Присъда по дело №211/2021 на Районен съд - Севлиево

Подсъдимият Л. П. М. от гр.Севлиево е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на 27.03.2021 г., около
14.45 часа, в гр.Севлиево, на ул.“Марин Попов“ до дом № 82, в посока гр.Габрово,
управлявал МПС - лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ****, след употреба
на наркотично вещество – метамфетамин, установено по надлежния ред – чрез
наркотест с техническо средство „Druger Drug Test 5000“ ARMD 0131.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по
безспорен начин.
В съдебно заседание подсъдимият М. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновен, но дава
обяснения по повдигнатото му от прокуратурата обвинение.
От обясненията на подсъдимия Л. П. М., показанията на свидетелите С. Д. Д., И.
Т. К., Ц. Х. Г., Д. А. Д., Т. Т. Д. и И. Ц. И. и от останалите доказателства по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият Л. П. М. притежавал свидетелство за управление на МПС и бил
правоспособен водач на такова.Живеел в гр.Севлиево и притежавал лек автомобил
„Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ****.На неустановена по делото дата, преди
27.03.2021 г. същият употребил наркотични вещества.На 27.03.2021 г. подс.М. имал
уговорка да отидат с негови познати и приятели на язовир.В ранният след обяд на
същата дата подсъдимият бил заедно със свид.Д. Ан. Д..Двамата потеглили към
уговореното с техните познати място.Били с посоченият по-горе лек автомобил, който
бил управляван от подс.М..Свид.Д. била седнала на предната седалка до водача.Около
14.45 часа с управляваният от подс.М. автомобил, посочен по-горе се движели по
ул.“Марин Попов“ в гр.Севлиево, в посока гр.Габрово.По същото време свид.СТ. Д. Д.
и колегата му свид.Т. Т. Д***., двамата служители на РУ на МВР Севлиево,
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по постова дейност.Със
служебният си автомобил се намирали на постановъчен пункт до дом № 82 на
ул.“Марин Попов“ в гр.Севлиево.Двамата забелязалия движещият се по същата улица
и в посока гр.Габрово лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № **** и решили
да го спрат, за да му извършат проверка.След като подали сигнал на същият, водачът
му преустановил движението си.По време на извършената проверка полицейските
служители установили, че автомобила се управлява от подс.М..При извършената
документална проверка не били установени нарушения, но полицейските служители
поканили подс.М. да се придвижи до сградата на РУ МВР Севлиево, където от техни
колеги по КАТ, да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични
вещества.Пред полицейските служители подс.М. споделил своето притеснение, че
тестът за употреба на наркотици може да е положителен на марихуана, тъй като
наскоро бил пушил такава.След това подс.М., заедно със свид.Д. и посоченият по-горе
лек автомобил били съпроводени до сградата на РУ МВР Севлиево.В същата двамата
полицейски служители извикали за съдействие свои колеги от КАТ, в чиито
правомощия било извършването на проверка за употреба на алкохол и наркотични
вещества.Съдействие им било оказано от свид.ЦВ. ХР. Г. и свид.И***. Т. К., които на
същата дата били назначени в наряд по контрол на пътното движение.От страна на
последните на подс.М. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. № 7510/0078.При извършената такава уредът
отчел нулев резултат за наличие на алкохол.След това от страна на свид.Г. и свид.К. на
подс.М. била извършена проверка за употреба на наркотични вещества.Техническото
1

