Р Е Ш Е Н И Е
№ 769 17.06.2019г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХІ наказателен състав
На 04.06.2019г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Георги Иванов
Секретар: Снежана Петрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Г.Иванов
НАХ дело № 911 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.189, ал.7
от ЗДвП вр. с чл. 59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на С.Н.М., ЕГН:**********
***, против НП № 18-0769-000694 от 17.04.2018г. на Началник група сектор ПП към
ОД МВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200лв.
С жалбата се моли съда да отмени НП
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
легитимирано и заинтересовано лице.
В съдебно заседание пред
настоящия съд, процесуалният представител на жалбоподателя, адв.Н.
поддържа жалбата и моли съда да отмени НП поради процесуални нарушения при
неговото издаване и несъставомерността на второто
нарушение с оглед обстоятелството, че моторът бил спортен.
Административно-наказващият орган
не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Бургаският районен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 10.03.2018г., около 14,30 ч. в
гр.****** до градския стадион С.Н.М., управлявал мотоциклет “Я.” без
регистрационни табели. Този факт бил забелязан от св.Я.Ч. и М.М. –служители в 2 РУП ОД МВР Бургас, които се опитали да го спрат за проверка, но М. не спрял. Впоследствие бил
открит от св.М. на бензиностанцията в града и пред него признал, че той е
управлявал мотоциклета. На място пристигнал св.Д.Г.-мл.автоконтрольор
в сектор ПП ОД МВР Бургас, който след справка с дежурния служител на сектор ПП ОД
МВР установил, че управлявания от М. мотоциклет “Я.” с рама “ ******, не бил регистриран и М. не притежавал необходимата за неговото управление категория
А. След констатирането на този факт на М. бил съставен АУАН - за нарушение на
чл. 140,ал.1 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на нарушителя на
същата дата - за запознаване, и подписан от последния без възражения. Въз
основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното понастоящем НП №
18-0769-000694 от 17.04.2018г. на Началник група сектор ПП към ОД
МВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.175,ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 200лв.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и
като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН вр. с чл.314,ал.1 НПК, намира жалбата за неоснователна,
като съображенията за това са следните:
При проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и представляващи формални основания за отмяна на НП. АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи. АУАН е връчен на нарушителя и той своевременно се е запознал с него. Същият е съставен в негово присъствие и е подписан от двамата свидетели-очевидци на нарушението, което се удостоверява от положените в АУАН подписи. Видно от приложеното по делото копие на акта, жалбоподателят е разписал разписката, удостоверяваща неговото връчване. Двата акта притежават необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. В обстоятелствената част и на двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушенията, описано е деянието и обстоятелствата, свързани с извършването му. В АУАН и в НП е отразена нарушените законови разпоредби, а в НП е посочена и санкционните норми, въз основа на която са определени вида и размера на наложените наказания.
Съдът не споделя довода на защитата, че атакуваното наказателно постановление страда от недостатъчен обем от обстоятелства относими към фактическия състав на нарушението по чл. 150а от ЗДвП. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е отбелязано, че жалбоподателят е управлявал на процесната дата мотоциклет "Я.", като не притежавал необходимата категория А за управляваното МПС.На първо място, посочена е кубатурата на мотоциклета – 250, за която се изисква категория "А" - за мотоциклети с двигател с работен обем над 50 cm3 и/или с конструктивна максимална скорост, по-висока от 45 km/h. Освен това, разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда наличие на три отделни категории правоспособност за управление на мотоциклети - А1, А2 и А, обвързани с техническите характеристики на управляваните МПС. Видно от справката за нарушител, към момента на извършване на процесното деяние- 10.03.2018 г. водачът М. е притежавал категории М и В. Следователно той е управлявал мотоциклет Я. по ул.О. на гр.Б., и няма нито една от необходимите за управление на мотоциклет категория А1, А2 или А. Друг би бил изводът на съда, ако М. притежаваше поне една от тези три категории. В този случай, действително от съществено значение щяха да са технически характеристики като работен обем и максимална мощност на двигателя на управлявания от него мотоциклет за да се определи точната категория, необходима за този мотоциклет, но при положение, че М. не притежава нито една от категориите, които му дават право да управлява мотоциклет, то тези обстоятелства са без съществено значение за съставомерността на нарушението и за правото на защита на нарушителя.
Изложената в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа
обстановка се потвърждава от показанията
на разпитаните по делото актосъставител Д.Г. и свидетели св.Я.Ч. и М.М., и от справката за нарушенията по ЗДвП на водача М., писмо с рег.№769р-2968
от 13.03.2018г./стр.12 от делото/.
По отношение на първото нарушение съдът намира следното: Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП поставя изискването моторни превозни средства и ремаркета, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, да бъдат регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Изхождайки от легалното определение на понятията "МПС" и "мотоциклет", дадени в §6, т.11 и т.13 от ДР на ЗДвП, настоящият състав приема, че процесният мотоциклет по смисъла на закона представлява МПС и за него важи законово регламентираното изискване за регистрация пред съответните органи. Редът за регистрация на МПС и ремаркетата, теглени от тях е уреден в Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. В чл. 10, ал.1 от Наредбата е предвидено, че за всяко регистрирано МПС се предоставят табели с регистрационен номер, като, според ал.7, на мотоциклетите, мотопедите, тракторите и ремаркетата, табелата с регистрационен номер се поставя само отзад. От доказателствата се установи, че мотоциклета, управляван на 10.03.2018г. от жалбоподателя, не бил регистриран съгласно изискванията на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях и не бил с поставена табела с регистрационен номер. При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушението по чл. 175, ал.
3 от ЗДвП, осъществено от обективна и субективна страна от М., като от обективна страна на 10.03.2018г., около в град ********* е управлявал, мотоциклет марка Я., който не е регистриран, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Наложените на М. наказания за това нарушение са минимални по размер, което не дава възможност за тяхната редукция от страна на съда предвид нормата на чл.27, ал.5 ЗАНН.Неоснователно
е възражението, че управляваното от него ППС не подлежи на регистрация по
предвидения в закона ред, защото е "спортен мотор". Същото
представлява моторно превозно средство по смисъла на §
6, т.11 от ДР на ЗДвП, а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател
за придвижване. В чл.
1, ал.4 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на
регистрация. Това са: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските
и другите самоходни машини; моторните превозни
средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с
допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене
на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи
се превозни средства. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства
от страна на М., даващи основание да се приеме, че управляваното от него ППС е
сред визираните в чл.
1, ал.4 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. изключения за превозни средства,
които не подлежат на регистрация. Дори и да се приеме, че мотоциклетът, управляван
от М., е бил предназначен за мотокрос състезания,
това обстоятелство не изключва отговорността му, защото той е управлявал
нерегистрирания мотоциклет по път, отворен за обществено ползване. Разпоредбата
на чл. 1, ал. 4, т. З от Наредбата освобождава от задължение собствениците на
определена категория моторни превозни средства да регистрират същите именно
поради предназначението им за състезания, осъществявани по затворен маршрут -
т. е. поради обстоятелството, че същите, с оглед предназначението си няма да
бъдат управлявани по отворен за обществено ползване път. Управляването на
такова нерегистрирано по реда на Наредбата моторно превозно средство обаче, по
отворен за обществено ползване път, осъществява състава на нарушението по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП. При това
положение, правилно административнонаказващият орган е
приел, че в случая се касае за управление на нерегистрирано ППС, за което се
изисква регистрация. При така установеното от фактическа страна съдът счита, че правилно административнонаказателната отговорност
на М. за нарушение на чл140, ал.1 ЗДвП е ангажирана на основание
чл.175, ал.3 от , тъй като той е управлявал МПС което не е било регистрирано по надлежния за това ред.
По
отношение на второто нарушение съдът намира следното: Видно от справката за нарушител,
към момента на извършване на
процесното деяние-
10.03.2018 г. водачът М. притежавал категории М и В. Следователно
се стига до извода, че на тази дата
той е управлявал
мотоциклет “Я.” с рама “
***** по ул.******, и няма нито една от
необходимите за управление на мотоциклет
категория А1, А2 или А. Предвид така установените факти съдът намира, че
на 10.03.2018г. М. е управлявал “Я.” с рама “
******, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното превозно средство. Нарушението правилно е квалифицирано
от наказващия орган като такова
по чл. 150а ал.1 отЗДвП, а впоследствие законосъобразно е подведено под санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 предл. 1 от ЗДвП,
с предвидено наказание глоба от 100 до
300 лева за всеки, който управлява
моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление. Глобата е определена в средния размер,
предвиден от законодателя. Така определеното наказание според съда кореспондира
напълно с целите по чл.12 от ЗАНН, тъй като видно от приложената справка за
нарушител /водач жалбоподателят е наказван многократно и за други нарушения по
ЗДвП, по които не е заплатил наложените глоби. Обжалваното постановление е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено и в тази
му част.
Мотивиран от горното, и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0769-000694 от 17.04.2018г. на Началник група
сектор ПП към ОД МВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.175,ал.3 от ЗДвП на С.Н.М., ЕГН:********** ***, са наложени
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200лв.