№ 522
гр. Разград, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330101048 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от АР. Д. ХЮС., с която моли съда да приеме за установено по
отношение на отв.С. ИБР. С.,че му дължи сумата от 10000лв-главница по договор за заем от
06.10.2020г.,ведно със законната лихва, считано от 02.12.20г./подаване на заявлението/ до
окончателното й заплащане. Претендира и разноски.
Ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№2005/20г. на РРС.
Издадена е заповед за изпълнение №3275/08.12.20г. за горепосочените суми. С връчването
на заповедта за изпълнение длъжникът е възразила и на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК на
заявителя е даден срок да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият е сторил
това в срок.
Твърди, че на 06.10.2020г. ответницата е подписала Договор за заем за дължимата сума от
10000.00лв.,която последната е следвало да върне до 06.11.20г. Договорът за заем е изготвен
в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните.
Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила поетото задължение
Ответницата С. ИБР. С. счита иска за частично неоснователен. Твърди, че в периода
07.12.20г.-08.03.21г. в четири поредни месеца е платила по банков път е четири вноски,
както следва: от 140лв,от 135лв., от 145лв. и от 145лв.
При отпускането на кредита по сметка на ищеца е оставена сумата от 200лв. за първа вноска.
1
Отделно ответницата твърде, че е предоставила на ръка сумата от 500лв. По този начин
според ответницата дължима от нея е сумата от 8736лв.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна, следното: На 06.10.2020г. страните
са сключили договор за заем на сумата от 10000лв., която ответницата-заемополучател е
следвало да върне до 06.11.2020г. С подписа си под договора, същата е удостоверила че е
получила сумата. При непогасяване на задължението в срок, е уговорено обезщетение за
забава.
Видно от приложеното извлечение от сметката на ответницата, същата е направила четири
плащания към сметка на ищеца:на 07.12.20г.-140лв., , на 07.01.20г.-135лв., на05.02.21г.-
145лв. и на 08.03.21г.-145лв., като основанието е вноска по кредит. По делото липсват
доказателства за други плащания от страна на ответницата към ищеца.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за частично
основателен.
Договорът за заем се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя паричната сума. Договорът е реален, като единият елемент от фактическия му
състав е предаването в собственост, а другият – съгласието за връщане на паричната сума.
Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият – няма
договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването, се удостоверява от
заемодателя с поемането на задължението на заемателя „да върне”, а не „да даде” нещо.
За доказване на исковата си претенция ищецът представя договор с нотариална заверка на
подписите, видно от който ответницата е получила от ищеца сумата от 10000 лв., която
следва да бъде върната в месечен срок /до 06.11.20г./. Посоченият документ /договор/
удостоверява получаването на процесната сума от ответницата, от което следва изводът за
наличие на действително между страните облигационно правоотношение по договор за
заем, както и предаването на сумата от заемодателя на заемателя. По този начин ищецът е
провел пълно и главно доказване на факта на реалното предаване по договора за заем.
Възнаградителна лихва не е уговорена.
Обезщетението за забава се следва по силата на закона, при настъпването на падежа, но
същото следва да бъде изрично заявено пред съда. Ищецът не е сторил това, поради което е
присъдена законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
От дължимата сума от 10000лв., ответницата е върнала на ищеца сумата от 565лв., като
остава да му дължи още 9435лв.
Предвид частичната основателност на иска ответницата дължи разноски на ищеца частично.
Сторените в заповедното производство разноски са в размер на 200лв, а в исковото в размер
2
на 1300лв. От тях дължими са 188.70лв. по заповедното производство и 1226.55лв. по
исковото производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на С. ИБР. С., ЕГН ********** от с.***, че
дължи на АР. Д. ХЮС. от с.*** сумата от 9435лв. /девет хиляди четиристотин тридесет и
пет лева / дължима главница по договор за паричен заем от 06.10.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 02.12.20г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение №2375/08.12.20г. по гр.д.№2005/20г. на РРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 9435лв. до 10000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на С. ИБР. С. да заплати на АР. Д. ХЮС. сумата от 188.70лв./сто осемдесет и
осем лева и седемдесет стотинки/ разноски в заповедното производство и сумата от
1226.55лв./хиляда двеста двадесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила да се докладва на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3