средство наркотест „Druger Drug Test 5000“ ARMD 0131 отчело данни за употреба на
наркотични вещества – метамфетамин.За така отчетения резултат, от паметта на
техническото средство била извлечена разпечатка, на която било направено
копие.Същевременно, на същата дата 27.03.2021 г., за извършената проверка, от страна
на свид.Г. бил изготвен Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, в който като начало на проверката бил посочен
15.10 часа, а като край на същата 15.25 часа.Посоченият протокол бил подписан от
подс.М. и свид.Г..От страна на свид.Г. бил издаден и талон за медицинско изследване
№ 0054520, в който полицейският служител отразил, че техническото средство показва
положителен резултат за метамфетамин.В талона подс.М. собственоръчно вписал, че
приема показанията на техническото средство и положил подписа си в него.С подписа
си удостоверил също така, че е получил екземпляр от талона в 15.55 часа на 27.03.2021
г.Подс.М. се явил във ФСМП гр.Севлиево, но отказал да даде биологична проба за
употреба на наркотични вещества или техни аналози.Това обстоятелство било
отразено от медицинското лице – свид.ИВ. Ц. И. в изготвения от него Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.В същият протокол като час на явяването на
подс.М. е отразен 16.20 часа на 27.03.2021 г.Изготвеният протокол бил подписан от
медицинското лице и от подс.М., като в него е отразено, че последният отказва да се
подложи на изследване.Това обстоятелство било удостоверено в протокола от
подс.М..Междувременно по повод на констатираното при проверката, на подсъдимия
бил съставен АУАН серия GA № 344853 от 27.03.2021 г., с който било иззето и
неговото СУМПС.АУАН бил подписан без възражения от страна на подс.М..Със
ЗППАМ № 21-0341-000063 от 29.03.2021 г. на подс.Велев била наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.С Протокол за доброволно предаване от
27.03.2021 г. подс.М. предал на свид.Д. лекия автомобил, управляван от него, както и
един брой контактен ключ за автомобила.На разпечатката от отчетения резултат от
техническото средство било направено копие и същото с Протокол за доброволно
предаване от 30.03.2021 г. било предадено от свид.Г. на разследващия полицай при РУ
МВР – Севлиево.Със същият протокол свид.Г. предал на разследващия полицай 1 бр.
еднократен тест „Druger Drug Test 5000“ ARMD 0131, реагирал положително на
метамфетамин с положен подпис на подс.М..Срещу надлежно оформена разписка от
26.04.2021 г. лекият автомобил и контактният ключ за него били върнати на подс.М..
От заключението на съдебно-почерковата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т. ИВ., което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и
законосъобразно, се установява, че ръкописният текст „приемам показанията на
техн.средство“ в талон за изследване № 0054520 от 27.03.2021 г. е писан от подс.Л. П.
М., ЕГН **********.Подписите в АУАН серия GA № 344853 от 27.03.2021 г. в графата
срещу „нарушител:“, както и след текста „Подписаният Л. П. М., получих препис от
акта и съм уведомен, че в тридневен срок мога да направя допълнителни
възражения.Задължавам се при промяна на адреса да посоча новия“ са изпълнени от
подс.Л. П. М., ЕГН **********.Подписите в талон за изследване № 0054520 от
27.03.2021 г. срещу ръкописния текст „приемам показанията на техн.средство“, както и
подписа долу в дясно в графата „подпис на провереното лице“ са изпълнени от подс.Л.
П. М., ЕГН **********.
В съдебните прения защитникът на подсъдимия отправя молба към съда да
признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение, в
2

подкрепа на което се излагат няколко довода.Излага се на първо място твърдението, че
Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози е в колизия с НПК, като с
подзаконов нормативен акт се променял реда за събиране на доказателства, предвиден
в процесуалния закон.Излага се на следващо място довода, че обвинителната теза
почивала на две основни доказателства, а именно вещественото доказателство –
еднократен тест „Druger Drug Test 5000“ ARMD 0131, а другото с претенция за такова
се съдържало на страница 13 от досъдебното производство.Първото от тях по никакъв
начин не установявало вината на подс.М., а по отношение на второто се излагат
пространни доводи.Твърди се, че предаденото от свид.Г. не представлявало
оригиналната разпечатка от техническото средство, а някакво копие, което било
заверено с много по-късна дата и незнайно от кого.В този смисъл то представлявало
негодно доказателство.В случая липсвали други доказателства относно вината на
подс.М. и установяването й с гласни доказателства било недопустимо.От страна на
разследващите не били положени никакви усилия от паметта на техническото средство
да се изведат направените на тази дата – 27.03.2021 г. тестове и резултатите, които
техническото средство е констатирало.На следващо място се излагат доводи, че по
делото липсвали каквито и да било доказателства в поведението на подс.М. да е
установено повлияване от наркотични вещества.В този смисъл се съдържали и
пропуски в Протокола за извършената му проверка, в който неговото състояние не се
описвало, а това било съществено.Твърди се също така, че пред полицейските
служители подсъдимият отрекъл да е употребявал наркотични вещества, а след
направената му проба останал изненадан от резултата, който отчело техническото
средство.На следващо място се излагат доводи, че в продължение на повече от два часа
подсъдимият се намирал в сградата на полицейското управление, през което време бил
местен от стая в стая, било му разрешавано да пуши, а същевременно теста бил
извършен в негово отсъствие, в друго помещение.Набляга се отново върху
обстоятелството, че протокола за извършена проверка не бил попълнен съобразно
изискванията на посочената по-горе Наредба, поради което е бил опорочен и реда,
предвиден в нея.Оспорва се на следващо място процедурата, въз основа на която
техническото средство е било одобрено за използване.Ноторно известно било, че това
техническо средство често отчитало грешни тестове в подкрепа на което защитата се
позовава на изследване, проведено в Университетска болница в Осло.
Съдът не споделя така изложените доводи от страна на защитника на подс.М. по
следните съображения.
Държавите в Европа са възприели различен подход при криминализирането на
управлението на моторни превозни средства /МПС/ след употреба на наркотични
вещества.В някои от тях се прилага т. нар. подход „повлияване/въздействие“, който се
характеризира с това, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба
на наркотични вещества е необходимо да се докаже освен употреба и повлияване на
водача от наркотичното вещество.Другият подход – „нулевият толеранс“, е възприет и
се прилага в правните системи на други държави.Характерно за него е това, че за
наказателното преследване, респективно за съставомерността на деянието, е
необходимо единствено да се установи употреба на наркотично вещество от водача на
МПС.България попада в групата на страните, възприели „пълен нулев толеранс“,
доколкото в диспозицията на чл.343б, ал.3 от НК не е залегнало изискване от
обективна страна да се установи повлияване на водача от наркотичното
вещество.Очевидно е, че е възприет законодателният подход на нулева толерантност,
3

като е прието, че употребата на наркотични вещества без значение от количеството,
винаги води до неблагоприятна промяна на съзнанието и уменията на водача да
управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС и именно това поведение е
криминализирано.С други думи, за да възникне наказателна отговорност по чл.343б,
ал.3 от НК, е достатъчно деецът да е управлявал моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.Законът не се интересува от това:
дали към момента на управление на превозното средство, деецът е бил повлиян от
наркотичното вещество или неговия аналог, и ако е така, в каква степен.За разлика от
хипотезата на чл.343б, ал.1 от НК, която визира случаите на управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол с определена концентрация в кръвта на
водача, установена по надлежния ред, в чл.343б, ал.3 от НК е възведена забраната да се
управлява превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, независимо дали водачът обективно е бил повлиян от тяхната
употреба.Различието при очертаването на посочените норми произтича от това, че
поначало употребата на алкохол не е забранена от закона, откъдето и забраната за
управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол е забранена само в
предвидените от закона случаи.Друго е положението при употребата на наркотични
вещества или техни аналози, която поначало е забранена от закона.Следователно,
законовата забрана да се управлява моторно превозно след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, имплицитно се включва в забраната, очертана от чл.343б,
ал.3 от НК, да се управлява моторно превозно средство след употреба на такива
вещества.За разлика от случаите на употреба на алкохолни напитки, при които законът
се интересува от наличието на повлияване на алкохола върху организма на водача,
както и от степента на повлияване, определена в промили, при употребата на
наркотични вещества и техни аналози, законът не се интересува от тези въпроси, а
въвежда двустепенна забрана: както да се употребяват такива вещества, така и да се
управлява моторно превозно средство след тяхната употреба.Когато бъде установено,
че водачът на превозното средство е бил повлиян от употребените наркотични
вещества, това е отегчаващо обстоятелство със значителна тежест, което се взема
предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност.Когато водачът е
осъществил състава на чл.343б, ал.3 от НК, макар и да не е бил повлиян от употребата
на забранените вещества, съставомерността на деянието не отпада, тъй като наличието
или липсата на повлияване на водача, респективно, степента на повлияване, не са
съставомерни елементи, а единствено биха имали значение при преценката на степента
на обществена опасност на извършеното деяние.Начинът, по който е формулирана
нормата на чл.343б, ал.3 от НК и липсата на определен от законодателя количествен
критерий обуславят извода, че за съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3
от НК е ирелевантен моментът на употреба на наркотично вещество от водача, а
именно дали същата е непосредствено преди управлението на МПС или на по-ранен
етап.
За управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните
аналози не са залегнали изискванията същите да бъдат установени по надлежен ред в
кръвта на водача.Тук не може да се говори за пропуск на законодателя, доколкото
същият систематично е заложил тези изисквания в разпоредбите на чл.343б, ал.1 и ал.2
от НК, респективно следва да се приеме, че с оглед по-високата степен на обществена
опасност на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и техните
аналози, е предвидена възможност съставомерността на това престъпление да се
доказва с по-широк спектър от доказателства и способи за доказване, предвидени в
НПК.Логическото тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.343б, ал.3 от НК
4

обуславя извода, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества не е нужно наличието на наркотичното вещество да е установено
по надлежния ред, нито е налице правна необходимост същото да е установено в
кръвта на водача.В подкрепа на този извод е преобладаващата практика на ВКС.
Независимо от това законодателят с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е
регламентирал реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите
на моторни превозни средства МПС и/или употребата от тези водачи на наркотични
вещества или техни аналози.Не е в правомощията на настоящият съдебен състав да
коментира и излага изводи относно наличието на колизия между Наредбата и НПК,
каквито доводи се излагат от защитата.От друга страна с разпоредбите на Наредбата се
създава известна сигурност досежно установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС, като се регламентира реда за това.
Не е в правомощият на настоящият съдебен състав да взема отношение относно
начина на избор на теста за установяване на употребата на наркотични
вещества.Съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата: „Тестовете, с които се установява
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи“.По делото не се спори, че тестът, с който на подс.М.
е била извършена проверка за употреба на наркотични вещества е определен със
Заповед на Министъра на вътрешните работи, каквото е изискването на посочената по-
горе разпоредба.Същият е преминал съответната метрологична проверка и периодична
такава.Съгласно разпоредбата на чл.5 от Наредбата: „При наличието на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за
медицинско изследване.Резултатът от проверката за употребата на наркотични
вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по
образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил
проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на
водача“.По делото, както вече бе посочено по-горе, безспорно се установява, че такъв
протокол е бил съставен от свид.Г., а обстоятелството, че в някои от графите досежно
начина на поведение на водача липсват отметки, по никакъв начин не го опорочава и
не може да води до извода, че същият не отговаря на изискванията на
Наредбата.Безспорно е също така и не се спори, че в съотвествие с изискванията на
чл.3, ал.2; чл.5, ал.2 и чл.6 от Наредбата, от страна на свид.Г., при спазване на
предвидения ред, е бил изготвен Талон за изследване № 0054520 от 27.03.2021 г.В него
както вече бе посочено по-горе е отразено собственоръчно от подс.М., че приема
показанията на теста, което е удостоверено и с подписа му.Безспорно е също така, че
при съставяне на АУАН от страна на свид.Г. са били спазени изискванията на чл.6,
ал.2 от Наредбата.Спазена е и разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредбата, тъй като
водачът на МПС, в случая подс.М. е бил съпроводен от полицейски служители до
ЦСМП, филиал Севлиево, който пък е сред посочените в чл.11.Не се спори също така,
че в съответствие с разпоредбата на чл.14, ал.2 от Наредбата медицинският специалист
е изготвил съответният протокол за медицинско изследване, като в същият е отразена и
причината поради която изследването не е било проведено, а именно отказът на
подс.М..Това обстоятелство, в съответствие с изискванията на Наредбата е
удостоверено с подписа на последният.При така изложеното, съдът намира, че при
установяване употребата на наркотични вещества от подс.М. са били спазени
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
5

на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В заключение, съдът не споделя твърдението на защитата, че по делото липсват
каквито и да било доказателства, събрани по предвидения процесуален ред, от които да
се установява съставомерността на деянието и вината на подс.М..Както от събраните
по делото писмени доказателства, така и от гласните такива, по безспорен начин се
установява, че на посочената в обв.акт дата и място, подс.М. е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества.Това се установява от показанията на разпитаните в
качеството на свидетели полицейски служители СТ. Д. Д., И***. Т. К., ЦВ. ХР. Г. и Т.
Т. Д***., чиито показания пък се подкрепят от писмените доказателства - Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества; Талон за
медицинско изследване № 0054520; Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози; АУАН серия GA № 344853 от 27.03.2021 г.; извлечение от журнала на ФСМП
– Севлиево; Протокол за сервизна проверка на „Дръгтест 5000“ и Заповед № 8121з-
1186/13.09.2017 г.Гласните и писмени доказателства се подкрепят и от заключението
на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза.
Безспорно е, че след положителния резултат от теста, подс.М. бил изненадан от
него.От показанията на свидетелите С.Д., И.К. и Ц.Г. обаче се установява, че преди
извършване на проверката за употреба на наркотични вещества, подс.М. споделил пред
тях притеснението си от положителен резултат на теста, тъй като преди известно време
бил употребил наркотични вещества.При така изложеното, съдът намира, че след като
водачът – подс.М., е предприел управление на превозното средство, съзнавайки, че е
употребил наркотични вещества или техни аналози, независимо от момента, в който ги
е употребил, той действа с пряк умисъл по чл.343б, ал.3 от НК, а деянието е
съставомерно по посочената правна квалификация.
Не може да бъдат споделени и доводите, че проверката на подс.М. за употреба на
наркотични вещества в полицейското управление продължила повече от два часа, през
което време му било разрешавано да пуши, местен бил от една стая в друга и т.н.От
приетите по делото писмени доказателства, а и от свидетелските показания на
полицейските служители се установава, че подс.М. е бил спрян за извършване на
проверка в 14.45 часа на ул.“Марин Попов“ до дом № 82 в гр.Севлиево.След
извършване на документалната проверка е бил съпроводен до сградата на РУ МВР
Севлиево.Както вече бе отбелязано по-горе от страна на свид.Г. бил изготвен Протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, в който
като начало на проверката бил посочен 15.10 часа, а като край на същата 15.25
часа.Посоченият протокол бил подписан от подс.М. и свид.Г..От страна на свид.Г. бил
издаден и талон за медицинско изследване № 0054520, в който полицейският служител
отразил, че техническото средство показва положителен резултат за метамфетамин.В
талона подс.М. собственоръчно вписал, че приема показанията на техническото
средство и положил подписа си в него.С подписа си удостоверил също така, че е
получил екземпляр от талона в 15.55 часа на 27.03.2021 г.Подс.М. се явил във ФСМП
гр.Севлиево, но отказал да даде биологична проба за употреба на наркотични вещества
или техни аналози.Това обстоятелство било отразено от медицинското лице – свид.ИВ.
Ц. И. в изготвения от него Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози.В същият протокол като час на явяването на подс.М. е отразен 16.20 часа на
27.03.2021 г.Изготвеният протокол бил подписан от медицинското лице и от
подс.М..Проследявайки хронологията на събитията и действията, извършени от страна
6

на полицейските служители, подсъдимия и медицинското лице, съдът намира, че
твърденията на защитата са голословни и неподкрепени с доказателства.
При така изложеното и въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира доводите на защитата на подсъдимия
за неоснователни.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че
подсъдимият Л. П. М., след като на 27.03.2021 г., около 14.45 часа, в гр.Севлиево, на
ул.“Марин Попов“ до дом № 82, в посока гр.Габрово, управлявал МПС - лек автомобил
„Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ****, след употреба на наркотично вещество –
метамфетамин, установено по надлежния ред – чрез наркотест с техническо средство
„Druger Drug Test 5000“ ARMD 0131, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия Л. П. М. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което следва да
носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на
вината пряк умисъл.
За вида и размера на наказанията
При определяне на вида и размера на наказанията съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.Л. П. М. престъпление не е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.То обаче е с висока степен на обществена
опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род
престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност на подсъдимия, което
следва от чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.Не са налице
отегчаващи вината обстоятелства.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина,
липсата на данни за други тежки нарушения на ЗДвП, добрите характеристични данни
и младата му възраст.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до
извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така
предвиденото наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева се явява несъразмерно тежко.Налице са
предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК.Предвид тежестта на
престъплението, материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът
достига до извода, че на подсъдимия М. следва да се наложи наказание в размер на
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на държавата в размер
на 250,00 /двеста и петдесет/ лева.
За поправянето и превъзпитанието на подс.Л. П. М. съдът счита, че така
определеното му наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно.Към момента на осъществяването му същият не е бил осъждан, а
характеристичните му данни са добри.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на
подс.М. тригодишен изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия М. от право да управлява МПС за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.При определяне размера на това наказание съдът взе
предвид вида на нарушението, което е едно от малкото нарушения на правилата за
движение, при което формата на вината е умисъл, а не непредпазливост, добрите
характеристични данни и липсата на данни за други тежки нарушения на ЗДвП.
7

На осн.чл.59, ал.4 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС, времето, през което подсъдимия М. за същото
деяние е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Тъй като бе признат за виновен и осъден за извършено престъпление от общ
характер подсъдимият Л. П. М., следва да заплати в полза на държавата и по сметка на
Районен съд – Севлиево направените по делото разноски в размер на 351.50 /триста
петдесет и един лв. и 50 ст./ лева.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1 бр. еднократен тест „Druger Drug
Test 5000“ ARMD 0131, след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожи.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
8

Номер на акта:	28
Дата:	19 ноември 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20214230200211
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юни 2021 г.

Присъда по дело №211/2021 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите