РЕШЕНИЕ
№ 21978
гр. С., 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следН. състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110143518 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание по: чл.7
т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от: 1. И. П.
С.; 2. С. Н. М.; 3. Л. В. Д.; 4. С. Л. Д., действаща със съгласието на нейН. баща и
законен представител Л. В. Д.; 5. М. Н. Д.; 6. Н. Л. Д.; 7. Б. К. А.; 8. А. С. Б.; 9. М. Т. Д.;
10. И. Т. Д., действаща чрез нейната майка и законен представител М. Т. Д.; 11. Н. Т.
Д., действаща чрез нейната майка и законен представител М. Т. Д.; 12. С. А. Н.,
действаща със съгласието на нейната майка и законен представител С. Т. Н. и 13. С. В.
С. срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-
10-140174, със седалище гр. Будапеща, Унгария“ чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. -
клон България“ КЧТ с ЕИК: ********* и адрес: **********.
Ищците твърдят, че между страните са сключени договори за въздушен превоз за
редовен полет W64363 с направление летище С., България – летище Болоня, Италия за
дата 22.07.2023 г., с планиран час на излитане 22:00 ч. местно време и планиран час на
кацане в 21:00 ч. местно време. Твърдят, че се явили навреме на регистрационното
гише, но на летището били информирани за отмяна /голямо закъснение/ на процесН.
полет. Самолетът не излетял по предварително договореното разписание, като
пътниците следвало да пътуват с други полети, като пристигнали в крайН. пункт на
летище Болоня със закъснение от над 24 часа. Поради виновното неизпълнение от
страна на ответника считат, че следва да им бъде присъдено обезщетение. Сочи се, че
разстоянието между началната и крайна дестинация е до 1500 км. До ответника били
изпратени извънсъдебни покани за заплащане на дължимото обезщетение, като той
признал както качеството на ищците като редовни пътници, така и реализираното
закъснение, но отказал да изплати обезщетение, твърдейки наличието на „извънредно
обстоятелство“. Такова конкретно обстоятелство обаче не било посочено на ищците.
1
Поради тези и останалите изложени в исковата молба съображеН., молят съда да осъди
ответника да им заплати сумата от по 488,96 лева на всекиго от тях – обезщетение за
закъснение на полет W64363 от 22.07.2023 г. с направление летище С., България –
летище Болоня, Италия, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
погасяване на задължеН.та. Претендират разноски.
Ответникът, с молба от 19.11.2024 г., заявява, че признава предявените искове,
като представя доказателства за платени суми по отношение на някои от ищците.
В проведеното открито съдебно заседание на 21.11.2024 г. процесуалН.т
представител на ищците потвърждава извършеното плащане по отношение на всички
ищци, с изключение на И. С.. С протоколно определение от 21.11.2024 г.
производството по делото е прекратено по отношение на всички ищци, с изключение
на И. С. поради оттегляне на предявените искове. Посочено е от процесуалН.
представител на ищцата И. С., че задължеН.та на ответника по отношение на нея не са
погасени. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска с оглед
депозираната от ответника молба от 19.11.2024 г.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените разноски за платено адв. възнаграждение в
размер на сумата от по 400 лева и платена държавна такса в размер на 50 лева
съгласно представен по делото списък по чл. 80 ГПК. Направеното от ответника
възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното
възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под №
01-10-140174, със седалище гр. Будапеща, Унгария“ чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. -
клон България КЧТ с ЕИК: ********* и адрес: ********** да заплати на И. П. С., ЕГН
********** на осн. чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 сумата от 488,96
лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет W64363 от 22.07.2023 г. с
направление летище С., България – летище Болоня, Италия, ведно със законна лихва за
период от 22.07.2024 г. до погасяване на задължението, както и на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 450,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2