престъпление по чл.195, ал.1, т.5
и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и последния следва да носи наказателна отговорност по горепосочените
текстове от НК. Предвид обстоятелството, че делото е разгледано по реда на
глава 27 от НПК, наказанието на подсъдимия М. следва да се определи
задължително при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. При това положение, и
след като за извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години, съдът е определил на подсъдимия наказание
лишаване от свобода под установения специален минимум на това наказание,
предвиден в състава на извършеното престъпление.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия М., съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за неговото
извършване, както и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства, независимо от задължителното
определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, дори и без да
са налице такива обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Като такива следва да се отчетат: признанието на вината, доброто процесуално
поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото,
тежкото му имотно и семейно положение - същият е безработен, без постоянни
доходи, и полага грижи за четири дете.
Отегчаващо
вината и отговорността на подсъдимия М. обстоятелство са преходните му
осъждания за умишлени престъпления от общ характер.
Предвид
действителното наличие на изброените по – горе многобройни смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът е наложил на М.М. наказание
лишаване от свобода за срок малко над минималния размер на този вид наказание,
предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок от четири месеца,
което следва да изтърпи ефективно, при първоначално общ режим, в затвор или
затворническо общежитие от открит тип. Съдът счита, че така наложеното му
наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на извършеното от него
престъпление, и като токова от една страна същото ще окаже върху подсъдимия
необходимото поправително и възпиращо въздействие за в бъдеще да се въздържа от
извършване на престъпни посегателства срещу чуждата собственост, и от друга ще
съдейства за постигане и на генералната превенция, като една от целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът е осъдил двамата подсъдими Я.С. и М.М. да заплатят солидарно направените
деловодни разноски в размер на 278 лв.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: