Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова
и с участието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки канд № 65/2023 г.
по описа на КАС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл.
от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Образувано е по касационна жалба
от Р.С.Г.
от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение
№28/08.03.2023
г., постановено по анд
№20/2023 г. по описа
на Районен съд-Момчилград.
Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено
в противоречие с материалния
закон.
Твърди, че отразената в Електронния фиш /ЕФ/ фактическа обстановка е непълна и
неточна, тъй като мястото на нарушението не било ясно описано, а освен това
липсвали и доказателства, че нарушението е извършено в участък от път, с
въведено от пътен знак ограничение на скоростта от 60 км/ч. Сочи, че ЕФ е
издаден в нарушение на законоустановената процедура,
разписана в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Навежда доводи и за
ограничение на правото защита, поради това, че в ЕФ не бил посочен съд, който
да разгледа жалбата. По горните съображения иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови
друго, с което се отмени издаденият ЕФ.
Ответникът по жалбата – ОД
на МВР -
Кърджали,
в писмено становище, представено от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Искането е настоящия съд да
потвърди оспореното решение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. При условията
на евентуалност, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение,
платено от ответната страна.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за
законосъобразно и обосновано.
Административният съд, след като
извърши проверка на обжалваното решение, във връзка
със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила е в
срок,
и е подадена от надлежно легитимирано
лице
- страна по
анд №20/2023
г.
по описа
на Районен съд
- Момчилград, а по същество
е неоснователна.
С оспореното решение
районния съд е потвърдил Електронен фиш за налагане
на глоба серия ** № *** на ОД на МВР-Кърджали, с който на Р.С.Г.,
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 400 лв., за нарушение на чл.21, ал.2, във вр.
с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В мотивите към решението си
районният съд е приел за установено, че жалбоподателката е осъществила състава
на нарушението по чл.21,
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. Приел също, че
процесният електронен фиш съдържа всички
реквизити, предвидени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочена била структурата
на МВР, на чиято територия
е установено нарушението; коректно било посочено
и мястото на установяване
на нарушението - с текстово
описание и с координатите, индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението, установено и от приложените веществени доказателствени средства. В ЕФ се съдържали
и посоката на движение, датата и точния час; регистрационния номер на автомобила, както и останалите необходими реквизити. Съдът кредитирал приложената по делото разпечатка от клип - снимка №***, заснет с мобилна камера за контрол
на скоростта на МПС, както
и протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., от който се установявало,
че техническо средство /ARH CAM S1/ е използвано
на 14.07.2022 г., за времето
от 15,50 часа до 18,30 часа. Намерил за правилна
и правната квалификация на нарушението, тъй като жалбоподателката е управлявала МПС със скорост 104 км/ч
/в т.ч. отчетен толеранс от 3 км/ч/, при
разрешена скорост
от 60 км/ч, въведена
с пътен знак. При превишение от 44 км/ч., правилно било определено
и следващото се административно наказание, съгласно чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП. По горните съображения,
районният съд стигнал до извода,
че оспореният ЕФ е законосъобразен.
След
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е валидно, допустимо и съответно на приложимия материален
закон. Не се установиха при постановяването
му да са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящата
инстанция приема за установено по делото, че на 14.07.2022 г., в *** часа, в ***, на *** път
*** км. ***м., в посока от *** към ***, при въведено с пътен знак В-26
ограничение от 60 км/ч., е установено управление на лек автомобил с рег.№ ***,
собствен на Р.С.Г. /според приложената справка от АИС-КАТ/, със скорост 104
км/ч, превишаваща разрешената с 44 км/ч., след приспадане на предвидената
максимално допустимата грешка от 3 км/ч.
Според
приложената по делото разпечатка от автоматизираното техническо средство – Снимка
№ ***, отчетената скорост на лек автомобил с рег.№ ***, е 107 км/ч., като от
последната, в съответствие с чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., са приспаднати 3 км/ч. Тъй като по делото не е представена декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, правилно е прието, че
горното деяние е извършено от касатора, който е и
собственик на лекия автомобил, съгласно представената справка. Последното
деяние представлява административно нарушение именно по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, регламентиращ хипотезите, в които
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с
пътен знак, какъвто е и настоящия случай.
Не
се споделят от настоящия касационен състав доводите в жалбата, че мястото на
нарушението не е ясно описано, както и че липсват доказателства нарушението да
извършено на път с въведено с пътен знак ограничение на скоростта от 60 км/ч. По
делото е приложен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., с
рег.№318р-10400/15.07.2022 г., съгласно приложението към наредбата, от
съдържанието на който се установяват по безспорен начин: вида и номера на
използваното АТСС – ARH CAM S1 с
фабричен номер ***; конкретното място за контрол – първокласен път *** км. ***
м.; посоката на движение – от
*** към ***“; ограничението на скоростта – 60 км/ч, обозначено с пътен знак – B-26; разстоянието от пътния знак до АТСС в метри; режима
на измерване и посоката за задействане. Последният протокол е подписан от
съставилия го служител, като са обозначени
началният и крайният час на работа на АТСС - от 15,50 ч. до 18,00 ч., като
в рамките на този времеви интервал е и приложената снимка/статично изображение
№*** от 17.53 часа на 14.07.2022 г. Последната съдържа и данни относно датата и
мястото, ограничението на скоростта и измерената такава. Респ., налице са данни
за всички обстоятелства, относими към деянието и
необходими за преценка на законосъобразността на процесния
електронен фиш.
По
аргумент от горното, настоящият състав на съда преценява като несъществено
нарушение липсата на поставена дата на снимката, показваща разположението на
АТСС, тъй като от съдържанието на протокол рег.№318р-10400/15.07.2022 г. за
използване на АТСС и снимка №***, се
установява по несъмнен начин както датата, мястото и контролираната посока,
така и разстоянието, от което е измерена скоростта на автомобила.
Неоснователни
са и възраженията на касатора за нарушаване правото
му на защита, поради това, че в ЕФ не бил посочен компетентния съд, който да
разгледа жалбата му. Действително, в ЕФ не е посочено пред кой съд може да се
обжалва последния, но това обстоятелство очевидно не е възпрепятствало касатора да сезира в срок надлежния съд, поради което
следва да се приеме, че този порок на ЕФ е несъществен, тъй като не е довел до
реално ограничаване на правата на наказаното лице.
При
така установеното съдът намира, че оспореното
решение е законосъобразно,
поради което и въз основа
на изложеното по-горе, ще следва да се остави
в сила.
При този изход на спора, на
основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на ОДМВР - Кърджали, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №28/08.03.2023
г., постановено по анд
№20/2023 г. по описа
на Районен съд-Момчилград.
ОСЪЖДА Р.С.Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на
ОДМВР - Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на
80 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.