Р
Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр. Силистра, 09.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав
Христов
при секретаря Ан.Алексиева, разгледа
докладваното от районния съдия АНД № 46/2020 г. по описа на съда и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят B.S., турски гражданин от гр.K., Република Турция, роден на ***г.
обжалва наказателно постановление № 39-0000013/ 10.01.2020г. на Началника на ОО
„АА”- гр.С, с което му е било наложено административно наказание- глоба в
размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение на чл.6, § 1,
изр.2 във вр.с чл.2, § 3 от Регламент /ЕС/ № 561/06г. и чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.
Ответникът
– ОО ”АА”- гр.С, надлежно уведомен, не се явява
представител, не депозира становище по делото, не изпраща проц.представител.
Районна прокуратура- С- надлежно уведомена, не се
явява представител, не депозира становище по делото.
Жалбоподателят B.S., редовно призован чрез
процесуалният си представител- адв.М.П. ***, не се явява в съдебно заседание, не
депозира становище по делото, не изпраща проц.представител. Чрез жалбата си заявява,
че моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП като незаконосъобразно,
навежда доводи в тази насока.
В съдебно заседание бяха призовани в качеството им
на свидетели лицата П.П.- актосъставител и Д.Й.- свидетел по акта, от които
лично се яви св.П., който даде своите показания добросъвестно и съда ги прие и
приобщи като доказателствени средства по същото. Относно призоваването на
свидетелят по акта Й., призовката е върната в цялост с отметка, че същия е за
неопределено време в болничен отпуск.
Въпреки редовното призоваване и неявяване на
жалбоподателя B.S., както и това на свидетелят по акта Й., съда счете, че няма пречки за
даване ход на делото и съобразно нормата на чл.61 ал.2 от ЗАНН даде ход на
делото, тъй като спорът е реализиран върху правната квалификация на нарушението
за което е бил наказан жалбоподателя и не се оспорва фактическата обстановка по
делото. Налице е искане от страна на жалбоподателя да сочи допълнителни искания
в съдебно заседание, но въпреки редовното призоваване не се явява, а
фактическата обстановка по делото може да бъде изяснена и чрез разпита на
актосъставителя- св.П.. С оглед изложеното по-горе, настоящия съдебен състав
счете, че няма пречка да разгледа делото и даде ход на същото в отсъствието на
жалбоподателя B.S. и свидетелят по акта Й..
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено
следното:
На 10.01.2020г. св. П. съвместно с колегата си- св. Й. били на работа в качеството
им на служители на ОО ”АА”- С. на път І-7 С.- Ш., на км 10+793, рампа за
обслужване на автомобили. Около 12,00 ч. спрели за проверка товарен автомобил
„Мерцедес Актрос
Предвид констатираните нарушения, св. П. изготвил АУАН № 268848/ 10.01.2020г.,
препис от който бил връчен на жалбоподателя чрез преводач от български на
турски език, упоменат в АУАН-ът. Въз основа на описания по-горе АУАН било изготвено
и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 39-0000013/ 10.01.2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като същата изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество- и основателна по следните
съображения:
АУАН № 268848/
10.01.2020г. и
обжалваното НП са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила:
Нарушението за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано
по чл.6, § 1, изр.2 във вр.с чл.2, § 3 от Регламент /ЕС/ № 561/06г. и чл.78
ал.1 т.1 от ЗАвП. Тези обстоятелства се отричат от жалбоподателя и същия на
практика оспорва установената фактическа обстановка, като изразява несъгласие с
наложеното му наказание и санкциониращите текстове от закона, които са приложени,
като ги счита за незаконосъобразни.
Видно от показанията на св. П., както и
приложената на л. 14 Декларация от А.М.В., в качеството й на преводач, назначен
на със заповед РД-31-13/13.03.2019 г. от Изпълнителен директор на ИА
"АА" – С., на 10.01.2020 г., за времето от 14:00 часа до 18:00 часа,
е присъствала при връчването на АУАН № 268848 от 10.01.2020 г. и снемането на
обяснения/ възражения от водача. След издаване на НП № 39-0000013 от 10.01.2020
г. е присъствала на връчването им на лицето B.S., гражданин на Р. Турция,
невладеещ български език, като е превеждала от български език на турски език и
обратно разговорите между служителите от областен отдел "Автомобилна
администрация" – С. и лицето. Същата е удостоверила верността на извършените
преводи. Лицето B.S. е разбрал какво нарушение е извършил и какво наказание му
е наложено, както и че има право да обжалва НП в 7-дневен срок от връчването
му.
При горните фактически установявания, АНО
е приел, че е нарушено задължителното изискване от чл.
6, § 1 от Регламент № 561/2006, който съвпада като номерация и съдържание с
чл. 6 "Време на управление", т. 1 от
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози /AETR/- Ратифицирана със закон, приет от
37-то НС на Р България /Обн. ДВ, бр. 28/95 г. /, на 30.01.2019 г., защото от
разпечатката на тахографа се установява, че водачът е управлявал МПС общо 12
часа и 44 минути, при допустимо максимално удължено дневно време за управление
от 10 часа. Превишението е над 2 часа, което попада в санкционната разпоредба
на чл.
93б ал. 1, т. 3 ЗАвП. Правото на защита на турския гражданин- жалбоподател,
в контекста на изискването на чл. 142 НПК - назначаване на преводач на незнаещия български език нарушител, още в
старта на административно-наказателното производство и декларацията на
последния, че точно му е превел съдържанието както на АУАН, така и на
издаденото по-късно, през същия ден, НП е спазено. Деецът е разбрал за какво
нарушение е образувано производството и какви са вътрешните разпоредби, по
които е санкциониран, както и реда за процесуална защита, вкл. правото на
обяснения по чл.
44 ЗАНН и на обжалване на НП в 7-дневен срок от връчването му.
Въпреки това обаче, настоящия съдебен
състав счита, че още при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на
административнонаказателните производствени правила, касаещи нормата на чл.
42, т. 3 ЗАНН, съгласно която разпоредба задължително с фактическото
обвинение следва да бъде предявено мястото и датата на извършване на
нарушението, което по отношение на мястото в случая, очевидно не е спазено. В
резултат на това и доколкото е установено, че извършваният превоз на товари е
международен - от Т. до Р., преминавайки през България, АНО е следвало да
прецени изобщо приложимостта на Регламент (ЕО) №
561/06, защото двете крайни дестинации са в държави, които не са членки на
ЕС, както и че е нямало доказателства Т. да е страна по Споразумението за
свободно икономическо пространство. Освен това, АНО е следвало да установи, че
липсват каквито и да е доказателства за мястото на регистрация на товарния автомобил,
защото посоченото търговско дружество като негов собственик, със седалище в
Република Турция, не може да разреши горния въпрос, който несъмнено е с правно
значение по делото.
Това е така, защото съгласно чл.
2, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/06, последният се прилага, независимо от
страната на регистрация на МПС към превозите, извършвани в Общността; между
Общността, Швейцария и страните по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, какъвто не е процесният по делото
превоз между Т - Р. От друга страна с чл.
2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/06 е нормирано, че за международни
транспортни операции, извършвани отчасти извън посочените области в § 2, вместо
Регламента се прилага AETR за:
а) превозни средства, регистрирани в
Общността или в страни, които са договарящи по АЕТR - за цялото пътуване, или
за:
б) превозни средства, регистрирани в
трета страна, която не е договаряща по AETR - само за частта на пътуването през
територията на Общността или за страните по AETR.
След справка в официалния сайт на
Икономическата комисия за Европа на ООН, под чиято егида е изработена
Европейската спогодба /AETR/, се установява, че страни по нея са както
България, на чиято територия е констатирано нарушението, така и Турция, и
Руската Федерация. Следователно, определящото обстоятелство за приложимостта на
горните разпоредбите по § 3 на чл. 2 от Регламента е мястото на регистрация на
процесния товарен автомобил, което като не е установено по делото от АНО,
лишава съдебните инстанции от възможността за преценка на приложимостта на Регламент № 561/06.
В същото време, непосочването на мястото на извършване на нарушението, ако все
пак е установена месторегистрацията на МПС-то, би могло да бъде преодоляно с
прилагане на разпоредбите на АETR, с които в максимална степен е синхронизиран
релевантния за случая Регламент
(ЕО) № 561/2006, но и това не е така. Следователно, налице са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза от АНО, довели
до прилагане на закон, за което не са били установени съставомерни факти.
Тежестта на доказване в
административнонаказателния съдебен процес нормативно е възложена на АНО, а
съобразно нормата на чл. 13
и чл.
14 НПК, настоящия съдебен състав е в обективна невъзможност служебно да
изясни всички тези факти с правно значение, тъй като субект на процесната
отговорност е турски гражданин, чиито адрес не е установен от АНО, нито са
приложени заверени копия от цитираните от същия орган разрешително № **********
за международен превоз на товари и международна товарителница CMR от 08.01.2020г., в които е възможно
да се съдържа информация за мястото на регистрация на товарния автомобил. Още
по-прецизни биха били действията на АНО ако беше направил и приложил по
преписката заверено копие от Свидетелството за регистрация на МПС. След като
нищо от това не е сторено, се установява съществена липса на факти, които са от
значение за реализиране на възведената административнонаказателна отговорност.
Следователно, основателно е оплакването в
жалбата за неправилно приложение на закона, в контекста на непълно установените
факти по делото, необходими за попълване на фактическия състав на релевираното
административно нарушение. В този смисъл е съдебната практика, включително и
тази на Адм.съд-С/ Решение № 88 от 15.10.2019 г. на АдмС - С по к. а. н. д. №
85/2019 г. /.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 39-0000013/ 10.01.2020г. на Началник на ОО ”АА”-гр.
С., издадено въз основа на АУАН № 268848/ 10.01.2020г. с което на основание
чл.93б, ал.1, т.3 от ЗАвП на B.S., турски гражданин от гр.K., Република Турция, роден на ***г.
е било наложено административно наказание- глоба в размер на 1 500 / хиляда и
петстотин / лева за извършено нарушение по чл.6, § 1, изр.2 във вр.с чл.2, § 3
от Регламент № 561/06г. на ЕС и чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд-С., считано от датата на съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ
/