РЕШЕНИЕ №
22.11.2021 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражд. дело № 2029 по описа на съда за 2020 година.
Производството е образувано по иск,
предявен от А.И.П. ***, с предмет суми, представляващи възнаграждение за
извънреден труд като държавен служител на длъжност младши инспектор, младши
автоконтрольор за периода 01.07.2017 г. – 01.07.2020 г. в размер 1769,24 лв., 245
лв. лихва за забава върху него за периода от 01.10.2017 г. до 14.08.2020 г.
(изчислена съобразно изискуемостта на всяко задължение за всеки тримесечен
отчетен период, считано от първо число на следващия месец ),
левовата равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки, дължими по
силата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР в размер 820 лв., заедно с лихва за забава в
размер 80 лв. за периода от 01.08.2017 г. до 14.08.2020 г. и законната лихва
върху двете главници. В хода на делото е допуснато изменение на иска, като
размерът на главниците съответно е увеличен от 1769,24 лв. на 1963 лв. и
намален – от 820 лв. на 550 лв., а размерът на претендираните лихви за забава
за времето преди предявяването на иска – увеличен съответно от 245 лв. на
252,55 лв. и от 80 лв. на 89,92 лв.
Искът е предявен първоначално срещу
Министерството на вътрешните работи. С подадения отговор то е възразило, че не
е надлежен ответник по иска, а такъв е Областната дирекция на МВР – Пазарджик.
След дадени указания за обосноваване на правния интерес от иск срещу този
ответник ищецът е насочил иска срещу Министерството на вътрешните работи, като
със същата поправена искова молба е уточнил и първоначалните размери на
исковете (изменени впоследствие).
Производството се движи по общия ред,
тъй като са съединени два вида искове.
В
исковата молба се твърди, че ищецът работи от 01.06.2010 г. на длъжност младши
инспектор, младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение, главни
пътища и автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик по
служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Работата му е
организирана на две смени по 12 часа – дневна и нощна, по график, съответно от
7,00 до 12,00 ч. и от 19,00 до 7,00 ч.Съобразно ЗМВР работното време на смени
на държавните служители се изчислява сумирано на тримесечен период, като
изработеното в повече се компенсира с допълнителен отпуск и допълнително
възнаграждение. Допълнителните възнаграждения стават изискуеми, считано от
месеца, следващ изтичането на тримесечния отчетен период. Така най-ранната дата
на отчитане, за която не е изтекла тригодишната погасителна давност, е
01.07.2017 г. и тя се отнася за труд, положен в периода април, май и юни 2017
г. За целия период от 01.07.2017 г. до 01.07.2020 г. ищецът е положил общо 1760
часа нощен труд, които следва да се преизчислят съобразно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, като ищецът счита, че липсата на изрична регламентация в двете наредби
за работното време на държавните служители в МВР не означава забрана за
преизчисляване на часовете нощен труд, а празнота в уредбата, която се запълва
чрез субсидиарно прилагане на НСОРЗ. Счита още, че намират приложение общите
правила за държавните служители по ЗДСл и като довод в тази насока сочи ТР
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което по повод дължимите държавни такси стига до
подобен извод за субсидиарно прилагане. Сочи като довод и Директива 75/117/ЕИО,
въвеждаща принципа на равно третиране на работниците и служителите и забрана за
дискриминация. Тази норма според ищеца има предимство над вътрешното
законодателство и следва да се приложи. Сочи още и доводи в полза на извода, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа, откъдето следва,
че то трябва да се преизчисли.
По отношение на втория предявен иск – за
заплащане на стойността на безплатната храна в исковата молба се прави преглед
на подзаконовите актове, уреждали този въпрос през процесния период. Заявява се, че ищецът попада и в двете
категории – специфичен характер на труда, при средноденонощни температури под
+10
градуса и над +30 градуса, и труд през нощта. Лично ищецът положил сериозни
усилия да бъдат изискани справки от Националния институт по метеорология и
хидрология за денонощните температури, но инициативата му не била довършена и
нищо не било заплатено на служителите. Не са получавали и ободряващи напитки,
като според ищеца забраната за компенсирането им в пари касае само начина на
изпълнение от работодателя, но не означава, че при липса на изпълнение не може
да се търси обезщетение в размер стойността им – това отговаря и на правилата
на ЗЗД, чл. 79, тъй като след изтичането на работната смяна служителят вече
няма интерес от получаване в натура. Освен това правилото за незаплащане в пари
е отменено впоследствие, а според ищеца е ноторно правило, че винаги се прилага
по-благоприятният закон. Самата стойност на напитките е била определена до 1
лев на служител, а ищецът за периода е отработил 1760 часа нощен труд, което е
равно на 220 нощни смени по 8 часа, затова счита, че му се дължи обезщетение от
220 лева. Колкото до температурите, ищецът заявява, че е известно, че
температура над +30 градуса в България няма, но поне 2/3 от отработените за
периода 450 смени са били при средноденонощна температура – извод за това
ищецът прави от практиката по аналогични случаи в ГД „Жандармерия“. При 2 лева
за безплатна храна и 300 от общо 450 смени това прави 600 лв. за 300 дежурства
за периода.
Ответникът е представил отговор, с който
оспорва иска изцяло. Не оспорва факта, че ищецът е бил в служебно
правоотношение с ОДМВР и че е работил на смени, като е полагал нощен труд.
Заявява, че ищецът е държавен служител – полицейски орган по чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР и законът ясно разграничава неговия статут от статута на държавните
служители по т. 2, както и на служителите по трудово правоотношение. В чл. 178,
ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР са изброени изчерпателно допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. В ал. 4 на чл. 179
законодателят изрично е посочил, че извън тези допълнителни възнаграждения им
се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е императивна и
определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време,
изразена в броя астрономически часове, независимо от частта на денонощието.
Изразът „8 часа дневно“ не се отнася специално до дневния труд, а до всеки, в
т.ч. нощния. Установената еднаква нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, за разлика от работното време по КТ, е обусловена от
основните функции на МВР, установени в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Статутът на
служителите е уреден в специален закон и за тях са неприложими нормите на
общото законодателство като ЗДСл или КТ. Затова и ответникът счита, че за
държавните служители – полицейски органи е неприложима и НСОРЗ. Самият
законодател е ограничил с чл. 2, ал. 2 от наредбата нейното прилагане само до
служителите в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ. За
да се приложи разпоредбата на чл. 9 от НЗОРЗ, е необходимо да са налице 4
кумулативни предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на
смени, продължителност на нощното работно време, по-малка от тази на дневното,
и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми – от тях последните две
не са налице. На ищеца са му заплатени допълнителни възнаграждения за нощен
труд в размер 0,25 лв. на час, съответно – 1,00 лв. на час за различните
периоди съобразно размера, определен със заповед на министъра на вътрешните
работи. Спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това, дали освен
посоченото допълнително възнаграждение следва следва да се прилага
преизчисляването с коефициент 1,143 съобразно НСОРЗ, макар че приложимата за
периода Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. не предвижда такъв ред за
преизчисляване. Съгласно ал. 9 на чл. 187 редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и т.н. се определя с
наредба на министъра. Това не е празнота и пропуск, видно от факта, че в
предходен период друга аналогична наредба е предвиждала и преизчисляване, а се
дължи на различен начин на уреждане на отношенията в тази сфера. За сметка на
еднаквата дневна и нощна продължителност на работното време на държавните
служители в МВР са налице други техни привилегии – например по-високи размери
на допълнително възнаграждение за прослужено време, на основен платен годишен
отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, по-ранно
пенсиониране и пр. В своя покдкрепа ответникът сочи практика, както и становище
на проф. В.М..
В
съдебно заседание страните чрез пълномощници – съответно адвокат за ищеца и
юрисконсулт за ответника – поддържат становищата и исканията си.
Фактите по делото се установяват от
писмените доказателства и заключението на вещото лице – счетоводител, и не са
спорни между страните. Спорът между тях е свързан единствено с приложимия закон
към тези факти, и конкретно – с приложимостта на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Фактическата обстановка е
следната:
Ищецът, работейки на посочената вече
длъжност при режим на 24-часови смени и сумирано отчитане на работното време за
периоди от по 3 месеца, в процесния период между м. юли 2017 г. и м. юни 2020
г. включително е положил нощен труд от общо 1784 часа – 221 пълни нощни смени.
За тези часове, освен обичайното му възнаграждение, му е заплатено допълнително
възнаграждение в размер 0,25 лв. на час.
Ако биха били приравнени към дневен
труд по правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ в съотношение 7:8 (1:1,143), тези 1784
часа биха се равнявали на 2039 часа. Разликата от 255 часа, умножена по
почасовата ставка на ищеца за съответния месец и увеличена с 50%, т.е. ако се
приеме, че разликата от 255 часа
представлява положен извънреден труд, възлиза на 1963,23 лв. Броят на часовете
положен труд и съответните възнаграждения са изчислени от вещото лице след
проверка при ответника.
Върху сумата 1963,23 лв. би се
дължала законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от деня,
следващ края на всеки тримесечен отчетен период, до предявяването на иска в общ
размер 252,55 лв., изчислена отново от вещото лице.
След справка,
изискана от съда от Националния институт по метеорология и хидрология, за дните
със среднодневни температури под 10 и над 30 градуса по Целзий, вещото лице е
определило, че ищецът в процесния период е полагал труд в такива дни в общо 163
смени. Нощният труд за периода е изчислен в размер 224 смени. Като е приело
стойност на ободряващите напитки по един лев за смяна, а на безплатната храна –
по два лева за смяна, вещото лице е изчислило стойността им съответно на 224
лв. за ободряващите напитки за нощен труд и на 326 лв. за безплатната храна за
работа при специфични условия (ниски или високи температури). Лихвите
са определени съответно като36,62 лв. и 53,30 лв.
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Както се посочи, спорните въпроси по
делото са правни – дали чл. 9 от НСОРЗ се прилага към служебните правоотношения
на държавните служители – полицейски органи (чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР),
уредени поначало от Закона за МВР, както и дали се дължи равностойността в пари
на ободряващите напитки и безплатната храна, които не са били предоставени, но
е следвало да бъдат предоставени от работодателя, за минал период преди 01.08.2020
г., когато са изменени изрично в този смисъл ЗМВР и Наредбата за определяне на
условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се
безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и
осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на
Министерството на вътрешните работи, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00
ч. (Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г., с изменено впоследствие заглавие).
Първият въпрос е решен в практиката
на Пазарджишкия окръжен съд в полза на становището, че часовете нощен труд
подлежат на преизчисляване и разликата над редовното работно време, получена
при това преизчисляване, представлява извънреден труд и се заплаща като такъв.
В този смисъл е както решение № 227 от 29.07.2020 г. по в.гр.д. 340/2020 г. на
Пазарджишкия окръжен съд, така и много други решения на същия съд. Това
разрешение следва да се приложи и в този случай. Това възнаграждение за
извънреден труд е част от трудовото възнаграждение и се дължи и без покана,
съответно се дължат лихви за забава върху него от падежа му, който е първият
ден на месеца, следващ месеца на отчитането.
По отношение на втория въпрос
практиката се е насочила преобладаващо към становището, че макар до м. август
2020 г. администрацията да е дължала тези храни и напитки в натура, а не в
пари, нейният пропуск да ги предостави на служителите в съответния период води
до задължение да ги обезщети в пари за стойността на тези напитки (които те
предполагаемо са си осигурили за своя сметка за съответния период). В този
смисъл е например решение № 3412 от
17.05.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 13640/2015 г. и др. Задължението
се приема за задължение без определен срок, при което лихва за забава се дължи
от поканата. В случая няма данни да е била отправяна покана.
ЗМВР
предвижда „размерът на сумите и доволствията“ по чл. 181, ал. 1-3 от закона да
се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Няма данни дали за
процесния период е била издавана такава заповед за определяне на стойността на
напитките и храната, които следва да се предоставят на служителите, ето защо
вещото лице е изчислило стойността им съобразно Наредба № 11 от 21 декември
2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна
и/или добавки към нея, издадена от министъра на труда и социалната политика и
министъра на здравеопазването и приложима за работещи по трудово
правоотношение, като възможно най-близка стойност – в единия случай е ползвана
минималната стойност от два лв. на смяна за храната, а в другия – максималната
от един лев на смяна за ободряващите напитки, тъй като други определени
стойности липсват.
От всичко това следва, че първите
три иска са основателни изцяло, а четвъртият е изцяло неоснователен. Съобразно
този изход на делото следва да се разпределят и разноските, като се вземе
предвид и частта от главницата на стойността на безплатната храна и напитки, за
която искът е оттеглен.
Разноски за юрисконсултско
възнаграждение по граждански дела с определен интерес, включително трудови, се
определят в границите между 100 и 360 лв. Съдът счита, че с оглед размера на
иска и невисоката фактическа и правна сложност на делото (спор от този тип е
често срещан в практиката през последните няколко години и възможните становища
на страните са ясни) следва да се определи в размер 150 лв., от които 11,76 лв.
да се понесат от ищеца, с оглед отхвърлената част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик, ЕИК *********, да заплати
на ищеца А.И.П., ЕГН **********,***, сумата 1963 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2017 г.
– 01.07.2020 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
съобразно въведената в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ методика, заедно с лихва за забава
в размер 252,55 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 14.08.2020 г. и със
законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2020 г. до изплащането на
главницата.
Осъжда ответника Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Пазарджик, ЕИК *********, да заплати на
ищеца А.И.П., ЕГН **********,***, сумата 550 лв., представляваща
равностойността в пари на ободряващи напитки и безплатна храна, които не са му
били предоставени за положен нощен труд и труд при специфични условия за
периода 01.07.2017 г. – 01.07.2020 г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.08.2020 г. до изплащането на главницата, като
отхвърля иска за присъждане на лихва за забава върху сумата за времето от
01.08.2017 г. до 14.08.2020 г. в размер 89,92 лв.
Осъжда Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Пазарджик да заплати на А.И.П. сумата
353,94 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Осъжда А.И.П. да заплати на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 11,76 лв.
Осъжда
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик да заплати
по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер 178.52 лв. и
разноски за вещо лице в размер 327,52 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: