№ 53537
гр. София, 15.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20221110128619 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод заявлението на фирма ЕИК: ЕИК адрес (...) за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против П.К.С. с ЕГН: **********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва и
законната лихва върху главницата. За сумите от 300 лева- възнаграждение за закупена и
използвана услуга ... съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия
закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на
уговорената допълнителна цена на услуга по пакет „...“ е налице нарушаване на
императивни норми на ЗЗП, като клаузата е в противоречие с добрите нрави, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него,
страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора ... -
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/. Макар и
оформени като допълнителни услуги, по съществото си предвижданията касаят действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Тоест не е налице самостоятелен
предмет на отделно правоотношение. Нещо повече, заплащането на посочените
възнаграждения е уговорено предварително и е дължимо без значение дали тези услуги ще
бъдат използвани.Това води до нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост
при договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Всичко изложено навежда на
извода за противоречие на искането с чл. чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана за
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
1
управление на кредита, каквито несъмнено са “услугите” .... На следващо място чл. 10а, ал. 4
предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая е
предвидено едно общо възнаграждение за всички евентуални услуги, което е в нарушение на
цитираната норма.
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузата поради противоречието й с
добрите нрави, поради което в тази част,за сумите от 300 лева- възнаграждение за закупена
и използвана услуга ..., заявлението следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на фирма, ЕИК ЕИК против длъжника П.К.С. с ЕГН: **********
за сумата от 300 лева-възнаграждение за закупена и използвана услуга ....
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2